№ 2085
гр. Варна, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110110697 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от “*, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: град *, срещу Община *, ЕИК *, пл. „*“ № 1, обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
1. с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 954,08 лева, представляваща застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
18.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
2. с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
505,51 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2021 г. до
18.08.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че с Полица № */06.11.2019 г. ищцовото дружество
сключило Договор за застраховка “Каско на МПС” с М. П. Г., собственик на лек автомобил
марка и модел “* *”, с рег. № *, с период на валидност от 07.11.2019 г. до 06.11.2020 г.
Сочи се, че на 08.12.2019 г., по време на движение в с. *, на бул. “*” в посока центъра,
било реализирано ПТП между процесния лек автомобил и внезапно излязло на пътното
платно безстопанствено куче, в резултат на което били причинени имуществени вреди на
застрахования в ищцовото дружество автомобил. Излага твърдения, че за настъпилото ПТП
бил съставен Протокол за ПТП № */08.12.2019 г. Сочи, че уврежданията на автомобила били
в зоната на двигателя, радиатора за охлаждане и окачване на автомобила, което обусловило
използването на услуга за репатриране на МПС, тъй като същото не било в състояние да се
придвижва самостоятелно. Във връзка с настъпилите вреди била заведена Щета № * на
09.12.2019 г., като имуществените вреди били описани от експерти на ищцовото дружество.
Твърди се, че на 03.02.2020 г. била изплатена сумата в размер на 2 713,08 лева от
ищеца към сервиза, обслужващ процесния автомобил. Сочи, че за репатриране на
автомобила били извършени разходи в размер на 226,20 лева, която сума била изплатена на
1
04.05.2020 г.
Ищецът твърди, че с писмо с обратна разписка изх. № */30.11.2021 г., получено от
ответника на 02.12.2021 г., същият бил поканен доброволно да заплати процесната сума,
като към настоящия момент сумата не била заплатена.
Излагат се подробни съображения относно отговорността на ответника за поддържане
на пътното платно и ограничаване на възможността безстопанствени животни да
преминават безпрепятствено по пътя и дължимостта на процесната сума.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище и в
писмени бележки същият излага съображения за основателност и доказаност на исковите
претенции и моли за тяхното уважаване. Претендират се сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
Община *, в който излага становище за неоснователност на исковете.
Твърди се, че в протокола за ПТП служителят на КАТ произволно използвал термина
животно-куче, като всъщност не ставало въпрос за безстопанствено животно, тъй като
имало значение дали животното е безстопанствено или оставено без надзор. Сочи, че
ищецът следвало да докаже, че животното било безстопанствено, като нямало такива
доказателства по делото. Заявява се, че протоколът за ПТП бил съставен само по данни на
водача, като от удостоверените в него обстоятелства не можело да се установи чрез пълно и
главно доказване причинно-следствената връзка между излизането на куче на пътя и
настъпилия вредоносен резултат. Излагат се твърдения, че липсвали доказателства дали
кучето е имало ушна марка, каишка или други отличителни знаци. Сочи се, че не бил
доказан механизмът на осъществяване на ПТП. Излагат се подробни твърдения, че
ответникът предприел всички необходими действия по овладяване на бездомните кучета и
ограничаването на тяхната популация. Сочи се, че водачът е могъл да избегне процесното
ПТП.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди
недоказаност на предпоставките за уважаване на исковите претенции, с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Поради това се иска отхвърляне на същите и присъждане
на разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, са следните обстоятелства: наличието на валидна застраховка “Каско на
МПС”, обективирана в Полица № */06.11.2019 г., със срок на валидност от 07.11.2019 г. до
06.11.2020 г., сключена между ищеца и М. П. Г.; плащането на застрахователно
обезщетение от ищеца в размер на 2 954,28 лева.
Представени по делото са Полица № */06.11.2019 г., със срок на валидност от
07.11.2019 г. до 06.11.2020 г., сключена между ищеца и М. П. Г., ведно с Общи условия към
нея, както и Протокол за ПТП № */08.12.2019 г., удостоверяващ, че на 08.12.2019 г., по
време на движение в с. *, на бул. “*” в посока центъра, било реализирано ПТП между
процесния лек автомобил и внезапно излязло на пътното платно куче, в резултат на което
били причинени имуществени вреди на застрахования в ищцовото дружество автомобил.
Приобщени към доказателствата по делото са също така Искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“ от М. П. Г. от 09.12.2019 г. и Опис – заключение по Щета № *
на 09.12.2019 г. с посочени щети по процесния лек автомобил. Представени от ищеца са
Калкулация на ремонт към последното, Фактура № * от 21.01.2020 г. издадена на ищеца, с
2
посочено основание „извършен ремонт на лек автомобил марка и модел “* *”, с рег. № * по
Щета № *“, на стойност 2 713,08 лева, както и Ликвидационен акт № 926762 от 24.01.2020 г.
и Преводно нареждане от 03.02.2020 г., удостоверяващи извършено плащане от ищеца към
сервиза, обслужващ процесния автомобил.
Приета като доказателство по делото е Регресна покана по Щета № * от ищеца до
ответника за възстановяване на сумата, предмет на искова претенция в настоящото
производство.
Като писмени доказателства по делото са приети Програма за намаляване на
популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на територията на
Община *, Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на Община * за 2021 г. – 2025 г., Договор № 348 от 30.11.2020 г., сключен
между ответника и „Еквимедика“ ЕООД, на основание ЗОП, с предмет ветиринарна услуга
по ограничаване на размножаването и намаляване на популацията на безстопанствените
кучета и/или разпространяването на заразни заболявания, касаещи хората и животните на
територията на Община *.
Приобщено към доказателствата по делото е заключение по допуснатата Съдебно-
автотехническа експертиза, съгласно което реалният и възможен механизъм на настъпване
на застрахователното събитие е пряк контакт на превозното средство при движение с твърд
обект с меко покритие и височина, достигаща до предната част на капак преден, какъвто е
възможно да бъде тяло на животно - много едро куче. При съпоставяне на механизма на
произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „* * ЦДИ" с рег. № *
и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Експертизата
приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на
застрахователя, описани в Опис-заключение по Щета № */09.12.2019 г. и видими на
предоставения снимков материал, а именно: броня предна, стойка рег. номер, преден капак,
дек. решетка в преден капак, фар десен, греда между рогове, рамка радиатори, дифузьор
ел.вентилатор, кондензатор А/С, дек.решетка в броня, радиатор воден, дифузьор около
радиатори, конзола рог ляв, конзола рог десен, интеркулер, тампони воден радиатор заедно с
държачи. Общата стойност на щетите, определена към датата на застрахователното събитие,
е в размер на 3 265.94 лева. Размерът на заплатеното от застрахователя обезщетение - 2
954.28 лева съответства на нужните средства за отстраняването на причинените щети,
съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени и методиката за определяне
на обезщетения по застраховка каско. Направените от „Дженерали застраховане" АД
разходи в размер на 15 лева за оглед и експертиза съответстват на обичайните
ликвидационни разноски при образуване, обработване и приключване при такъв тип щети.
Поради факта, че при процесното произшествие не са налице сработили системи за пасивна
безопасност (предпазни въздушни възглавници и обезопасителни колани), експертизата
счита, че скоростта на движение на процесния автомобил в момента на удара е под 30 км/ч.
Поради факта, че не са налице данни за мястото, от което животното е навлязло на платното
за движение, поведението му преди навлизането и при движението на животното на
платното за движение, то експертизата няма възможност да определи кога водачът на лекия
автомобил е имал възможност да възприеме опасността и съответно да предотврати
произшествието. Не са налице обективни данни за точното определяне на тегло и размери
на животното, скорост на движение на автомобила, посока на движение на всеки от тях и
точка на пресичане на траекториите.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото
на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелката М. П. Г. твърди, че е участвала в ПТП с лек автомобил марка и модел “*
*”, с рег. № *, в село *, в посока главния път към Варна, като през деня, при сухо време и
3
добра видимост, перпендикулярно на управлявания от свидетелката автомобил излязло
голямо куче, което се ударило в предната лява част на колата. Заявява, че вследствие на
удара на автомобила били причинени щети, като последният не можел да запали, което
наложило репарирането и ремонтирането му. Свидетелката сочи, че е сигурна, че удареното
от автомобила животно е куче, тъй като погребала същото заедно с неговите стопани.
Твърди, че кучето било породисто и хората, излезли от къщата непосредствено до мястото
на удара, заявили, че е тяхно.
Свидетелката * твърди, че работи като „Старши експерт проекти за развитие на
Черноморското крайбрежие“ при ответника, като се занимава с безстопанствените кучета.
Заявява, че Община * има приета програма за овладяване на безстопанствените кучета,
актуализирана през 2021 г., като описва действията, които ответникът предприема в случай
на ПТП на територията на Община * с участието на безстопанствено куче. Сочи, че през
2019 г. няма постъпили сигнали за ПТП на територията на Община * с участието на
безстопанствено куче, както и че такива кучета с големи размери не се срещат на
територията на същата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване в производството от
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните материалноправни
предпоставки: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
ищеца и увреденото лице по застраховка „Каско на МПС“ с предмет марка и модел “* *”, с
рег. № *; че в периода на застрахователно покритие - на 08.12.2019 г. е настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се във внезапно излязло на пътното платно
безстопанствено куче при описания в исковата молба механизъм, от което са причинени
твърдените щети по застрахованата вещ; че вредите са настъпили вследствие на действието
или бездействието на трето лице, при или по повод възложената му от Община Варна работа
по обезопасяване на общински път на територията на общината и ограничаване
популацията на безстопанствени кучета; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение
в посочения размер; поставяне на ответника в забава, както и размера на исковите
претенции за главница и мораторна лихва.
В тежест на ответника, от друга страна, е възложено да установи в производството, че
е предприел дължимите мерки за овладяване на популацията и агресивното поведение на
безстопанствени кучета; че кучето има собственик, както и да обори уредената в чл. 45, ал. 2
ЗЗД презумпция, че работникът или служителят, комуто е възложена работата, не е действал
виновно, както и всички останали релевирани в отговора на исковата молба
правопораждащи, правоизменящи и правоизключващи възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило /чл. 50 ЗЗД/. В тази хипотеза отговорността е безвиновна – тя не произтича от
някакви виновни действия от страна на собственика, а само от факта, че същият
е собственик и животното се намира под надзор на съответното лице.
По отношение на безстопанствените кучета отговорност носи съответната община,
която съобразно разпоредбите на чл. 40, ал. 3 от Закона за защита на животните е длъжна да
приеме програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да предвиди
4
средства за изпълнението им, както и да организира това изпълнение. Разпоредбата на чл. 41
от Закона за защита на животните пък предвижда задължение за изграждане на приюти, в
които да бъдат настанявани безстопанствените кучета, като надзорът на дейността им се
осъществява от съответната община.
Не е спорно по делото, а същото се установява и от представените писмени
доказателства: Полица № */06.11.2019 г., със срок на валидност от 07.11.2019 г. до
06.11.2020 г., сключена между ищеца и М. П. Г., ведно с Общи условия към нея, Фактура №
* от 21.01.2020 г. издадена на ищеца, с посочено основание „извършен ремонт на лек
автомобил марка и модел “* *”, с рег. № * по Щета № *“, на стойност 2 713,08 лева, както и
Ликвидационен акт № 926762 от 24.01.2020 г. и Преводно нареждане от 03.02.2020 г.,
наличието на валидна застраховка “Каско на МПС”, сключена между ищеца и М. П. Г., и
плащането на застрахователно обезщетение от ищеца на обслужващия сервиз, в размер на 2
954,28 лева.
Установи се също така от приетите писмени доказателства: Протокол за ПТП №
*/08.12.2019 г., Искане за оценка на вреди по застраховка Каско на МПС от М. П. Г. от
09.12.2019 г., Опис – заключение по Щета № * на 09.12.2019 г., Калкулация на ремонт към
последното, от свидетелските показания на М. П. Г. и от заключението по допуснатата
Съдебно-автотехническа експертиза, че в периода на застрахователно покритие - на
08.12.2019 г. е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се пряк контакт на
превозното средство при движение с твърд обект с меко покритие и височина, достигаща до
предната част на капак преден, какъвто е възможно да бъде тяло на животно - много едро
куче, от което са причинени твърдените щети по застрахованата вещ, а именно: броня
предна, стойка рег. номер, преден капак, дек. решетка в преден капак, фар десен, греда
между рогове, рамка радиатори, дифузьор ел.вентилатор, кондензатор А/С, дек.решетка в
броня, радиатор воден, дифузьор около радиатори, конзола рог ляв, конзола рог десен,
интеркулер, тампони воден радиатор заедно с държачи.
Настоящият съдебен състав намира за недоказано обаче в производството, че
причината за настъпване на процесното застрахователно събитие е внезапно излязло на
пътното платно безстопанствено куче. Напротив, от свидетелските показания на М. П. Г. се
установи, че кучето е било голямо, породисто и е имало собственици, които са се
представили като такива на свидетелката и заедно с нея са погребали кучето си. Съдът
кредитира посочените свидетелски показания, доколкото същите са обективни, произтичат
от очевидец и пряк участник в процесното ПТП и същите не са оборени от останалия събран
в производството доказателствен материал.
Установяването по делото, че кучето, по повод на което е възникнало процесното
ПТП, има собственици, обуславя извод за неоснователност на главната искова претенция,
насочена към Община *, доколкото отговорността на последната може да бъде ангажирана
единствено по отношение на безстопанствени кучета, намиращи се на нейната територия.
Поради това, посочената искова претеция следва да бъде отхвърлена изцяло.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния такъв с
правно основание чл. 86 ЗЗД, който също следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените в производството съдебно-деловодни разноски, а именно:
5
депозит за вещо лице в размер на 200 лева и юрисконсултско възнаграждение. Последното
следва да бъде определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съдът, като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, размера и броя на предявените искове, броя на проведените открити
съдебни заседания, ангажирания в производството доказателствен материал и проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ответника намира, че
като окончателен размер на възнаграждението в случая следва да бъде определена сумата от
360 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *,
срещу Община *, ЕИК *, пл. * 1, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1. с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 954,08 (две хиляди деветстотин петдесет и четири лева и
осем стотинки) лева, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2. с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 505,51 (петстотин и пет лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2021 г. до 18.08.2023 г.
ОСЪЖДА “*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА ЗАПЛАТИ на
Община *, ЕИК *, пл. * 1, сумата от общо 560 (петстотин и шестдесет) лева, от която: 200
(двеста) лева – депозит за вещо лице и 360 (триста и шестдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6