Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр. Добрич, 17.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Добрич, в публично заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета
година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на
секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно
дело № 457 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от
европейските инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и е образувано по жалба на „Бул Аква Фиш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с.Прилеп, община Добричка, представлявано от Ж.С.В., срещу Решение
№ РД-290/31.05.2019 г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което е наложена финансова корекция в
размер на 63 998,67 лева по проект УНП BG0713 EFF-211-80048 с наименование „Изграждане на ферма за
интензивно отглеждане на аквакултури – рециркулационна система в с.Славеево, община Добричка“ по
мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата“
от приоритетна ос 2„Аквакултура, риболов във вътрешни
водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура"
на Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство”(ОПРСР) 2007-2013г., реализиран съгласно Договор
за предоставяне на (безвъзмездна финансова помощ) БФП № 12/02.07.2010 г.
Жалбоподателят счита, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е незаконосъобразно, издадено
при липса на мотиви, при допуснати съществени процесуални нарушения и при
противоречие с материалния закон. Направено е оплакване, че в нарушение на
клаузите на сключения договор управляващият орган не отчел непреодолимата сила,
за която ползувателят на помощта е представил
надлежни доказателства. Възразява се, че описаните в Доклада за нередност факти
не сочели извършени нарушения на чл.56 от Регламент /ЕО/1198/2006, чл.40, ал.1
и чл.41 от Наредба № 6 от 03.05.2013 г., а установявали задължение на ползувателя на помощта да запази естеството на операциите в
рамките на 5 години от датата на решението за финансиране и да използва
придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение. Твърди
се, че основната дейност на фермата е запазена, видно от данните за произведена
и реализирана на пазара продукция- есетра и бяла риба и в тази връзка оспорва
твърдението на административния орган, че инвестицията не била използвана по
предназначение. Като причина за частичното неизпълнение на производствената
програма изтъква наличието на обективни пречки, породени от възникнали
форсмажорни обстоятелства – производствена авария и природно бедствие, наводнение.
Жалбоподателят твърди, че своевременно уведомил управляващия орган за
възникването на форсмажорните обстоятелства и че представил и съответните
доказателства за тях – сертификати за форсмажор. В
съдебно заседание се представлява от адв.М.П., който
заявява, че поддържа жалбата и моли оспореният акт да бъде отменен и да му се
присъдят направените по делото разноски по представен списък.
Ответникът, изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
доц.д-р Г.Н., чрез юрисконсулт Р.Г., редовно упълномощена, в писмено становище
от 23.08.2019 г., (л.173 и сл.) оспорва жалбата като неоснователна. В
становището са изложени съображения, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила
и е съобразено с материалния закон. Оспорват се възраженията за липса на мотиви
и се сочи, че управляващият орган се е позовал на Методика с вх. №
17235/02.11.2018 г., таблица 1, т.3, в която бил посочен размера на ФК
(финансовата корекция) за всеки тип нарушение, а в конкретния случай - 3,5 % от
получената БФП. По съществото на спора ответникът счита, че е безспорно
установен фактът на допуснато от бенефициера
нарушение и че същото е имало ефект на
щета върху общия бюджет на ЕС и представлява финансова загуба за Европейския
фонд за рибарство. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана и предвид фактическата и правна сложност на делото
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева.
Жалбата е допустима. Решението е връчено на
управителя на дружеството на 08.07.2019 г., видно от разписка, л.23 от делото,
а жалбата срещу него е подадена на 11.07.2019 г.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Компетентност на издателя на акта
Решението за
налагане на ФК е издадено от компетентен орган. Ръководителят на управляващият
орган, одобрил проекта, е изпълнителният директор на ИАРА, поради което
решението е издадено от нормативно овластения, по
реда на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, административен орган.
Спазване на административно-производствените правила
Спазено е
специалното изискване на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, както и общите изисквания по
АПК, осигуряващи възможност за участие в производството на засегнатото лице.
Видно от данните
по делото с Решение № РД-89 от 30.04.2016 г. (л.67) на изпълнителния директор
на ИАРА е разпоредено да се регистрира нередността по
сигнала и доклада и да се впише в регистъра.
С покана за
доброволно изпълнение от 11.04.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА е поискал от ползувателя
по договора „Бул Аква Фиш“ ООД да възстанови сумата
от 63 998,57 лева, представляваща 3,5 % от стойността на одобрената БФП по Договор № 12/02.07.2010 г.
„Бул Аква Фиш“ ООД е оспорило поканата и е било образувано административно дело № 267/2016 г. на
Административен съд –Добрич и административно дело № 13664/2016 г. на Върховен
административен съд. Жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. В
мотивите на съдебните актове по тези дела е прието, че актът, който пряко
засяга права и законни интереси на бенефициента, е не решението по чл.14, ал.1
от Наредбата, а този по чл.28, т.2 от Наредбата.
Затова на
27.11.2017 г. „Бул Аква Фиш“ ООД е подало молба до
ИАРА с вх. № 2600-19847/28.11.2017 г. (л.66), с която е заявило искане за
издаване на акт по чл.28, т.2 от Наредбата. В отговор на тази молба
изпълнителният директор на ИАРА е издал писмо с изх. № 2600-19847(1)/05.12.2017
г., с което е отказал да уважи искането. Това писмо също е било предмет на
спорове за законосъобразност по административни дела № 10/2018 по описа на
Административен съд Добрич (л.62) и адм.д. №
4636/2018 г. по описа на Върховен административен съд.
Спорът е
разрешен с влязлото в сила Определение № 7403/05.06.2018 г. адм.д.
№ 4636/2018 г. по описа на Върховен административен съд (л.56, стр.2 и сл.), с
което преписката е върната на изпълнителния директор на ИАРА за издаване на акт
по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ с цел осигуряване на законово предвидената възможност
ползувателят по договора за предоставяне на БФП да
защити правата си.
На 11.07.2018 г.
на „Бул Аква Фиш“ ООД е изпратено писмо за откриване
на производство по налагане на ФК (л.54) като е указана възможността за
представяне на възражения.
На 31.07.2018 г.
с вх. № 12315(1) е постъпило писменото възражение на „Бул Аква
Фиш“ ООД (л.48), в което като причини за непълното изпълнение на
производствената програма се изтъкват възникнали обективни обстоятелства –
производствена авария през 2013 и природно бедствие – наводнение през 2014 г.
На 20.12.2018 г.
е изготвено Становище по сигнал за нередност с вх. № Z -19622/20.12.2018
г.(л.45 и сл.), определени със заповед за борба с измамите и нередностите, в
което е посочено какви са възраженията на дружеството-жалбоподател и е
направено предложение възражението на жалбоподателя те да се приемат за
неоснователни. Причини за това предложение не са посочени.
На 02.01.2019 г.
е издадено Решение № РД-2 за налагане на ФК на ползувателя
по договора (л.43), с което на „Бул Аква Фиш“ ООД е
определена ФК в размер на 63 998,57 лева, представляваща 3,5 % върху
оторизираната БФП от 1 828 530, 52 лева, идентично с оспореното в настоящото
производство. Преди да бъде връчено на жалбоподателя това решение е отменено от
изпълнителния директор на ИАРА със Заповед № РД-77 от 11.02.2019 г. С тази
заповед изпълнителният директор на ИАРА е разпоредил също на основание чл.73,
ал.2 от ЗУСЕСИФ да се изпрати писмо до бенефициера.
Затова на
11.02.2019 г. до „Бул Аква Фиш“ ООД е изпратено ново
уведомление - писмо с изх. № 2600-12315(2), в което се сочи, че предстои
издаване на решение за налагане на ФК и е предоставен 14 дневен срок за
възражения.
На 22.05.2019 г.
жалбоподателят е представил писмените си възражения (л.27)
На 29.05.2019 г.
отговорните служители за борба с измамите и нередностите са съставили Второ
становище по сигнал за нередност с вх. № Z -11660/06.01.2016 г.(л.24), с което
са потвърдили изводите и заключенията си в становището с вх. № Z -19622/20.12.2018 г.
На 31.05.2019 г.
изпълнителният директор на ИАРА е издал оспореното Решение РД-290, с което е наложил на ползувателя по договора финансова корекция за сумата от 63
998,57 лева, представляваща 3,5 % от стойността на преизчислената БФП към
момента на констатиране на нарушението.
При така
проведеното производство съдът не установи да са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничили правото на жалбоподателя да участва в него,
да представя доказателства и възражения.
Сроковете по
чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ са инструктивни и неспазването им не влече като
последица незаконосъобразност на акта.
Съответствие с изискванията за форма на акта
Като правно
основание за издаване на решението са посочени нормите на чл.3, б.“р“ и чл.96
от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006, чл.73, ал.1, чл.70,
ал.1, т.7 и т.10, чл.71, ал.1, чл.72, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.40, ал.1, т.1 във вр. с чл.41 от Наредба № 6/03.05.2012г. за условията и реда
за предоставяне на БФП по мярка 2.1 „ Производствени инвестиции в аквакултурата“ от приоритетна ос 2 „Аквакултура,
риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" на ОПРС “Рибарство” 2007-2013 г.,
финансирана от Европейския фонд за рибарство, наричана за краткост Наредба №
6/2012.
Видно от
съдържанието на решението, управляващият орган е приел, че ползувателят
по договора, „Бул Аква Фиш“ ООД, е допуснал
нарушение, което се изразява в неизползване на придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената
програма в обема, заложен в Таблица 4 от инвестиционното намерение, част Б,
неразделна част от заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР-08-7/31.03.2010 г.
В мотивите на
решението са обсъдени направените от оспорващия възражения, че неизпълнението
се дължи на производствената авария от м.март 2013 и наводнение от 2014 г., с
което и изпълнено изискването по чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ.
Съдът намира, че
решението отговаря на общите и специалните изисквания за форма на акта,
установени съответно в АПК и ЗУСЕСИФ. Видно е, че решението съдържа фактически
и правни основания, както и съображения защо не се приемат възраженията на ползувателя по договора за предоставяне на БФП.
Относно съответствието на решението с материалния закон
От фактическа
страна се установява, че оспореното Решение РД-290/31.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИАРА е издадено на основание
чл.26, ал.1 във вр. с чл.11 и чл.14, ал.3, т.1 и
чл.33 от Договор за предоставяне на БФП № 12/02.07.2010 г. (л.97 и сл.),
сключен между Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
в качеството й на управляващ орган, и „Бул Аква Фиш“
ООД, в качеството му на ползувател. Финансовата
корекция е наложена по повод констатирано неизпълнение на производствената
програма за 2014 година по Договора, с който е одобрена финансова помощ в
първоначален размер на 1 884 392,11 лева, представляваща 60 % от
целия размер на одобрената инвестиция по проект „Изграждане на ферма за
интензивно отглеждане на аквакултури – рециркулационна система в с.Славеево, община Добричка“ по
мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата“
от приоритетна ос 2 „Аквакултура, риболов във
вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" на ОПРС “Рибарство” 2007-2013 г.
В Инвестиционно
намерение (част Б), Таблица 4, към заявление за кандидатстване с № ЕФР-08-7/31.03.2010г.
(л.111) е заложена производствена програма за 2014 г., според която ползувателят се е задължил да произведе през 2014 г. 100 тона бяла риба (сулка) след реализирането на одобрената инвестиция.
По делото са
представени доказателства и страните не спорят, че инвестицията по проектиране
и изграждане на фермата за аквакултури, както и
съответното оборудване към фермата, подробно описани в част А към
Инвестиционното намерение (л.102 и сл.), е реализирана в пълен обем и е
въведена в експлоатация съответно през 2011 и през 2012 г.
Спорът е относно
неспазването на заложеното производствена програма за 2014 г.
Установява се,
че първите доставки на зарибителен материал са
извършени през месеците юни, юли и август 2012 г., за което ползувателят
по Договора за предоставяне на БФП е представил съответните документи-фактури
на УО.
Установява се,
че през месец март 2013 г. във функциониращата вече ферма за интензивно
отглеждане на риба е възникнала производствена авария. Видно е, че ползувателят по Договора е уведомил своевременно служителите
на ИАРА, които на 20.03.2013 г. са констатирали масово измиране на отглежданите
в рециркулационното стопанство на фермата аквакултури - руска есетра и бяла риба и са съставили
Протокол за извършена проверка № 087-63 от 20.03.2013 г.(л.147). По повод
подаден от ползувателя сигнал е съставен и Констативен
протокол № 1/20.03.2013г., изготвен от комисия към Областна дирекция към
безопасност на храните Добрич (л.148), както и Потвърдителна
бележка № 004696 от 16.03.2019 г. на „Екарисаж-Варна“ ЕООД(л.148) за
унищожаване на мъртвата риба.
Със заявление с
вх. № 2600-1583/11.10.2013 г. (л.28-32 и л.115 и сл.), „Бул Аква
Фиш“ ООД е уведомило изпълнителния директор на ИАРА за предприетите действия по
отстраняването на последиците от аварията и за етапите по повторното зарибяване
на фермата. Със същото заявление „Бул Аква Фиш“ ООД е
поискало от управляващия орган да се направи промяна в Таблица 4 към
Инвестиционното намерение за производствената програма за 2014 г. Според
финансовата обосновка, направена от дружеството съобразно схемата за зареждане
и нарастване на рибата (бяла риба и други деликатесни видове), е прогнозирано друго
количество, от 42, 500 тона риба като възможно за реализация през 2014 г. Дружеството е посочило, че след
аварията не би могло да достигне първоначално заложеното в производствената
програма количество от 100 тона, но във възможностите му е да произведе 42,500
тона.
Изпълнителният директор на ИАРА е отговорил на
направеното искане с писмо с
изх. № 2600-1583(6) от 10.12.2014 г. (л.127), в което е посочил, че искането
изменение на договора е допустимо и е отправил покана за подписване на анекса.
На 23.12.2014 г.
с писмо до изпълнителния директор на ИАРА (л.125) управляващият „Бул Аква Фиш“ ООД е направил запитване, дали с анекса ще бъде
одобрена поисканата промяна (със заявлението от 11.10.2013 г.)
На 07.01.2015 г. с писмо (л.126),
изпълнителният директор на ИАРА е уверил ползувателя
по договора, че анексът е съобразен със заявлението с вх. №
2600-1583/11.10.2013 г. за промяна на производствената програма.
Между страните по делото е сключен Анекс № 4/21.01.2015 г.(л.128), с който е
променена думата „ползувател“ на „бенефициент“ и е
създадена нова т.9 към чл.14, ал.3 от Договора, с която е въведена клауза, че ползувателят е
длъжен да извърши изцяло одобрения проект в срока по договора и в съответствие
с Таблица за одобрените разходи Приложение № 1, и с планираната производствена
програма след реализацията на инвестиционния проект, Таблица 4 на Инвестиционно
намерение (част Б), неразделна част от заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР
08-7 от 31.03.2010 г.
По делото не се
представя приложение към Анекс № 4, но от другите данни по преписката се
установява, че в сключения Анекс № 4/21.01.2015 г.(л.128) са заложени
предложените от жалбоподателя намалени количества за производство през 2014 г.,
вместо 100 тона - 42,500 тона риба, от
които 13,75 тона бяла риба и 28,75 тона есетра.
По горното обстоятелство
страните не спорят, тъй като в мотивите на решението за налагане на ФК е
прието, че с въпросния анекс производствената програма на дружеството за 2014
година е изменена със заложени
количества от 13,75 тона бяла риба и 28,75 тона есетра (общо 42,500 тона). Също
така, по-рано в писмен отговор на „Бул Аква Фиш“ ООД до ИАРА от 27.04.2015 г.(л.133) е описана
променената с Анекс № 4 производствена програма на ползувателя
по договора до 2022 г., включително и за процесната
2014 г.
С горепосочения писмен
отговор от 27.04.2015 г.(л.133) „Бул Аква Фиш“ ООД е заявило, че към този момент фермата за
интензивно отглеждане на аквакултури работи на пълен
капацитет.
При
административна проверка през 2015 г. управляващият орган е отправил искане с
писмо от 07.07.2015 г. (л.140), ползувателят по
договора да представи доказателства и данни за изпълнението на променената с
анекса производствена програма за 2014 г. В писмен отговор от 17.07.2015 г.
(л.142), жалбоподателят е заявил, че реализираното количество риба за 2014 г. е
18 037,300 тона. Това произведено количество е потвърдено и по-късно с писмо до
ИАРА от 05.11.2015 г. (л.113).
Така в
административното производство е установено, че не е изпълнена предоговорената производствена програма по настоящия
договор за 2014 г., тъй като вместо заявеното количество от 42, 500 тона
риба са произведени 18, 037 тона, от които 13, 018 т. есетра и 5, 019
т. бяла риба. Тези количества жалбоподателят е заявил за произведени в писмото
си до ИАРА на л.113-114 от делото.
В горепосочените
писма жалбоподателят е оправдавал непълното изпълнение на заложеното за 2014 г.
производствена програма от 42,500 тона риба единствено с настъпилата през
м.март 2013 г. производствена авария.
Именно заради
производствената авария е сключен Анекс № 4 към договора. Следователно, това
обективно обстоятелство е взето предвид от управляващия орган чрез промяна в
производствената програма за 2014 г., с която са намалени прогнозните
количества от 100 тона на 42,500 тона.
По делото бе
допусната съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице, Е.Й. -
магистър по икономика със специалност „Счетоводство и контрол“, дава
заключение, че по счетоводни данни бракуваните 25 000 броя бяла риба и 982 броя
есетра в общ размер на 4991 лева са осчетоводени в намаление на количествата
продукция, която е следвало да се произведе. Според заключението неизпълнението
на производствената програма за 2014 г. е 57,56 % в размер на 63 998,57 лева.
Заключението не
бе оспорено от страните и съдът го приема като обективно и кореспондиращо с
писмените доказателства по делото.
По делото бе
допусната и биологична експертиза, по която вещото лице, проф.д-р Т.Х.,
директор на Института по рибарство и аквакултури -
Пловдив, дава заключение, че е било невъзможно за жалбоподателя да възстанови
производствения цикъл в стопанството след настъпването през 2013 и 2014 г. на
форсмажорните събития, довели до измиране на рибата, така че да изпълни
производствената програма за следващите години. Това се дължи на обективни
обстоятелства, касаещи закупуването или производството на нови риби. Възможно
би било да се възстанови само производството на оплоден хайвер, личинки, малки
рибки и зарибителен материал, но те като обем
продукция не биха могли да покрият количеството на загубите и основно да
възстановят рибата за реализация. Според вещото лице това е така, понеже
периодът за отреждане на двата вида риби (бяла риба и есетра) до консумативни
размери е най-малко 18-24 месеца.
Заключението не бе оспорено от страните и
съдът го приема като обективно, обосновано и компетентно, изготвено от
специалист в областта на промишленото рибовъдство.
За доказване на
твърденията си в жалбата ползувателят по договора за
предоставяне на БФП се позовава на заявлението си от 11.10.2013 г.(л.29), с
което е уведомил УО за производствената авария
и е поискал промяна на ПП.
Жалбоподателят
не оспорва констатациите, че не е изпълнил производствената програма за 2014 г.
в пълен обем и в процентите, посочени в решението за налагане на ФК, но счита,
че не дължи връщане на част от получената субсидия, тъй като неизпълнението се
дължи на обективни независещи от волята му обстоятелства. В отговорите му до
управляващия орган, дадени при извършване на административните проверки
жалбоподателят не сочи, че причина за неизпълнението на ПП за 2014 е природното
бедствие наводнение.
За първи път
това ново обстоятелство се сочи след откриване на производството за налагане на
ФК с писмо с изх. № 2600-12315/11.07.2018 г. на ИАРА по повод административна
проверка, извършена след получен сигнал за нередност № Z-11660/06.01.2016 г. с
Доклад за нередност № Z-4110/29.03.2016.
По делото е представен
Сертификат за форсмажор № 33/28.07.2014 г. (л.51) на
БТПП за настъпило наводнение в с.Славеево на 19.06.2014 г. в резултат от
проливните дъждове, довело до отпад на зарибителен материал. Видно от съдържанието на представения
сертификат наводнението е причинило щети в друг обект „Риболюпилня
за интензивно отглеждане на аквакултури“ финансиран
по друг договор за предоставяне на БФП, а именно по Договор № 119 от 27.09.2012
г.
Обстоятелството,
че оспорващият е претърпял щети от наводнението през 2014 г. е било известно на
административния орган още през 2014 г., макар и сертификатът да е представен
по-късно. От данните по делото е видно, че служители на ИАРА са извършили
проверка на място и са съставили Констативен протокол № 087-218/21.06.2014 г.,
който макар и непредставен в административната преписка, удостоверява, че след
наводнението от проливните дъждове на 21.06.2014 г. в Риболюпилнята
са изгорели две помпи, което причинило измиране на новоизлюпената
риба: около 25 000 броя бяла риба и 982 броя сибирска есетра.
В писмен отговор
по делото (л.173 и сл.) ответникът заявява, че наводнението през 2014г. като
форсмажорно обстоятелство безспорно е засегнало изпълнението на производствената
програма, но за обект „Риболюпилня за интензивно
отглеждане на аквакултури“ финансиран по Договор №
119 от 27.09.2012 г. Сочи се, че природното бедствие засяга и обектът по
настоящия договор, но не за процесната 2014 г., а за
следващата 2015 г.
Съдът намира, че
това становище на ответника е правилно, тъй като то съответства на установените
по делото етапи и време на израстване и достигане на консумативни размери на
отглежданите от жалбоподателя аквакултури - бяла риба
и есетра.
Действително
обектът „Риболюпилня за интензивно отглеждане на аквакултури“, финансиран по договор № 119/2012 г., е
свързан с производството на аквакултури по настоящия
обект „Ферма за интензивно отглеждане на аквакултури“,
тъй като фермата се зарежда от риболюпилнята. Но предвид
заключението на вещото лице по биологичната експертиза, че периодът за
отреждане на двата вида риби (бяла риба и есетра) до консумативни размери е
най-малко 18-24 месеца, съдът намира, че наводнението от 21.06.2014 г.,
причинило измиране на зарибителния материал, не би
могло да бъде причина за неизпълнението на ПП за 2014 г. Дори и да се вземе предвид
обстоятелството, че фермата се зарежда 4 пъти в годината, то няма как
неизвършено зареждане на фермата през втората половина на 2014 г. да се отрази
на производството за същата година, тъй като съответните видове риба не биха
могли да достигнат за оставащите 6 месеца консумативните си размери.
Вещото лице по
биологичната експертиза дава категорично становище (л.206), че настъпилите
форсмажорни обстоятелства не са причина за неизпълнението на коригираната вече
производствена програма за 2014 г., а причината за неизпълнението на ПП се
дължи на особеностите при експлоатацията на рециркулационната
система за интензивно отглеждане риба от вида на процесната,
свързани с изисквания за специфични знания, опит и умения за производство на
риба в тези условия. Посочва се, че липсва информация за начините на
производство на риба в подобни системи не само в страната, но и в Европа.
Вещото лице дава заключение, че при одобряването на проекта и към настоящия
момент липсват етаблирани в практиката технологии за
индустриално производство на бяла риба и есетра в рециркулационна
система и самото финансиране на подобни проекти е високо рискова дейност.
Затова съдът
намира, че по делото е доказано, че причина за неизпълнението на
производствената програма за 2014 г. не са настъпилите форсмажорни
обстоятелства, нито нежеланието на управляващия орган да се съобрази с тях, а
причините са свързани с уменията на ползувателя по
договора да експлоатира финансирания с БФП обект и специфични технологични
системи.
Не се споделя
становището на жалбоподателя, че констатациите за неизпълнени финансови
показатели, залегнали в производствената програма на Инвестиционното намерение,
не обосновават наличие на основание за налагане на финансова корекция.
Съдът съобрази, че основанието за определяне
на финансова корекция е констатирана нередност, тъй като оспореното решение е
издадено на основание чл.73, ал.1 във вр. с чл.72,
ал.1 от ЗУСЕСИФ и с него е наложено финансова корекция по см. на чл.73, ал.1 от
същия закон. Дефиницията за „нередност“ е дадена в чл.2(36) от Регламент
1303/2013г. и в § 1, т.13 от ДР на Наредба № 30/2008 г., според която
"Нередност" е всяко нарушение на общностното
право в резултат от действие или бездействие на икономически оператор, което е
имало или би имало за резултат ощетяване на общия бюджет на Европейските
общности или на бюджетите, управлявани от тях чрез намаляване или загуба на
приходи в резултат на собствени ресурси, събирани от името на ЕО или
посредством извършване на неоправдан разход.
Съгласно тези
дефиниции нередността съдържа следните елементи: 1/ действие, бездействие на
икономически оператор, 2/ което води до нарушение на правото на Европейския
съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, 3/ има или би
имало за последица нанасянето на вреда върху общия бюджет на Съюза, като се
отчете неоправдан разход в общия бюджет. Следователно, за да е налице нередност
по см. на чл.2(36) от Регламент 1303/2013г. и § 1, т.10 от Наредба № 6/03.05.2012г.
е необходимо кумулативното наличие на трите елемента на фактическия състав на
нередността.
В случая
административният орган е доказал фактическия състав на нередността и
възраженията за противното са неоснователни. По делото се установи по безспорен
начин, че за 2014 не са реализирани в пълен обем целите на финансираната с
публични средства инвестиция, макар и същата да е създадена като актив и да
работи. Жалбоподателят не е спазил одобрения проект в частта за ПП за 2014 г.,
което означава, че предоставената финансова помощ е за инвестиция, която не
постига заложените финансови показатели, дори и след тяхното количествено
намаление (Анекс № 4/2015).
Налице е и
втората предпоставка - нарушение на правото на Европейския съюз и на
националното право, свързано с неговото прилагане, тъй като не са изпълнени
договорни задължения по чл.26, ал.1 във вр. с чл.14,
ал.3, т.1 от Договора за предоставяне на финансова помощ, произтичащи от
нормативен акт, Наредба № 6/2012 г., за срок 5 години след сключване на
договора за отпускане на финансова помощ да използва придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение и да не преустановява подпомогнатата
дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за
производство. Неизпълнението има за последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на ЕС, тъй като засяга самата цел на разходването на публични средства,
прогласена в чл.2 от Наредба № 6/2012 г.
При определянето
на размера на наложената ФК е приложен метод за налагане на финансова корекция от
„Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПССР
2007-2013г.“ при констатирано частично неизпълнение на заложените приходи от
финансираната дейност за 2014 г. Размерът на санкцията е правилно определен.
По тези
съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът
претендира присъждане на разноски, които му се дължат по силата на чл.143, ал.4
от АПК, определени в минималния размер от 100 лева.
С оглед
изложеното, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Бул Аква Фиш“ ООД срещу Решение №
РД-290/31.05.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури, с което е наложена
финансова корекция в размер на 63 998,67 лева по проект УНП BG0713
EFF-211-80048 с наименование „Изграждане на ферма за интензивно отглеждане на аквакултури – рециркулационна
система в с.Славеево, община Добричка“ по мярка 2.1 „Производствени инвестиции
в аквакултурата“ от приоритетна ос 2„Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и
маркетинг на продукти от риболов и аквакултура"
на ОПРСР 2007-2013г., реализиран съгласно Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № 12/02.07.2010 г.
ОСЪЖДА „Бул Аква Фиш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с.Прилеп, община Добричка, представлявано от Ж.В. да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури на РБ сумата от 100
(сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му чрез Административен съд -
Добрич пред Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: