МОТИВИ към присъда №70/26.08.2015 г. по
НОХД №1265/2015 г. по описа на П.ски окръжен съд
Срещу подсъдимия Я.С.Й. *** е внесено
обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и предл.3,
във вр. с чл. 115 от НК за това, че на 11.12.2014 г. в град П. умишлено е
умъртвил другиго – Т.С. Й., ЕГН **********, като убийството е извършено по
особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.
По
делото са предявени и приети за
съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове от родителите на
пострадалата Т. Й. - С.К. и Р. К., и от
малолетните ú деца – А. Я. Й. и С. Я. Й., последните двама
действащи чрез особения представител адв. З.Г., в размер на по 200000 лева за
всеки от пострадалите, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2014 г. до
окончателното изплащане.
Пострадалите
С.К., Р. К. и малолетните А. Й. и С.Й., последните двама действащи чрез
особения представител адв. З.Г., са конституирани като частни обвинители и
граждански ищци по делото.
Производството
по делото протече по реда на глава ХХVІІ от НПК – подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти – по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - П. поддържа повдигнатото обвинение, със същата правна
квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт. Изразява становище, че събраните по делото доказателства дават възможност
да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият Й. е извършил
престъплението – предмет на настоящето производство. Касае се за деяние,
извършено с особена жестокост, след упражняван системен психически и физически
тормоз, като смъртта е настъпила за пострадалата по особено мъчителен начин. По
отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия пледира да му
бъде определено наказание доживотен затвор, да се замени по реда на чл.58а,
ал.2 от НК с наказание лишаване от свобода в размер на 20 до 30 години, и на
подсъдимият да се наложи наказание от 30 години лишаване от свобода, което да
се изтърпи при първоначален строг режим. Веществените доказателства да се
унищожат като вещи без стойност. Подсъдимият да бъде осъден да заплати и
направените по делото разноски, а гражданските искове да се уважат.
Адв.
Г. излага съображения, че с оглед проведеното съкратено съдебно следствие
подсъдимият следва да бъде признат за виновен и му се наложи справедливо
наказание. Следва да се уважат изцяло предявените в полза на малолетните деца
граждански искове, ведно със законната лихва, тъй като същите са лишени от
човека, които се е грижил и ги е възпитавал.
Адв.
Н. – повереник на бащата на пострадалата - поддържа, че обвинението е безспорно
и категорично доказано по посочената правна квалификация, като следва да се
наложи наказание доживотен затвор, което да се замени с наказание лишаване от
свобода в размер на 30 години. Да се уважи и гражданския иск.
Частният
обвинител и граждански ищец С.К. поддържа изложеното от повереника си.
Адв.
П. – повереник на майката на пострадалата, счита, че обвинението е безспорно и
категорично доказано, като на подсъдимия следва да се наложи наказание от 30
години лишаване от свобода, въпреки че справедливото наказание е доживотен
затвор без замяна. Липсва разкаяние и съжаление за извършеното, признанието е с
оглед намаляване размера на наказанието. Иска да се уважи и гражданския иск
изцяло.
Частният
обвинител и граждански ищец Р. К. поддържа изложеното от повереника си.
Защитникът
адв. Х. излага съображения, че, въпреки признанието от подсъдимия на фактите,
изложени в обвинителния акт, правната квалификация, посочена от обвинението, е
неправилна, тъй като не се касае за убийство, извършено с особена жестокост и
смъртта на жертвата не е настъпила по особено мъчителен начин. Не са изяснени
мотивите за извършеното убийство и подбудите на дееца. Счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по основния състав. По отношение размера на
наказанието пледира, че при налагане на лишаване от свобода за повече от 10 –
15 години, човек не може да се върне в обществото, като моли за справедливо
наказание.
Подсъдимият
Я.Й. поддържа изложеното от защитника си и съжалява за извършеното.
П.ският окръжен съд, след като обсъди приложените
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със
становищата на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Я.С.Й. е роден на *** *** и живее в същия град. Той е български гражданин,
определя се като турчин. Има завършено основно образование. Работел е и не е
осъждан. Вдовец. ЕГН **********.
Подсъдимият
Й. и пострадалата Т. Й. били женени от 2012 г., като от брака си имат две
малолетни деца – А., роден на *** г., и С., родена на *** г.
След
сключване на брака подсъдимият и пострадалата заминали за Г.я, където Й.
започнал работа първоначално като общ работник, а по - късно - като работник
във фирма за авточасти. По време на брака си с Т. Й. подсъдимият изпитвал силна
ревност към нея и си внушил, че съпругата му има извънбрачна връзка. Той често
я разпитвал защо е закъсняла след пазаруване по магазините, а в един от
случаите я проследил, за да се убеди, че наистина отива до магазина.
Подсъдимият
употребявал алкохол и наркотични вещества /марихуана/ периодично, като след
употребата им неоснователната му ревност се засилвала.
В
началото на ноември 2014 г. Т. Й. заедно с двете си деца се прибрала в
България, като заживяла в семейното жилище, находящо се в град П., ул.** №**.
То представлявало триетажна къща, като втория и третия етаж не били довършени и
им се извършвал ремонт. Пострадалата заедно с децата заживяла в обзаведена стая
на първия етаж на сградата.
В
началото на месец декември 2014 г. в България се завърнал и подс. Й., който
заживял със съпругата и децата си в същото обзаведено помещение на първия етаж
на къщата.
След
завръщането си в гр. П. подсъдимият отново започнал да си внушава, че
пострадалата му изневерява, непрекъснато я обвинявал в изневяра с друг мъж,
почти ежедневно започнал да ú нанася побои, за да я принуди да си
признае. Пострадалата Т. Й. отричала да има извънбрачна връзка, но той не
ú вярвал и продължавал да я разпитва за това, като системно я пребивал с
ръце, крака, както и с желязна пръчка за обслужване на печката. Инцидентно
отново употребявал алкохол и наркотични вещества /марихуана/.
На
10.12.2014 г. около 17.00 - 18.00 часа, докато малолетните му деца били извън
къщата със св. С.Й. - майка на подсъдимия, последният заключил вратата на
стаята, която обитавал със семейството си, и започнал да нанася побой на
съпругата си, като я карал да признае, че му изневерява. Пострадалата силно
започнала да вика от болка и да плаче. В това време св. С.Й. се върнала и чула
виковете на снаха си. Извикала на сина си да отключи входната врата, но той не
го направил и св. Й. се обадила в полицията, за да сигнализира за случващото
се. Пристигнали полицейски служители от VI РУП гр. П., но пострадалата Т. Й. се
страхувала много от съпруга си и им казала, че всичко е наред между нея и
подсъдимия, след което полицаите си тръгнали.
Сутринта
на 11.12.2014 г. пострадалата Т. Й. излязла от къщи с двете деца, докато
подсъдимият спял, и отишла в дома на лелята на последния, която живеела
наблизо.
Към
11.30 - 11.40 часа на същата дата св. С.Й. *** и заварила сина си да спи. Тя го
събудила и го попитала къде са жена му и децата, а той ядосано дръпнал чантата
от ръцете ú и я захвърлил, след което наредил да отиде да му купи кафе.
После Й. отишъл до дома на леля си, тъй като се досетил, че съпругата му е
отишла там, и наредил на пострадалата да се прибере с него в дома им.
Отивайки
към къщата на ул. **№**, около 12.00 часа на 11.12.2014 г., подсъдимият казал
на пострадалата, че е много ядосан, тъй като тя го оставила да спи и излязла
навън с децата, без да му каже къде отива. Пред вратата на къщата Й. срещнал
майка си С.Й., която видяла, че е ядосан, а пострадалата изглежда много
уплашена, и поискала да влезе вътре. Подсъдимият взел кафето, което майка му
носела, и я изгонил навън. Намерението на Й. било отново да разпитва съпругата
си дали има интимна връзка с друг мъж. Решил да заплаши съпругата си с
брадвата, с която цепели дърва, за да признае, че му изневерява. В изпълнение
на това, преди да отиде до дома на леля си и да вземе пострадалата от там,
подс. Й. взел от двора на къщата и оставил в обитаваната от семейството стая
брадвата, която била с дървена дръжка с дължина 94.5 см, с метално дъговидно
извито острие с дължина по ръба на острието 16 см.
След
като изгонил св. Й., подсъдимият влязъл в стаята на първия етаж заедно с
пострадалата и заключил вратата. Отново обвинил съпругата си, че му изневерява,
като настоявал да му каже кой е мъжът, с когото има връзка. Тъй като
пострадалата отричала да има извънбрачна връзка, започнал да я скубе за косата
и я ударил силно с юмрук по лицето, като ударът попаднал в областта на лявото
око на Т. Й..
Последната
започнала да вика от болка, а св. С.Й., която била пред заключената врата, се
изплашила от случващото се вътре в стаята и отишла в VI
РУП гр. П., за да сигнализира за инцидента. Свидетелката през прозореца видяла,
че брадвата, с която цепят дърва, е оставена вътре в стаята, и се изплашила, че
с нея синът ú може да умъртви пострадалата.
В
VI
РУП гр. П. свидетелката Й. била насочена да се обади за възникналия скандал на
тел.112 и тя се върнала обратно на ул. **№ **, като по пътя се обадила на
посочения номер и съобщила за случващото се.
По
същото време /около 12.20 - 12.50 часа на 11.12.2014 г./ вътре в къщата подс.
Й. настоявал съпругата му да признае с кое лице има извънбрачна връзка. За да я
сплаши с описаната брадва, нанесъл на Т. Й. с острието на брадвата 3 леки удара
в областта на гръдния кош отляво и отдясно, както и в дясното подребрие. При
нанасянето на ударите подсъдимият и пострадалата първоначално били изправени
един срещу друг, но веднага след това пострадалата седнала на земята до
кухненския шкаф в стаята.
В
този момент подс. Й., ядосан, че съпругата му не признава да му е изневерявала,
взел решение да я умъртви, за да я накаже за това, което според него била
извършила, тъй като бил убеден, че има извънбрачна връзка. Замахнал силно с
острието на брадвата към главата на Т. Й., но тя вдигнала дясната си ръка пред
главата си, за да се защити, и ударът попаднал върху гръбната повърхност на
дланта на дясната ú ръка. Веднага след това Й. нанесъл два силни удара с
острието на брадвата в теменната област на главата на пострадалата, която
викала за помощ и го молела да спре. След тези удари Т. Й. паднала на лявата си
страна, като открила дясната страна на главата и шията си. Тогава подсъдимият от изправено положение нанесъл със замах общо
четири силни удара с острието на брадвата по дясната шийна област и по дясната
половина на главата на пострадалата. Първият удар попаднал в областта на шията,
непосредствено под ъгъла на долната челюст отдясно, а останалите три удара
попаднали в дясната тилна област на пострадалата.
По
същото времe
св. С.Й., чувайки виковете на пострадалата, се опитала безуспешно да разбие със
стол стъклото на заключената входна врата на къщата и да влезе вътре.
По
подадения от свидетелката сигнал на тел. 112, около 12.50 часа пристигнали
полицейските служители от VI РУП гр.П. Х.В. и Н.И..
Виждайки през прозореца пристигащите полицейски служители, подс. Й. оставил брадвата, отключил входната
врата, протегнал си ръцете към двамата свидетели от VI
РУП гр. П. и им казал да го арестуват. Св. В. влязъл в стаята и видял, че
пострадалата е в безпомощно състояние, а на земята около нея има кръв.
Полицейските служители се обадили на ЦСМП, а подс. Й. е задържан и отведен в VI
РУП гр.П..
Малко
по-късно Т. Й. била откарана с линейка на Спешна помощ в УМБАЛ „Св.
Георги" гр. П., но, въпреки проведената реанимация, в 13.45 часа на
11.12.2014 г. починала в болницата.
При
извършения оглед на местопроизшествието е намерена и иззета брадвата, с която
подсъдимият умъртвил пострадалата, като по тъпата страна до дръжката са
намерени влакна с червен цвят. Сноп влакна с червен цвят са иззети и от пода на
помещението, обитавано от семейството на подсъдимия, непосредствено след
входната врата.
От
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на трупа на Т. Й. е видно,
че при извършеното изследване са установени посечни рани по главата и по шията
отдясно /които, разгледани в цялост, и в комплекс между рана, кръвонасядане и
охлузване в тези области, дават представа за най-малко шест нанесени удара с
брадва/, посечно нараняване по гръбната повърхност на дланта на дясната ръка с
посичане на разгъващо сухожилие и две дланни кости /т.н."защитно”
нараняване/, многофрагментни импресионни счупвания на черепните кости отдясно
под посечните наранявания, разтрошаване на костите по черепната основа отдясно,
множество контузионни огнища на дясната голямомозъчна хемисфера, кръвоизливи
под твърдата и под меките мозъчни обвивки, кръвоизливи в мозъчните стомахчета,
посичане на мускулатура и на ръба на долната челюст отдясно над раната на
шията, аспирация на кръв в дихателните пътища, подчертана бледост на трупа, на
вътрешните органи и на послесмъртните петна, кръвоизливи по ендокарда на
сърцето /петна на Минаков/, кръвонасядане по клепачите на лявото око, две малки
разкъсно-контузни рани по горния клепач на лявото око, две ивичести охлузвания
по гръдния кош - отдясно и отляво, подобно ивичесто охлузване по кожата в
горната част на корема отдясно, обширни кръвонасядания по дясната раменна
област, масивно кръвона-сядане по дясната мишница, лакътната става и
предмишницата, кръвонасядане с продълговата форма по дясното седалище,
множество кръвонасядания по левия горен крайник, множествени кръвонасядания по
долните крайници - по двете бедра и по двете подбедрици, две охлузвания по
лявата подбедрица.
Според
вещото лице, причината за смъртта на Т.С. Й. са нанесените посечни наранявания
на главата, които са довели до изключително тежка черепно-мозъчна травма и
остра кръвозагуба - като непосредствена причина за смъртта.
Видът
и характеристиката на установените травматични увреждания дават основание да се
твърди, че в областта на главата и на шията отдясно са били нанесени не по -
малко от шест удара с острата част на брадва или друг подобен предмет, който
може да причини посечни наранявания. Ударите са нанесени със значителна
кинетична енергия /жива сила на ударите/ и в различни направления, като някои
от тях са насложени в една и съща анатомична област и се припокриват или
пресичат. Това дава основание да се допусне, че е възможно нанесените удари с
брадвата да са повече от посочените 6 броя удари.
Отделно
посечно нараняване е било нанесено по гръбната повърхност на дланта на дясната
ръка, което също е причинено със значителна сила на удара, тъй като са посечени
и по-дълбоко разположени костно-сухожилни структури. По своето разположение и
характеристика, това посечно нараняване би могло да се приеме като „защитно
нараняване", т.е. получено при вдигната ръка за предпазване на главата от
нанасянето на удари с брадвата.
Иззетата
като веществено доказателство брадва е годно средство за причиняването на
всички описани посечни наранявания. Масивната и тежка метална част дава
възможност за получаване на по-голяма кинетична енергия при замахването и
нанасянето на ударите.
Според
вещото лице, може да се допусне, че и установените ивичести охлузвания и
уплътнявания на кожата по гръдния кош - отдясно и отляво, както и това по
предната коремна стена в областта на дясното подребрие, е възможно да са
получени при по-слаби удари със същото захабено острие на брадвата,които да са
нанесени през дрехите.
Кръвонасядането
на клепачите на лявото око и двете разкъсно-контузни рани по горния клепач на
същото око са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да
са получени при нанесен побой, предхождащ непосредствено нанесените удари с
брадвата по главата.
Установените
множествени кръвонасядания по дясната раменна област, по дясната мишница и
предмишница, по дясната седалищна област, по левият горен крайник, по двете
бедра и подбедрици, както и охлузванията по лявата подбедрица също са причинени
по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. Тези кръвонасядания са с
различен цвят /от синкаво-зеленикав, през кафеникав до жълто - зелен/, което
означава, че имат различна давност и са причинени на различни етапи, през
няколко дни, в периода преди настъпването на смъртта.
По
делото е назначена и тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
която също посочва, че смъртта на Т. Й. е настъпила в резултат от нанесените
посечни наранявания на главата, които са довели до тежка черепно - мозъчна
травма и остра кръвозагуба - като непосредствена причина за смъртта.
Според
експертите, с оглед на материалите по делото и на приложената медицинска
документация, Т. Й. е била подложена на системен тормоз и периодичен побой в
продължение на около една седмица. Тези побои са били извършвани с ръце, с
крака и с желязна пръчка за печката, на голяма площ от горните и долни
крайници, по дясната раменна и седалищната области, както и по лицето. Това е
довело до силни и продължителни болезнени изживявания.
По
време на нападението с брадвата Т. Й. е разбрала за непосредствено
застрашаващата я голяма опасност, като се е опитала да се бори за живота си и
да се предпазва, доколкото може. В момента, в който извършителят е вдигнал
брадвата над главата ú, тя е подложила дясната си ръка - като последен
опит да се предпази от непосредствената опасност за живота, но и тази предпазна
мярка е била преодоляна чрез причинената посечна /защитна/ рана на ръката. През
цялото това време, до получаването на директните удари с острието на брадвата в
теменната област на главата, Т. Й. е била в съзнание, като е изпитвала силни
болезнени изживявания и ужаса от невъзможността повече да се противопоставя на
последвалите удари с брадвата и да избегне надвисналата непосредствена опасност
за нейния живот. Въпреки получените тежки посечни наранявания на главата,
смъртта на Й. не е настъпила моментално или много бързо - кола на ЦСМП е
извикана в 13.03 часа на 11.12.2014 г., а смъртта на пострадалата е
констатирана в 13.45 часа, т.е. пострадалата Й. е живяла 45 минути, през което
време е дишала и е аспирирала кръв в дихателните пътища.
Това
дава основание на съдебномедицинските експерти да приемат, че смъртта на Т. Й.
е настъпила по особено мъчителен за нея начин.
От
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
е видно, че кръвната група на пострадалата Й. е АВ/0/, като по иззетите при
огледа на местопроизшествие и предадените доброволно веществени доказателства -
брадва, 2 бр. проби от кафеникаво-червена течност, сиво шушлеково яке, син
спортен панталон от дънков плат, сива плетена жилетка, разкъсана блуза с дълъг
ръкав на сиво-бяло райе, синьо-черен сутиен и черно-бели дамски пликчета, има
кръв, която е човешка. Кръвната група на човешката кръв по посочените
веществени доказателства е АВ/0/ и може да произхожда от Т. Й., която е АВ/0/,
както и от всяко друго лице с тази кръвна група. В основата на металната част
на иззетата брадва на мястото на захващането и към дървения сап са намерени
заплетени сноп от влакна с червен цвят, които според вещото лице представляват
човешки косми от глава и същите са сходни по морфологически характеристики с
иззетите като сравнителен материал косми от главата на Т. Й. и могат да бъдат
от нея.
При
огледа на местопроизшествие, извършен на 11.12.2014 г., в помещението,
обитавано от семейството на подсъдимия, непосред-ствено след входната врата на
пода са намерени и иззети сноп влакна с червен цвят. Според експертизата те
представляват човешки косми от глава и същите са сходни по морфологически
характеристики с иззетите като сравнителен материал косми от главата на Т. Й. и
могат да бъдат от нея.
От изготвената при разследването
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс. Й. се установява, че
същият не страда от психично разстройство в тесния или широк смисъл на това
понятие, т.е. той е психично здрав. По време на извършване на престъплението и
след това Й. е бил със запазена психична годност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещите лица може
да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство като възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите и обстоятелствата по делото и дава
достоверни обяснения по тях, ако има желание за това.
Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, която се признава изцяло от подсъдимия, се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели – И., В., Й. /включително и пред съдия/, Д.,
Д., К. и К., от заключенията на изготвените експертизи - съдебномедицинска на трупа на пострадалата, тройна
съдебно – медицинска по писмени данни на пострадалата, съдебномедицинска на
подсъдимия, трасологична, съдебно – медицинска на веществени доказателства,
комплексни психиатрична и психологична, от писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен
фотоалбум, протокол за оглед на тялото на пострадалата с приложен фотоалбум,
медицински документи – за подсъдимия и пострадалата, протокол за доброволно
предаване, решения по гр.д. №966/2015 г. и №967/2015 г., и двете на ПРС,
удостоверение за наследници, справка за съдимост, характеристична справка.
В хода на досъдебното производство подсъдимият се
е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението.
Показанията
на всички свидетели относно безспорно
установените факти са логични, взаимно си
кореспондират и се допълват, съответстват и на останалите събрани и приложени по делото писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства, поради което
и съдът ги кредитира.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си
депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното производство
експертизи като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит
в съответната област, обективни и безпристрастни. Същите не са оспорени по
какъвто и да е начин от страните. Заключенията са обосновани, мотивирани,
съобразени с доказателствата по делото, като съдът ги възприе изцяло.
В досъдебното производство са изготвени две
заключения на комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи,
изследвали подсъдимия.
Според изготвената от вещите лица Ц., П. и Д., е
налице съмнение за психично заболяване – ревностова параноя, като не може да се
даде еднозначен отговор дали е разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл ли е да ръководи постъпките си към инкриминирания момент. Според
експертите към онзи момент е необходимо настаняването в СПБЛЛС в град Л. за
наблюдение и диагностично уточняване. Именно в условията на това лечебно
заведение е изготвена повторната КСППЕ от експертите Н., Г. и В., която е
категорична, че подсъдимият не страда от психично разстройство в тесния или
широкия смисъл на това понятие, той е психично здрав, разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – факт, който се
призна и от подсъдимия. На практика не е налице противоречие между двете
експертизи – първата не дава ясен и еднозначен отговор, а изразява съмнение,
докато втората е категорична, а и надгражда първата.
Безспорно в конкретния случай е установено
авторството на деянието – в заключената стая са били само двамата – подсъдимият
и пострадалата, действията му са възприети от св. С.Й., в момента на пристигане
на св. И. и В. подсъдимият е отключил вратата, излязъл е и е подал ръцете си,
за да му сложат белезници, споделил е със св. Д. извършеното, а св. Д. е
възприел думите му по повод състоянието на свидетелката: „по – добре да е
мъртва”. Не се оспорва и от защитата авторството – причиняването на смъртта на
Т. Й..
Направеното от адв.
Х. възражение касае правната квалификация, а именно, че не се касае за
квалифициран, а за основен състав – убийството не следва да се приеме, че е
извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Това
виждане не може да се сподели.
Според
настоящия състав е безспорно установено, че смъртта е настъпила за жертвата Й.
по особено мъчителен начин. Експертите са категорични, че на пострадалата са
причинени посечни рани по главата и по шията отдясно – резултат от най-малко
шест нанесени удара с брадва, посечно нараняване по дланта на дясната ръка,
нанесени са и още три удара с брадвата, но те са по – леки и са причинили
ивичести охлузвания по гръдния кош и в горната част на корема. Или с брадвата
са причинени най – малко десет удара. Освен това по тялото на пострадалата са
установени кръвонасядане по клепачите на лявото око и две малки
разкъсно-контузни рани по горния клепач на лявото око, обширни кръвонасядания
по дясната раменна област, масивно кръвонасядане по дясната мишница, лакътната
става и предмишницата, кръвонасядане с продълговата форма по дясното седалище,
множество кръвонасядания по левия горен крайник, множествени кръвонасядания по
долните крайници - по двете бедра и по двете подбедрици, две охлузвания по
лявата подбедрица. Вярно е, че не всички установени кръвонасядания са причинени
в деня на смъртта на пострадалата, но останалите увреждания са от същата дата.
Както посочва експертизата, през цялото време до получаване на директните удари
с острието на брадвата в теменната област на главата, Т. Й. е била в съзнание,
изпитвала е силни болезнени изживявания, ужаса от невъзможността да се
отбранява и да избегне идващата смърт. А и тя не е настъпила веднага, а
значително по – късно – пристигналите полицейски служители са повикали
медицински екип, а пострадалата е живяла още приблизително 45 минути след
извикване на кола от ЦСМП, през което е вдишвала кръвта си и бавно се е
задушавала.
Съдебната практика
е категорична, че за убийство по особено мъчителен начин не се изисква жертвата
да бъде подложена на бавна смърт, нито причинените страдания да са
продължителни /решение №154/26.04.90 г. по н.д. №153/90 г./, но от значение в
случая са и големият брой, мястото – в жизнено важни части - по главата и тялото, и начинът, по който са
нанесени ударите. Освен удари с ръце и крака, има нанесени и най – малко десет
удара с брадва, като най – малко седем от тях са с голяма кинетична енергия.
Едно и също
убийство според начина на извършване може да се квалифицира едновременно и като
извършено по особено мъчителен начин за жертвата, и с особена жестокост,
какъвто е и настоящият случай.
Убийството с
особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца.
Установено е, че на жертвата са нанесени най – малко десет удара с брадва, по
жизнено важни части –главата и тялото, като насочените към главата най – малко
шест удара са нанесени с голяма сила. Опитите на Т. Й. да се предпази с ръцете
не са довели до преустановяване дейността на дееца, което отразява и
отношението към жертвата. За това, какви наранявания са причинени, може да се
добие представа от протокола за оглед на трупа на пострадалата и приложените
снимки, които отразяват и отношението на извършителя към нея.
Нещо повече – в
конкретния случай е налице едно системно поведение на подсъдимия на жестоко и
унизително отношение към неговата съпруга. В протокола за оглед на трупа на
пострадалата са отразени множество кръвонасядания с различни оттенъци, което
насочва, че са нанасяни побои от съпруга ú в продължителен период от
време. Молбите на жертвата на инкриминираната дата не са преустановили това
жестоко отношение, а агресията на дееца е ескалирала – след нанасяне на удари с
ръце и крака, следват по – леки удари с брадва по тялото – в областта на
гръдния кош, докато в един момент са нанесени най – малко седем силни удара с
острието на брадвата към главата на Т. Й., първият от които сломява и
последните опити на жертвата да се предпази. След всичко, което ú е
причинил, коментарът му според св. Д. е „по – добре да е мъртва”.
Ето защо настоящия
състав прие, че са налице и двата квалифициращи признака – убийството е
извършено по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост.
При така установената фактическа обстановка по
делото съдът прие, че подс. Я.Й. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 116, ал.1,
т.6, предл. 2 и 3 във вр. с чл. 115 от НК за това, че
на 11.12.2014 година в град П. умишлено
е умъртвил другиго – Т. Й., като убийството е извършено по особено мъчителен
начин за убитата и с особена жестокост.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкия живот. Предмет е жив човешки организъм – този на
пострадалата Й.. Налице е резултат – причинена е биологичната ú смърт –
противоправно лишаване от живот.
Безспорно в конкретния случай е установено
авторството на деянието, като се изложиха съображения в тази насока.
Изпълнителното
деяние е въздействие върху организма на пострадалата, което е от естество да
причини биологичната ú смърт. Налице са действия от страна на Й. - той е въздействал пряко и непосредствено
върху съпругата си - причинил е множество наранявания в жизненоважни области на тялото с брадва -
оръжие, годно да причини несъвместими с живота увреждания. Настъпилата смърт е
в пряка причинна връзка с получените от действията на подсъдимия върху
пострадалата увреждания, и конкретно изключително тежката черепно-мозъчна травма и острата кръвозагуба от
причинените наранявания.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че,
използвайки брадва и нанасяйки с нея силни удари по главата на пострадалата,
където се намират жизненоважни органи, ще настъпят обществено опасни последици
– нейната смърт, но е искал настъпването на този резултат. С оглед броя на
ударите, тяхната сила и местоположение, не може да се приеме, че е налице
евентуален умисъл - че целта е била причиняване на телесна повреда, като се е допускал
този резултат.
Налице е
и квалифициращ признак на убийството, като същото е извършено по особено
мъчителен начин за пострадалата и с особена жестокост - подсъдимият напълно е
съзнавал това с оглед броя на нанесените удари и отношението му към жертвата.
Мотивите на подсъдимия за извършване на
престъплението са разрешаване на възникнал конфликт – действителен или
въображаем, макар и по неправомерен начин.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред, незачитане на личната неприкосновеност и
право на живот.
Относно наказанието:
За извършеното престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. За да
определи вида на наказанието, настоящия състав отчете обществената опасност на
деянието и дееца.
В конкретния случай деянието е с много висока
степен на обществена опасност – с оглед начина на извършване и вредните
последици. Пострадал от престъплението е млад човек, наскоро Т. е навършила 21
години, с две деца – на една година и пет месеца и на пет месеца към момента на
смъртта ú, които са лишени завинаги от грижите и подкрепата ú.
Жертвата е била подложена на непрекъснат тормоз – физически и психически – в
продължителен период от време. Начинът на извършване на деянието е изключително
жесток. Силата и броя на нанесените удари – това, което е причинено като
резултат, многократно надхвърлят необходимото за причиняване на смъртта на
пострадалата.
С оглед поведението на подсъдимия и отношението му
към пострадалата преди, по време и след извършване на деянието, независимо, че
е млад – към момента на извършване на деянието е бил на 22 години, не е
осъждан, социално интегриран, работещ, той се явява личност с висока обществена
опасност.
Високата обществена опасност и на деянието, и на
дееца, определят престъплението като изключително тежко, като за него следва да
се наложи в съответствие с чл. 38а, ал.2 от НК наказание доживотен затвор. Това
е и най – подходящото в съответствие с чл.57, ал.1 от НК по вид наказание за
извършеното от подсъдимия Й. престъпление.
С оглед проведеното съкратено съдебно следствие и
в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието следва да се
наложи при условията на чл.58а, ал.2, пр.2 от НК, като се замени определеното
наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода от двадесет до
тридесет години.
Съдът намира, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при описаните смекчаващи
отговорността му обстоятелства: млада възраст, чисто съдебно минало, работещ,
социално интегриран. Като отегчаващо се прие наличието на лоши характеристични
данни – системното жестоко и унизително отношение към пострадалата за дълъг
период от време – от 2013 г., както и продължителна употреба на алкохол и
наркотични вещества – марихуана.
Наказанието в случая следва да се определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на двадесет и три
години лишаване от свобода.
Съдът счита, че така
определеното наказание ще съдейства за осъществяване на целите на
индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл.36 от НК – да се
въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху подс. Й.,
така и върху обществото като цяло.
В съответствие с чл.61, т.2 вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия наказание
в размер на двадесет и три години лишаване от свобода следва да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1, т.
1 и ал. 2 от НК се приспадна
при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият Й. е бил задържан –
със заповед по реда на ЗМВР, с постановление на прокурора и с мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от
11.12.2014 г. до влизане на
присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Относно гражданските искове:
Същите са с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. За да се
уважи такъв иск, следва да е налице виновно извършено противоправно деяние, от
което са причинени вреди и е налице причинна връзка между деянието и вредата.
По – горе се изложиха съображения, че е налице виновно извършено от подсъдимия
деяние, което е противоправно. В резултат от това деяние е причинена смъртта на
Т. Й..
Смъртта на едно лице причинява болки и страдания на най –
близките – родители и деца, като такива са и конституираните като граждански
ищци по делото.
По отношение на родителите – изключително тежко е да
загубиш дете, когато е и в съвсем млада възраст, на прага на живота, а още
повече, когато то самото има съвсем малки деца. Болките и страданията на
родителите са неизмерими, но в съответствие с принципа на справедливостта,
заложен в чл.52 от ЗЗД, настоящият състав счита, че най – справедливо е на
всеки от тях да се присъди обезщетение в размер на 150000 лв. за причинените
неимуществени вреди, като искът в частта до пълния предявен размер от по 200000
лв. за К. и К. следва да се отхвърлят като недоказани. Сумите следва да се
присъдят ведно със законната лихва, считано от 11.12.2014 г. до окончателното
изплащане.
По отношение на децата: същите към настоящия момент са в
една изключително ниска възраст, когато изцяло са зависими от грижата на
родителите си. В конкретния случай подсъдимият, напълно съзнателно, ги е лишил
от майчината грижа, а и от своята помощ. Децата на практика няма да познават
майка си, лишени са от грижата и подкрепата ú за цял живот. Болките и
страданията им поне отчасти биха били репарирани с присъждане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди чрез уважаване на исковете им в пълен размер
– по 200000 лв. за всяко от децата, като сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от 11.12.2014 г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК
съдът се произнесе и относно веществените доказателства - запечатан хартиен
плик, съдържащ сравнителен материал – обтривки с поднокътно съдържание на лява
и дясна ръка на Т. Й.; отвертка; метален предмет – от корозирал метал с леко
извит край и зелена пластмасова дръжка в другия край; брадва с дървен сап; яке,
сиво на цвят, шушляково с качулка; нож с пластмасова дръжка, синя на цвят,
захваната с три нита; макетен нож със зелена дръжка; 2 бр. марлени тампони с
червеникаво-кафяво вещество, опаковани в бял хартиен плик с надпис: „2 бр.
проби от червеникаво кафява течност”, обозначени като обект 4; дънкови
панталони, сини на цвят; фланела, тип „блуза” с дълъг ръкав, сиво-черна на цвят
със зелен цвят около деколтето; жилетка, сива на цвят, плетена, с яка от
животинска кожа, разкъсана на множество места; блуза с дълъг ръкав, на
сиво-бяло райе, разкъсана на множество места; сутиен, синьо-черен на цвят;
чорапи, розови, с малки фигурки в жълт, син, бял и червен цвят; дамски
пликчета, черно-бели на цвят с малки сребристи и розови мъниста по тях; запечатан хартиен плик, съдържащ косми,
отделени при изготвянето на съдебно-медицинска експертиза на ВД на обект № 1 –
брадва с дървен сап; запечатан хартиен плик, съдържащ влакна с червен цвят –
обект № 1 от протокол за оглед на МП; запечанат хартиен плик, съдържащ косми от
главата на Т.С. Й., иззети при аутопсия, като прие, че същите следва да се
унищожат като вещи без стойност.
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
Й. бе осъден и да заплати: в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П.ски окръжен съд направените по
делото разноски в размер на 30 лева
– изплатено възнаграждение на явилите се в съдебно заседание експерти, и
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове - 28 000 лв.;
по сметка на ОД на МВР гр. П. сумата от 2205.60 лв., представляваща направени в
хода на досъдебното производство разноски, както и на частния обвинител К.
сумата от 4500 лв. – разноски за заплатени адвокатски възнаграждения. Разноски
са поискани от частния обвинител К., но по делото от нея няма направени, поради
което и не се присъждат.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: