№ 17128
гр. С., 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110170812 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Б. Н. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“ № 139, вх. Б,
ет. 2, ап. 4, срещу „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Р П - К“ № 4-6, по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не дължи
на ответника поради погасяване по давност следните суми:
9663,15 лв. – главница по неизплатен остатък по договор за кредит от 23.05.2007
г., ведно със законна лихва от 13.06.2008 г. до изплащане на вземането;
903,28 лв. – договорна лихва за периода 27.11.2007 г. -12.06.2008 г.;
6,09 лв. – наказателна лихва за периода 27.11.2007 г. -12.06.2008 г.;
633,19 лв. – съдебни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.06.2008 г. по ч.гр.д. № 16581/2008
г. на СРС, 44 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 7740/2012 г. на
ЧСИ Н. М., рег. № *** в КЧСИ.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на цедента „Обединена
българска банка“ АД изпълнителен лист е образувано горното изпълнително дело.
Навежда доводи за тяхната недължимост поради погасяването им по давност с
изтичането на 5-годишен срок, през който взискателят е бездействал. След изпращане
на молба за запор на трудово възнаграждение на 30.12.2012 г. от цесионера ответник
не са поискани и извършвани изпълнителни действия.
В срока по чл. 131 ГПК „ЕОС М“ ЕООД оспорва иска като недопустим поради
липса на правен интерес с оглед постановление за прекратяване на изпълнителното
производство от 05.11.2018 г., както и по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
1
провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така
както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено
на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се
формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в
заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният
интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с
изпълнителна сила. Ето защо по предявените отрицателни установителни искове по
реда на чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден в полза на
цедента срещу него изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който е
образувано процесното изпълнително дело, по което е конституиран като взискател
ответникът въз основа на доказателства за прехвърляне на вземанията, а в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
В конкретния случай между страните не се спори и с проектодоклада по делото,
обявен за окончателен в проведеното на 27.05.2024 г. открито съдебно заседание,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че в полза на цедента „Обединена българска банка“ АД
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на който е
образувано процесното изпълнително дело.
Горепосочените обстоятелства освен, че са безспорни между страните, се
установяват и от материалите, находящи се в приложеното по делото изпълнително
дело № 2012***0407740 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № *** в КЧСИ. Видно от
материалите по изпълнителното дело, по молба на кредитора „Обединена българска
банка“ АД от 23.07.2008 г. е образувано изп. дело № 2008***0401333 по описа на ЧСИ
М. Б., рег. № *** в КЧСИ срещу длъжника Б. Н. С. за принудително събиране на
вземания по процесния изпълнителен лист от 16.06.2008 г., издаден по ч.гр.д. №
16581/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
16.06.2008 г. по ч.гр.д. № 16581/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав.
Видно от изпълнителния лист същият е издаден за следните суми: 9663,15 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 13.06.2008 г. до изплащане на вземането; 903,28
лв. – договорна лихва за периода от 27.11.2007 г. до 12.06.2008 г.; 6,09 лв. –
наказателна лихва за периода от 27.11.2007 г. до 12.06.2008 г. и 633,19 лв. – разноски
по делото.
Установява се, че на 11.06.2012 г. е депозирана молба с вх. № 28249 от „ЕОС М“
ЕООД (в тази насока и молба, находяща се на л. 77 по изпълнителното дело) в
качеството му на упълномощен представител на „ЕОС Ф“ ООД, регистрирано във Ф. Р.
Германия, съгласно която по силата на сключен на 31.10.2011 г. договор за
прехвърляне на вземания между взискателя „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС
Ф“ ООД, регистрирано във Ф. Р. Германия, действащ в територията на Р. България чрез
упълномощен представител „ЕОС М“ ЕООД, вземанията по процесния изпълнителен
лист са прехвърлени на цесионера, поради което прави искане изпълнителното дело да
бъде продължено от ЧСИ Н. М., рег. 848 в КЧСИ. От съдържанието на тази молба ясно
се вижда, че ответникът е действал не в лично качество, а като упълномощен
представител на цесионера „ЕОС Ф“ ООД. Никъде в молбата не се съдържат
2
твърдения, че ответното дружество е придобило вземанията по процесния
изпълнителен лист, а напротив, в нея ясно се сочи, че договорът за цесия е сключен
между взискателя „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Ф“ ООД. С молба,
находяща се на л. 78 по изпълнителното дело, цедентът уведомява ЧСИ Н. М., че е
прехвърлил вземания съгласно приложен към молбата списък, в който са посочени и
вземанията към ищеца Б. С., както и че цесионерът „ЕОС Ф“ ООД следва да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Видно от протокол с изх. № 43771/13.06.2012 г. на ЧСИ М. Б. на основание чл.
427 ГПК изп. дело № 2008***0401333 се изпраща на ЧСИ Н. М. за продължаване на
изпълнителното производство срещу длъжника. Протоколът е входиран в кантората на
ЧСИ М. с вх. № 106980/18.06.2012 г. и с разпорежане от 18.06.2012 г. на ЧСИ М. е
образувано процесното изп. дело № 2012***0407740.
На 06.11.2012 г. е депозирана нова молба с вх. № 251636 от „ЕОС М“ ООД, в
качеството му на упълномощен представител на „ЕОС Ф“ ООД, регистрирано във Ф. Р.
Германия. В нея отново е посочено, че на 31.10.2011 г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания между взискателя „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС
Ф“ ООД. Ясно е посочено, че ответното дружество действа като пълномощник на
цесионера и в това си качество прави искане за конституиране на „ЕОС Ф“ ООД като
взискател по делото.
Видно от постановление от 06.11.2012 г. на ЧСИ М., със същото съдебният
изпълнител въз основа на подадената молба от 06.11.2012 г. и приложените към него
доказателства, подробно описани в постановлението, на осн. чл. 429 ГПК е
конституирал „ЕОС Ф“ ГМБХ, чрез обслужващия му клиент „ЕОС М“ ООД, като
взискател по изп. дело № 2012***0407740 и прекратил производството по отношение
на „Обединена българска банка“ АД.
От гореизложеното може да се направи обоснован извод, че ответникът не е
материално легитимиран да отговаря по предявените искове. Същият е действал като
пълномощник на цесионера „ЕОС Ф“, като по делото няма никакви доказателства
ответникът да е придобил по какъвто и да е начин вземанията по процесния
изпълнителен лист, респ. същият да е придобил качеството кредитор на длъжника
ищец, нито да е бил конституиран като взискател по делото. Напротив, видно от
постановлението по чл. 429 ГПК съдебният изпълнител е конституирал като взискател
по делото не ответника „ЕОС М“ ООД, а трето неучастващо по делото лице - „ЕОС Ф“
ГМБХ („EOS Finance” GMBH), регистрирано в Търговския регистър на съда в
Хамбург, Германия, въз основа на представени доказателства за настъпило частно
правоприемство между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Ф“ ГМБХ, подробно
описани в постановлението – договор за цесия от 31.10.2011 г., сключен между цедента
„Обединена българска банка“ АД и цесионера „ЕОС Ф“ ГМБХ, Приложение № 1 към
договора за цесия, Приложение № 1 – списък с документи, пълномощно от „ЕОС Ф“
ООД към „ЕОС М“ ООД, потвърждение от цедента за извършената цесия, пълномощно
от „Обединена бългаска банка“ АД в полза на „ЕОС Ф“ ООД и „ЕОС М“ ООД и
актуално състояние на последните две дружества. Доказателство, макар и косвено, в
подкрепа на обстоятелството, че вземанията по процесния изпълнителен лист са
прехвърлени на трето лице, различно от ответника, е молбата на взискателя
„Обединена българска банка“ АД, чрез пълномощника му адв. Валя Гигова
(доказателства за представителната власт на която са приложени още към молбата за
образуване на изпълнителното дело), с която пълномощникът уведомява ЧСИ, че
взискателят е цедирал на „ЕОС Ф“ ООД, регистрирано във Ф. Р. Германия, вземанията
3
си по процесния изпълнителен лист, поради което последният, действащ на триторията
на Р. България чрез своя упълномощен представител „ЕОС М“ ООД, следва да бъде
конституиран като взискател по делото.
Приложеното по делото изп. дело № 2022***0400035 по описа на ЧСИ А. Д.,
рег. № *** в КЧСИ, е неотносимо към предмета на настоящото дело и не следва да
бъде обсъждано, доколкото видно от материалите, находящи се в кориците му, същото
е образувано срещу ищцата, но по молба на трето лице и за събиране на вземания по
друг изпълнителен лист.
Предвид изложеното, с оглед липсата на доказателства по делото, че ответникът
е кредитор на ищеца, т. е. че е титуляр на вземанията по процесния изпълнителен лист,
то предявените искове следва да бъдат отхвърлени само на това основание - липса на
материална легитимация на ответника.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., имайки предвид, че с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените
процесуални действия от ответника (в случая изразяващи се единствено в подаване на
отговор на исковата молба, без участие на юрисконсулт на ответника в открити
съдебни заседания), както и материалния интерес по делото съдът може да присъжда
възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4461/2019 г., IV г. о.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Н. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“
№ 139, вх. Б, ет. 2, ап. 4, срещу „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Р П - К“ № 4-6, искове по чл. 439 ГПК за признаване на
установено, че не дължи на ответника поради погасяване по давност следните суми:
9663,15 лв. – главница по неизплатен остатък по договор за кредит от 23.05.2007
г., ведно със законна лихва от 13.06.2008 г. до изплащане на вземането;
903,28 лв. – договорна лихва за периода 27.11.2007-12.06.2008 г.;
6,09 лв. – наказателна лихва за периода 27.11.2007-12.06.2008 г.;
633,19 лв. – съдебни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.06.2008 г. по ч. гр. д. №
16581/2008 г. на СРС, 44 състав, въз основа на който е образувано изп. дело №
7740/2012 г. на ЧСИ Н. М., рег. № *** в КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Н. С., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „Д.“ № 139, вх. Б, ет. 2, ап. 4, да заплати на „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р П - К“ № 4-6, сумата от 50 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5