№ 20151
гр. С., 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. СТ. Т.
при участието на секретаря Г. Н. Б.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Т. Гражданско дело № 20231110148167
по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД от „ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ срещу С. о. с искане да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 336,96 лева, представляваща
регресно вземане по щета № 470422232327579, ведно със законната лихва,
считано от дата на предявяване на исковата молба - 29.08.2023 г., до
окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 24.05.2023 г. в гр. С., при движение О. п. по
ул. „С.“, 200 метра след бензиностанция „Л.“, до кв. С., посока кв. „О. к.“ и Г.
п., водачът на МПС марка „Ш.“, с peг. № *******, И. С. Н. попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което били нанесени имуществени вреди на автомобила по гума предна дясна
и гума задна дясна. Към момента на ПТП лекият автомобил бил застрахован
при ищеца по застраховка „Каско“. След подадено заявление до ищцовото
дружество била образувана щета № 47042223237579, били изготвени опис на
претенция и доклад по щета, въз основа на които на собственика на
автомобила – Е. К. С., било заплатено застрахователно обезщетение в размер
на 336,96 лева с преводно нареждане за кредитен превод от 30.05.2023 г.
Твърди, че мястото на произшествието било посетено от органите на МВР,
които съставили Протокол за ПТП № 1834825/24.05.2023 г., от който се
установявало, че произшествието и вредите по автомобила били настъпили
поради това, че автомобилът преминал през необезопасено дупка на пътното
платно, пълна с вода. Излага, че пътят, по който се е движил автомобилът при
настъпване на ПТП, е част от общинската пътна мрежа за поддържането на
която сочи, че отговаря ответникът. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение. Поддържа, че в случая не се
установява по категоричен начин причина за настъпване на процесното ПТП
да е необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че протоколът за ПТП е
съставен не въз основа на непосредствени сетивни възприятия на
актосъставителя, а на базата на изявления на участник в произшествието.
Сочи, че не били приложени каквито и да е доказателства за наличието на
дупка или неравност на пътното платно, от които да се определят нейните
размери, дълбочина, както и дали същите са годни да причинят на автомобила
посочените в исковата молба щети. Прави възражение за съпричиняване и
излага, че водачът не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ангажирането на отговорността по 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки:
1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;
2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-
ищец;
3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при
или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.
Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е платил претендираното
вземане, както и наличието на съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК следните обстоятелства: че 1. Пътят, на който е настъпило
процесното ПТП, е част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от
ответника; 2. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
336,96 лева в полза на собственика на увредения автомобил на 30.05.2023г.
Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от
представеното преводно нареждане от 30.05.2023 г.; 3. че застрахованият при
ищеца собственик на моторно превозно средство е заплатил описаните в
исковата молба застрахователни премии.
От представеното свидетелство за регистрация на МПС част II се установява,
че процесният увреден лек автомобил "Ш. С." с рег. № ******* е собственост
на Е. К. С..
2
От приетата застрахователна полица по имуществена застраховка "К." №
4704220260002249 от 03.10.2022 г. се установява, че между ищцовото
дружество и собственика на автомобила Е. К. С. е сключена имуществена
застраховка "каско" при клаузи "пълно каско" и отстраняване на вредите в
доверен сервиз, със срок на действие от 14.10.2022 г. до 13.10.2023 г., която е
била активна към датата на процесното ПТП – 24.05.2023 г.
От представените опис на претенция и опис-заключение се установява, че
увредените детайли са оценени от ищцовото дружество на 336,96 лева, като
видно от платежно нареждане от 30.05.2023 г. сумата от 336,96 лева е
преведена по сметка на собственика на увреденото МПС.
Централен спорен въпрос в настоящия процес е този за обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, настоящият
състав кредитира приетия протокол за ПТП № 1834828 от 24.05.2023 г.,
съставен от автоконтрольор при ОПП-СДВР, както и показанията на водача на
увредения автомобил, разпитан като свидетел пред СРС.
От приетия по делото протокол за ПТП се установява, че на 24.05.2023 г. в
11,30 ч. е настъпило ПТП в гр. С., на О. п. на около 200 метра след
бензиностанция „Л.“ – С., при което л.а. „Ш. С.“, рег. № *******, управляван
от И. С. преминава през необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода.
В протокола е отбелязано, че по увредения автомобил има видими щети по 2
бр. гуми и джанти от дясната страна, ход. части и др.
Релевираното от ответника оспорване, че протоколът за ПТП не бил съставен
след посещение на местопроизшествието е неоснователен. От съдържанието
на представения протокол за ПТП е видно, че протоколът е изготвен след
посещение на място от органите на полицията около 1 час след инцидента. В
началната част на протокола е отразено, че същият е съставен на мястото на
ПТП, а в графата "посетено на място" със знак "х" е зачертан ненужният
отговор "не". Разпитаният като свидетел водач на МПС също сочи в
показанията си, че на мястото на инцидента са дошли служители на КАТ,
където съставили протокол. Свидетелят-водач изрично посочва, че
служителите на МВР са посетили мястото, на което е настъпило ПТП, като са
огледали дупката на пътното платно, описана в протокола и отразена
графично в схемата на ПТП към него.
След като протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед
на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти,
пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото
на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието,
разположението и размерите на дупката на пътя и на щетите по автомобила,
както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното
обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на
службите по контрол на МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП, да посетят задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и
МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от
3
произшествието вреди. По отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно /обозначена на
скицата в протокола/ и наличието на щети по автомобила, документът има
характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК.
Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Констатациите
в протокола за ПТП кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства и съдържащите се в образуваната при застрахователя преписка
по заведената щета документи. Тези документи са създадени от страните по
застрахователния договор в изпълнение на нормативно установени
задължения, поради което следва да се ценят като писмени доказателства в
настоящото производство.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП и щетите по застрахования
автомобил са установени и от свидетелските показания на И. Н. С. – водач на
увредения автомобил при настъпването на ПТП, разпитан пред СРС.
С. излага, че е участвал в ПТП в гр.С. през м. май 2023 г. при управление на
лек автомобил „Ш. С.“, с № *******. Движил се по О. п. от С. към О. к., като
след бензиностанция „Л.“ отдясно на платното течала вода. Изведнъж се чул
шум от пропадане в дупка. Свидетелят нямал възможност да забележи
дупката, тъй като пътят бил залят с вода. След ПТП продължил и след
няколкостотин метра светнали мигачите за налягане на гумите, че има спад в
налягането. Понеже нямало къде да спре продължил до бензиностанция „Л.“,
като по пътя усетил, че автомобилът се движи „на джанта“. Когато спрял,
установил, че двете десни гуми са срязани горе отстрани. Двете гуми били
„Sport Maxx“ RT 2, размер 225/40/18, купени от „Д.“ с фактура в началото на
2022 г. Преди инцидента свидетелят се движил с ниска скорост – около 40
км./ч., тъй като имало задръстване. Инцидентът се случил около обяд - между
10:00 и 14:00ч. Не валяло. Било слънчево и топло, но от някъде се стичало
вода отстрани по пътя, поради което било невъзможно до се види къде по пътя
има препятствия. Нямало някакво обозначение за препятствие, а 3 дни след
ПТП дупката бела запълнена. Свидетелят посочва, че не е имал възможност
да идентифизира препятствието преди инцидента и да го избегне. След ПТП
свидетелят се обадил на „Пътна полиция“. Отишъл екип, който съставил
протокол след оглед на автомобила и мястото, на което настъпил инцидентът.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и
безпротиворечиви, освен това същите намират подкрепа в обсъдения по-горе
протокол за ПТП.
По въпроса за наличието на необозначена и необезопасена неравност – дупка,
на пътното платно настоящият състав кредитира показанията на свидетеля –
водач и констатациите в протокола за ПТП, той като както свидетелят, така и
служителите на МВР са възприели лично наличието на дупка на пътното
платно, при това мястото на инцидента е посетено от автоконтрольори само
около час след ПТП.
Вещото лице К. Б., изготвил САТЕ, посочва в заключението си и развива в
4
изложението си по чл. 200, ал. 2 ГПК, че е изследвал района на инцидента с
помощта на Google Street View, като е огледал снимкови изображения от лято
2022 г. и от лято 2023 г. Използвайки същата и аналогични апликации, вещото
лице Т. Т., изготвил повторната САТЕ, е направил също оглед на снимки от
района на инцидента. Вещите лица посочват, че не са установили наличието
на необезопасени и необозначени дупки в района на инцидента. Тези изводи
обаче не са годни да отрекат установеното от свидетеля и автоконтрольорите
при МВР. Първо, и двамата експерти са ползвали изображения, които не са
направени непосредствено преди или след ПТП – изображенията от 2022 г. не
следва да се приемат за актуални към месец май 2023 г., а доколкото
свидетелят С. посочва, че дупката е запълнена три дни след инцидента, то и
снимковия материал от лятото на 2023 г. се явява неотносим. Следва да се
обърне внимание също, че двамата експерти посочват, че в района има следи
от множество ремонти на пътното платно, множество запълнени дупки,
поради което може да се направи извод за изменчивост на състоянието на
пътя. Трето, вещото лице Т. Т. при изслушването си посочва, че на същия път
има следи от неравности на около 150 – 200 м. от посоченото от свидетеля
място на ПТП, като това разстояние се изминава за 15-20 секунди. Дори и
инцидентът да е настъпил на 150 метра от точката, посочена от свидетеля, то
това не променя съществено фактическите и правните изводи. Необходимо е
да се посочи, че вещото лице Б. излага при изслушването на заключението по
САТЕ, че процесните увреждания на автомобила биха позволили на водача да
измине не повече от 150 – 200 м., което подкрепя изложеното от свидетеля –
водач пред съда за мястото на настъпване на ПТП.
По изложените съображения съдът приема, че процесното ПТП е настъпило в
резултат от наличието на необезопасено и необозначено препятствие – дупка
на пътното платно.
Двете експертни заключения по САТЕ, установяват, че при така описания
механизъм, настъпилите вреди се явяват в пряка причинно-следствена връзка
с произшествието.
От така изложената доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установява, че на 24.05.2023 г., около 11,30 ч., в гр. С., при движение О. п. по
ул. „С.“, 200 метра след бензиностанция „Л.“, до кв. С., посока кв. „О. к.“ и Г.
п., водачът на МПС марка „Ш.“, с peг. № *******, И. С. Н. попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което били нанесени имуществени вреди на автомобила по гума предна дясна
и гума задна дясна.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно
заключение по допуснатата ДСАТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено
и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според
заключението на вещото лице щетите по МПС „Ш. С.“ се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 24.05.2023 г. произшествие в
гр. С..
По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди.
5
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Съгласно така кредитираното експертно заключение
по първоначалната САТЕ стойността, необходима за възстановяване на МПС
"Ш. С.", изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 380,20
лева.
На следващо място, по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на
която е реализирано произшествието, представлява част от уличната мрежа на
населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по
смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме, че задължен да
осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно
ответникът С. о.. В случая произшествието е настъпило в гр. С., на О. п. което
е общински път и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е
именно ответникът. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на
посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.
52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя,
когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в
тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното
съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път. Общината
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая
именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл.
във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране
на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
За този извод е без значение кое конкретно трето лице е причинило появата на
дупката, тъй като при всички положения нейното ремонтиране е отговорност
на общината и виновният субект за нарушаването на целостта на общинския
път отговаря спрямо общината, а не спрямо увреденото лице.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. На първо място, въведеното от ответника възражение е
бланкетно, доколкото се твърди, че препятствието е следвало да бъде
избегнато от водача и че същият се е движил с несъобразена скорост. Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния
случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било
данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и
6
техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника.
Напротив, установи се от свидетелските показания и протокола за ПТП, че
произшествието е настъпило на участък от пътя, който е бил залят с вода,
поради което дупката е била трудно забележима. Следователно пълно и главно
не се установява поведение на водача на увредения автомобил, което да е
допринесло за настъпване на процесното ПТП, доколкото за него няма
задължение да се съобразява с препятствия, които не са видими. На следващо
място, както беше уточнено, по делото не се установи водачът на увредения
автомобил да е управлявал същия с превишена или несъобразена скорост.
Дори и да се приеме, че водачът се е движил със скорост от 57 км./ч., то от
заключението по ДСАТЕ е видно, че и при 50 км/ч и при 57 км/ч водачът не би
имал техническа възможност да възприеме своевременно наличието на дупка
и да предотврати настъпването на ПТП. Нещо повече, ответникът не сочи
доказателства, как разликата в скоростта би се отразила на евентуалния вид и
степен на уврежданията.
Съгласно практиката на ВКС /Решение № 50142/28.12.2023 г. по т. д. №
2154/2022 г. на I Т. О. на ВКС/ "съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че
такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание
и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от
предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем
/вероятен/".
С оглед на гореизложеното се налага, че изводът за наличие на съпричиняване
може да се формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от
възразилата страна, се установят конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които последният обективно е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Пострадалият трябва да е улеснил настъпването на
вредите.
Доказването на възражението за съпричиняване не е изпълнено от ответника,
който го е релевирал.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в
населено място – гр. С., от което ПТП са настъпили процесните вреди, които
са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу С.
о. за вредата до размера на платеното обезщетение.
В настоящата хипотеза стойността на вредите по средни пазарни цени към
датата на ПТП е 380,20 лева, която сума надхвърля размера на исковата
претенция от 336,96 лева, поради което предявеният иск се явява основателен
7
и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е
сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за депозит за
призоваване на свидетел в размер на 50 лева, за депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 1000 лева, и за адвкоатско възнаграждение в размер на
480 лева с ДДС, изплатени изцяло по банков път, който размер не е
прекомерен предвид материалния интерес по делото и обичайното ниво на
правна и фактическа сложност. Общият размер на сторените от ищеца
разноски е 1580 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., ЕИК **********, с адрес: гр. С., ул. "М." № 33, да заплати на
ЗЕАД "Б. В. И. Г." ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. "П." № 5, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от
336,96 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка "Каско" за вредите, нанесени върху МПС марка
"Ш.", модел "С." с peг. № *******, от ПТП, настъпило на 24.05.2023 г. около
11,30 ч. в гр. С., при движение по О. п. по ул. „С.“, 200 метра след
бензиностанция „Л.“, до кв. С., посока кв. „О. к.“ и Г. п., при попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва, считано от дата на исковата молба – 29.08.2023 г., до
окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1580 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8