Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година
2021 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На
пети януари Година две хиляди двадесет и първа
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: Р.И.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4178 по описа за
2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ П.” ЕООД- ***,
ЕИК 103 195 503, представлявано от управителя Р.М.Д., против НП № 03 –012881/ 25.06.2020 г. на И. И.,
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63
ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на
дружеството е наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 2500/ две хиляди и петстотин/ лева.
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна,
поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено
в противоречие с материалния и процесуалния закон.Оспорва се наличието на ТПО
между санкционираното дружество и Р. Н. П. към момента на проверката, като се
твърди, че към този момент се е извършвало единствено обучение на работника,
твърди се, че описанието на нарушението е непълно и в същото липсва посочване, че
е имало сключен трудов договор между страните и се сочи, че при липса на трудов
договор не е фигурирало и задължение за предоставяне на уведомлението до НАП. И
в този смисъл се излагат аргументи за несъставомерност
на приетото за установено нарушение.Твърди се, че НП е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН, визира се липса на мотиви относно приетото
за установено нарушение и липса на факти, като в условията на евентуалност се оспорва размерът на наложеното
административно наказание и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на
евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно
наказание.
В съдебно заседание въз. дружество, редовно
призовано, се представлява от управителя и от адв.Т., надлежно упълномощена и
приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира гласни
доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за
отмяна на НП въз основа на аргументите, посочени в жалбата и моли за присъждане
на направените по делото разноски.
Представляващата дружеството също твърди, че предвид пандемичната
обстановка в страната ни много от кандидатите за работа отказват да престират работна сила, след като се запознаят с естеството
на задълженията си.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение, като
моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение и
за прекоменроност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 26.05.2020г.,
служители на Д“ИТ“-Варна , сред които и св.М., извършили проверка по спазването
на трудовото законодателство в обект – траурна агенция „Памет”, находящ се в
гр.Варна, на ул.“Генерал Колев“ 28 а,
стопанисван от „ П.“ ЕООД-Варна.По време на проверката в агенцията били
установени лица, престиращи работна сила в полза на
горепосоченото дружество, като сред лицата била и св.П., която в този
момент обработвала информация на
компютъра в агенцията- подготвяла проекти за некролози, тъй като имало клиенти.
На св. П. била предоставена за попълване декларация, която същата
собственоръчно попълнила и отразила в
нея личните си данни и адрес, че работи за санкционираното дружество от
26.05.2020г. в проверения обект, на
длъжност „ Обслужващ погребално бюро”, с работно време от 9,00ч. до 18,00ч., с
месечно възнаграждение от 610лв., с шест работни дни и три почивни, като
отбелязала, че в момента е на пробен период и ако бъде одобрена ще получава
възнаграждение в размер на 610лв..Декларацията била подписа в 14,20ч. на
26.05.2020г.
Насрочена била и
допълнителна документална проверка, в хода на която били представени трудов
договор от 26.05.2020г. между дружеството и горепосочения работник и
уведомление за регистриран трудов договор между процесните
страни, но регистрацията в НАП била от 26.05.2020г. в 19:57:07ч.
Предвид горното св.М.
приела, че св.П., на 26.05.2020г. е била допусната до работа на длъжност „
обслужващ погребално бюро” преди да й бъде предоставено копие от уведомлението
по чл.62ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което на 08.06.2020г. съставила
АУАН срещу „П.” ЕООД в който описала приетото за установено
нарушение.
АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на представляващата дружеството, която го
подписала без възражения.
В законоустановения
срок били депозирани писмени
възражения, съгласно които св.П., към момента на проверката се е намирала в
обекта единствено за да предостави нужните документи за оформяне на трудов
договор и че не е полагала труд.
Във връзка с
подаденото възражение било изготвено становище от юрисконсулт и приемайки това
възражение за неоснователно, въз основа
на материалите по преписката на 25.06.2020г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно
кредитира показанията на св.М. и св.П., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът напълно
кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви
по между си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на св.М. и св.П., АУАН, декларация, справка за
приети уведомления, копие на трудов договор
и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи/ съгласно приетата по делото заповед/, при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок.АУАН е
надлежно връчен на представляващата
дружеството, която е било уведомена за възможността да бъдат депозирани
възраженията и от която възможност нарушителят се е възползвал, но в конкретния случай не е била преценена в
пълнота законосъобразността на съставения АУАН, което в последствие е довело до
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го
потвърждава.В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени
всички факти, касаещи съставомерните признаци на
нарушението.Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа
единствено правния извод на АНО, че св.П. е била допусната от санкционираното
дружество до работа на длъжност „обслужващ погребално бюро” в проверения обект, преди да й е предоставил
екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3
от КТ, заверено в ТД на НАП.Липсват каквито и да било факти, които да сочат,
конкретното работно време и уговореното трудово възнаграждение, отпуски,
почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации,
които са основните елементи на ТПО.Липсата на пълно, точно и ясно описание на
нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на
защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на
нарушението да се установяват едва в с.з.
Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
В конкретния случай от гласните доказателства, събрани
едва в с.з. се установи, че св.П. в действителност при пристигането на
служителите от Д”ИТ” на процесната дата е обработвала
проекти за некролози на компютър и то преди да й е било връчено копие от
дължимото уведомление, заверено от ТД на НАП и без да е бил сключен трудов
договор макар и за обучение.
Въпреки горното извършеното не следва да се квалифицира
като административно нарушение, т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК
вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на
деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото
на работника да регулира трудовите си и осигурителни отношения единствено
с писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да
не се допуска престирането на труд без да е
договорно регламентиран или под формалното прикритие на гражданско
правоотношение.
В този случай, не се касае за прикрИ.е на
трудово правоотношение или за наличие на такова без писмен трудов
договор. От приобщените по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства,
съгласие за трудово правоотношение е постигнато между страните и е бил сключен
трудов договор между страните още
в деня на проверката. Справката от НАП е с изходящ номер няколко
часа след установяване на нарушението. Това поставя под съмнение изводът
за прикрИ.е на трудово правоотношение. Налице
са всички основания случаят да се прецени като малозначителен
по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на
състава на нарушението може да се считат осъществени, то това
осъществяване е формално и е налице явна незначителност на обществената
опасност на деянието. Липсват каквито и да било вредни последици, т.к.
договорът е бил подписан в деня на проверката, а уведомлението е било регистрирано в НАП няколко
часа след проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има извършено
типично административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на
вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав с много по- ниско наказание.
Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение,
но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага наказание.
И това има аналог в наказателното право, където за определени деяния, макар и
да са престъпления, законодателят е предвидил да не се налагат наказания
по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като
регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че признаците
на състава на това нарушение са осъществени. Поради това ограничението за
прилагане на чл.415в за този вид нарушения
не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК.В конкретния случай
степента на обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор в деня на проверката, връчено е копие
от уведомлението от НАП срещу подпис, договорът е бил регистриран в НАП в деня
на проверката, няма никакви данни трудовите и осигурителните права на работника
да са били нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало
идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че
в конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно
незначителна и налагането на
административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би
имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие,
каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е
в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
В горния смисъл са
Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение по
КНАХД №219/2019г, Решение по КНАХД №598/2018г., Решение по КНАХД963/15г., Решение по КНАХД №2375/18г., Решение по КНАХД №930/14г.,
Решение по КНАХД №378/ 2019г. и др., Решение на Адм. съд
Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд
Русе по КНАХД №155/2014г. и мн. др.
Предвид изхода на спора и наличието на основания за
отмяна на НП съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Д“ИТ“-Варна е неоснователно и не следва да бъде
уважавано.
С оглед крайния изход на спора и направеното
от пълномощника на въз. дружество искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, Д“ИТ“-Варна следва да бъде осъдена на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН да заплати на „ П.” ЕООД- ***, ЕИК 103 195 503,, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, като предвид размера на наложеното административно наказание имуществена
санкция не е прекомерно.
Водим от горното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –012881/ 25.06.2020 г. на И. И.,
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63
ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на
„ П.” ЕООД- ***, ЕИК 103 195 503, представлявано от управителя Р.М.Д.
е наложено наказание “Имуществена
санкция” в размер на 2500/ две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна да заплати на „П.” ЕООД- ***, ЕИК
103 195 503, представлявано от управителя Р.М.Д. сумата от 300/ триста/лв. явяваща се направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Д“ИТ“-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: