Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Е.Вукадинова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско
дело №9321 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 –
чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9321/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Р.И.С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №80967 от 03.05.2020 г постановено по гр.д.№8417/2018 г на СРС
, 60 състав ; в частта , с което е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу С. , че същият дължи сумата от 289,57 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№28 в гр.София ж.к.********за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва
от 30.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 20.06.2017 г по ч.гр.д.№34909/17 г на СРС , 60 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС в обжалваната
част . Още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил , че е собственик
на процесния имот и потребител на топлинна енергия
.Списък на ЕС не е доказателство за собственост , а няма данни и да е поискано
откриване на партида . Искът не е доказан по основание и размер .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.И.“ ООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.05.2020 г, поради което
въззивната жалба от 01.06.2020 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение ,
като такива в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е неправилно в
обжалваната част .
Още с отговора на исковата молба ответникът изрично
е оспорил , че е собственик на процесния имот и
потребител на топлинна енергия . В тежест на ищеца е да докаже предпоставките
на чл.153 ЗЕ – че ответникът е собственик , вещен ползвател или друго лице
потребител на топлинна енергия съобразно посоченото в Тълкувателно решение
№2/2017 г от 17.05.2018 г на ОСГК на ВКС .
Невярно е посоченото от първоинстанционния
съд , че „ответникът не оспорва , че е собственик на процесното
жилище“ , както и че това му качество се доказва със списък на живущите в
сградата – ЕС . Списъкът на живущите /вероятно от 2002 г / не е документ за собственост , както и ответникът може само да е твърдял
, че е собственик , но в действителност да не е такъв . Няма никакви данни и ответникът да е поискал
откриване на партида .
При тези доказателства не е доказано ответникът да е
потребител на топлинна енергия и искът за главница е изцяло неоснователен .
Решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част , а в частта за
разноските да се присъдят разноски само на ответника . Ищецът дължи на СГС 25
лева държавна такса за въззивно обжалване , от която въззивникът е бил освобеден ,
както и 300 лева адвокатско възнаграждение на адвоката на въззивника.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №80967 от
03.05.2020 г постановено по гр.д.№8417/2018 г на СРС , 60 състав ; в частта , с което е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Р.И.С. ЕГН ********** от гр.София , че същият дължи сумата от 289,57 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №28 в гр.София ж.к.********за периода м.05.2014 г –
м.04.2016 г ; ведно със законната лихва
от 30.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 20.06.2017 г по ч.гр.д.№34909/17 г на СРС , 60 състав ; както
и в частта , в която Р.И.С. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 202,54
лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.” ЕАД *** срещу Р.И.С.
ЕГН ********** от гр.София , да се признае за установено , че С. дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 289,57 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №28 в гр.София ж.к.********за периода м.05.2014 г –
м.04.2016 г ; ведно със законната лихва
от 30.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 20.06.2017 г по ч.гр.д.№34909/17 г на СРС , 60 състав.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Р.И.С. ЕГН ********** от гр.София
сумата от 300 лева разноски пред СРС
.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК на СГС сумата
от 25 лева държавна такса .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Н.К. *********** сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение .
Решението е постановено при участието на “Т.И.“ ООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.