Решение по дело №12640/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 875
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Таня Кандилова
Дело: 20211100512640
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова

Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100512640 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.Г. Б. срещу решението по гр.д. № 25417/2020 г.
на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, в частта, в която е издадена заповед за защита по ЗЗДН в полза на
Д. В.Б. срещу въззивника и на последния са наложени мерките по чл.5, ал.1,т.1 и т.3,пр.1
ЗЗДН, и глоба, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли
да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което се остави без
уважение молбата на Д. В.Б. за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. В.Б. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Не претендира разноски, въпреки първоначално заявената претенция за
присъждането на такива с отговора на въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Д. В.Б. срещу Е.Г. Б. – за
защита от домашно насилие, извършено на 05.06.2020 г., подробно описано в молбата от
1
18.06.2020 г., а като молители, наред с Д. В.Б., служебно са конституирани и децата Г.Е.Г. и
В.Е.Г..
С решението по гр.д. № 25417/2020 г. СРС, ІІІ ГО, 84 състав, е издал заповед за
защита в полза на молителката Д. В.Б. срещу ответника Е.Г. Б. с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1
и т. 3, пр.1 от ЗЗДН, като мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗЗДН са наложени за срок от 4
месеца, считано от 06.08.2021 г. Първоинстанционният съд, също така, е предупредил
ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, наложил е на ответника глоба в размер на
300 лева и е осъдил ответника да заплати на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а на
молителката – разноски в размер на 700 лева. Със същото решение е оставена без уважение
молбата за защита от домашно насилие по отношение на децата Г.Е.Г. и В.Е.Г., като
неоснователна и е отказано издаването на заповед за съдебна защита, с която в полза на
децата, по отношение на ответника да бъдат взети мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН.
В частта, в която е отказана съдебна защита от домашно насилие по отношение на
децата Г.Е.Г. и В.Е.Г., първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил
и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и
кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Без значение за наличието на домашно насилие е какво е изложила въззиваемата страна пред
полицията, кога се е консултирала с лекар и се е снабдила със съдебномедицинско
удостоверение, както и защо след насилническия акт не е предприела мерки да заживее в
собствено жилище, а е останала в семейното жилище.
Въззивникът е извършил действия, които представляват домашно физическо и
психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, и които са основание за реализиране
на отговорността му по този закон.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие,
2
упражнено от ответника, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора
доказателства, а наложените защитни мерки са съобразени, както с естеството на
насилническите актове, така и с техния интензитет.
Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната част е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд следва да постанови въззивникът Е.Г. Б. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата му в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на разноски е
неоснователна и съдът следва да я остави без уважение. Разноски не следва да се присъждат
и на въззиваемата страна, въпреки изхода на делото, тъй като, в съдебно заседание
проведено на 22.11.2021 г., пълномощника й -адв.Л. изрично заявява, че не претендира
разноски, а и по делото липсват доказателства, че такива са реално сторени.
Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 25417/2020 г. по описа на Софийския
районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Г. Б. за присъждане на разноски по
делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3