Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Луковит, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на девети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 315 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е
по повод постъпила жалба от Н.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Наказателно постановление № 54 от 18.10.2018 г. на Д. на Регионална здравна
инспекция – Ловеч, с което на основание чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето
/ЗЗдр./ му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева,
за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето.
В жалбата се твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че АУАН и НП не
съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 42 ЗАНН, респективно 57 от
ЗАНН. В самия акт не е посочена дата и място на извършване на нарушението,
което нарушава разпоредбата на чл. 42, т.З от ЗАНН. Единствено посочената дата
05.10.2018 г. - датата на съставяне на АУАН и дата на извършване на проверката.
Не е посочена обаче датата на извършване на самото нарушение, което е
съществено процесуално нарушение и което прави невъзможна преценката по чл. 34,
ал.2 ЗАНН. В конкретния случай с АУАН и НП е вменено нарушение, извършено чрез
бездействие. При тази форма на изпълнителното деяние, в двата акта следва
задължително да бъдат посочени дата или период, в който е осъществено
неправомерното бездействие или дата или период, в който субектът е следвало да
действа правомерно и след който е изпаднал в нарушение. Следвало е задължително
да бъде посочено и мястото, където е трябвало да бъде осъществено правомерното
поведение, като местоизвършване на нарушението. На следващо място се
подчертава, че след извършване на проверката от страна на представители на
административнонаказващия орган /АНО/, са предприети действия по възстановяване
на оградата на гробищния парк, като към настоящия момент същата е възстановена,
за което Регионалната здравна инспекция е уведомена по електронна поща на
05.10.2018 г. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай АНО е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото, в сравнение с обичайните
случаи на нарушения от същия вид, конкретното нарушение се явява с по-ниска
степен на обществена опасност, с оглед предприетите мерки по възстановяване на
оградата на гробищния парк и минималния период от време на просрочване на
изпълнението на даденото предписание, още повече, че не са констатирани каквито
и да било други нарушения осъществени от к. на к.ство с. Дерманци.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично. В последното по делото съдебно заседание процесуален представител
на жалбоподателя излага доводи, че наказателното постановление е издадено в
противоречие на закона и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от адв. И.К.,
която излага доводи относно неоснователността на жалбата.
След
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства: свидетелските
показания на И.П.С., Д.Х.И., Г.И.Т., И.Х.И., Н.Х.Г., приобщените писмени
доказателства: АУАН № 180/ 01.10.2018г.
на Министерство на здравеопазването, РЗИ Ловеч изх. № 42-180/01.10.2018г.; Наказателно
постановление № 54/ 18.10.2018г. изх. № 61/ 18.10.2018г. на Министерство на
здравеопазването, РЗИ Ловеч; известие за доставяне на НП; Предписание изх. №
48/ 27.04.2018г. на Министерство на здравеопазването, РЗИ Ловеч; известие за
доставяне на Предписание; писмо изх. № АО-06-5340/ 21.11.2018г. на Министерство
на здравеопазването, РЗИ Ловеч с приложение на Заповед № РД-10-58/ 19.03.2018г.,
Трудов договор № ***.; Предписание № 48/ 27.04.2018г. на органите на РЗИ Ловеч,
платежно нареждане от 31.10.2018г., фактура № ***. и Протокол от 04.10.2018г.,
и след изслушване на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
При
извършена проверка по текущ здравен контрол на 26.04.2018г. от И.П.С. -
инспектор в отдел ’’Държавен Здравен Контрол”, Дирекция „Обществено Здраве”, на
обект Гробищен парк в местността "Д.” в с.Дерманци, община Луковит, в
присъствието на представител на к.ство с.Дерманци, се установило, че част от
оградата на парка липсва, с които бил нарушен чл. 8, ал. 1, от Наредба № 2 от
21.04.2001 г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и
погребването и пренасянето на покойници, Обн. ДВ бр. 36/ 2011 г. За
отстраняване на посочените нарушения, на основание чл. 38, ал.1 от Закон за
здравето, е предписано на Н.С.З.,***, да се възстанови липсващата ограда около
гробищният парк, със срок - 31.08.2018г.
На
11.09.2018г. служители на РЗИ гр.Ловеч извършили проверка на гробищния парк в
с.Дерманци, местността „Д.“, при което установили, че не е възстановена
липсващата ограда около гробищния парк в рамките на предписания срок -
31.08.2018 г. Самата проверка била извършена с цел да се установи, дали е
изпълнено предписание на РЗИ - Ловеч с изх. № 48/ 27.04.2018 г.
На
10.07.2018г., контролните органи съставили и акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя по чл. 44 от Закона за здравето, за
това, че жалбоподателят Н.С.З., на длъжност к., е отговорен за изпълнение на
предписанието, и не е предприел необходимите действия за изпълнение на
предписаните мероприятия в т. 1 - не е възстановена липсващата ограда около
гробищния парк в рамките на предписания срок - 31.08.2018 г. Съставеният акт
бил връчен лично на жалбоподателя.
В срока по
чл. 44 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
Жалбоподателят
предприел действия за възстановяване на част от оградата около гробищния парк
със собствени средства, което е видно от приетите и приложени по делото писмени
доказателства - Протокол от 04.10.2018г. за извършено възстановяване на
открадната ограда от мюсюлмански гробищен парк, находящ се в местността „Д.“ на
с.Дерманци, платежно нареждане от 31.10.2018г. и фактура № ***.
В тази
връзка, на 05.10.2018г. жалбоподателят изпратил по ел. пощата уведомление до Д.
на РЗИ гр.Ловеч, че оградата е възстановена и гробищния парк се намира в
нормален вид.
Въз основа
на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, на 18.10.2018г. АНО издал обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН, с което за нарушение на чл. 44 от ЗЗдр., на
основание чл. 212, ал. 1 от ЗЗдр., на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 200 лева.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по несъмнен и
безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно
се установява, че на посочената в акта и НП дата и час е била извършена
проверка в гробищен парк, при което е установено, че не е била възстановена
липсващата ограда около гробищния парк в рамките на предписания срок -
31.08.2018 г.
От
показанията на актосъставителя И.П.С. и свидетеля И.М.И.се установява, че
неоградената част от гробищния парк е била няколко метра, не повече от 10
метра. От показанията на свидетеля И.М.И., работещ като г. с. в Община Луковит
се установява, че през април месец или май 2018г., жалбоподателят го е запознал
с проблема, че И. е ходил на место за да огледа участъка, че е било необходимо
да се изготви количествено-стойностна сметка, за да се направи /огради/
по-голям участък от парка, за което трябвало повече пари. Според свидетеля И.,
същият докладвал проблема на к. на Общината, но в момента нямало средства и на
по-късен етап трябвало да се възстанови оградата. Според свидетеля И. е
следвало да се изготви количествено-стойностна сметка и средствата да бъдат одобрени
от к. на Общината, тъй като к.ството в с.Дерманци няма налични средства и няма
как да започне ремонта.
Съдът приема
за обективни и кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели,
доколкото пресъздават факти и обстоятелства спомагащи за установяване на действията
на страните по делото.
От тази
фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна, съдът прие
следното:
Жалбата е
депозирана в срок, от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУНН и постановяване на НП.
Правилно е посочена нарушената материално правна норма, както и санкционната
разпоредба на Закона за здравето.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното
постановление. С оглед характера на описаното нарушение, а именно неизпълнение
на дадени от служители на РЗИ задължителни предписания в указания срок, няма
как да бъде посочена точна дата на извършеното нарушение. В задължителните
предписания, съобразно законовите изисквания е посочен срок за тяхното
изпълнение, след изтичането на който срок, ако не бъдат изпълнени е налице
нарушение на нормата на чл. 44 от ЗЗ, за което нарушение в чл.212, ал. 1 от
същия закон е предвидена санкция. Това е нарушение, което се извършва, чрез
бездействие в определен период от време, с начален момент - изтичане на срока,
в който е следвало да се извърши предписаното действие, поради което няма как
да бъде посочена точна дата на нарушението.
Жалбоподателят
и неговият процесуален представител по същество не оспорват обстоятелството, че
в гробищния парк в с.Дерманци не е била възстановена липсващата ограда по време
на проверката. Не се оспорват и фактическите действия извършени от
проверяващите, както не се оспорва и правомощието на органа извършил проверката
да дава предписания.
Основателни
са възраженията на жалбоподателя, че АНО е следвало да съобрази
обстоятелството, че лицето на което се прави предписание представлява
административна единица /к.ство на населено място/, която се явява
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, и която има собствен бюджет за
годината, който се утвърждава и съответно стриктно се контролира неговото
изпълнение от Общината – тоест, налице са твърдения, че не жалбоподателят е
следвало да бъде адресат на даденото предписание, респ. обект на
административно-наказателно преследване.
Съдът, след
внимателен анализ на доказателствата по делото и като съобрази законовите и
подзаконови разпоредби уреждащи дейността по ръководство и контрол по
управлението на гробищните паркове, намира, че в хода на административното
производство действията на административните органи са били незаконосъобразни,
при следните съображения:
Безспорно е
по делото, че гробищния парк в с.Дерманци е публична общинска собственост. Това
се установява приетата с Решение № 86/
03.05.2012 г. от Общински съвет Луковит Наредба за гробищните паркове и
погребално-обредната дейност на територията на община Луковит /публикувана на
сайта на Община Луковит/, която също е приложена по делото. Съгласно чл. 3, ал.
1 от наредбата „Гробищните паркове са обществени терени със специално
предназначение. Те са изключително публична общинска собственост“. Съгласно чл.
2, ал. 1, наредбата урежда управлението, стопанисването и вътрешния ред в
гробищните паркове. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че гробищните
паркове /гробищата/ и обредните зали функционират и се управляват в
съответствие със законовата уредба в страната и решенията на Общинския съвет. Съгласно
чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост - Придобиването, управлението и разпореждането
с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и
контрол на общинския съвет, като редът за придобиване на право на собственост и
на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за
разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на к. на
общината, на к.овете на райони, на к.овете на к.ства и на к.ските наместници се
определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този
закон и на специалните закони в тази област. Съгласно чл. 9, ал. 1 от
цитираната Наредба на Община Луковит, общото ръководство и контрол по
управлението на гробищните паркове /гробищата/ се осъществява от к. на Община
Луковит, а чл. 9, ал. 3 от същата Наредба, възлага съответни правомощия по организацията и поддръжката на
гробищните паркове по населените места на територията на Общината и свързаните
с тях дейности на съответните к.ове на к.ства, какъвто е к. на с.Дерманци.
Макар и да
има правомощия по отношение на управлението на гробищния парк в с.Дерманци, то жалбоподателят
Н.С.З., не е следвало да бъде адресат на даденото предписание от страна на
служителите на РЗИ - Ловеч, тъй като е нямал обективна възможност да изпълни
вмененото му с това предписание задължение. Това е така, тъй като к.ството в с.Дерманци не
е юридическо лице, не притежава самостоятелно имущество и не формира самостоятелен бюджет. Юридическото лице, притежател на
общинското имущество в землището на к.ството, е община Луковит. Този
извод следва от разпоредбата на чл. 16. от ЗОС, където е посочено, че
„Поддържането и ремонтите на имотите и вещите - общинска собственост, се
извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите
средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им”. От една страна к. на с.Дерманци
няма самостоятелен бюджет да извърши необходимите строителни работи по възстановяването
/изграждане/ на ограда около гробищния парк в с.Дерманци, а от друга страна, той
самият няма правомощия по закон да извърши такива строителни работи в обект,
който представлява публична общинска собственост. Решението за такива
строителни работи в такъв имот следва да е на Общинския съвет. В тази
връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата
гласи, че к.ове на к.ства и к.ските наместници организират осъществяване на
дейностите, по чл. 10, ал. 1, на територията на съответното к.ство. След
внимателен прочит обаче на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, става ясно, че на к.ове
на к.ства не са вменени дейности по поддръжка и ремонти на гробищните паркове.
Точно обратното, в разпоредбата на чл. 11 от цитираната Наредба е посочено, че
„Община Луковит в рамките на своя бюджет заделя средства за изграждане на нови,
разширение на съществуващи, благоустрояване, стопанисване на гробищните терени,
сгради и съоръжения, общо озеленяване и изграждане на алейна мрежа,
водопроводи, общо осветление, транспортни комуникации и др.“.
По делото
безспорно се установи и това, че жалбоподателят е направило всички необходимо
съобразни своите правомощия за започване на процедура за възстановяване на
оградата на гробището на с.Дерманци, като
е уведомил общинската администрация
за необходимостта от възстановяване на липсващата ограда. Към датата на
установяване на неизпълнението на предписанието, обаче, той е бил в обективна
невъзможност да ги изпълни поради липса на финансира от страна на община
Луковит. В крайна сметка, в периода 03-04.10.2018г. в изпълнение на
предписанието на органите на РЗИ, все пак той е възстановил оградата, но със
собствени средства.
Действително няма спор, че предписанието в случая е
дадено в изпълнение на правомощията на държавния здравен инспектор, но предвид това,
че адресат на това предписание е бил Н.С.З. в качеството си на к. на
с.Дерманци, с което му е било вменено задължение за изграждането на липсваща
ограда на гробищния парк в населеното място, то следвайки гореизложените
съображения е очевидно, че това предписание е било незаконосъобразно, като с
това е опорочило, както съставения АУАН, така и издаденото НП. Принципно, в
тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, както и неговият извършител -
но конкретния случай АНО не е ангажирал доказателства по делото, за това, че на
жалбоподателя е било възложено от общинската администрация да извършва действия
по поддръжка и ремонти на гробищния парк, нито, че същият е разполагал със
собствени бюджетни средства и въобще да е имал оперативна самостоятелност да
организира извършването на такива строително-монтажни работи. Ето защо, жалбоподателят
Н.С.З. не е следвало да бъде адресат на предписанието от 27.04.2018г. дадено
от служителите на РЗИ – Ловеч, от което пък следва и изводът, че на същия
неправилно е било вменено и нарушение за неизпълнение на това предписание, тъй
като той самият е бил в обективна невъзможност да го изпълни.
Крайният
извод е, че в случая актосъставителя и административно-наказващия орган не
са събрали всички необходими доказателства, установяващи административно-наказателната
отговорност и лицето, което следва да я понесе, като в нарушение на чл. 24, ал.
2 и ал. 1 от ЗАНН, то изследваното нарушение е било вменено на жалбоподателя. Ето
защо съдът намира, че издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
54 от 18.10.2018 г. на Д. на Регионална здравна инспекция – Ловеч, с което на
основание чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето, на Н.С.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 /двеста/
лева, за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд Ловеч, по реда на АПК от страните в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: