Присъда по дело №12083/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД 12083/2021г. по описа на 109 състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с внесен обвинителен
акт против Н. ИВ. В., ЕГН: **********. роден 'ХХХХ българин, български гражданин,
виеше образование, женен, пенсионер, настоящ, адрес: гХХХХХ неосъждан ЗА ВИНОВЕН,
в това, че на 23.04.2020 г. в гр. София ул. „Витиня“ № 1 в сградата на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“, чрез СТ. Д. К., действащ като посредствен извършител, от
когото не може да се търси наказателна отговорност поради незнанието на факти, включени
в състава на престъплението, съзнателно се ползват пред Д. Р. Б. - инспектор - Регионална
Дирекция „Автомобилна администрация“ от неистински официален документ - диплома за
виеше образование серия А 90, № 0143330, per. № 666/25.06.1994 г., издадена на името на Н.
ИВ. В. , на който е придаден вид, че е издадена от ВТУ „Ангел Кънчев“ - гр. Русе, и от В. за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр.
чл. 308, ал. 2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от прокурор Г Ц.. Същата
поддържа изцяло повдигнатото обвинение както от фактическа, така и от правна страна.
Намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването
на престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. При определяне на
наказанието иска съдът да се вземе предвид, че подсъдимият е неосъждан и да му наложи
наказание към минимума, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия В. – адв. К. от САК, иска от съда да постанови оправдателна
присъда. Същият намира, че не е осъществен съставът на инкриминираното престъпление
нито от обективна, нито от субективна страна. Освен това излага съображения, че
подзащитния му не е депозирал в лично качество дипломата си пред Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. По-насетне, адв. К. посочва, че подсъдимят е заявил, че
дипломата му е истинска. Защитникът намира, че от субективна страна липсват елементите
на вината. Посочва, че обясненията на подсъдимия са обективни, логически издържани и
непротиворечиви, като последният е имал уговорка за улеснено взимане на изпитите и
завършване на висшето си образование. Поддържа, че подсъдимият е дал данни за лицето,
организирало успешното му взимане на изпитите. Излага аргументи, че със съзнанието, че
притежава истинска диплома подсъдимият е завършил кариерата си в ИИ „АА“. В
заключение защитата пледира, че не били налице доказателства, че подсъдимият бил
съзнавал и елементите на деянието от субективна страна. Ето защо, иска от съда да
постанови присъда, с която да оправдае същия. При евентуалност, ако съдът намери, че е
реализиран състав на престъпление, моли деянието да се преквалифицира на такова по чл.
316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 и ал. 1 от НК, като се оправдае подсъдимият по
повдигнатото му обвинение и се приложи чл. 78а от НК. Излага доводи относно
характеристичните данни на подсъдимия, с оглед на които счита, че липсват висока степен
на обществена опасност на деянието и дееца, поради което подържа становище, че случаят е
маловажен. Моли съдът да има предвид и наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника му.
В последната си дума заявява, че е невинен, че не си е издал сам диплома, че е ходил и е
плащал.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способи за доказване – поотделно и в тяхната съвкупност, като обсъди
1

доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Н. ИВ. В., ЕГН: **********. е роден 'ХХХХ българин, български гражданин,
виеше образование, женен, пенсионер, настоящ, адрес: ХХХХХ. Същият никога не е
придобивал диплома за висше образование, издадена от ВТУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе, но
на неустановени време и място, по неустановен по делото начин се снабдил с диплома за
висше образование серия А 90 № 0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г., издадена на негово
име, на която бил придаден вид, че е издадена от ВТУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе.
Подсъдимият и св. С.К. се познавали по повод на това, че били колеги в ДАИ, след което
свидетелят К. напуснал ДАИ и станал управител на търговско дружество „Стил кар 18“
ЕООД, което стопанисвало пункт за технически прегледи в гр. София, бул. „Черни връх“ №
115Б. Тъй като в пункта за технически прегледи имало нужда от назначаване на работник на
длъжност „технически специалист“ св. К. отправил към подсъдимия предложение за работа.
Подсъдимият се съгласил и представил на св. К. изискуемите документи за заемане на
длъжността, сред които трудова книжка и диплома за висше образование серия А 90 №
0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г., издадена на негово име, на която бил придаден вид,
че е издадена от ВТУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе, която била представена в оригинал с оглед
изискването за приемане на документите. Тъй като документите следвало да се подадат от
управителя на фирмата, представените документи били подадени от св. К. в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ със Заявление с рег. номер 42-04-29-205, като били
приети от служител на агенцията – св. Д.Б.. Последният приел заверено копие от дипломата
като я сравнил с представения оригинал, който върнал на св. К., който от своя страна го
предал на подсъдимия.
В отговор на отправено запитване от ИА „АА“ за установяване истинността на дипломата на
Н.В., било получено писмо от ВТУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе от 01.06.2020 г., в което се
посочвало, че университетът на издавал диплома на лицето Н. ИВ. В..
Тъй като в период от около два-три месеца нямало отговор от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, свидетелят К. се обадил, за да се поинтересува на какво се
дължи това забавяне и получил отговор, че дипломата на Н.В. „е фалшива“. След
проведения разговор свидетелят занесъл удостоверение, представено му от подсъдимия, в
което се посочвало, че на последния е издадена диплома от ВТУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе.
От заключението на изготвената в досъдебното производство графическа експертиза,
надлежно приобщено в хода на съдебното производство, чрез прочитане и разпит на вещото
лице, се установява, че подписите за „декан“ и „ректор“ в представената за изследване
диплома за висше образование серия А 90 № 0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г.,
издадена на името на подсъдимия, не са положени от заемалите тези позиции към сочения
момент на издаването ѝ лица Т.Т.Т и Б.И.Т.
От заключението на изготвената в съдебното производство техническа експертиза, се
установява, че отпечатъците от кръгъл печат долу вдясно и в областта на графи „декан“ и
„ректор“ в представената за изследване диплома за висше образование серия А 90 №
0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г., не са положени от кръглия гербов печат на ВТУ
„Ангел Кънчев“, който е бил полаган на дипломите за висше образование през 1994 г.
От представените по делото писма от Русенски университет „Ангел Кънчев“ в отговор на
запитвания на съда се установява, че в регистрите на университета липсва информация за
издадена диплома за висше образование на името на подсъдимия, че в базата данни липсват
данни за лице с фамилия Христова, която да е била служител в университета в периода
1989-1996г., както и че изпратеното от съда копие от диплома за висше образование серия
А 90 № 0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г. на името на Н. ИВ. В. не е издадена от
Русенски университет „Ангел Кънчев“.
2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване, а
именно: показанията на свидетеля С.К., показания на свидетеля Д.Б., обяснение на
подсъдимия, заключение на графическа експертиза, заключение на техническа експертиза,
представени по делото писма от Русенски университет „Ангел Кънчев“,справка за съдимост,
диплома за висше образование серия А 90 № 0143330, с рег. номер 666/25.06.1994 г. на
името на Н. ИВ. В., както и от останалите писмени доказателствени материали, прочетени и
приобщени към доказателствения материал по делото, по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите С.К. и Д.Б.
като пълни, непротиворечиви, ясни, последователни, кореспондиращи по между си и с
представените по делото документи и експертните заключения, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло и заключенията на графическата и на
техническата такава, като намира, че същите са пълни и точни, отговарят изчерпателно на
поставените им задачи, изготвени са от компетентни вещи лица. Всичко това мотивира съда
да им даде вяра изцяло.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, които остават изолирани и неподкрепени
от нито едно от останалите по делото доказателства, намирайки се в противоречие със всяко
едно от тях. Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, че обясненията му
са обективни. Обясненията на подсъдим имат двойствена природа, защото са устно
доказателствено средство, но се явяват в същото време и средство за защита. При оценката
им както по отделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени материали, съдът
намира, че същите остават изолирани, поради което ги определя като защитна версия на
подсъдимия. Съдът не споделя доводите на защитника, че обясненията на подсъдимия са
логични. Същият посочва, че е посещавал обучение в Русенския университет „Ангел
Кънчев“, но не може да посочи нито едно от лицата, с които се е обучавал, името на нито
един от преподавателите, които са провеждали обучението също. Посочва, че е плащал
такси за обучението „на ръка‘‘ без да може да представи документи за това, като е заплащал
тези такси на лице с фамилия Христова, каквото според изисканата и представена от
университета информация не е работело в университета през процесния период, твърди, че е
бил студент в университета, но при завършването му, му е била отнета от служител на
университета студентската книжка. От справки от университета се установява, че такова
лице не се е обучавало и не е придобивало диплома от посоченото учебно заведение. Всички
събрани от съда доказателства за проверка на обясненията на подсъдимия опровергават
последните. Единственото съвпадение между тях и останалите данни по делото е наличието
на счетоводни кабинети на втория етаж на университета. Съдът приема за ноторно известни
факти обстоятелството, че такси за обучение в университет не се заплащат „на ръка“ и без
представен за това документ, както и че на студентите се издават студентски книжки.
Поради изложеното съдът не кредитира обясненията на подсъдимия. Но дори да се приеме
тяхната достоверност, описаното в тях поведение на подсъдимия не отговаря на
установените в закона предпоставки за придобиване на валидна диплома за висше
образование, поради което подсъдимият следва да е съзнавал, че с описаните от него
действия не би могъл да се снабди с такъв документ.

При така установената фактическа обстановка, възприета като релевантна,
настоящият състав намира следното от правна страна:
Подсъдимият Н.В. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 316
вр. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 23.04.2020 г. в гр. София ул. „Витиня“ № 1 в
3

сградата на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“, чрез СТ. Д. К., действащ
като посредствен извършител, от когото не може да се търси наказателна отговорност
поради незнанието на факти, включени в състава на престъплението, съзнателно се ползват
пред Д. Р. Б. - инспектор - Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ от
неистински официален документ - диплома за виеше образование серия А 90, № 0143330,
per. № 666/25.06.1994 г., издадена на името на Н. ИВ. В. , на който е придаден вид, че е
издадена от ВТУ „Ангел Кънчев“ - гр. Русе, и от В. за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Съдът намира, че от обективна страна деянието е доказано по безспорен начин, тъй като е
безспорно установено както използването, така и неистинността на документа. Неистински
е този документ, който съдържа конкретно писмено изявление на лице, различно от това,
обозначено в документа като негов автор. Ползването на документа в случая се е изразило в
представянето му чрез свидетеля К. пред Д. Р. Б. - инспектор - Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ съобразно предназначението му за установяване, че
подсъдимия има изискуемото образование за заемане на длъжност „технически специалист“
в пункт за годишни технически прегледи. Обстоятелството, че деянието е опосредено от св.
К. не повлиява извода за съставомерност, тъй като документите е следвало да се подадат от
последния като управител на фирмата, стопанисваща пункта за технически прегледи и са му
били предадени от подсъдимия именно за да ги подаде в ИА „АА“, за да може подсъдимият
да бъде назначен на посочената длъжност. Съдът намира, че по делото не може да се
установи дали подсъдимият е отговорен за самото преправяне на процесния чуждестранен
документ. Ето защо, деянието е съставомерно по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът намира, че и от субективна страна е доказано, че подсъдимият е съзнавал, че
процесната диплома не е издадена от Русенски университет „ Ангел Кънчев“, както и че е
използвал същата, представяйки я чрез св. К. пред ИА „АА“, за да удостовери, че притежава
изискуемото образование за заемане на желаната от него длъжност. Това е видно, тъй като
по делото се установява, че подсъдимият не се е обучавал и не е придобивал такъв
документ, както и че последният е неистински. Ето защо, съдът намира, че да се приеме, че
подсъдимият не е знаел, че диплома, в която е посочено, че е завършил образование, каквото
не е завършил, е най-малкото несериозно. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
по вече изложените съображения, но дори да се приеме, че действително е извършил
описаното от него поведение, то е ноторно известен факт, че това не е установеният ред за
придобиване на образователна степен, поради което следва подсъдимият да е съзнавал, че по
такъв начин не би могъл да се снабди с истински документ за завършването му. С оглед на
изложеното съдът приема, че деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк
умисъл.
Съдът намира, че извършеното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, тъй като случаят не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Подсъдимият е използвал неистински
документ, като ненастъпването на обществено опасни последици, а именно да заеме
отговорна длъжност, свързана с прегледи на автомобили, което от своя страна е свързано с
безопасността на движението им, за която длъжност няма съответното образование, не са
настъпили по независещи от него причини, а именно, защото е установена неистинността на
документа. Обществената опасност на конкретното деяние е типична за престъпления по
инкриминирания състав, поради което не следва деянието да се квалифицира като такова,
представляващо маловажен случай.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание от шест месеца „лишаване
от свобода”, като намира, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало на лицето, напреднала възраст, влошено здравословно състояние,
добросъвестно процесуално поведение. От друга страна, съдът намира, че са налице
4

отегчаващи такива, свързани с посочените вече доводи, свързани със значимостта на
обществените отношения, свързани с длъжността, която подсъдимият е искал да заеме,
използвайки неистинската диплома, както и че същият вече е реализирал кариера в ДАИ,
като е използвал именно тази диплома. Съдът намира, че наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца е от естество да постигне визираните в чл. 36 на НК цели на
наказанието.
Съдът намира, че констатираните смекчаващи обстоятелства, не се явяват многобройни, при
които налагането и на най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно
тежко, поради което намира, че липсват предпоставки да приложи чл. 55 от НК.
Доколкото лицето е неосъждано, съдът намира, че нормата на чл. 66, ал. 1 от НК ще изиграе
превантивна и превъзпитателна функция по отношение на подсъдимия и наказанието му не
следва да се изтърпява ефективно, а да се отложи с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати и направените в хода на
производството разноски.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Роси Михайлова
5

Номер на акта:	152
Дата:	20 юни 2022 г. (в сила от 11 април 2023 г.)
Съдия:	Роси Петрова Михайлова

Дело:	20211110212083
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 август 2021 г.

Присъда по дело №12083/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите