Р Е Ш Е
Н И Е № 260438
гр.Пловдив,
26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2566/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр.
с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна
жалба на Б. Н. К. ***, чрез пълномощника му адв.К.Д. срещу решение №
260008/15.09.2020г. по гр.д. № 743/2020г. по описа на РС Карлово, ІІІ гр.с., с
което са взети
по отношение на Н.А.Т.
с ЕГН ********** *** следните мерки за защита. Задължен е Б. Н. К.
с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване
на домашно насилие по смисъла
на чл.2 от ЗЗДН – всякакъв акт на
физическо и/или психическо насилие спрямо Н.А.Т.. Забранено е на Б. Н. К. да приближава до
Н.А.Т., жилището ѝ в село
Р., ул. „****, до местоработата
ѝ, както и местата за социални контакти
и отдих за срок от една
година и шест месеца. На Б.К. е наложена и глоба в размер на 200 лева.
Решението се обжалва като несъобразено със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Заявява се, че твърденията
не отговарят на действителността и че не е безспорно доказано, че страните са живели
на семейни начала и в кое общо жилище по правилото на чл.2 от ЗЗДН. Иска се
отмяна на решението на първостепенния съд.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата
от Н.Т., с който се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в
законния срок от легитимирана страна, авансово държавната такса не се дължи по
нормата на чл.17 ал.2 от ЗЗДН и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата
отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо
или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна
норма.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателят Б.К., че твърденията на Н.Т.
не отговарят на действителността и че не е безспорно доказано, че страните са
живели на семейни начала и в кое общо жилище по правилото на чл.2 от ЗЗДН. Пред
РС Карлово е доказано, че страните Б.К., и Н.Т.
са живели на семейни начала около 7 години. Видно от фиш от ЦСМП за
повикване от 27.06.2020 г. около 08:50 часа,
за пациент – молителката, като във фиша, в графа
травматични увреди, констатирани при първоначалния преглед е посочено, че е констатирана контузия по главата.
От съдебно медицинско удостоверение се установява, че при преглед
на молителката, извършен на 29.06.2020 г. (понеделник), последната е посочила, че на
27.06.2020 г. около 08:20 часа
неин приятел я хванал за двете
китки и й нанесъл удар с глава по
челото, ритал я по краката, стискал
я за шията. При прегледа съдебният лекар е установил оток и кръвонасядане на челото; охлузване
на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното
око; кръвонасядане на дясната скула;
кръвонасядане на клепачите на лявото
око; кръвонасядане на шията; кръвонасядане
на лява мишница.
Съдебният лекар е посочи, е описаните травматични увреждания за причинени
по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп
предмет, или негово тангенциално действие, и е възможно по начин и време
да са възникнали
така, както съобщава освидетелстваната в предварителните сведения.
В настоящото дело освен декларацията на
пострадалото лице по чл.9 ал.3 от ЗЗДН има приложени само доказателства в
подкрепа на декларацията, а именно, съдебно-медицинско удостоверение от съдебен
лекар за вида и характера на нанесените телесни повреди, карта от СМП Карлово
за първичния преглед на пострадалата при прегледа от спешна помощ
непосредствено по време след инцидента на 27.06.2020г., писмо от национална
система 112, за обаждането на пострадалата до този номер ведно с диск съдържащ
информация за проведения разговор по телефона. Към всичко това се наслагват и
показанията на свидетелите К. и Т. /л.52 и л.53/, които напълно потвърждават
тезата на молителката Н.Т.. При тези
доказателства извода на РС Карлово е единствено възможния. За факта на
съвместно съпружеско съжителство на Т. и К. свидетелстват горните двама
свидетели. Жилището, в което е било това съжителство е дома на жената в с.Р.,
по сведения на свидетелката С. К..
Поради което въззивният
съд приема, че по делото са събрани
достатъчно писмени и гласни доказателства за отношенията мужду страните, така
че фактите изложени в деклрацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН отговарят на
действителността. По делото е доказано налично поведение на Б.К. спрямо лице, с
което същият е бил във фактическо съпружеско съжителство - Н.Т.,
което се квалифицира като домашно насилие по силата на легалното определение за
това на чл.2 от ЗЗДН. Същото е изразено в психическо и физическо насилие и
наложените мерки за защита от домашно насилие са напълно обосновани и законово
предвидени в чл.5 от ЗЗДН. Ето защо обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.1
от ГПК.
Такива по делото се доказват реално направени в размер на 400 лв. за адвокатски
хонорар по въззивната жалба.
Жалбоподателят К. дължи и държавна такса с оглед приключване на делото
съобразно нормата на 17 ал.2 ЗЗДН в размер на 15 лева плаима по сметка на ОС
Пловдив.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/15.09.2020г. по
гр.д. № 743/2020г. по описа на РС Карлово, ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Б. Н. К. с ЕГН **********
от град К., ул.
„*** да
заплати на Н.А.Т. с ЕГН ********** от село Р., ул. „***
сумата от 400
лева за разноските по делото направени пред въззивния съд за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Б. Н. К. с ЕГН **********
от град К., ул.
*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пловдив държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 15 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.