О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ- 260474
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия
в закрито заседание на пети октомври
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 1148 по описа
за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК
във връзка с чл. 274 – 279 от ГПК.
Производството
е образувано по повод на депозирана частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано
от Димитър Бончев, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Албена Благоева против Разпореждане № 3306 от 10.02.2020 г., постановено по частно
гр. дело № 865/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД със седалище гр. София за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против длъжника И.А.К. за сумата от 62, 50 лева, представляваща
сума за допълнителни услуги – първа неплатена вноска по договора за периода от
20.01.2019г. до 20.05.2019г., сума в размер от 165 лева, представляваща
застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от
20.01.2019г. до 20.05.2019г., както и сума в размер от 13, 40 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане по договора за допълнителни
услуги за периода от 20.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда –
07.02.2020г. лева, които суми се претендират като дължими въз основа на Договор
за допълнителни услуги към сключен Договор за заем CrediHome+ 1192-00046283,
сключен на 19.12.2018г. между длъжника и „Микро Кредит“ АД, вземанията по който
са прехвърлени на заявителя с Договор за цесия. В жалбата се посочва, че
неоснователно първоинстанционният съд е счел, че процесният договор за заем
нарушава правилото на Закона за потребителския кредит – разпоредбата, въвеждаща
максимален праг на годишния процент на разходите, тъй като е кредитирал тезата,
че застрахователната премия следва да бъде включена в годишния процент на
разходите, което от своя страна ще го повиши над законоустановения максимум и
ще породи недействителност на договора. В жалбата е посочено, че сключването на
застраховка и ползването на допълнителна услуга не са задължителна предпоставка
за предоставянето на заема. Посочва се, че атакуваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно и се претендира същото да бъде отменено и съдът
да се произнесе по съществото на спора.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от
жалбата не се връчва на лицето, участващо по делото като насрещна страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок (атакуваното
разпореждане е връчено на страната на 28.02.2020г., а жалба е депозирана в
Районен съд – Бургас на 05.03.2020г.), против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Производството по частно гр. дело № 865/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против И.А.К. за заплащане
на сумата от 500 лева – главница по Договор за заем
CrediHome+
№ 1192-00046283/19.12.2018г., сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 16.01.2015г. и анекс към него от 10.05.2019г., сумата от 25, 05 лева,
представляваща договорна лихва по Договора за заем за периода от 20.01.2019г. до 20.05.2019г., сумата от 62, 50 лева,
дължима за предоставени допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги
за периода от 20.01.2019г. до 20.05.2019г., сума в размер от 165 лева,
представляваща застрахователна премия за периода от 20.01.2019г. до 20.05.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районния съд до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер от 30, 93 лева,
представляваща лихва за забава по Договора за заем за периода от 20.01.2019г.
до датата на депозиране на заявлението в съда – 07.02.2020г., както и сума в
размер на 13, 40 лева, представляваща лихва за забава по договора за
допълнителни услуги за периода от 20.01.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 07.02.2020г.
Районен съд – Бургас е уважил заявлението частично,
като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.02.2020г. за претендираната главница в
размер от 500 лева и законната лихва върху нея от подаване на
заявлението – 07.02.2020г. до окончателното
й изплащане,
както и за сумата от 25, 05 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.01.2019г. до 20.05.2019г. и за сума в размер на 30, 93 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.01.2019г. до 06.02.2020г. включително.
С Разпореждане № 3306/10.02.2020г., постановено по
частно гр. дело № 865/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено
заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта, в която се
претендира издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против И.А.К. за
сумата от 62, 50 лева, представляваща допълнителни услуги, сума в размер на 165
лева, представляваща застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги и
сума в размер от 13, 40 лева, представляваща лихва за забава по сключен Договор
за допълнителни услуги. В своето разпореждане съдът е приел, че с договорените
клаузи за дължимостта на сумите се цели да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждащ максимален размер на годишния
процент на разходите, поради което и същите са нищожни и плащане по тях не се
дължи. Съдът е приел и обстоятелството, че част от клаузите противоречат на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По
отношение на претендираната сума в размер на 62, 50 лева, представляваща
вземане за допълнителни услуги по сключен Договор за допълнителни услуги,
настоящата инстанция намира за установено следното:
Видно
от представения Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
1192-00046283/19.12.2018г. кредитодателя е предоставил на кредитополучателя
пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банковата сметка на дружеството, безплатно внасяне на вноска
директно в офисите на дружеството, безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема и без наказателна лихва за просрочие при закъснение от 15 дни, като за
стойността на тези предоставени услуги кредитополучателят е следвало да заплати
общо сума в размер на 62, 50 лева (пет месечни вноски от по 12, 50 лева). В депозираната частна
жалба не се твърди потребителят да се е възползвал от тези допълнителни услуги,
като такова твърдение не е налице и в постъпилото пред Районен съд – Бургас
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, а се установява дължимост на сумата по този пакет още от момента
на подписването му, като плащането е разсрочено и представлява част
от погасителната вноска по кредитира. Окръжен съд – Бургас не възприема
становището на дружеството – жалбоподател, че този пакет услуги не е
във връзка с дейността по кредитиране. Напротив, тези услуги обслужват изцяло
кредита. Поради това твърдението, че тези услуги не са пряко свързани с
договора за кредит е неоснователно. Дори и да се възприеме тезата на ищцовото дружество, че предоставените
допълнителни услуги и уговореното възнаграждение не представлява цената на
услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжника да поиска
промяна в договора му за кредит във всеки един момент, за да възникне
задължение за заплащане на цената на тези услуги, те следва да бъдат
предоставени реално на потребителя. В конкретния случай не са налице твърдения,
че длъжникът се е възползвал от някоя от посочените услуги и поради това, че
услугата не е предоставена, не се дължи и нейното заплащане. Наличната
възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на реалното им
предоставяне. Отделно от изложеното, в случай, че се касае за възнаграждение за
предоставяне на допълнителни услуги, то следва да бъде включено в годишния
процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по самия договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, но в случая това не
е сторено и по този начин – заобикаляйки закона, се достига реално до годишен
процент на разходите, по-голям от петкратния размер на законната лихва, което
прави клаузата за уговарянето на тези възнаграждения нищожна. Възнаграждението
за услугите по допълнителния пакет не попада в изключенията на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, регламентиращ кои разходи не се включват в ГПР. Изключването на
допълнителните услуги от ГПР по чл. 19, ал. 1 от ЗПК и уреждането им в договора
като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на закона по смисъла на
чл. 21 от ЗПК и има за последица нищожност на клаузата, с която са договорени
тези услуги. Поради това, сумата, която се претендира на това основание – в
размер на 62, 50 лева е недължима и правилно и законосъобразно районният съд е
отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По отношение на
претендираната сума в размер на 13, 40 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, дължима за допълнителни услуги за периода от 20.01.2019г. до
датата на депозиране на заявлението в съда – 07.02.2020г., съдът намира, че
сумата е недължима, тъй като липсва задължение за заплащане на сумата, за която
се твърди, че лицето е изпаднало в забава, поради което и законосъобразно е
отказано издаване на заповед за изпълнение и за тази сума.
По отношение на
претендираната сума в размер на 165 лева, представляваща застрахователна премия
по Договор за допълнителни услуги за периода от 20.01.2019г. до 20.05.2019г.,
съдът съобрази следното:
По делото се установява по
безспорен начин, че И.А.К. е подписала Искане за предоставяне на допълнителни
услуги към заем CrediHome от 19.12.2018г. и се
е съгласила от нейно име да бъде сключена застраховка „Защита“ по Специалните
условия на ЗК „Уника Живот“ АД и изрично е посочила, че приема условията на
застраховката и потвърждава, че ще спазва задълженията си по полицата, посочен
е изрично и какъв пакет от услуги желае да й бъдат предоставени. Посочено е и
обстоятелството, че желае да ползва допълнителна услуга – финансиране и
разсрочване на дължимата застрахователна премия по сключен Договор за
застраховка на пет месечни вноски от по 33 лева всяка – общо – 165 лева. Мотивиран от изложеното и като взе предвид
постигнатите договорки между страните, настоящата инстанция намира, че
претендираната сума като заплатена застрахователна премия е дължима от
ответната страна, тъй като същата е възложила на кредитодателя – „Микро Кредит“
АД да сключи от нейно име Договор за застраховка със застрахователна компания с
посочен пакет от услуги и с посочена стойност на застраховката, поради което и
не може да се приеме, че претендираната сума е част от предоставения кредит,
тъй като сумата всъщност е заплатена от страна на кредитодателя на трето лице –
ЗК „Уника Живот“ АД за услуга, различна от предоставения кредит, а
кредитополучателя е отправила искане единствено да й бъде разрешено да заплати
разсрочено дължимите вноски. В конкретния случай, настоящата инстанция намира,
че претендираната сума не представлява част от разходите, които длъжникът е
направил за предоставяне на кредита и не може да бъде отнесена към общия
процент на годишния процент на разходите. Мотивиран от изложеното, съдът
намира, че претендираната сума от 165 лева, представляваща застрахователна
премия е дължима и следва по отношение на нея да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, което налага атакуваното
Разпореждане № 3306 от 10.02.2020г., постановено по частно гр. дело №
865/2020г.по описа на Районен съд - Бургас да бъде отменено в тази му част и да
бъде постановено да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираната сума.
С оглед изхода на спора,
следва да бъдат присъдени и още 15, 55 лева разноски, съобразно уважената част
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 3306/10.02.2020г., постановено по частно гражданско
дело № 865/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника
И.А.К. от гр. *** за заплащане на сумата от 165 лева,
представляваща затрахователна премия по Договор за допълнителни услуги, както и
в частта за присъдените разноски за сумата над 52, 32 лева до размера от 67, 87
лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против И.А.К., ЕГН ********** от гр. *** за заплащане на сумата от 165
(сто шестдесет и пет) лева, представляваща застрахователна премия по Договор за допълнителни
услуги, сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 16.01.2015г. и Анекс към него от 10.05.2019г.,
както и за сумата от още 15, 55 (петнадесет лева и петдесет и пет стотинки) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна
жалба с вх. № 11135/05.03.2020г. по описа на Районен съд – Бургас от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано
от Димитър Бончев, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Албена Благоева против Разпореждане № 3306 от 10.02.2020 г., постановено по частно
гр. дело № 865/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата й част.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.