№ 1043
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 463 ГПК.
Образувано е по жалби срещу постановените актове по ч. гр. д. №
11788/2020г. от СГС, ГО, II E състав – решение от 3 февруари 2021г., с
характер и на определение, и решение от 29 март 2021г., с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение.
Длъжникът „Кино Арена“ ЕООД е подало жалба срещу решение №
262069 от 29 март 2021г., постановено по ч. гр. д. № 11788/2020г. от СГС, ГО,
II E състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 260719 от 03.02.2021 г., постановеното по гр. д. № 11788/2020г.
по описа на СГС, ГО, II Е въззивен състав, в двата диспозитива относно
номера на изпълнителното дело, по което е постановено обжалваното
изпълнително действие, като е постановил вместо 20198380400472 да се чете:
20198380400473. Оплакванията в тази жалба, с която се иска отмяна на
обжалвания акт, се свеждат до доводи за липса на основание за поправка на
ОФГ, тъй като жалбоподателят счита, че се касае за правна грешка, която не
подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК, а недопустимо бил изменен
1
диспозитивът на решението.
Взискателят „Лето инвестмънт“ АД е оспорило посочената жалба с
доводи, че решението за поправка на ОФГ е законосъобразно, тъй като
изпълнителните действия са предприети по изп. дело № 20198380400473 и
всички фактически констатации и правни изводи на съда са изложени във
връзка с това изпълнително дело, приложено в копие.
„Синема Гид“ ЕООД е подало частна жалба срещу решение № 260719
от 3 февруари 2021г., с характер и на определение, постановено по ч. гр. д. №
11788/2020г. от СГС, ГО, II E състав, с което е оставена без разглеждане
жалба вх. № 55721/12.10.2020г., депозирана от него като ипотекарен длъжник
срещу постановление за разпределение от 08.10.2020 г., предявено на
09.10.2020г., по изп. д. № 20198380400472 по описа на ЧСИ М. Б., peг. № ***
на КЧСИ, като процесуално недопустима. В частната си жалба поддържа, че
има правен интерес да обжалва разпределението на сумата от публичната
продан на собствения му ипотекиран имот. Сочи, че има правното положение
на длъжник по изпълнението, срещу праводателя му са издадени
изпълнителни листове, поради което има и правен интерес да обжалва, а ТР
№ 4 от 11.03.2019г. по тълк. д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС не е приложено
правилно. Разпределението му се предявява, поради което има право на жалба
срещу него. Наред с това изтъква, че изпълнението е насочено и върху друг
негов имот, поради това за него не е без значение „какво и как“ ще се погаси с
обжалваното разпределение и „за какво ще отговаря“ с другия имот, предмет
на ипотека. Иска отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново
разглеждане от „друг състав“, последното, необосновимо с правилата на
процесуалния закон.
„Лето инвестмънт“ АД е оспорило и тази жалба с характер на частна
жалба. Счита, че решението в обжалваната част е правилно, то е съобразено и
с решението по ч. гр. д. № 2011/2020г. на САС, постановено по предходно
изготвено разпределение по делото. Счита, че за „Синема Гид“ ЕООД липсва
правен интерес да атакува разпределението, а правният му интерес се свежда
до това имотът да бъде оценен на реална стойност и същият да бъде възложен
на лицето, предложило най-висока цена, като отговорността му се ограничава
до това да търпи насочване на принудително изпълнение спрямо имота, а как
2
ще бъде разпределена реализираната от публичната продан цена е
ирелевантно за него, тъй като взискателите нямат вземания към него, а
имуществото, с което отговаря, е реализирано, което е границата на неговата
отговорност, с което се погасява отговорността му поради липса на обект на
реално обезпечение. Позовавайки се на обжалвания акт, взискателят счита, че
цитираното от частния жалбоподател ТР се отнася до процесуалния ред, по
който следва да се разглежда жалбата на ипотекарния длъжник, във всеки
отделен случай обаче следва да е налице правен интерес от обжалването,
подлежащ на преценка от съда.
„Кино Арена“ ЕООД, което не е насрещната страна по частната
жалба, счита, че същата е основателна.
„Кино Арена“ ЕООД е подало жалба и срещу решението № 260719 от
3 февруари 2021г., постановено по посоченото първоинстанционно дело, с
което жалбата му с вх. № 55702/12.10.2020г. срещу постановление за
разпределение от 08.10.2020г., предявено на 09.10.2020г., по изп. д. №
20198380400472 по описа на ЧСИ М. Б., peг. № *** на КЧСИ, е отхвърлена
като неоснователна. Доводите му са концентрирани върху нарушение на чл.
461 ГПК, който счита, че не урежда хипотеза на материалноправно изявление
за прихващане по чл. 103 ЗЗД, чийто предпоставки не са налице, като
вземанията на взискателя не са и ликвидни, поради което незаконосъобразно е
приложена нормата на чл. 103 ЗЗД. По този начин обосновава, че съдът е
нарушил чл. 76 ЗЗД и т. 1 от ТР № 3 от 29.03.2017г. по тълк. д. № 3/2017г. на
ОСГТК, тъй като СИ не е поискал да посочи какво погасява, а в чл. 461 ГПК
не е уредено право на взискателя да посочи кое задължение погасява. Сочи,
че в случая вземанията е следвало да се погасят от най-старото – според
издаването на изпълнителния лист. Счита още, че не е следвало да се събира
такса по т. 20 ТТРЗЧСИ, тъй като ипотекарният длъжник не е получавал
покана за доброволно изпълнение; разпределената сума за данъци е
недължима поради представените доказателства за плащане; не била посочена
и сумата, представляваща ДДС, която взискателят следва да внесе. Иска
отмяна на обжалваното решение и на извършеното разпределение, като съдът
върне делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
„Лето инвестмънт“ АД е оспорило жалбата на длъжника с доводи, че
3
въпросът по приложението на чл. 461 ГПК е разрешен във връзка с първото
изготвено разпределение от ЧСИ - с решение по ч. гр. д. № 2011/2020г. на
САС, като в случая се касае за предварително разпределение. Поддържа във
връзка с това, че с изявление вх. №55016/07.10.2020г. е упражнил правото си
да посочи кои вземания и в каква поредност ги погасява, след което уточнил
сумите и с конкретни числа , поради което чл. 76 ЗЗД и т. 1 от ТР № 3 от
29.03.2017г. по тълк. д. № 3/2017г. на ОСГТК счита, че са неприложими,
въпреки че същите не били нарушени. Трите ИЛ са за един и същ източник на
задължение - договор за банков кредит от 14.02.2007г. и анексите към него,
поради което присъдените с тях вземания са част от една главница и са
възникнали едновременно, а погасяването е извършено в поредността
разноски, лихви и главница съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като главницата е
погасена съразмерно. На следващо място е посочил, че при обжалването на
първото разпределение не са констатирани нарушения при разпределението
на такси и разноски по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, чийто размер е и правилно
определен. Оплакването, че ипотекарният длъжник не е получил покана за
доброволно изпълнение преди описа счита за неоснователно, тъй като не е
необходимо такава да му се връчва, такава му е и връчена преди описа, но
намира и, че жалбоподателят - длъжник не може да упражнява чужди права.
Поддържа още, че възраженията за включване на сумата за данъци върху
недвижимия имот е неоснователно – тя фигурира в приложеното
удостоверение от СО и не е установено, че задължението е погасено. Сочи
още, че начисляването на ДДС не е предмет на разпределението. В обобщение
счита за правилно извършеното разпределение по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД на
сумата 6 850 584, 67 лв. за удовлетворяване на ползващото се с привилегия
вземане от трите ИЛ по договора за кредит.
За да се произнесе по жалбите, с които е сезиран, съдът взе предвид
следното :
Изпълнителното дело № 20198380400473/2019г. по описа на ЧСИ с
рег. № *** на КЧСИ с район на действие СГС е било образувано по молба на
взискателя „Лето Инвестмънт”АД въз основа на изпълнителен лист от
31.01.2019г., издаден по ч. гр. д. № 409/2019г. на PC-Стара Загора, съгласно
който „Кино Арена“ ЕООД, е осъдено да заплати на кредитора 500 000 евро
главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението -
4
18.01.2019г. и направените в заповедното производство разноски, а
впоследствие за събиране в същото изпълнително производство е
присъединен изпълнителен лист от 26.07.2019г., издаден по ч. гр. д. №
34526/2019г. на СРС, за сумата от 500 000 евро - главница, законна лихва
върху нея от 17.06.2019г. до изплащането й и разноски от 38 558,30 лв., както
и изпълнителен лист от 04.10.2019г., издаден по ч. гр. д. № 50969/2019г. на
СРС, за сумата от 3 924 743,04 евро главница, ведно със законната лихва от
04.09.2019г., договорна лихва в размер на 161 175,90 евро, лихва за просрочие
в размер на 672 421,07 евро и 186 130,08 лв. - разноски.
С решение № 11875 от 17.08.2020г. по ч. гр. д. № 2011/2020г. на САС,
ТО, 3 състав са оставени без уважение жалбите с вх.№ 26045/27.02. 2020г. на
„Кино Арена”ЕООД и „Кино Арена 2001“ ЕООД и с вх. № 26375/27.02.2020г.
на „Синема Гид“ ЕООД против решение № 769/28.01.2020 г., пост. по ч. гр. д.
№ 16213/19 г. на СГС, І въззивен брачен състав, с което е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в решение № 8908/31.12.2019г. по същото
дело; отменено е по жалба на „Кино Арена” ЕООД с вх.№ 7877 от
22.01.2020г. решение № 8908/31.12.2019 г. по ч. гр. д. № 16213/2019г.,
поправено с решение № 769 от 28.01.2020г., пост. по ч. гр. д. № 16213/19г. по
описа на СГС, І въззивен брачен състав, в частта, с която е оставена без
уважение като неоснователна жалбата му с вх. № 63865/11.11.2019г. по описа
на ЧСИ с peг. № *** срещу изготвеното на 24.10.2019г. разпределение на
суми по изпълнително дело № 473/2019 г. по описа на същия ЧСИ и вместо
това е съдът е постановил, че отменя разпределението, извършено на
8.11.2019 г. по изп. д. № 473/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № ***, и е
изпратил делото на ЧСИ с рег. № *** за съставяне на нова сметка за
разпределение, съобразно указанията, дадени в решението. САС е потвърдил
решение № 8908/31.12.2019г. по ч. гр. д. № 16213/2019г., поправено с
решение № 769 от 28.01.2020г., пост. по ч. гр. д. № 16213/19г. на СГС, І
въззивен брачен състав, в частта, с която е оставена без разглеждане като
недопустима жалба с вх. № 63866/11.11. 2019г. по описа на ЧСИ с рег. № ***,
подадена от „Кино Арена 2001“ ЕООД с ЕИК *********, срещу изготвеното
на 24.10.2019г. разпределение на суми по изпълнително дело № 473/2019г. и
жалба с входящ № 63864/11.11.2019г. по описа на ЧСИ с peг. № ***, подадена
от „Синема Гид“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу същото разпределение.
5
Съдът е указал на ЧСИ да изготви ново разпределение при спазване на
нормата на чл. 461 ГПК по отношение на сумата, за която може да се извърши
прихващане от взискателя, обявен за купувач на публичната продан, като
посочи кои вземания и по кои изпълнителни листове и до какъв размер се
погасяват чрез разпределената на взискателя сума.
След постановяване на посоченото решение от САС е изготвено от
ЧСИ ново разпределение, по жалби срещу което е било образувано съдебното
производство пред съда, в което са постановени обжалваните пред САС в
настоящото производство съдебни актове.
По жалбата срещу решение № 262069 от 29 март 2021г., постановено
по ч. гр. д. № 11788/2020г. от СГС, ГО, II E състав:
Жалбата е неоснователна. Обжалваното пред съда разпределение е
постановено по изп. д. № 20198380400473 по описа на ЧСИ с рег. № *** на
КЧСИ с район на действие СГС, приложено в копие към жалбите, и съдът се е
произнесъл по жалби срещу изготвено, след указания на САС с решение по ч
гр.д. № 2011/2020г., разпределение по това изпълнително производство. Ето
защо, формираната воля, личаща от мотивите към съдебния акт – решение от
03.02.2021г., - следва да се отрази, като се допусне поправка на очевидна
фактическа грешка в решението по делото (чл. 235, ал. 1 вр. чл. 437, ал. 4
ГПК) и се премахне несъответствието между отразената и формираната воля
на съда, което е сторено с решението, постановено по чл. 247 ГПК. По тези
съображения жалбата срещу решението, с което е допусната поправка на
ОФГ, следва да се остави без уважение. При това положение решението от
29.03.2021г. се инкорпорира в поправеното решение и първоначалното
решение е със съдържание като поправеното от деня на постановяването му.
Това като правна последица означава, че другите две процесни жалби, по
които е образувано настоящото частно дело, се явяват насочени срещу
решението от 03.02.2021г., поправено с решение от 29.03.2021г.
По частната жалба срещу решение № 260719 от 3 февруари 2021г.,
поправено с решение от 29.03.2021г., с характер на определение, постановено
по ч. гр. д. № 11788/2020г. от СГС, ГО, II E състав, с което е оставена без
разглеждане жалба вх. № 55721/12.10.2020г., депозирана от ипотекарния
длъжник „СИНЕМА ГИД“ ЕООД срещу постановление за разпределение от
6
08.10.2020г.:
Частната жалба на „Синема Гид“ ЕООД - ипотекарен длъжник
(правоприемник на ипотекарния длъжник, посочен именно като такъв в
процесните ИЛ) е неоснователна. Неговата отговорност отпада с
извършването на публичната продан, с която ипотеката се погасява, без
значение дали получената от имота цена е недостатъчна, за да погаси изцяло
обезпеченото вземане (чл. 173, ал. 1 вр. чл. 175, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3
ГПК). В този смисъл е постановен и обжалваният акт, с който е констатирана
недопустимост на жалбата на ипотекарния длъжник срещу изготвеното
разпределение на цената от публичната продан на собствения му имот,
предмет на ипотека (нотариален акт от 15.02.2007г. за учредяване на ипотека
№ 038, том I, рег. № 328, дело № 33/2007г.). Нормата на чл. 460 ГПК гласи, че
ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземания,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Като се изхожда
от съдържанието и целта на разпределението, което СИ изготвя, жалбата
срещу разпределението може да съдържа оплаквания относно кръга на
взискателите и размера на вземанията им по изпълнението във връзка със
съответните привилегии – право на предпочтително удовлетворение,
предвидени в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД или в специални закони. Именно във
връзка с предмета на съдебен контрол срещу изготвеното от СИ
разпределение, ипотекарният длъжник, след продажба на имота, предмет на
ипотеката, който не е длъжник в материалното отношение, няма правен
интерес да рефлектира върху това кои парични притезания, в каква поредност
и в какъв размер подлежат на удовлетворяване с разпределението, поради
което жалбата на „Синема Гид“ ЕООД законосъобразно е счетена за
недопустима, в това число още при изготвянето на първото поред
разпределение на продажната цена. Допустимостта й не може да се обоснове
с постановките на т.2 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019г. по тълк.
дело № 4 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, която гласи, че този, който е дал своя
вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която
изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество
на длъжник в изпълнителното производство. Доколкото, както е прието и при
7
първоначалното развиване на съдебно производство по жалби срещу
изготвено разпределение (ч. гр. д. № 16213/2019г. на СГС и ч. гр. д. №
2011/2020г. на САС), с това ТР се посочва процесуалният ред, по който
следва да се разглеждат жалбите на ипотекарния длъжник – този по чл. 437,
ал. 1 ГПК, но не посочва и действията на СИ, подлежащи на обжалване от
него. Тъй като принудата, която следва да търпи по отношение на собствения
си имот легитимира ипотекарния длъжник да се защитава срещу процесуално
незаконосъобразното изпълнение с всички средства, предоставени на
длъжника, то с погасяването на ипотеката и отпадане на отговорността му той
няма правен интерес да интервенира в начина на разпределение на
получената от проданта сума, в това число като резултат да иска съдебно
установяване и признаване/отричане на съществуването и на самото право за
предпочтително удовлетворение на кредитора, във връзка упражняването на
което в случая делото е върнато за изготвяне на ново разпределение от ЧСИ.
Процесуалната легитимация и правният му интерес да обжалва съответното
действие на СИ, с оглед границите на неговата отговорност, се преценява в
рамките на конкретно предприетото принудително изпълнение върху
конкретния имот и не може да се обосновава с наличието на учредена ипотека
и върху друг имот. По тези съображения и настоящият съдебен състав на САС
счете разглежданата частна жалба срещу акта на съда, с който жалбата на
ипотекарния длъжник срещу разпределението, изготвено от СИ, е приета за
недопустима, за неоснователна.
На следващо място, САС намира, че и жалбата на длъжника по
изпълнението срещу решението на съда, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу разпределението, е неоснователна.
С оспореното в настоящото производство разпределение от
08.10.2020г., изготвено на основание “ чл. 495 ГПК вр. чл. 461 и чл. 460 ГПК
“, ЧСИ, след като е констатирал кои са взискатели по делото – ипотекарният
кредитор „Лето инвестмънт“ АД и СО - за дължими данъци съгласно
удостоверение вх. № 54692/06.10.2020г. -, е постановил, че цената от
публичната продан (по която за купувач е бил обявен посоченият ипотекарен
кредитор) на ПИ с идентификатор 68134.1203.708, върху който е учредена
ипотека, в размер на 7 073 000 лв. без ДДС, се разпределя по следния начин:
8
„ I. Първи ред, съгласно чл. 136, ал. 1 т. 1 от ЗЗД:
Вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение,
както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са
направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
I.1. Направени и заплатени от взискателя „Лето Инвестмънт“ АД 211 071.25
лева разноски по принудителното изпълнение - такса по т. 20 от ТТР към
ЗЧСИ, присъден и приет адвокатски хонорар в размер на 9 163.96 лева, 360.00
лева допълнителни разноски по т. 31 (д) от ТТР към ЗЧСИ - които суми се
прихващат на основание чл. 461 от ГПК от дължимата от същия взискател
цена.
II. Втори ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД:
Вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно
превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно
средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и
неустойки по концесионни договори;
II. 1. 1 820.12 лева /хиляда осемстотин и двадесет лева и 12 ст./ за дължими
данъци върху недвижимия имот на Столична Община, Дирекция "Общински
Приходи", съгласно Удостоверение с вх. № 54692/06.10.2020 г., които се
удовлетворяват изцяло - сумата следва да бъде внесена от взискателя, обявен
за купувач.
III. Трети ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД:
Вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените
или ипотекирани имоти;
III. 1.6 850 584,67 лева - която сума се прихваща на основание чл. 461 от
ГПК от дължимата от същия взискател цена (съгласно изрично изявление на
взискателя-ипотекарен кредитор „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД за прихващане)
от вземането на взискателя "ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ" АД, ЕИК: ********* от
стойността на продадения ипотекиран в тяхна полза Поземлен имот с
идентификатор 68134.1203.708, от които:
- 315 232,66 лева - представляващи левовата равностойност на 161 175.90 евро
9
– договорна лихва - по изпълнителен лист от 04.10.2019 г., издаден по гр.
дело № 50969/2019 г. на СРС;
- 1 315 141,30 лева - представляващи левовата равностойност на 672 421.07
евро - лихва за просрочие - по изпълнителен лист от 04.10.2019 г., издаден по
гр. дело № 50969/2019 г. на СРС;
- 171 135,13 лева - представляващи левовата равностойност на 87 500 евро -
законна лихва за периода 18.01.2019 г. до 08.10.2020 г. върху главница в
размер на 500 000 евро, по изпълнителен лист от 31.01.2019 г. по ч.гр.д. №
409/2019 г. PC Стара Загора;
-130 388,67 лева - представляващи левовата равностойност на 66 666,67 евро
– законна лихва за периода 17.06.2019г. до 08.10.2020г. върху главница в
размер на 500 000 евро по изпълнителен лист от 26.07.2019 г., издаден по гр.
дело № 34526/2019 г. на СРС;
- 855 035,62 лева - представляващи левовата равностойност на 437 172,77 евро
- законна лихва за периода 04.09.2019 г. до 08.10.2020 г. върху главницата 3
924 743,04 евро по изпълнителен лист от 04.10.2019 г. по ч.гр.д. № 50969/2019
г. на СРС;
- 412 574,39 лева - представляващи левовата равностойност на 210 945,93 евро
- част от главница в размер на 500 000 евро — по изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 409/2019 г. PC Стара Загора - (погасява се съразмерно с главницата по
изпълнителен лист от 26.07.2019 г., издаден по гр. дело № 34526/2019 г. на
СРС и по изпълнителен лист от 04.10.2019 г., издаден по гр. дело №
50969/2019 г. на СРС);
- 412 574,39 лева - представляващи левовата равностойност на 210 945,93 евро
- част от главница в размер на 500 000 евро - По изпълнителен лист от
26.07.2019 г., издаден по гр. дело № 34526/2019 г. на СРС (погасява се
съразмерно с главницата по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 409/2019 г. PC
Стара Загора и по изпълнителен лист от 04.10.2019 г., издаден по гр. дело №
50969/2019 г. на СРС);
-3 238 502,51 лева-представляващи левовата равностойност на 1 655 820,04
евро - част от главница в размер на 3 924 743,04 евро - по изпълнителен лист
10
от 04.10.2019г., издаден по гр. дело № 50969/2019 г. на СРС (погасявана
съразмерно с главницата по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 409/2019 г. PC
Стара Загора и по изпълнителен лист от 26.07.2019 г., издаден по гр. дело №
34526/2019 г. на СРС);
Рекапитулация:
- в полза на взискателя Столична община - сума в размер на 1 820,12 лева,
която следва да бъде внесена изцяло от взискателя, обявен за купувач;
- в полза на взискателя „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД: 7 071 179,88 лева,
която сума се прихваща съгласно чл. 461 от ГПК срещу дължима срещу
стойността на имота цена, с която се погасяват вземания на взискателя, както
следва:
За вземания с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД - 220 592,21 лева -
разноски;
За вземания с привилегия по чл. 136,ал. 1, т. 3 от ЗЗД (обезпечено с ипотека
вземане)
6 850 584, 67 лева, от които:
За вземането по ИЛ от 31.01.2019г., издаден по ч.гр.д. № 409/2019 по описа ня
Старозагорски Районен Съд:
• 412 574,39 лева представляващи левовата равностойност на 210 945,93
евро - част от главница в размер на 500 000 евро;
• 171135,13 лева - представляващи левовата равностойност на 87 500 евро
- законна лихва върху главницата до датата на изготвяне на разпределението;
За вземането по ИЛ от 26.07.2019 г. , издаден по гр.д. № 34526/2019 г. по
описа на СРС, 159 състав
• 412 574,39 лева, представляващи левовата равностойност на 210 945,93
евро - част oт главница в размер на 500 000 евро; -
• 130 388,67 лева - представляващи левовата равностойност на 66 666,67
евро – законна лихва върху главница в размер на 500 000 евро до датата на
изготвяне на разпределението;
11
За вземането по ИЛ от 04.10.2019 г. , издаден по гр.д. № 50969/2019 г. по
описа на СРС, 161 състав
• 315 232,66 лева - представляващи левовата равностойност на 161 175.90
евро - договорна лихва по изпълнителен лист;
• 1 315 141,30 лева - представляващи левовата равностойност на 672
421.07 евро - лихва за просрочие по изпълнителен лист;
• 855 035,62 лева - представляващи левовата равностойност на 437 172,77
евро - законна лихва върху главницата 3 924 743,04 евро до датата на
изготвяне на разпределението;
• 3 238 502,51 лева представляващи левовата равностойност на 1 655
820,04 евро - част от главница в общ размер на размер на 3 924 743,04 евро.
IV. Четвърти ред, съгласно чл. 136, ал. 1. т. 4 от ЗЗД:
Вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на
задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или
подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.
3;
IV. 1. Няма;
V. Пети ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД:
Вземанията на работници и служещи, произтичащи от трудови отношения и
вземанията за издръжка;
V.2. Няма;
VI. Шести ред, съгласно чл. 136, ал. 1. т. 6 от ЗЗД:
VI.1. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
След извършеното погасяване на разпределението в полза на взискателя
„ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД суми, вземанията му са в размер, както следва:
За вземането по ИЛ от 31.01.2019г., издаден по ч.гр.д. № 409/2019 по
описа на Старозагорски Районен Съд - 289 054,07 евро остатък по главница;
12
За вземането по ИЛ от 26.07.2019г. , издаден по гр.д. № 34526/2019 г. по
описа на СРС, 159 състав- 289 054,07 евро - остатък по главница;
За вземането по ИЛ от 04.10.2019г. , издаден по гр.д. № 50969/2019 г. по
описа на СРС, 161 състав- 2 268 923 евро - остатък по главница;
Накрая в разпределението е посочено, че на основание чл. 495 ГПК
взискателят „Лето Инвестмънт“ АД, обявен за купувач, е длъжен в
двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата по
т. II и такса за изготвяне на постановление „ .
Посоченото разпределение с характер на предварително такова, така
както е записано в него, съчетава и прихващане със суми по разпределението
съгласно нормата на чл. 461 ГПК, с позоваване и на задължението на
взискателя – купувач по чл. 495 ГПК за внасяне на сумата, представляваща
вземането на другия взискателя след влизане в сила на разпределението.
Съгласно нормата на чл. 461 ГПК, взискателят, на който е възложена вещта,
може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от
вземането си, каквато му се пада по съразмерност. Приложението на тази
норма е указано от съда при първото разглеждане на делото, като в тази
връзка изрично в свое изявление вх. № 55016/07.10.2020г. взискателят –
ипотекарен кредитор е посочил по изпълнителното дело, че упражнява
правото си на прихващане срещу задължението за заплащане на продажна
цена и прихваща припадащата му се сума в поредност – разноски, лихви и
главница по съразмерност, каквато е посочена в самото обсъдено по-горе
разпределение. По този начин, както е приел и СГС като резултат в
обжалваното решение, като правна последица в обжалваното разпределение е
спазен от ЧСИ редът за прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
приложим при недостатъчно изпълнение на едно задължение с няколко
компонента (както е в случая, тъй като то е с един източник – договор за
кредит). Разпределението, както се подчерта, е постановление на СИ, с което
се определя редът за удовлетворяване на вземанията и какви суми се полагат
на отделните взискатели, като всеки ред на привилигировано вземане
изключва следващия. В разглеждания случай тези изисквания към
разпределението като акт на СИ са изпълнени, като във връзка с уреденото
право на прихващане в чл. 461 ГПК (фактът, че имотът, изнесен на публична
13
продан, е принадлежал на ипотекарния длъжник е ирелевантен за
упражняването на това предоставено от закона право, посредством което се
погасяват задължения на длъжника) е дадена и възможност на взискателя,
съобразно обсъдените и цитирани указания на САС, да извърши прихващане
с припадащите му се вземания, чието право на принудително изпълнение е
удостоверено в трите ИЛ, издадени по чл. 418 ГПК, и чието изпълнение се
осъществява в рамките на изпълнителното производство. Доводите на
длъжника, с които отрича правото на прихващане, уредено в чл. 461 ГПК, за
чието упражняване САС е върнал делото на СИ, не почиват на закона. И
доводите му за неопределяне на задължение за ДДС върху продажната цена
също са неоснователни. Доколкото продажната цена, която не подлежи на
контрол в настоящото производство, е без ДДС, непосочването на ДДС в
атакуваното разпределение не е основание за обжалването му. Отделен е
въпросът дали жалбоподателят – длъжник по изпълнението, при обявена по
указания начин цена, може да упражнява и чужди права (на държавата – чрез
НАП – чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 131 ЗДДС). Наред с изложеното, в случая при
съобразяване на решението на съда, с което на ЧСИ е указан начинът на
извършване на разпределение на сумата от осребрената вещ, обект на
изпълнение, в обхвата на съдебен контрол при повторно разглеждане на
жалби срещу разпределението следва да се приеме, какъвто извод е формирал
и СГС, че е само сумата, разпределена на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, а
не и основанието и размера на сумите по ред първи и втори от
разпределението (чл. 136, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗД) – разноски, определени към
24.10.2019г. (датата на първото разпределение), в това число по т. 20 от ТТР
към ЗЧСИ; - както и данък върху недвижимия имот, индивидуализиран по
години и размер в приложено актуално удостоверение от СО с вх. №
54692/06.10.2020г., без да има и основание за ревизиране на разпределението
по ред втори, тъй като вземането за данък е надлежно удостоверено и към
датата на изготвяне на разпределението няма доказателства, че данъкът върху
продадения имот е платен, нито такъв несъмнен извод може да се направи от
приложени към жалбата на ипотекарния длъжникплатежни
нареждания.
Изложеното мотивира САС да приеме, че обжалваните в настоящото
производство съдебни актове са законосъобразни, а жалбите, подадени срещу
14
тях с релевираните доводи, са неоснователни, поради което съдът ги оставя
без уважение.
Водим от горното, САС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на „Кино Арена“ ЕООД и
частната жалба на „Синема Гид“ ЕООД срещу постановените актове по ч. гр.
д. № 11788/2020г. от СГС, ГО, II E състав – решение от 29 март 2021г.,
постановено по ч. гр. д. № 11788/2020г. от СГС, ГО, II E състав, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 3 февруари
2021г., постановено по ч. гр. д. № 11788/2020г. от СГС, ГО, II E състав, и
решение от 3 февруари 2021г., постановено по ч. гр. д. № 11788/2020г. от
СГС, ГО, II E състав, поправено с решението от 29 март 2021г., с характер и
на определение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15