Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 13.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
шести октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търг.
дело № 823 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от сдружение „Б.Ф.Т.“, ЕИК ********,
със седалище гр. София, представлявано от Е.С.конститутивен иск с правна
квалификация чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ за прекратяване на сдружение „Б.А.по
Т.“, ЕИК *******, със седалище София, поради това, че е учредено в нарушение на
закона.
В
уточнителна молба, вх. № 43663/26.05.2020 г. ищецът извежда правен интерес за
провеждане на конститутивния иск от издадена Заповед № РД-10-41/30.03.2020 г.
на Министъра на младежта и спорта, с която в полза на ответното сдружение бил
издаден лиценз за вида спорт Т., а този лиценз се предоставял само на една
спортна федерация, съответно получилата го такава не отговаряла на изискванията
на закона.
Изложените
твърдения настоящият състав е приел да не обосновават правен интерес от
провеждане на конститутивния иск за прекратяване на сдружение „Б.А.по Т.“, тъй
като правен интерес е налице само в случай, че прекратяването на ответното
сдружение ще рефлектира в правната сфера на ищеца, като даде защита на нарушено
негово субективно право.
Съдебна
практика, която определя кое лице е заинтересовано да предяви иск по чл. 13,
ал. 2 ЗЮЛНЦ и трябва ли да има правен интерес от тази искова защита, е
установена с решение № 30 от 1.06.2012 г. по т. дело № 377/2011 г. на ВКС, ТК и
потвърдена с решение № 164 от 09.11.2017 г. по т. д. № 502/2017 г., Т. К., І Т.
О. на ВКС. Практиката приема, че искът по чл. 13, ал. 2 ЗЮСНЦ е предоставен на
разположение на всяко лице, което има какъвто и да е било интерес да го
предяви, а когато законодателят изисква наличието на правен интерес, той
изрично го казва - аргумент от чл. 74 ЗЗД. Интересът винаги предлолага
рефлексия на постановеното конститутивно решение в правната сфера на ищеца,
като така бъде удовлетворен правомерен негов интерес.
По
делото наличието на интерес от предявяване на иска е изведен от ищеца с оглед
издадена в полза на ответното сдружение лицензия, която поради изключителния си
характер препятствала издаването на такава лицензия и в полза на ищеца.
Издаването на лицензия се осъществява в рамките на административно
производство, уредено в ЗФВС, като актовете на Министъра или оправомощеното от
него лице, подлежат на оспорване по реда на АПК. В рамките на процедурата по
лицензиране на спортна федерация административния орган извършва съответната
проверка, регламентирана в чл. 18 и сл. ЗФВС. В случая, ищецът е разполагал с
лицензия, но същата с нарочна заповед (представена по делото) му е отнета,
която заповед е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда
на АПК, от което ищецът се е възползвал.
Прекратяването
на ответното сдружение обаче като правна последица не би възстановило
действието на отнетата лицензия на ищеца, нито несъществуването му като правен
субект би довело до снабдяването на сдружение „Б.Ф.Т.“ с лицензия, ако същото
не отговаря на изискванията на закона, което е констатирано при отнемане на
лицензията му. Чрез провеждането на иска ищецът се домогва да ограничи
плурализма на спортната деятелност в областта на Т.а, без това да му гарантира
издаването на лиценз. Още повече, че сдружение „Б.Ф.Т.“ по силата на чл. 23,
ал. 2 ЗВФС може да подаде ново заявление за издаване на спортен лиценз не
по-рано от 12 месеца от влизането в сила на процесната Заповед №
РД-10-40/30.03.2020 г., с която издаването на лиценз му е отказано. А заповедта
и към момента не е влязла в сила, тъй като е оспорена пред ВАС от ищеца.
При
съобразяването на обстоятелството, че е налице законово уредена процедура по
лицензиране на спортните федерации, в която имат право на участие всички
такива, които отговарят на съответните изисквания, предвидени в специалния
ЗФВС, прекратяването на юридическото лице на ответното сдружение само би ограничило
конкурентите за лиценз, което не е в обществен интерес и не би оказало никакво пряко
въздействие върху правната сфера на ищеца, включително не би му осигурило
издаването на лиценз. Това сочи, че заинтересованост от провеждането
конститутивен иск, насочен към прекратяване на съществуващ правен субект не е
налице за сдружение „Б.Ф.Т.“. Предявяването на иск съставлява процесуално
право, което винаги е свързано с засягането на определено субективно материално
право и то на ищеца. Такова право в случая не е налице. Макар законодателят да
е предоставил възможност за предявяване на подобен иск и на лица, различни от
прокурора, то същият е дефинирал ясно изискване към тях, а именно те да са
заинтересовани от постигането на търсената чрез евентуалното уважаване на
конститутивния иск правна промяна – в случая прекратяването на ответното
юридическо лице, което прекратяване пряко да се отрази в правната сфера на
ищеца. В разглежданата хипотеза едно такова прекратяване на ответника обаче по
никакъв начин не би се отразило в правната сфера на ищеца, нито пряко, нито
косвено, тъй като във всеки възможен момент е допустимо възникването на нови
конкурентни за придобиване на лицензия правни субекти.
С
нормата на чл. 13, ал. 2 ЗЮЛНЦ инициативата за предявяване на иск за
прекратяване на сдружение с нестопанска цел при накърнен държавен/обществен
интерес, каквито всъщност са твърденията в исковата и уточнителна молба, е
предоставено на конкретен държавен орган - прокурора, и за ищеца няма как да се
приеме да е налице легитимация да сезира съда с искане за прекратяване на
конкурентното сдружение, ако принципното му учредяване е станало в нарушение на
закона, без това да засяга правната сфера на сдружение „Б.Ф.Т.“.
В решение № 1730 от 08.08.2013 г. по т. д. № 4190/2012 г. на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 14/12.01.2015 г. по търговско дело №
154/2014 г. на ІІ ТО на ВКС, е разгледан правния интерес при напълно аналогична
фактическа обстановка и е прието следното: „Правният интерес съставлява онзи
факт, който страната твърди, че съществува и който свидетелства за
притежаването от ищеца на защитимо от закона право, за което страната твърди,
че е нарушено или застрашено от действията или бездействията на ответника
(учредяването му). Интересът се съизмерва с евентуалните положителни последици
за ищеца при уважаване на иска, като основният критерий е дали с това ищецът ще
получи ефективно осъществяване на своите права. В разглежданият спор такъв
интерес не може да бъде извлечен от въведените от ищеца твърдения за такъв.
Предоставянето от Министерство на физическото възпитание и спорта на лиценз на
федерацията-ответник (чл. 17 ЗФВС (отм.)), чрез който федерацията има право да
осъществява възможностите, предвидени в чл.17 ал. 3 от закона - подпомагане от
държавата и общините, организирани и провеждане на състезания, определяне
състава на националните отбори и др., както и фактът, че само една федерация от
даден спорт може да получи лиценз, не съставлява нарушение на субективни права
на ищеца. Смисълът на субективните права е да удовлетворяват или да служат за
постигане на определен интерес. Чрез регламентираният нарочно в ЗФВС (отм.) ред
за придобиване на лиценз, предвиждащ и последващ съдебен контрол върху
законосъобразността на процедурата за придобиване, законодателят е осигурил
възможността на всяка една федерация да защити и реализира своите субективни
права, признати от закона, поради което ищцовата федерация не може да твърди
прякото им или косвено увреждане при неблагоприятен за нея резултат от тази
процедура. (…) Нарушаването на интереса на един правен субект се определя от
закона. Съществуването на признати от правният ред субективни права не може да
засяга правната сфера на друг конкретен адресат или определен друг кръг от
правни субекти. След като по силата на законов акт е ограничена възможността да
се разшири диапазона на субективните права на едно лице, не може да се твърди,
че така неговата правна сфера е нарушена или застрашена.
Липсата на интерес е видна и с оглед обстоятелството, че дори при
проведен успешно иск за прекратяване на насрещната федерация, това не би довело
до реално и ефективно осъществяване на индивидуалните му права. Възможността за
ищцовата федерация да получи спортен лиценз не зависи от факта на съществуване
или не на ответника като правен субект, който има идентични интереси, а само и
единствено от това дали ищецът отговаря на изискванията на ЗФВС за получаване
на спортен лиценз (арг. чл.17а ЗФВС (отм.)). Не съществува дори косвена полза
от уважаване на иска за прекратяване на конкурентната федерация, което да
обуслови правният интерес и съответно допустимостта на иска. Именно с оглед
съблюдаване на правовият ред и законността, законодателят е въвел изискването
за наличие на интерес у всяко лице, което иска прекратяване на юридическо лице
с нестопанска цел.“
При тези съображения, предявената искова молба е върната
с разпореждане от 02.06.2020 г., но същото е отменено с определение на САС по
гр. д. № 2035/2020 г., което налага предявения конститутивен иск да бъде
разгледан, въпреки процесуалната му недопустимост, която не може да произтече
от акта на въззивния съд.
В депозирания отговор ответникът сдружение „Б.А.по Т.“,
счита исковете за недопустими по съображенията, обосновали и връщането на
исковата молба, но този въпрос не следва да бъде обсъждан, доколкото е разрешен
от САС по задължителен за настоящия състав начин.
По същество оспорва иска с довод, че ищецът не може да
оспорва учредяването на юридическо лице, на което не е член, като нямало
никаква пречка сдружението да бъде учредено от 7 дееспособни физически лица, в
съответствие с нормата на чл. 5 ЗЮЛНЦ. При учредяване на сдружението не били
нарушени никакви императивни правила. Дори нарушението, на което ищецът се
позовава да е допуснато, то е санирано, тъй като физическите лица са прекратили
членството си и членове на ответното сдружение са само юридически лица.
Твърденията на ищеца относно допуснати нарушения на изискванията за получаване
на лиценз били неотносими към настоящото производство. Претендира за отхвърляне
на иска с присъждане на сторените за производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно и от вписванията в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел се установява, че въз основа на заявление А15,
№ 20191204182746, е извършено вписване № 20191206100528 на сдружение „Б.А.по Т.“,
ЕИК *******, със седалище София, като учредителният акт е подписан от седем
физически лица – учредители, които са обективирали и изрична воля за учредяване
на сдружението в протокола от проведено на 29.11.2019 г. учредително събрание. Видно
от посечените ЕГН на учредителите всички те са навършили пълнолетие и
притежават пълна дееспособност, като последната да е ограничена по отношение на
някой от тях не се твърди и не се доказва в производството. В чл. 9 от приетия
на учредителното събрание устав е предвидено, че членове на сдружението могат
да бъдат юридически лица – спортни клубове, които желаят да допринесат за
постигане целите на сдружението, отговарят на уставните изисквания и са
съгласни с устава.
Други
доказателства от значение за спора не са събрани, а необсъдените съдът счита да
са неотносими.
По отношение на иска, с правна
квалификация чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ.
Съгласно
чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ юридическо лице с нестопанска цел се прекратява с решение
на окръжния съд по седалището му, когато не е
учредено по законния ред (б. „а“). Активна легитимация за предявяване на този конститутивен
иск законът придава на всеки заинтересуван и на прокурора. В случая от въззивния
съд в производството по частно гр. дело № 2035/2020 г. е прието, че ищецът сдружение „Б.Ф.Т.“ разполага с активна процесуална легитимация за провеждане
на иска, поради което тази предпоставка не следва да се обсъжда.
Разглеждането по същество на настоящия иск, за който ищецът не
разполага с интерес, се налага единствено с оглед указанията на въззивния съд.
По принцип недопустим иск не може да бъде счетен за основателен. Извън тази
дефинитивна неоснователност, искът следва да се отхвърли и поради липсата на
порок при учредяването на ответното сдружение.
Принудителното
прекратяването на правен субект е по своята същност най-тежката санкция за
юридическото лице и затова е приложима само в изрично предвидените хипотези,
които следва да се тълкуват и прилагат ограничително. В случая се твърди ответното
сдружение да не е учредено по законния ред, поради конкретен порок – учредяването
му от 7 физически лица в противоречие на чл. 9 от устава му, който предвиждал
членове да бъдат само юридически лица.
Разпоредбата
на чл. 5 ЗЮЛНЦ предвижда, че учредители на юридическо лице с нестопанска цел
могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица,
като по отношение на сдруженията, определени за извършване на общественополезна
дейност, каквото е безспорно ответното
сдружение „Б.А.по Т.“, в чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ, е установено изискването
учредители да са най-малко 7
дееспособни физически лица или 3 юридически лица.
Видно от представените от ищеца устав и
протокол от учредително събрание, изискването на разпоредбата относно
минималния брой учредители, е спазено. Воля за създаването на новия правен
субект се изразили именно 7 дееспособни (с оглед достигнатото от всяко от тях
пълнолетие) физически лица - К.С.И., ЕГН
**********, Б.Ф.И., ЕГН **********, М.С.И., ЕГН **********, Е.П.В., ЕГН **********,
Е.Е.Е., ЕГН **********, Е.В.Т., ЕГН ********** и С.Т.И., ЕГН **********.
Същите, с оглед изразената воля, за
учредяване на юридическо лице с персонален състав - сдружение, с възникването
му (от вписването му в ТРРЮЛНЦ, което има конститутивен характер), встъпват в
членствено правоотношение със сдружението, като тяхното членство е основано и
представлява резултат на учредителния фактически състав (учредително членство).
Така възникналото членство по никакъв начин не нарушава и не противоречи на
разпоредбата на чл. 9 от устава, която предвижда възможност членове на
сдружението да бъдат юридически лица.
Тълкуването на уставната клауза сочи,
че тя не ограничава членството само до юридически лица, тъй като в този случай
би следвало да има ограничително съдържание, че членове на сдружението могат да
бъдат само юридически лица. Доколкото физически лица вече са членове на
сдружението, тъй като са негови учредители, волята им в устройствения акт следва
да се тълкува в смисъл, че и юридически лица могат да бъдат членове на
сдружението. Дори тази клауза да има ограничителен характер (въпреки, че не
това е действителният й смисъл) тя третира членство, възникнало в резултат на
последващо (след учредяване на сдружението) приемане на нови членове, поради
което учредяването му от 7 дееспособни физически лица не противоречи на чл. 9
от устава. Това означава, че твърдяното нарушение при учредяване на сдружението
не е налице и искът е неоснователен.
Доводите, че при придобиване на
лицензията сдружение „Б.А.по
Т.“ не е отговаряло на установените в ЗФВС изисквания за получаване на
лицензия, не следва да се обсъждат в настоящото производство,
тъй като издаването на такава е индивидуален административен акт, който подлежи
на оспорване по реда на АПК и съответно евентуални пороци при издаването на
заповедта, не са от естество да се отразят на учредителния фактически състав,
при осъществяването на който сдружението е възникнало като правен субект.
В настоящото производство се разглежда възникването на сдружението като
юридическо лице в съответствие с общия ЗЮЛНЦ и се изследва учредено ли е същото
по законния ред, който е този, предвиден в общия нормативен акт. Евентуални
нарушения на специалния ЗФВС в рамките на лицензионна процедура не касаят
самото учредяване на сдружението, което и без да отговаря на изискванията на
ЗФВС за получаване на лицензия, е валидно възникнал правен субект и не се
налага неговото принудително прекратяване.
При
този изход на спора право на присъждане на разноските за производството се
поражда за сдружение „Б.А.по Т.“, в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК, което
доказва извършени разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Й..
Ищецът прави основателно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл. 36 ЗА, като в случая е ясно, че настоящото исково
производство се отличава с известна правна сложност, доколкото изисква
изследване на активната процесуална легитимация на ищеца. Разпоредбата на чл.
36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр.
64 от 23.07.2004 г., приложима редакция към датата на сключване на договора за
правна помощ - 27.07.2020 г., като в чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата е предвидено за други неоценяеми искове, какъвто е настоящият, да се дължи възнаграждение в размер на 150 лева.
С оглед по-високата правна сложност на спора, в тежест на ищеца следва да се
възложат разноски в размер на 450 лева, до който следва да се намали
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СДРУЖЕНИЕ „Б.Ф.Т.“, ЕИК ********,
със седалище гр. София, представлявано от Е.С., конститутивен иск с правна
квалификация чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ, за прекратяване на СДРУЖЕНИЕ „Б.А.по
Т.“, ЕИК *******, със седалище София, поради това, че не е
учредено по законния ред.
ОСЪЖДА
СДРУЖЕНИЕ „Б.Ф.Т.“, ЕИК ********, със седалище гр. София, представлявано от Е.С.,
да заплати на СДРУЖЕНИЕ „Б.А.по Т.“, ЕИК *******, със седалище София, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 450,00 (четиристотин и петдесет) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: