№ 120
гр. Ихтиман, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840101184 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано във връзка предявен иск от Д. А. Д. ЕГН
********** от гр. * против А. Г. М. ЕГН ********** от с. * за заплащане на сумата от 1100
лева, представляваща наем за ползване на собствената на ищцата част от къща двор и навес
за коли, находящи се в с. *, ул. * № 1 за периода 09.01.2023 – 09.12.2023 г., както и за
определянето на месечен наем в размер на 100 лева.
Ищцата твърди, че е собственик на ½ идеална част от поземлен имот /дворно място/ с
площ от 492 кв. м, находящо се в с. *, ведно с построените в имота едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 30 кв. м и навес за коли със застроена площ от 19,43 кв. м.
Описаният имот е представлявал семейно жилище на сина на ищцата и ответницата А. М.,
като бракът помежду им е прекратен с Решение № 5 от 09.01.2023 г. по гр. дело № 10/2023 г.
на РС-Етрополе и семейното жилище е предоставено за ползване на А. М. и роденото по
време на брака между страните дете. Твърди се, че с влизането в сила на решението за
развод е възникнало наемно правоотношение между собственика на семейното жилище и
съпругът-несобственик, който дължи заплащане на наемната цена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който оспорва иска.
Твърди, че от 11.01.2024 г. е собственик на ½ идеална част от имота по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2, том 1, рег. № 58, дело № 2/2024 г.. Сочи,
че за периода от 09.01.2023 г. до 11.01.2024 г. е ползвала ½ идеална част от имота, който е
бил собственост на нейната майка *, а ищцата не е била лишена от ползването на
собствената си ½ идеална част от имота.
В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявения иск като същият
се счита предявен за сумата от 110 лева месечен наем.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 106, том II, рег. № 2217, дело № 262/2021 г. на Нотариус *,
1
рег. № 456 в Регистъра на Нотариалната камара се установява, че Д. А. Д. е собственик на ½
идеална част от поземлен имот (дворно място) с площ от 492 кв. м, съставляващ имот № 273
по плана на новообразуваните имоти н с. *, местност „*“, утвърден със Заповед № ОА-131
от 23.11.2000 г., ведно с построената н имота едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 30 кв. м, и допълнително застрояване (навес за коли), със застроена площ от 19,43
кв. м.
Не е спорно и че ответницата А. Г. М. и * (син на ищцата) са се намирали в брак,
който е прекратен с Решение № 5 от 09.01.2023 г. по гр. дело № 10/2023 г. по описа на РС-
Етрополе, като е утвърдено споразумение по чл. 51 СК, с което съпрузите са постигнали
съгласие семейното жилище – къща, находяща се в с. *, ул. „Дренов рът“ № 1, собственост
на * и Д. А. Д. се предоставя на за ползване на майката А. Г. М. и роденото по време на
брака дете – *.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2, том I,
рег. № 58, дело № 2/2024 г. на Нотариус *, рег. № 456 в Регистъра на Нотариалната камара
се установява, че * е дарила на дъщеря си А. Г. М. собствената си ½ идеална част от
процесния недвижим имот.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и безпристрастна, се установява , че процесната
жилищна сграда е със застроена площ и се състои от дневна, малка спалня и баня с тоалетна,
като според вещото лице месечната наемна цена на целия имот за периода от 09.01.2023 г.
до 09.12.2024 г. възлиза на 440,20 лева и включва наем на дворно място от 98,40 лева
месечно, жилищна сграда от 256,00 лева месечно и навеси от 85,80 лева месечно..
От показанията на св. *, който е бивш свекър на ответницата, се установява, че след
развода си с * бившата му съпруга А. живее в къщата в с. *, заедно с общото им дете.
От своя страна св. * също потвърждава, че А. живее в къщата в с. * заедно с детето,
като Д. понякога е ходила в имота.
С оглед установените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 56, ал. 3, вр. чл. 57, ал. 1
СК.
Съгласно чл. 57, ал. 1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение между лицето, комуто е
предоставено жилището и собственика на същото.
От събраните по делото доказателства се установи, че след влязло в сила решение за
развод, семейното жилище на съпрузите, което е собственост на техни близки, на основание
чл. 56, ал. 3 СК е предоставено е за ползване на съпругата, на която е възложено
упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака
малолетно дете.
Установено е, че ищцата притежава ½ идеална част от къщата, находяща се в с. *, ул.
„Дренов рът“ № 1, като след развода ответницата е живяла в него, заедно с детето си, т.е.
ефективно е използвала целият имот за периода от 09.01.2023 г. до 09.12.2023 г., а и
впоследствие – до 11.01.2024 г., когато по силата на договора за дарение е придобила
другата ½ идеална част от процесния недвижим имот, т.е. тя дължи заплащане на наемната
цена за ползването на имота.
Без правно значение е дали ищцата е посещавала имота, след като предвид вида и
характера на същия е невъзможно да бъде използван съвместно от страните.
За определяне на размера на дължимия от ответницата наем, следва да се съобразят
разрешенията, дадени в Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС , което не е
2
изгубило сила и съгласно което семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и
сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство -
съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството..
От посоченото определение за семейно жилище следва да се направи извод, че
предмет на наемното правоотношение е единствено жилищната сграда, но не и дворното
място и изградените в него навеси, които макар и да имат обслужваща функция, не
представляват семейно жилище по смисъла на чл. 56 СК.
Видно от заключението на вещото лице месечния знаем на жилищната страда възлиза
на 256 лева месечно, като ищцата след като притежава ½ идеална част от сградата, то следва
да получи ½ идеална част от дължимия наем – 128 лева. От тази сума следва да се изключи и
ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете в съответствие с
разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 СК, съгласно която не се дължи наем за ползваната от
ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Според съда предвид вида и
характеристиките на семейното жилище, ненавършилото пълнолетие дете ползва ½ от
жилищната площ на сградата. Оттам и ищцата дължи месечен наем за периода от 09.12.2023
г. до 09.01.2024 г. в размер на 64 лева или общо сумата от 768 лева, за която сума
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1320
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат както ищецът, така и ответникът.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от
иска, а именно сумата от 673,68 лева, включваща съответната пропорционална част от
заплатената държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Ответницата е направила разноски в производството за адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева, за която сума има доказателства за плащането й, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие /л. 27/. По отношение на размера на това
възнаграждение ищцата е възразила с твърдения, че същото е прекомерно. Съдът приема, че
в действителност делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност, като
по него са проведени едва две съдебни заседания, в които е изслушано вещо лице и са
разпитани по един свидетел на всяка от страните. От друга страна, ангажираният адвокат
осъществява дейността си в гр. * и следвало да пътува до гр. Ихтиман, за да осъществи
процесуалното си представителство. Предвид тези съображения, съдът приема, че
справедливият размер на адвокатското възнаграждение е 800 лева, която сума да бъде
редуцирана в съответствие с отхвърлената част от иска и следва в полза на ответницата да
бъдат присъдени разноски в размер на 334,55 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. М. ЕГН ********** от с. *, ул. „*“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Д.
ЕГН ********** от гр. *, ж.к. „*“, ул. „*“ № 9Б, вх. Г, ет. 3, ап. 77 сумата от 768,00 лв.
(седемстотин шестдесет и осем лева), представляваща наем за ползване на собствената на
ищцата част от къща, находяща се в с. *, ул. * № 1 за периода 09.01.2023 г. – 09.01.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за пълния му предявен размер от 1320,00 лева.
ОСЪЖДА А. Г. М. ЕГН ********** от с. *, ул. „*“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Д.
ЕГН ********** от гр. *, ж.к. „*“, ул. „*“ № 9Б, вх. Г, ет. 3, ап. 77 сумата от 673,68 лв.
3
(шестстотин седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) разноски в
производството.
ОСЪЖДА Д. А. Д. ЕГН ********** от гр. *, ж.к. „*“, ул. „*“ № 9Б, вх. Г, ет. 3, ап. 77
ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. М. ЕГН ********** от с. *, ул. „*“ № 1 сумата от 334,55 лв. (триста
тридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4