Р Е
Ш Е Н
И Е № 76
гр. Габрово, 13.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 65 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Регионална
дирекция – Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите –
гр. София против Решение № 166 от 01.06.2020 година на Районен съд – Габрово,
постановено по АНД № 1233 по описа за 2019 година. С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 2019-0046451 от 03.10.2019 година на Директора
на Регионална дирекция – Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч
и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите – гр. София, с което за извършено нарушение на чл. 114, ал. 3 от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, извършено в условията на повторност, на „*******”
ЕАД – гр. София на основание чл. 222а и чл. 231 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон, порадо което решението е
незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи против мотивите
на съда за неправомерно ангажиране на административнонаказателната отговорност
поради факта, че се касае за договор за лизинг, а не за договор за продажба. Прави
се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да
бъде потвърдено НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски
за извършените процесуални действия на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл.
37 от Закона за правната помощ ЗПП/, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в размер на 100 /сто/ лева.
Касационният
жалбоподател не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната
по жалбата страна не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата и правилност на обжалваното решение, поради което последното следва
да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за основателна предвид следните съображения:
Административнонаказателната
отговорност на търговското дружество – ответник в настоящото производство е
ангажирана за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, съгласно която разпоредба търговецът
е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови
заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации
на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на
срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на
стоката с договора за продажба.
За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че разпоредбите на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 от ЗПП не установяват задължение за проверявания субект в качеството му на лизингодател да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, а приемането на обратното би довело до разширително тълкуване на санкционната норма, което е недопустимо. Въззивният съд е приел, че това основание е достатъчно да обуслови незаконосъобразност на процесното НП, без да е необходимо да бъдат обсъждани въпросите по същество на правния спор и останалите аргументи, изложени от страните.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон по повод направеното тълкуване на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.
Приложимостта на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП към конкретните отношения между „*******“ ЕАД и посоченото в процесните АУАН и НП физическо лице – потребител, следва от факта на сключения между тях договор, имащ за предмет стока, която притежава качеството на потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал. 3 от ЗЗП. Същностната характеристика на договора за лизинг, дадена в Търговския закон /ТЗ/, не изключва приложимостта на правилата за продажбата спрямо него както в хипотезата на ал. 2 на чл. 342 от ТЗ, посветена на финансовия лизинг, така и при случаите на ал. 3 на чл. 342 от ТЗ, уреждащ клауза за изкупуване по време на договора или изтичане на срока му. В процесния случай приобщения като доказателство по делото договор за лизинг предвижда правото на лизингополучателя да придобие правото на собственост като подпише договор за изкупуване /чл. 1, ал. 2 от договора/, поради което по силата на този договор и с оглед на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП, „*******“ ЕАД има качеството на продавач по смисъла на специалния закон. За лизингополучателя е налице специалната защита на правата му като потребител по смисъла на ЗЗП, предвидена и гарантирана в редица международни актове, включително Директива 85/374/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Нормата на чл. 3, § 2 на Директива 85/374/ЕИО на Съвета, като приравнява към производителя всяко лице, което внася в Общността стоки с цел продажба, отдаване под наем или лизинг, или всяка друга форма на разпространение, в рамките на своята търговска дейност, предвижда, че то носи отговорност за дефекти на стоката на същото основание както производителят.
Като е отменил процесното НП, без да проведе пълен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен акт, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, което препятства и дължимия съдебен контрол от страна на касационната инстанция. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да извърши пълен съдебен контрол за законосъобразност на процесното НП, вкл. и да се произнесе налице ли е осъществен състав на вмененото нарушение с оглед съдържанието на приобщените по делото сервизни протоколи.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 166 от 01.06.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 1233 по описа за 2019 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.