№ 3691
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100500564 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11565/24.10.2022 г. по гр.д. № 1751/2022 г. на СРС, 180
състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че
Фондация „Св. Димитър Солунски” дължи на „Мото Пфое” ЕООД на
основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1033,67 лева,
представляващи неизплатена сума по Фактура № **********/03.12.2018 г. за
извършено сервизно обслужване на лек автомобил „Форд Галакси” с ДК №
****, възложено с Поръчка № 021-33-0000333, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62230/2021 г.
по описа на СРС, 180 състав.
Със същото решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Фондация „Св. Димитър Солунски”
дължи на „Мото Пфое“ ЕООД сумата от 5152,84 лева, представляващи
неустойка за забава за периода 08.12.2018 г. – 31.08.2021 г., дължима на
основание чл. 28 от общите условия на „Мото Пфое” ЕООД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62230/2021 г. на СРС, 180 състав.
Със същото решение съдът е осъдил Фондация „Св. Димитър Солунски”
1
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Мото Пфое” ЕООД сумата от
201,64 лева, представляващи разноски с оглед уважената част от исковете. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Мото Пфое” ЕООД да заплати на
Фондация „Св. Димитър Солунски” сумата от 499,75 лева, представляващи
разноски с оглед отхвърлената част от исковете.
Срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Мото Пфое” ЕООД. Релевирани са
оплаквания, че решението е неправилно. Твърди се, че е неправилен изводът
на СРС за това, че клаузата за неустойка в случая е нищожна. Поддържа се, че
липсва оценка на очакваните вреди от евентуалното неизпълнение на
задълженията на ответника. Твърди се, че преценката трябва да се
осъществява въз основа на обективни критерии. Излагат се съображения, че
съдът не е мотивирал акта си в частта, в която е отхвърлил иска за неустойка.
Поддържа се, че от представените доказателства е видно, че неустойката е
уговорена съобразно присъщите й обезпечителна обезщетителна и
санкционна функция, като не накърнява добрите нрави. Твърди се, че общите
условия са били приети от страна на длъжника. На второ място се излагат
съображения, че е неправилен изводът на СРС, че неустойката е прекомерна.
Поддържа се, че на основание чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка. Излагат се
съображения, че прекомерността не прави a priori неустойката нищожна. Сочи
се, че размерът на очакваните от неизпълнението вреди не е бил предмет на
доказване. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното
решение в обжалваната отхвърлителна част. Претендират се разноски по
делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Фондация „Св.
Димитър Солунски”, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че още с исковата
молба ответникът е оспорил да е бил запознат с общите условия. Сочи се, че
пред СРС е установено, че не е изпращана фактура на ответника, поради което
ответникът е разбрал за общите условия с получаване на препис от исковата
молба, когато ги е оспорил. Твърди се, че ответникът не се е съгласявал с
общите условия и същият не е обвързан от тях. Поддържа се, че клаузата
относно неустойката е в общите условия, като дори и тя да е действителна, не
може да бъде приложена. Твърди се, че не е изпълнено условието за
неустойката, а именно – клиентът да е подписал поръчка и да е изявил, че е
съгласен с общите условия. Поддържа се, че е правилен изводът на СРС, че
процесната неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че неустойката създава възможност за неоснователно обогатяване.
Сочи се, че определената неустойка от 0,5 % от стойността на дължимата сума
дневно е 18 пъти по-висока от законната лихва. Поддържа се, че според
общите условия неустойка се дължи, ако липсва плащане в петдневен срок от
издаване на фактурата, а в случая ответникът не е уведомен за издаване на
фактура. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната от ищеца част.
Срещу уважителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
ответника Фондация „Св. Димитър Солунски”. Релевирани са оплаквания, че
2
първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че с отговора на
исковата молба е оспорено съществуването на договорно отношение, във
връзка с което пред СРС е било релевирано искане по чл. 183 ГПК. Твърди се,
че е налице разминаване от около 5 месеца между датата на поръчката и
издадената фактура. Сочи се, че при посещение на сервиз на „Мото Пфое”
ЕООД за ремонтни дейности ключовете и документите на автомобила се
предават на приемчик и се получават обратно от собственика след
заплащането за извършения ремонт. Твърди се, че в случая ищцовото
дружество не е доказало, че е сключен договор за изработка. Поддържа се, че
неподписаната фактура, която не е осчетоводена от страна на ответника не
установява сделката, а същата трябва да се докаже чрез други доказателствени
средства. Предвид изложеното се иска отмяна на решението на СРС и
отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Мото Пфое” ЕООД, в
който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Излагат се съображения, че не е допуснато нарушение на чл. 183 ГПК,
доколкото с определение от 03.05.2022 г. на ищеца са дадени указания да
представи заверени преписи от книжата по делото, което е било изпълнено, а в
първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е заявил, че няма възражения по проекта за доклад. Твърди се, че от
събраните по делото доказателства е видно, че страните са сключили помежду
си договор за изработка на 28.06.2018 г. Поддържа се, че по силата на поръчка
е възложено на изпълнителя да извърши сервизно обслужване на лек
автомобил „Форд Галакси”, рег. № ****. Сочи се, че работата е била приета, в
резултат от което е издадена фактура за сумата от 1033,67 лева. Твърди се, че
сумата по фактурата не е била изпълнена, въпреки че е предварително
уговорен срок за изпълнение с чл. 25 от общите условия. Поддържа се, че
според чл. 114 ЗСч печатът и подписът не са задължителен реквизит на
фактурата. Оспорва се твърдението, че при ремонт ключовете и документите
на автомобила се предават на приемчик и се връщат след това с автомобила.
Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната уважителна част. Претендират се разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се
произнася служебно и по правилното приложение на императивния
материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи
или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или
съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По
всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която
е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
3
оспорения съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба „Мото Пфое” ЕООД твърди, че на 28.06.2018 г.
между „Мото Пфое” ЕООД и Фондация „Св. Димитър Солунски” е сключен
договор за изработка, по силата на който „Мото Пфое” ЕООД е поело
задължението да извърши ремонтни дейности на лек автомобил „Форд
Галакси”, рег. № ****, рама № WF0KXXWPCKGB43607. Твърди, че
договорът е обективиран в Поръчка № 021_03_0000333/28.06.2018 г., като
правата и задълженията на страните са допълнени с общите условия на „Мото
Пфое” ЕООД за ремонт на автомобил. Сочи, че тези общи условия са били
известни на възложителя и същият се е подписал, че ги приема. Твърди, че с
поръчката е било възложено да се извърши сервизно оборудване, както
следва: Д/М въздушен филтър, Д/М поленов/карбонов филтър, смяна на
горивен филтър, проверка на каросерия и боя, смяна на маслото на
автоматична скоростна кутия и други. Поддържа, че датата 30.06.2018 г. е
определена за финал за извършване на ремонта и връщане на автомобила на
възложителя. Твърди, че възложителят е приел изработеното без забележки,
което е видно от поръчката, в която е налице подпис за възложителя. Сочи, че
за извършените услуги е издадена Фактура № **********/03.12.2018 г. на
стойност от 1033,67 лева, която не е била заплатена от страна на възложителя,
въпреки че според чл. 25 от общите условия се дължи плащане в срок от 5
дена от издаването на фактурата. Поддържа, че поради неизпълнението на
основание чл. 28 от общите условия се дължи неустойка в размер на 0,5 %
върху реално дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното
издължаване. Твърди, че за периода 08.12.2018 г. – 11.08.2021 г. неустойката
възлиза на 5152,84 лева.
С отговора на исковата молба Фондация „Св. Димитър Солунски” е
оспорила исковете. Твърди, че не фактурата, а изпълнението на услугата е
основание за заплащане на възнаграждение. Оспорва да е възлагано на
ищцовото дружество да извършва ремонт на посочения в исковата молба
автомобил. Прави общо оспорване на приложената по делото поръчка, като
твърди, че документите са нечетливи. Твърди, че е налице разминаване между
датата на поръчката и датата на издадената фактура. Твърди, че липсва подпис
под фактурата. Излага съображения, че системата на „Мото Пфое” ЕООД
изключва възможността да се извърши ремонт, без да се заплати
възнаграждение за това. Твърди, че всички ремонтни дейности по обслужване
на ползвания от ответника лек автомобил са били заплащани на място и след
това е получаван автомобилът. Оспорва да е бил запознат с общите условия на
ищеца, като твърди, че ги е узнал едва с връчване на исковата молба. Твърди,
че клиентът не е подписвал изрично изявление за съгласие с общите условия,
поради което не дължи неустойка. Излага съображения, че неустойката е
4
нищожна като прекомерна и нарушаваща добрите нрави. С отговора на
исковата молба е направено само едно доказателствено искане, а именно – по
реда на чл. 183 ГПК да бъде задължен ищецът да представи в оригинал
поръчката и контролния лист за директно приемане.
По делото е представена подписана Поръчка №
021_03_0000333/28.06.2018 г. В същата като клиент е посочена Фондация „Св.
Димитър Солунски”. Според поръчката следва да се извършат ремонтни
дейности по лек автомобил с рег. № ****, рама № WF0KXXPCKGB43607,
които включват: сервизно обслужване, извършващо се на третата година или
пробег от 60 000 км., Д/М въздушен филтър, Д/М поленов/карбонов филтър,
смяна на горивен филтър, проверка на каросерия и боя, смяна на масло на
автоматична скоростна кутия.
Поръчката е подписана от Л.Г. в графата, удостоверяваща получаването
обратно на автомобила.
Според поръчката с подписването й клиентът удостоверява, че е
запознат с общите условия на „Мото Пфое” ЕООД и приема същите
безусловно.
В хода на въззивното производство от „Мото Пфое” ЕООД е представен
на основание чл. 183 ГПК оригинал на поръчката, като съдът е констатирал
идентичността между оригинала и приложеното по делото копие.
По делото е представена Фактура № **********/03.12.2018 г., издадена
от „Мото Пфое” ЕООД до Фондация „Св. Димитър Солунски” за сумата от
1033,37 лева с вкл. ДДС за извършени ремонтни дейности по „Форд Галакси”,
рег. № ****, рама №WF0KXXPCKGB43607.
Фактурата е издадена във връзка с Поръчка №
021_03_0000333/28.06.2018 г. В същата е отразено, че дължимата сума е за
извършени дейности във връзка с Д/М поленов/карбонов филтър, смяна на
горивен филтър, проверка на каросерия и боя, смяна на масло на автоматична
скоростна кутия, сервизно обслужване, извършващо се на трета година или
при пробег от 60 000 км., Д/М въздушен филтър. Според фактурата
дължимата сума обхваща и закупени масло, маслен филтър, дифтунг, горивен
филтър, въздушен филтър, поленов филтър, маслен филтър, масло за
скорости.
Тоест налице е идентичност между възложените дейности с Поръчка №
021_03_0000333/28.06.2018 г. и дейностите, за които е издадена Фактура №
**********/03.12.2018 г.
По делото са представени също така общи условия на „Мото Пфое”
ЕООД. В чл. 25 от същите е посочено, че клиентът следва да заплати
дължимото се възнаграждение в срок от пет дена от издаване на фактура от
страна на „Мото Пфое” ЕООД.
В чл. 28 от общите условия е предвидено, че при забавено плащане в
сроковете по чл. 25 и чл. 27 от общите условия клиентът дължи неустойка в
размер на 0,5 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден до
окончателното издължаване.
5
По делото е приета без възражения от страните счетоводна експертиза,
от която се установява, че Фактура № **********/03.12.2018 г. е осчетоводена
от „Мото Пфое” ЕООД и за нея е подадена справка-декларация по ЗДДС.
Фактурата не е осчетоводявана от Фондация „Св. Димитър Солунски”,
въпреки че вещото лице е посочило при разпита си пред СРС, че и ответникът
следва да я заведе в счетоводството, което води.
По данни от счетоводството на „Мото Пфое” ЕООД вещото лице е
констатирало, че няма осчетоводено погасяване на задължението по
процесната фактура, като дължимата сума възлиза на 1033,67 лева. Експертът
е изчислил също така, че дължимата неустойка съгласно чл. 28 от общите
условия за периода 08.12.2018 г. – 31.08.2021 г. е в размер на 5152,84 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на иска за заплащане на възнаграждение по договор за
изработка, изразяваща се в извършване на сервизно обслужване на МПС,
ищецът следва да установи пълно и главно следните обстоятелства: 1/
наличие на сключен с ответната страна договор за възлагане извършване на
сервизно обслужване на МПС; 2/ изпълнение на възложената работа от
изпълнителя в съответствие с уговореното; 3/ приемане на работата от
възложителя без възражения; 3/ размер и изискуемост на уговореното
възнаграждение.
В случая се установява от материалите по делото, че „Мото Пфое”
ЕООД и Фондация „Св. Димитър Солунски” са сключили договор, по силата
на който на „Мото Пфое” ЕООД е възложено да извърши сервизно
обслужване на лек автомобил с рег. № ****, рама №
WF0KXXWPCKGB43607. Този извод въззивният съд прави въз основа на
представената по делото Поръчка № 021_03_0000333/28.06.2018 г., която е
подписана от клиента.
Съдът приема с оглед изявленията в отговора на исковата молба, че
автентичността на представената поръчката не е оспорена. В срока по чл. 131
ГПК няма направено възражение, че представителят на Фондация „Св.
Димитър Солунски” ЕООД не е подписал поръчката, респ. няма отправено
искане за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка на
авторството на представената поръчка. Напротив, в срока за отговор на
исковата молба е направено само искане да се представи оригинал на
поръчката. Както се посочи по-горе, това е сторено пред въззивния съд и е
констатирана идентичността между оригинала и приложеното по делото
копие, подписите върху които не са оспорени своевременно.
Предвид горното въззивният съд намира за неоснователни оплакванията
на Фондация „Св. Димитър Солунски”, че по делото не е доказано сключване
на договор за изработка между страните.
По-нататък следва да се посочи, че в поръчката е налице подпис за
клиента за удостоверяване на обстоятелството, че процесният лек автомобил е
6
върнат обратно от „Мото Пфое” ЕООД. Не се установява възложителят да е
направил възражения срещу извършената работа, като такива нито се заявяват
с отговора на исковата молба, нито се доказват.
Следователно се налага изводът, че ищцовото дружество „Мото Пфое”
ЕООД е изпълнило поръчката на Фондация „Св. Димитър Солунски” за
извършване на сервизно обслужване на лек автомобил с рег. № ****, рама №
WF0KXXWPCKGB43607. В този смисъл на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
изпълнителят има право да получи дължимото се възнаграждение за
осъществената и приета работа.
Размерът на претендираното възнаграждение не е оспорен. В този
смисъл са и изявленията на процесуалния представител на Фондация „Св.
Димитър Солунски” в първото съдебно заседание пред СРС. Тоест
претендираното възнаграждение от 1033,67 лева отговаря на дължимото за
извършената работа. Същото е и изискуемо към настоящия момент, доколкото
възложената работа е била изпълнена и приета от страна на Фондация „Св.
Димитър Солунски“.
Ирелевантно за дължимостта на възнаграждението е обстоятелството
кога е издадена фактура от страна на „Мото Пфое” ЕООД. Фондация „Св.
Димитър Солунски” дължи да заплати по арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД съответното
възнаграждение за изпълнените от „Мото Пфое” ЕООД услуги. Това
произтича от двустранния и синалагматичен характер на договора за
изработка. Задължението за заплащане на възнаграждение в възниква поради
това, че е изпълнено задължението за престиране на трудов резултат от
изпълнителя по договора за изработка. Тоест задължението на възложителя не
се поражда от факта на издаването на фактура за дължимото възнаграждение.
Неотносими към спора са доводите на Фондация „Св. Димитър
Солунски”, че системата на „Мото Пфое” ЕООД не позволява клиентът да
получи автомобила си, без да заплати възнаграждение за извършената работа.
В случая ответникът нито твърди, нито доказва дължимото възнаграждение за
извършеното сервизно обслужване съгласно Поръчка №
021_03_0000333/28.06.2018 г. да е било изплатено.
С оглед изложеното дотук въззивният съд намира, че СРС правилно е
уважил иска за претендираното от „Мото Пфое“ ЕООД възнаграждение от
1033,67 лева.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на иска за неустойка ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ сключване
на сделка между страните по делото, по която сделка валидно е уговорена
неустойка за неизпълнение на соченото от ищеца задължение; 2/ размера на
дължимата се неустойка; 3/ виновно неизпълнение на длъжника; 4/
изпълнение на задълженията на кредитора (т.е. същият да е изправна страна).
В този смисъл е Решение № 55/11.09.2015 г. по т.д. № 58/2014 г. на II Т.О. на
ВКС.
Безспорно прието е както в съдебната практика, така и в правната
доктрина, че неустойката има три присъщи функции – обезпечителна,
7
обезщетителна и санкционна. Съгласно разясненията, дадени в Решение №
50104/11.08.2023 г. по гр.д. № 2639/2022 г. на IV Г.О. на ВКС
„обезпечителната функция се изразява в упражняването на косвен натиск
върху длъжника за изпълнение на поетото по силата на облигационната
връзка задължение под угрозата от настъпването на негативни за него
последици. Обезщетителната функция се свързва с репарирането на вредите
от неизпълнението и представлява проявление на договорна отговорност.
Допустимо е неустойката да има и санкционна (наказателна) функция на
основание принципа на договорната свобода, закрепен в чл. 9 ЗЗД“.
В Решение № 181/26.02.2015 г. по т.д. № 4386/2013 г. на II Т.О. на ВКС е
допълнено, че „не съществува спор в съдебната практика и правна
доктрина, че като форма на договорна отговорност неустойката има и
санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е
допустима, предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и очертаните от
законодателя нейни граници.
Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава,
когато размерът на същата е по-голям от размера на претърпените вреди,
но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с
императивните норми на закона и на добрите нрави – морална категория,
съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап. Именно
последните не допускат и използването на договорната неустойка, като
средство за несправедливо обогатяване на кредитора“.
По аргумент от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС
неустойка, която излиза извън присъщите й функции, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Според същото тълкувателно решение съдът
извършва преценка за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави
ex officio. Тази преценка се извършва към момента на сключване на договора,
обезпечен с неустойката, като се съобразяват спецификите на конкретните
договорни отношения.
В тълкувателното решение на ОСТК на ВКС примерно и
неизчерпателно са изброени критериите, които съдът взима предвид, за да
провери дали неустойката противоречи на добрите нрави. Сред посочените от
върховните съдии критерии са: естеството на задълженията, които се
обезпечават, има ли уговорено друго обезпечение, какъв е видът на
неустойката, какво е съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните вреди при неизпълнение на задължението. В мотивите на
тълкувателното решение изрично е подчертано от страна на върховните
съдии, че уговорената без краен предел или без фиксиран срок неустойка не е
нищожна.
Както се посочи по-горе, в Поръчка № 021_03_0000333/28.06.2018 г.
изрично е посочено, че с подписването й клиентът изразява съгласие с общите
условия на „Мото Пфое“ ЕООД. Доколкото е налице подпис за клиента
Фондация „Св. Димитър Солунски“ в представената поръчка, а
автентичността на подписа не е оспорена в срока за отговор на исковата
молба, то въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на Фондация
8
„Св. Димитър Солунски“, че същата не е обвързана от общите условия на
„Мото Пфое“ ЕООД.
В конкретния случай с неустойката по чл. 28 от общите условия се
обезпечава парично задължение, а именно – задължението на възложителя да
заплати възнаграждение на изпълнителя за извършената и приета работа,
изразяваща се в сервизно обслужване на лек автомобил. Това задължение е
регламентирано и в чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Видно от представените по делото общи
условия изпълнението на задължението на възложителя за заплащане на
извършената работа не е обезпечено по друг начин.
Уговорената по чл. 28 от общите условия неустойка не е в абсолютен
размер. Размерът й е поставен в зависимост от времето, през което
възложителят е в забава да заплати уговореното възнаграждение.
От друга страна, обезпечаваните действителни вреди на изпълнителя в
процесния случай са съизмерими със законната лихва, която той поначало би
получил при забавено изпълнение на дължимото се възнаграждение по
договора, ако липсваше неустоечна клауза. Към деня на сключване на
процесния договор дневната законна лихва е била в размер 0,027778 %, докато
уговорената дневна мораторна неустойка е в размер на 0,5 %, т.е. процентът
на уговорената дневна неустойка е 18 пъти по-висок от дневната законна
лихва.
Предвид горното въззивният съд споделя изводите на СРС, че
уговорената неустойка е в размер, който е несъразмерен с предвидимите и
очаквани вреди от неизпълнението към датата на сключване на процесния
договор за изработка. Това от своя страна води до възможност за
неоснователно разместване на блага. Поради това уговорената неустойка в
случая излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции, както правилно е посочил и първоинстанционния съд.
А това от своя страна повлича на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
нищожността на неустойката поради противоречието й с добрите нрави. В
този смисъл са и следните решения на ВКС, постановени по сходни
неустоечни клаузи – Решение № 208/04.08.2014 г. по т.д. № 637/2012 г. на II
Т.О. на ВКС, Решение № 89/02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на II Т.О. на
ВКС, Решение № 75/07.07.2020 г. по т.д. № 732/2019 г. на II Т.О. на ВКС.
След като неустоечната клауза е нищожна, то не следва да се присъжда
никаква част от нея на кредитора, позоваващ се на тази уговорка.
Следователно въззивната жалба на „Мото Пфое“ ЕООД е неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната от
дружеството отхвърлителна част, с която е приет за неоснователен искът за
присъждане на мораторна неустойка.
По разноските:
В Определение № 1623/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 4767/2022 г. на III Г.О.
на ВКС е посочено следното: „Според константната съдебна практика,
намерила израз в определение № 28 от 26.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4596/2019 г., IV г. о.; Определение № 45 от 10.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2779/2020 г., IV г. о., Определение № 12 от 11.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
9
1488/2020 г., I т. о.; определение № 360 от 12.5.2014 г. по ч. т. д. № 1009/2014
г. на ВКС, І т.о. и др., правилото на чл. 78 ГПК за съразмерно заплащане на
разноските се прилага и в случаите, когато и двете страни са подали
въззивни жалби срещу неизгодната за всяка от тях част от
първоинстанционното решение. Ако последното бъде потвърдено т.е. не
бъдат уважени жалбите и на двете насрещни страни, искът остава уважен
в същата част, поради което ответникът дължи заплащане на направените
от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция съразмерно/пропорционално/ на уважената част от
иска, а ищецът – разноските на ответника за въззивното производство
съразмерно с отхвърлената с въззивното решение част от иск.
Обжалваемият интерес за всяка от страните се определя не само от
претенцията, в защита на която е подадена собствената въззивна жалба,
но и от размера на претенцията по въззивната жалба на противната
страна, по която страната се защитава“.
Доколкото и двете въззивни жалби са оставени без уважение, то всяка от
страните има право на разноски за настоящото производство.
С молба с вх. № 89613/05.10.2023 г. Фондация „Св. Димитър Солунски“
е претендирала разноски, като на основание чл. 80 ГПК е посочила, че същите
се състоят в заплатен адвокатски хонорар от 300 лева.
По делото е представен Договор за правни услуги от 03.10.2022 г.,
сключен между Фондация „Св. Димитър Солунски“ и адв. И. Д., по силата на
който на адвоката е възложено да подготви, подпише и подаде въззивна жалба
срещу решението, постановено по гр.д. № 1751/2022 г. на СРС, 180 състав. За
услугата е уговорен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Доколкото
обаче въззивната жалба на Фондация „Св. Димитър Солунски“ е
неоснователна, то претендираното адвокатско възнаграждение от 300 лева не
следва да се присъжда.
По делото няма доказателства за извършени от Фондация „Св. Димитър
Солунски“ други разноски за процесуална защита по депозираната от „Мото
Пфое“ ЕООД въззивната жалба.
От „Мото Пфое“ ЕООД е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК,
като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, както
и държавна такса в размер на 103 лева.
Поради неоснователността на въззивната жалба на „Мото Пфое“ ЕООД
на последното не се дължи възстановяване на сторения разход за заплащане на
държавна такса за въззивно обжалване.
По делото е представен Договор за правна защита, сключен между
„Мото Пфое“ ЕООД и Адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.“, съгласно който
на адвокатското дружество е възложено изготвянето и подаването на въззивна
жалба и отговор на въззивна жалба срещу Решение № 11565/24.10.2022 г. по
гр.д. № 1751/2022 г. на СРС, както и осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство. Видно от чл. 10 от договора за
възложените правни услуги „Мото Пфое“ ЕООД дължи адвокатско
възнаграждение от 1000 лева или 1200 лева с вкл. ДДС.
10
По делото са представени Фактура № 1811/17.11.2022 г., както и
платежно нареждане, от които се установява, че „Мото Пфое“ ЕООД е
заплатило уговореното адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество
„С., Т., Х. и С.“. Тоест доказани са сторени във връзка с въззивното
производство разноски.
От друга страна, адвокатското възнаграждение, заплатено от „Мото
Пфое“ ЕООД, е уговорено общо – с оглед защитата и по двата обективно
съединени по делото иска, спорът по които е пренесен пред СГС поради
подадените въззивни жалби както от ищеца, така и от ответника. При липса на
доказателства за това, че страните по договора за правна помощ са уговорили
друго, то следва пропорционално на стойността на всеки от исковете да се
разпредели общо заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Аргументи в този смисъл се извеждат от Определение №
50223/13.11.2023 г. по т.д. № 1166/2022 г. на I Т.О. на ВКС и Решение №
3/15.01.2024 г. по т.д. № 2168/2022 г. на I Т.О. на ВКС.
В съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с оглед на който е подадена въззивна жалба от Фондация
„Св. Димитър Солунски“, е с цена от 1033,67 лева. Искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
във връзка с който е подадена въззивна жалба от „Мото Пфое“ ЕООД, е с цена
от 5152,84 лева.
Тоест за осъществената защита по въззивната жалба на Фондация
„Димитър Солунски“ се припадат 200,50 лева с вкл. ДДС от общо заплатения
адвокатски хонорар, а за осъщественото процесуално представителство по
неоснователната жалба на „Мото Пфое“ ЕООД се припадат 999,50 лева с вкл.
ДДС от общо заплатения адвокатски хонорар от ответника.
Тоест на „Мото Пфое“ ЕООД се дължат само разноски за адвокатски
хонорар за осъщественото процесуално представителство по въззивната
жалба на Фондация „Св. Димитър Солунски“ в размер на 200,50 лева с вкл.
ДДС.
Предвид цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението не подлежи на обжалване. Делото е търговско, тъй като се
претендират права по договор за изработка, сключен с търговец във връзка с
осъществяваната от него търговска дейност. Възложителят по договора за
изработка няма качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради което делото не се разглежда като гражданско такова.
Доколкото нито една от двете обективно кумулативно съединени
претенции не е с цена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК над минималния праг от
20 000 лева, то не са налице предпоставките за достъп до касационно
обжалване. В този смисъл са Определение № 47/07.03.2017 г. по т.д. №
2369/2016 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 297/30.05.2017 г. по ч.т.д. №
935/2017 г. на II Т.О. на ВКС, Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк.д.
№ 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 11565/24.10.2022 г. по гр.д. №
1751/2022 г. на СРС, 180 състав.
ОСЪЖДА Фондация „Св. Димитър Солунски“, ЕИК *********, район
„Триадица“, бул. „Гоце Делчев“ № 49, ет. 1, ап. 5, да заплати на основание чл.
273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Мото Пфое“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Люлин“, бул. „Сливница“
№ 444, сумата от 200,50 лева, представляващи разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12