№ 25891
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110107531 по описа за 2025 година
След като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени
искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК ,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото :
І.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата Л. Л. е предявила иск, при твърдения, че на 7.8.2024г. в 10,30 часа, се
приготвяла с детето си да излезе на разходка. Сочи, че преди за излезе от вкъщи,
видяла през прозореца жена под прозореца й с кучето си. Предложила й да й даде
повода на нейното куче, като й обяснила, че излиза с детето си, като носела със себе
си повода на нейното куче, за да го даде на жената. Когато излязла, кучето на жената
било без намордник, без каишка, било държано само за козината, отскубнало се и
налетяло на детето й. Ищцата твърди, че носела детето на ръка и се опитала с лявата
ръка да го защити. Кучето, което според ищцата било от породата немска овчарка или
друга голяма порода, я нахапало. Твърди, че пред блока имало съседи, които й се
притекли на помощ, извикали спешна помощ и полиция. Твърди, че в резултат на
нападението на кучето, поради бездействието на собственика на животното, или
лицето, упражняващо надзор върху него, й били причинени неимуществени вреди о –
болки и страдания, както по време на нападението, така и по време на лечението й,
които не отминавали и към предявяване на иска. Твърди се, че от нападението има
психически и емоционален стрес, социално отдръпване, избягване на разходки с
домашния любимец, като се страхува за живота и здравето си. Сочи, че по случая е
1
образувано ДП по описа на РУ при СДВР, по което я уведомили, че преписката е
изпратена в РП по компетентност. Предявява се осъдителен иск, без посочване име на
ответник, за сумата 10000лева – обезщетение за неимуществени вреди –отговорност за
вреда от животно, която се търси от страна на собственика му или лицето, под чиито
надзор се намира кучето.
С уточнителна молба, въз основа издаденото съдебно удостоверение, искът е
насочен против Т. Д. С..
С отговор на исковата молба, ответницата сочи на съда, че на 7.8.2024г. 10,30
часа съпругът й С.А.С. довел кучето за половин час, за да го разходи ответницата,
докато се върне, и после да го заведе на ветеринар. Твърди се, че кучето видяло
отсреща в градинката котка, каишката се скъсала и той избягал. Ответницата тичала
след него, хванала го за шията и кучето легнало на тревата. От блока, на прозореца се
показала жена, която предложила на ответницата повод от нейното куче, ответницата
й отказала. Жената казала, че не може да гледа как ответницата се мъчи с кучето,и
излязла навън с малко дете. Твърди се, че прозорецът на стаята, от която жената се
показала, бил отворен. Жената казала, че кучето на ответницата било много красиво,
кучето започнало да върти опашка и да се радва. В същото време жената – Л. й казала,
че има същото куче, като по същото време нейното куче се показало на прозореца и
започнало да лае, кучето на ответницата го видяло и, провокирано, скочило към
жената. Ответницата се уплашила. Излезли мъже, които хвърлили тояга към кучето на
ответницата и я напсували, един я заплашил, на ответницата й станало лошо, подали
сигнал – 112 и полицията. Дошли полицаите, като ответницата стояла с кучето,
държала го за шията, то лежало на земята, разпитали й и си тръгнали. След това
дошъл съпруга на ответницата и взел кучето. Твърди се, че вечерта след инцидента са
потърсили жената към 18,00ч., за да разберат как е тя, съпругът на ответницата й дал
200лева за медикаменти, извинили се, като ищцата изглеждала видимо добре, с
превръзка на ръката. Твърди се, че няколко дни след това Л. се обадила по телефона и
поискала от ответницата и нейния съпруг 10000лева в брой, за да не се стигне до съд.
Сочи се, че сутринта, когато ответницата отивала на работа, видяла ищцата да
преминава покрай нея шофирайки с висока скорост, както и когато отивала да
изхвърля болкук. Ответницата сочи, че след като със съпруга й отказали плащане, я
заплашила с думите,че я даде на съд и ще я накара да трепери.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищцата:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 50 във връзка с чл.45 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева, представляваща
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от куче на ищцата,
който иск е предявен против лицето, под чиито надзор се е намирало кучето.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ПО
ДЕЛОТО, че на 7.8.2024г. в 10,30 часа, пред дома на ищцата, ответницата
осъществявала надзор върху кучето на семейството, че ищцата е предложила на
ответницата да й даде повода на нейното куче, като кучето на ответницата било без
намордник, както и че било държано от ответницата само за козината, както и че
кучето на ответницата е ухапало ищцата, след което била извикана спешна помощ и
полиция. Безспорно по делото е, че към сочената дата, ищцата също е имала куче,
което било в дома, както и че имала повод за същото.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно : твърдението си, че кучето, след проява на агресия, я е нахапало,
твърдението, че вследствие на инцидента ищцата е претърпяла физически и
психически болки и страдания, посочени в исковата молба, причинната връзка между
случилото се и вредите.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да проведе обратно доказване за
оборване на установената в чл.45, ал.2 ЗЗД законовата презумпция за субективното
отношение към извършеното – вината, в частност – относно твърдението на
ответницата че: поведението на кучето по нападане на ищцата е било провокирано от
поведението на кучето на ищцата, което се показало на прозореца и започнало да лае,
кучето на ответницата го видяло и, провокирано, скочило към жената, за което не сочи
доказателства;
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото
ДОПУСКА до разпит при довеждане, от ищеца, в първото по делото о.с.з. на
един свидетел единствено за твърдението за претърпените душевни болки и
страдания, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за допускане до разпит на още двама
свидетели – счита същото за ненеобходимо по спора..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
3
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен
ден от 9:00 до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел. адрес
******@***.**, а след 01.03.2010 г. и в Центъра за спогодби и медиация, който се
намира в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” No. 2, ст. 7.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като
те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.7.2025 г.,
от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4