№ 369
гр. Плевен, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря А. Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500430 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 614/03.05.2023 г., постановено по гр. дело № 4891/2022 г.
по описа на Плевенски районен съд, съдът е осъдил на основание чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД ,,Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***, представлявано от Б. Н. в качеството му на
управител да заплати на П. Х. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Плевен, ул. ***, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. *** сумата в размер на 65.90
лева, недължимо платена по неустойка по Договор за заем № 336660, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е на основание чл.78 от ГПК, „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***,
представлявано от Б. Н. в качеството му на управител да заплати на П. Х. В.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, ул. *** направените разноски
по делото в исковото производство за ДТ в размер на 50,00 лв.,
1
възнаграждение на ВЛ в размер на 200,00 лв.
Осъдил е на основание чл.38 от ЗА, „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***,
представлявано от Б. Н. в качеството му на управител да заплати на адв. Д. В.
М. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адрес:
гр. Пловдив, бул. *** адвокатско възнаграждение в размер на 440,00 лв.
С Разпореждане № 6425/06.06.2023 г., постановено по гр. дело №
4891/2022 г. по описа на Плевенски районен съд в производство по реда на
чл.248 от ГПК е допълнено на основание чл.248 ал.3 от ГПК постановеното
по делото Решение № 614/03.05.2023 г., постановено по гр. дело № 4891/2022
г. по описа на Плевенски районен съд, като е осъден на основание чл.78 от
ГПК вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявано от Б. Н. -
управител да заплати на адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с
адрес на кантора и съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. *** разноските по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно
решение на Плевенски районен съд от „Изи Финанс“ ЕООД – гр. София, в
която се изразява становище, че същото е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост.
На първо място въззивникът твърди, че съдът в решението си е приел,
че е сключения твърдения от ищеца Договор за кредит, като няма никакви
мотиви, защо е възприел тази фактическа обстановка, което води до неговата
неправилност, поради необоснованост и съществено противоречие със
съдопроизводствените правила. С оглед оспорването на наличието на
сключено правоотношение с отговора на исковата молба, са оспорени
приложени e-mail-и, поради това, че от тях не личи авторството им, както и са
оспорени приложени разписки от „Изи пей“ АД, тъй като от тях не е видно по
повод на какво са направени, като съдът не е открил производство по
оспорване на тези документи, както и няма данни да са събрани доказателства
за тяхната автентичност. В този смисъл, според въззивника, тези
доказателства не може да са основание за заключение на съда за наличие на
Договор за кредит. Първоинстанционното решение е необосновано, тъй като
2
съдът не е посочил мотивите, поради които е приел, че Договора за кредит е
сключен.
На второ място, въззивникът счита, че договор, който не е видян от
никой е нищожен, без да е прогласен за нищожен, като той е основание за
неоснователно обогатяване. Първоинстанционното решение е нищожно,
поради объркаността на мотивите, водещи до липса на каквато и да е ясна
воля на състава. Решението е неправилно и поради обстоятелството, че съдът
е приел, че твърдения Договор за кредит е нищожен, без да го прогласи за
такъв, което става с диспозитива на решението, като мотивите на съда не
могат да имат такова процесуално значение.
На следващо място, въззивникът изразява становище за недоказаност на
всички твърдения за нищожност, доколкото, от една страна, са общи и
бланкетни, а от друга страна, не е установено съдържанието на клаузите, за
които се твърди, че са нищожни.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени решението на Плевенски
районен съд, като постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск.
Претендира направените разноски в настоящото производство и разноските в
първоинстанционното производство, както и на основание чл.78 ал.8 от ГПК
да бъде осъден ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Д. В. М. в
качеството му на пълномощник на П. Х. В. – ищец в първоинстанционното
производство, в който се изразява становище, че обжалваното решение е
изцяло правилно и законосъобразно.
На първо място, въззиваемата твърди, че по безспорен начин е доказан
фактът на заплащане на сумата от 284,90 лв., извършени с 4 броя платежни
операции от „Изи пей“ АД, за който факт свидетелства и назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
На следващо място, въззиваемата твърди, че е предоставила на съда e-
mail-и и банково нареждане от „Изи Финанс“ ЕООД – гр. София за сумата от
200,00 лв. с основание Договор за заем № 336660, от който е видно, че
етапите за сключване на Договора за кредит от разстояние са осъществени, но
Договор за кредит не й е предоставян.
3
Въззиваемата навежда доводи, че договорът е сключен по правилата на
ЗПФУР, като съгласно чл.10 ал.З от ЗПФУР, преди потребителят да бъде
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за
всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и да му предостави информацията по чл.8 и чл.9 на хартиен или на
друг траен носител, достъпен за потребителя. /2/ Когато договорът за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация, което не
позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчикът
е длъжен да изпълни задълженията си по ал.1 незабавно след сключването на
договора. /3/ Потребителят има право през цялото време на действие на
договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато
изрично заяви това.
Отделно от това, съгласно чл.18 ал.1 т.З ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът /в настоящия
случай ответната страна/ е длъжен да докаже сключването на договора.
Разпоредбата на чл.18 ал.1 т.З ЗПФУР и по-конкретно, задължението на
доставчика да докаже сключването на договора е залегнало в закона с
единствената цел, тъй като договорът за предоставяне на финансови услуги
от разстояние се сключва онлайн и получателят на тази услуга е не само
икономически по-слабата страна, но на практика, цялата информация и база
данни от сключването му се съдържа у доставчика на услугата. Тъй като
доставчикът на услугата е субектът, който разполага с цялата информация,
именно разпоредбата на чл.18 ал.1 т.З ЗПФУР възлага на него тежестта да
докаже сключването на договора.
Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените
разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
В съдебно заседание, въззивникът „Изи Финанс“ ЕООД – гр. София,
редовно призован, не се представлява. В молба – становище вх. рег. №
7138/21.07.2023 г., процесуалният представител на дружеството – юрк. А. Г.
изразява становище, че първоинстанционното решение или е недопустимо,
като постановено при липса на правен интерес или е неправилно, поради
4
неоснователност и недоказаност на исковата молба. Претендира направените
разноски в първоинстанционното производство, както и тези, направени във
въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на
500,00 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на противната страна.
В съдебно заседание, въззиваемата П. Х. В., редовно призована, не се
явява и не се представлява. В писмено становище вх. рег. № 6617/06.07.2023
г. пълномощникът на въззиваемата – адв. Д. М. от Адвокатска колегия – гр.
Пловдив моли, да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски в настоящото
производство.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
С ИМ е предявен иск по чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата 65.90лв.,
за връщане на недължимо платена без правно – нищожна клауза в договор за
потребителски кредит неустойка.
5
Основното възражение на ответното дружество, поддържано, както с
писмения отговор, така и с въззивната жалба е, че няма категорични
доказателства за сключен между страните договор за кредит.
С оглед на това становище по делото следва да се посочи, че искът се
явява изцяло основателен и доказан.
По делото несъмнено е установено от представените разписки от
Изипей и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че
ищцата П. В. е заплатила на „Изи Финанс“ ЕООД – гр. София общо сумата от
282.40лв. Ако се приеме възражението на въззивното дружество, че договор
между страните не съществува, то тогава цялата сума е платена без правно
основание, тъй като не се сочи никакво друго такова. Съгласно чл.55 ал.1 от
ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне, от което
следва, че исковата сума от 65.90лв. следва да бъде възстановена от
отнетника – въззивник без да е нужно да се доказва нищо повече.
Независимо обаче от позицията на ответното дружество по делото,
Окръжният съд счита, че е налице валидно сключен между страните договор
за потребителски кредит от разстояние.
Правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на
ПРС,че между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка по
силата на сключен договор за кредит от разстояние,по който въззивното
дружество „Изи Финанс” като кредитор реално е предоставило на ищцата
финансова услуга от разстояние, превеждайки й парична сума в размер от 200
лв. чрез банков превод в Първа инвестиционна банка. С оглед разпределената
по делото доказателствена тежест, ищцата е представила имейл, с което
същата е уведомена, че е одобрена за заем в размер на 200лв. Налице е вальор
от 10.04.2021г., от който е видно, че същата е постъпила по сметката й, като
основанието е договор 336660. На същата дата е издадено и приложение №2,
в който се описва потребителски кредит в размер на 200лв., сума за връщане
216.50лв., а при непредставяне на обезпечение 284.90лв., от които 200лв.
главница, 16.50 лихва и 68.40лв. неустойка. Има погасителен план за
изплащане на четири месечни вноски с посочена цена.
Представени са и още три имейла, с които се напомня за заплащане на
вноска по кредита, а последният уведомява, че същият е окончателно
изплатен.
6
При така представените имейли, разписка и преводно нареждане,
правилни и обосновани са изводите на ПРС, че между страните е налице
сключен договор за кредит от разстояние, който се подчинява на ЗПФУР.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
Извършеното от дружеството плащане на сумата 200лв. в полза на
ищцата потвърждава сключването на договор за кредит, тъй като няма логика
без да е сключен такъв договор, без ищцата да е потвърдила съгласието си за
сключването му, чрез описаните в имейла стъпки, дружеството кредитор да й
превежда суми без правно основание. Наличието на сключен договор за
кредит се потвържадва и от последващите действия на ищцата, която е
заплатила на Изи Финанс ЕООД на четири вноски общо сумата от 282.40лв.
през Изи Пей за пълното погасяване на кредита. Сключването на договора
безспорно не се е осъществило чрез саморъчното му подписване от страните,
а по описания електронен способ, като волята на ищцата е изразена чрез
активиране на съответен линк, изпратен от дружеството, с което действие тя е
потвърдила съгласието си за сключване на договора, с посочените в
Приложение №2 параметри. Налице е валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по силата на сключения договор за кредит
от разстояние ,както и реално получаване на предоставената от ответното
дружество на ищцата финансова услуга от разстояние чрез превеждане на
парична сума в размер от 200 лв.
Съгласно чл.18 ал.5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143 - 148 от Закона за
защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.143 т.5 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител се
7
преценява конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата -
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване
към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или
на друг договор, от който той зависи. Съгласно чл.8 от Приложение №2
потребителят се задължава в срок до 5 дни ,от датата на сключване на
договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения, а именно:
1/ Банкова гаранция в полза на кредитора за ощия размер на всички плащания
със срок на валидност 30 дни след крайния срока за плащане на задълженията
по договора или 2/ Две физически лицапоръчители, които да отговарят на
следните изисквания:да имат нетен осигурителен доход в размер над 1 000
лв., да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители
или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД ;да нямат неплатени осигуровки за последните две години и т. н.
Видно от Приложение №2 в него има два погасителни плана, съответно при
представяне на дължимото обезпечение потребителят дължи сумата
216.50лв., като месечните вноски включват само главница и лихва. Вторият
погасителен план е в хипотезата на непредставено обезпечение, в който
случай към месечните погасителни вноски освен главницата и лихвата е
начислена и неустойка за първите шест месеца в общ размер на 68.40лв.
Клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението на потребителя да
предостави едно от двете горепосочени обезпечения е неравноправна по
смисъла чл.143 т.5 от Закона за защита на потребителите и нищожна на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, в който смисъл са и изводите на ПРС, които
въззивната инстанция споделя. Така уговорената неустойка в размер 68.40лв.
и условията, при които е начислена излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно обогатяване
на кредитора. Същата е в противоречие с разпоредбата на чл.143 т.5 от ЗЗП,
която предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Размерът на неустойката е близо една трета от
заетата сума от 200 лв., явява се прекомерна и противоречи на
обезщетителната й функция. По своя характер тази неустойка е санкционна
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но не зависи
от вредите от това неизпълнение и не кореспондира с последиците от
неизпълнението. В погасителния план към договора е прибавена към
8
погасителните вноски, но същата не обезпечава изпълнението на основното
задължение на заемателя да върне заетата сума, а води до скрито оскъпяване
на кредита, като се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция. Ако се прибави към разходите по кредита на потребителя посочен
като годишен процент на разходите, то той нараства допълнително над
фиксирания годишен лихвен процент в размер на 40,15 %, посочен в договора
и не съответства на вредите от неизпълнение. В случай, че
кредитополучателят не е представил обезпечение, но заплаща редовно
дължимите по кредита суми, то още с първата вноска ще е заплатил
неустойка, без за кредитодателя да са настъпили реални вреди. Съгласно
чл.19 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч.тези, дължими на посредниците за сключване на договора - изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в него не се
включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на
договора. Определена неустойката заобикаля ограничението в чл.19 ал.4 ЗПК
при определяне ГПР, тъй като само неустойката представлява 34.2 % от
заетата сума. Тази неустойка може да се приеме и като скрита наказателна
лихва, тъй като обогатява неоснователно кредитодателя, който освен
възнаградителната лихва ще получи и допълнителна печалба.
Възнаградителната договорна лихва е тази, която формира печалбата на
търговеца, а в случая клаузата за неустойка от договора въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Правилни и
законосъобразни са изводите на ПРС, че клаузата за неустойка противоречи
на добрите нрави и представлява уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като
задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Тя е в пряко противоречие с добрите нрави,
поради което е нищожна и на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. В случая
неустойката не обезпечава вредите от неизпълнението на договора за кредит,
а е свързана единствено с неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
Налице е противоречие с принципа на добросъвестността, тъй като
9
уговорката за неустойка е свързана с реално неизпълними задължения. След
като кредиторът счита, че кредитополучателят следва да представи
обезпечение е следвало да постави това като условие за отпускане на кредита,
респ. при непредставяне на обезпечение, кредитът да не се отпуска въобще, а
не да се начислява неустойка за сметка на потребителя.
Претенцията на ищцата е да бъде осъдено ответното дружество да й
заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД недължимо платена сума за неустойка в
размер на 65.90 лева. По делото е назначена счетоводна експертиза.
Дружеството ответник е отказало да съдейства на ВЛ и не е преддставило на
експерта изисканите счетоводни данни, вкл. и след издаденото от съда
съдебно удостоверение и следва да понесе последиците на чл.161 ГПК. След
като въззивникът не е преодставил на ВЛ необходимата счетоводна
информация, не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение, с твърдения, че същото е необосновано и не почива на обективни
данни. ВЛ е изготвило заключението си на база представените по делото
доказателства и съдът го възприема като обективно и компетентно. От
заключението му се установява, че общо е заплатена сумата от 282б40лв., от
които 200лв. главница и 16.50лв. договорна лихва. Останалата сума от 65.90
лв. е неустойка, която е недължимо платена на основание нищожна клауза в
договора и подлежи на връщане. Искът по чл.55 ал.1 ЗЗД е основателен и
следва да се уважи до размер на 65.90 лв.,
С оглед изложеното, Окръжният съд счита, че искът е доказан по своето
основание и в размера, в който е уважен.
Обжалваното Решение на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо
и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на
Закона, като липсват основания за неговото изменение или отмяна, поради
което следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса, въззивното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на
оадв.Д. М. от АК-Пловдив сумата от 480лв. /с ДДС/– адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 614/03.05.2023 г., постановено по гр.
дело № 4891/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,
„Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ***, представлявано от Б. Н. в качеството му на управител да
заплати на адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с адрес на
кантора и съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. *** адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лв./с включено ДДС/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11