Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 405 Година 2019, 21.02.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – І отд., III състав
на 05.02.2019 година
в публичното заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело
номер 3178 по описа за 2018 година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по повод на жалба, подадена от Д.Т. С. против Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 2457-1 от 19.10.2017г. на гл. инспектор
„Ревизии и контрол“ при Община „Родопи“, в ЧАСТТА му, потвърдена в хода на
административното му обжалване с Решение № 145 от 18.09.2018г. на Началника на
Отдел „Финансова Политика“ при Община „Родопи“ относно установените на Д.С.
публични задължения, както следва: 1. Лихви за забава за несвоевременното
разчитане с бюджета на задълженията за данък недвижими имоти за 2012г., 2013
г., 2014г. и 2015г. в размер общо на 67,75 лева; 2. Задължението за такса за
битови отпадъци за компонента поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване за 2012г. в размер на 90,87 лева главница и 47,40 лева
лихви; 3. Задължението за такса битови отпадъци за компонента поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване за 2013г. в размер на 90,87
лева главница и 38, 18 лева лихви; 4. За такса битови отпадъци за компонента
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2014г. в размер
на 7,27 лева главница и 2,31 лева лихви; 5. За такса бито-ви отпадъци за 2015г.
в компонентите й обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения
в размер на 10,90 лева главница и 2,36 лева лихва и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в размер на 7,27 лева главница и 1,58 лева
лихва и 6. За такса битови отпадъци за 2016г. в компонентите й обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 3,64 лева главница и
0,42 лева лихва и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
размер на 10,90 лева главница и 1,25 лева лихва.
Следва да се отбележи, че в останалата й част жалбата е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима с влязло в сила Определение №
2335/20.11.2018г. и производството по нея е било прекратено.
Твърди се незаконосъобразноста на акта, като мотивите за това могат да
бъдат систематизирани по следния начин: 1. Постановяването му при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила – лицето не е
уведомено за производството, не й е връчен АУЗД, не й е връчено Решението на
горестоящият административен орган, като за същото е научила след изискването
му от съда и постъпването му по делото; 2. Постановяването му в нарушение на
материалния закон: 2.1. Общината реално не предоставя услугата по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване за никой от процесните периоди
по отношение на собствения й имот, вкл. и в местността в който той се намира;
2.2. По отношение на компонента обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения поддържа становището, че в имота няма застрояване, не се
ползва, няма сметоизвозване, няма фактор създаващ смет /така депозирането становище-защита
на 11.02.2019г. , предвид оттеглените пълномощия на адв.К.; 2.3. Изтекла
погасителна давност по чл.111 от ЗЗД по отношение на вменените акцесорни
задължения за лихви за забава.
Настоява се за отмяна на акта, в потвърдената му с решението на горестоящият
административен орган част. Претендират се сторените разноски, за което се
представя и списък по чл.80 от ГПК /л.208/.
Ответникът по жалбата – Началник Отдел „Финансова политика“ при Община
Родопи, не взема становище по жалбата.
Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от
лице имащо правен интерес от оспорването, в посочените й части е насочена
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, след надлежно изчерпан
ред за оспорването му пред горестоящият административен орган, което налага
извод за нейната допустимост.
Отново за яснота на оспорващата и предвид последователно поддържаните
възражения следва да се посочи, следното:
В чл.4 ал.1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по
реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред;
според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал.5 кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община–на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
Съответно чл.9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл.4
ал. 1 – 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на
свързаните с тях актове.
С процесния АУЗД са установени както задължения за лихви за забава за несвовременно
внесен местен данък, така и задължения за такса битови отпадъци /ТБО, в
конкретно посочени нейни компоненти/ и лихви за несвоевременното разчитане на
това задължение, всички те за конкретно цитирани периоди.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване
на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци
и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се
осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по
чл.107 ал.3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по
чл.108 ДОПК.
В чл.144 ал.1 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт
се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в
този кодекс не е предвидено друго, а според ал.2, разпоредбите на тази глава
(глава седемнадесета, озаглавена „Общи разпоредби“ от дял трети, озаглавен
„Обжалване“) се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите
дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.
Въз основа на цитираните законови разпоредби, които намират субсидиарно
приложение при установяването на задължения за данък върху недвижимите имоти и
таксата битови отпадъци, предвид препращащите разпореди на чл.4 ал.1-5 и чл.9б
от ЗМДТ и чл.144 ал.1 ДОПК, се налагат следните изводи: задълженията за данък
върху недвижимите имоти и ТБО могат да се установяват или чрез акт за
установяване на задължение по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК, или чрез
ревизионен акт по чл.108 от ДОПК; и в двата случая актът подлежи на задължителен
административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено
с акт по чл.107 ал.3 ДОПК, компетентният горестоящ орган (в ДОПК наречен
„решаващ орган“) е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община (според чл.4 ал.5, предл. Второ от ЗМДТ), а в случаите, при които
задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината
(според чл.4 ал.5, предл. първо от ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният
административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред,
разбира се в предвидения за това преклузивен срок, и е потвърдена при това
обжалване (чл. 156 ал.1, 2 и 3 ДОПК).
Издаденият по реда на чл.107 ал.3 ДОПК акт, какъвто е настоящият случай,
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на
звеното за местни приходи в общината, а при евентуално потвърждаване на акта –
същият може да бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл.156
ал.5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл.156 ал.4 ДОПК.
В конкретния случай се установи, че АУЗД № 2457-1 от 19.10.2017г. на
гл.инспектор „Ревизии и контрол“ при Община „Родопи“ е оспорен от Д.С. с жалба
вх. № 94Д-62-2 от 17.07.2018г. пред горестоящия в йерархията административен
орган – Началник Отдел „Финансова политика“ при Община Родопи, който от своя
страна в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК /същият е 60-дневен и се брои от изтичане
на срока по чл.146 от ДОПК, при липсата на твърдения, а и на доказателства за
хипотеза било то на чл.145 от ДОПК или на чл.156 от ДОПК, т.е. е следвало да
изтече на 25 Септември 2018г. – срокът е до 22.09.2018г., официален празник и
неприсъствен ден, поради което и изтича на първия работен ден/ е постановил
Решение № 145 от 18.09.2018г.
Дали същото е връчено на оспорващата или не е от значение единствено за началото
на срока за оспорването на АУЗД в частта в която е потвърден в хода на
административното му обжалване по съдебен ред, а този преклузивен срок съдът
приема, че е спазен.
ПО СЪЩЕСТВО.
От фактическа страна се установява, че от Т. Д. П.-Г.
на длъжност главен инспектор „Ревизии и контрол“ в Сектор „МДТ – събиране и
контрол“, към Отдел “Финансова политика”, Дирекция „Обща Администрация“ при
Община Родопи, е извършена проверка във връзка с установяване на задълженията
за местен данък и такса битови отпадъци /ТБО/ на Д.Т. С.във връзка с
декларирания от нея с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 1219/25.07.2007г.
недвижим имот, при която е установено че лицето не е внасяло в цялост дължимите
в тази връзка суми за периодите на проверката – 2011г., 2012г., 2013г., 2014г.,
2015г. и 2016г.
Посоченото длъжностно лице е надлежно определено
със Заповед № 506/ 09.05.2016г. на Кмета на Община Родопи да изпълнява
правомощията на орган по приходите по смисъла на ДОПК за времето на заемане на
длъжността /л.42/.
При проверката е установено, че с декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. №
1219/25.07.2007г. е деклариран нежилищен имот:
парцел УПИ I-105032,
извън строителните граници на с.Цалапица, общ. Родопи, устройствена зона –
друга, състоящ се от земя с площ 17 106 кв.м., с данъчна оценка
36 346,80 лева, за който имот е открита партида № 4612284710001, на който С.
е едноличен собственик, като същият се намира в м.“Йовчевица“, в землището на
с.Цалапица, общ.Родопи.
Установено е, че лицето не е внесло своевременно
дължимия за имота данък недвижими имот, респ. че не е внасяло дължима сума за
ТБО, поради което и са установени следните публични задължения в
интересуващите ни тук части: 1. Лихви за забава за несвоевременното разчитане
с бюджета на задълженията за данък недвижими имоти за 2012г., 2013 г., 2014г.
и 2015г. в размер общо на 67,75 лева; 2. Задължението за такса за битови
отпадъци за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване за 2012г. в размер на 90,87 лева главница и 47,40 лева лихви; 3.
Задължението за такса битови отпадъци за компонента поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване за 2013г. в размер на 90,87 лева главница и
38,18 лева лихви; 4. За такса битови отпадъци за компонента поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване за 2014г. в размер на 7,27 лева
главница и 2,31 лева лихви; 5. За такса битови отпадъци за 2015г. в
компонентите й обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения в
размер на 10,90 лева главница и 2,36 лева лихва и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в размер на 7,27 лева главница и 1,58 лева
лихва и 6. За такса битови отпадъци за 2016г. в компонентите й обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 3,64 лева главница и
0,42 лева лихва и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
размер на 10,90 лева главница и 1,25 лева лихва.
По преписката са налични заповеди № № 832/30.09.2010г., № 689/24.10.2011г., № 644/12.10.2012г., №
790/25.10.2013г., № 799/27.10.2014г., № 1047/09.10.2015г. /л.62-84/, с
които в изпълнение на чл.63 ал.2 от ЗМДТ Кметът
на Община "Родопи" определя границите на районите, видът на
предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването по населени места.
Във всички заповеди е посочено, че общината
предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване (от 2014г. насетне изрично са
индивидуализирани и вида на услугата извън и в границите на населените места)
и обезвреждане на битови отпадъци в депо (от 2014г. изрично е посочено че
обезвреждането се извършва в Регионално ДТБО Цалапица) във всички населени
места на територията на Община „Родопи“ – Обл.Пловдив, целогодишно, като
границите на районите, в които се предоставят тези услуги конкретно по
отношение на населеното място с. Цалапица са определени както следва: за 2012г.
– извършват се всички услуги в регулацията на населението, фирмите и обекти по
смисъла на чл.16в от ЗУО; за 2013г. – извършва всички услуги за имоти в
регулация на населеното място на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО; за 2014г. –
от една страна е посочено, че извършва всички услуги за имоти в регулация на
населеното място на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО /т.19 от таблицата по
т.2.1 от заповед № 790/25. 10.2013г./, а от друга – в т.2.2. са определени
граници на райони в които поради спецификата на теренни условия на същите както
и за имоти невключени в посочената т.2.1. ще се извършват само услугите: -
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци
(обезвреждането се извършва в регионално депо ДТБО Цалапица) и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, което е онагледено и в прилежащата
таблица (имотът на оспорващата попада в т.6 от същата – имоти, които не са
включени в т.2.1. от заповедта, бел.моя); за 2015г. границите са определени по
идентичен начин като за 2014г., вкл. в таблицата по т.2.2 от Заповед № 799 от
27. 10.2014г. изрично е посочено не само имотите, които не попадат в т.2.1 от
заповедта, а и незастроените урегулирани поземлени имоти в земеделски и горски
територии; за 2016г. – границите на районите и вида на предоставяните услуги са
определени по идентичен начин като за 2015г.
Представени са също и Решения на Общински съвет-Родопи за приемане на
план-сметките за приходите и разходите за дейностите по сметосъбирането и
сметоизвозването, депонирането и обезвреждането на битовите отпадъци и чистотата
на териториите за обществено ползване и определяне на промилите за облагане с
такса битови отпадъци.
Представено е и заверено копие от Наредбата за определяне размера на
местните данъци и такси на територията на Община „Родопи“ – Пловдив, както и
Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги в Община Родопи - Пловдив.
Представени са и доказателства за данъчната оценка на имота.
С цел доказване фактическото предоставяне на
услугите и в изпълнение разпореждането съда за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, ответната страна предостави и съответно
бяха приети писмени доказателства.
Представени са сключени трудови договори, респ.
заповеди за прекратяване на трудово правоотношение, от които безспорно се
установява, че през процесните периоди конкретно в с.Цалапица, Община Родопи,
са били наети по трудови правоотношения лица на длъжност „работник чистота“ (с
приложена длъжностна характеристика за общ работник, дейност „чистота“,
съобразно която трудовите му функции са свързани с осъществява почистване на
общинските улици, терени и градини, сортиране и товарене на отпадъците до
определените места, почистване на улици, стълби и терени от сняг и лед през
зимния период и прочие, л.193), „метач“ (съобразно длъжностната характеристика
на който същият следва да осъществява почистване на общинските улици, терени и
градини, сортиране и товарене на отпадъците до определените места, почистване
на улици, стълби и терени от сняг и лед през зимния период и прочие, л.189), „общ
работник“ – чистота, фактура от 19.01.2016г. за осъществена в полза на община
Родопи услуга „снегопочистване на уличната мрежа в с.Цалапица“,
Приемо-предавателен протокол от 17.01.2016г. за стартиране на дейностите по
снегопочистване на уличната мрежа в с.Цалапица.
От посочените писмени доказателства съдът приема,
че община Родопи реално е предоставяла услугата по поддържане на териториите за
обществено ползване в с.Цалапица. Безспорно е от друга страна, че липсват
доказателства за предоставянето й конкретно в местността, където се намира
имотът на оспорващата.
Представени са също така и Договор №
15ДТ98/06.02.2015г. сключен между Община Пловдив и Община Родопи с предмет
предаване от последната за депониране неопасни битови отпадъци на Регионално
депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за календарната 2015г.,
ведно със съответните справки за приети и депонирани количества неопасни
отпадъци от Община Родопи и Договор № 16ДТ108 от 12.02.2016г., сключен между
същите страни, с идентичен предмет за календарната 2016г., ведно със
съответните справки за приети и депонирани количества неопасни
отпадъци от Община Родопи.
Представени са и доказателства, че именно лицето
подписала Решение № 145 от 18.09.2018г. /л.113 и сл./ е заемало длъжността
Началник отдел „Финансова политика“ при Община Родопи /л.187/.
При така установеното и в
изпълнение на задълженията си по чл.168 ал.1 във връзка с чл. 146 от
Административнопроцесуалния кодекс, за служебна проверка на обстоятелствата,
Съдът констатира, че административният акт е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, при спазване на процесуалноправните разпоредби по
издаването му, но неправилно е приложен материалния закон.
Посоченото по-горе относно приложимостта на
разпоредбите на ДОПК, съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да
се приеме,че производството по установяване на задълженията за данък недвижим
имоти и ТБО по отношения на жалбоподателката за притежавания от нея имот, е
по реда за установяването им предвиден в чл.107, ал. 1 - 4. Посоченият нормативен
текст в своите алинеи предвижда, че когато органът по приходите установява размера
на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото
лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон като неговият размер се съобщава на задълженото лице. По искане на
последното органът по приходите издава акт за установяване на задължението в
30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване
на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети
лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и
когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия.
Доколкото в случая от доказателствата по делото
безспорно се установява, че за процесните периоди ТБО не е била заплатена от
оспорващата, респ. че ДНИ е заплатен не в предвидените за това срокове, то са
били на лице предпоставките за служебно издаване на акта по чл.107 от ДОПК.
По отношение на приложимия материален закон на
първо място следва да се посочи, че в новелата на чл.141 ал.3
от Конституцията на Република България е предвидено правомощие на
Общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със
закон.
В разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМДТ е регламентирано правото на тази съвети да издават Наредби, с
които да уреждат съобразно нормативните актове от по–висока степен, неуредени
от тях обществени отношения с местно значение.
Същевременно съгласно чл.62 ЗМДТ
такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, като размера на таксата се определя по реда на чл.66 ЗМДТ
за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за
обществено ползване.
Съгласно чл.63, ал. 1 и
ал. 2 от ЗМДТ в редакцията, действаща за процесните периоди, за имоти, намиращи се извън районите, в които
общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира
такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът
на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване
се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 /респ.31/
октомври на предходната година.
Съгласно чл. 67, ал.4 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ
таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, когато не може да се установи количеството на
битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет; таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет.
От съдържанието на цитираните текстове на чл.67 ал.1
и ал.2 ЗМДТ
се налага извода, че е установена поредност при прилагането на двата способа за
определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран
в ал.1,
е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при
невъзможност за прилагането му следва да намери приложение ал.2,
според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално
върху основа, определена от Общинския съвет.
Способите по ал.1
и ал.2
за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат
алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност – в посочената в
закона последователност.
Определянето и администрирането на местните такси и
в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет
съгласно разпоредбите на чл.9 ЗМДТ
и чл.66 ал.1 ЗМДТ, който орган приема Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в
годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка
дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал.1,
т. 1 – 4 ЗМДТ.
По делото е представена Наредба №7 за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата), в редакцията й към момента на издаване на
АУЗД. Според чл. 10, ал.9 от Наредбата,
размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството
генерирани битови отпадъци, като в случай на обективна невъзможност, таксата се
определя на база на данъчната оценка/отчетна стойност и се заплаща заедно с
данъка върху недвижими имоти. При определяне на количеството битов отпадък,
генериран от едно физическо лице, утвърдена от МОСВ при съблюдаване
особеностите на района. Според ал. 6 на същата разпоредба таксата се определя
според количеството на битовите отпадъци, задължените лица подават декларация
с указания за вид и брой на съдовете за събиране на битови отпадъци. Т.е. ясно
е разписано как се определя таксата за битовите отпадъци.
От представената
по делото административна преписка се установява, че в изпълнение изискванията
на наредбата размерът на таксата за битови отпадъци е определян за всяка
услуга поотделно с решения на Общински съвет – Родопи за всяка от процесните
години.
Спорът
между страните в частта относно вменените задължения за ТБО е свързан и с
преценка относно значението на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и
реалното предоставяне на съответния компонент на услугата.
ТБО е
съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване /за тази
услуга не е вменено задължение/; поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги са с
различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за
тяхното ползване възниква при различни предпоставки.
Съгласно
съдебната практика услугата "поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от
държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено
ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната
територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите,
алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания
в общината, предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието
на които възниква задължението за такса за този вид услуга са: Правният субект
да притежава качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е
определил размера на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна
от общината. Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил
сред предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл. 63,
ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната
разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ / в приложимата редакция/, съгласно която таксата
за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е
дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала
събиране и извозване на битови отпадъци. Таксата се дължи за извършени дейности
на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на
територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е
дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла
услугата - чл.71 т.2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът установи
чрез представените писмени доказателства.
Услуга
"обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други
съоръжения за обезвреждане" е необходима по отношение на битовите
отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите
отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване, както и за осигуряване на общото задължение на общината по
обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за
управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране
на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става.
Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: Правният субект да
има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил
размера на таксата за услугата; Общината да ползва депо за обезвреждане на
битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за
дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил
предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ,
съответно попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от изричната
разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ /в приложимата ревдакция/, съгласно която таксата
за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада
извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят
не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се
приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за
обезвреждане на битови отпадъци. Поради това единствената хипотеза, при която
лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на
ТБО е когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината. В случая
обаче съобразно представените доказателства такова е на лице – общината ползва
депо за обезвреждане на битови отпадъци. Наличието на депо, обслужващо района
на общината налага извод за липса на условието и на чл.71 т.3 ЗМДТ /в
приложимата редакция/ за недължимост на такса за услугата "обезвреждане на
битови отпадъци в депа".
Съобразно
изложеното настоящият състав на съда намира, че оспореният административен акт
в частта му относно вменените задължения за съответните периоди за такса битови
отпадъци за компонентите "поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане
на депа или на други съоръжения за обезвреждане" за правилен и
законосъобразен.
Що се касае до акцесорните задължения за лихви за
забава – съгласно чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са
публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл.
175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани.
При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Предвид
посоченото правилно с АУЗД е установено, че невнесените в срок местен данък и ТБО
по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с
лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания. От жалбоподателката не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху
главниците са правилно изчислени, а единствено се твърди изтекла погасителна
давност по смисъла на ЗЗД за част от тях.
Тези възражения са неоснователни както вземанията
на ДНИ и ТБО, така и тези за лихви за забава за несвоевременното им разчитане с
бюджета са публични общински вземания по силата на нормите на чл.162, ал.2
т.1, т.3 и т.9 от ДОПК, поради което за всички тях е приложима не давността по
ЗЗД, а тази по чл.171 от ДОПК – пет години, считано от 01.01. на годината,
следваща тази през която е следвало да бъде платено задължението – в случая за
най-старите задължения по процесния АУЗД /тези от 2012г./ давността е
започнала да тече на 01.01.2013г. и е следвало да изтече на 31.12.2017г., но
същата /вкл. и тази по отношение на останалите вменени задължения/ е
прекъсната с издаването на процесния АУЗД на 19.10.2017г. /чл.172 ал.2 от ДОПК/, от която дата е започнала да тече нова 5-годишна давност, която и към
настоящия момент не е изтекла.
Консеквентно на изложеното жалбата се явява изцяло неоснователна
и като такава ще следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Водим от горното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.С.,***, против Акт за установяване
на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №
2457-1 от 19.10.2017г. на гл. инспектор „Ревизии и контрол“ при Община
„Родопи“, в ЧАСТТА му, потвърдена в хода на административното му обжалване с
Решение № 145 от 18.09.2018г. на Началника на Отдел „Финансова Политика“ при
Община „Родопи“ в относно установените на Д.С. публични задължения, както
следва: 1. Лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на
задълженията за данък недвижими имоти за 2012г., 2013 г., 2014г. и 2015г. в
размер общо на 67,75 лева; 2. Задължението за такса за битови отпадъци за
компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2012г.
в размер на 90,87 лева главница и 47,40 лева лихви; 3. Задължението за такса
битови отпадъци за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване за 2013г. в размер на 90,87 лева главница и 38,18 лева лихви; 4. За
такса битови отпадъци за компонента поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване за 2014г. в размер на 7,27 лева главница и 2,31 лева лихви;
5. За такса бито-ви отпадъци за 2015г. в компонентите й обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 10,90 лева главница и
2,36 лева лихва и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
размер на 7,27 лева главница и 1,58 лева лихва и 6. За такса битови отпадъци за
2016г. в компонентите й обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения в размер на 3,64 лева главница и 0,42 лева лихва и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 10,90 лева главница
и 1,25 лева лихва.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/