РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 733
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на
десети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното
от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.
дело № 438 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна
жалба от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св. Георги Софийски“ № 3,
представлявана от Изпълнителния директор Р.И., чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт А.С., против Решение № 2047 от 08.11.2019 г. на Районен съд
гр. Пловдив, постановено по а.н.д. № 4430 по описа на съда за 2019 г., отменящо
Наказателно постановление /НП/ № 27-435-1 от 10.05.2019 г. на Изпълнителен Директор
на ИАМН, с което на д-р В.А.Р., с ЕГН **********, с адрес на осъществяване
на дейността гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 9Б, ет. 5, офис 7, в
качеството му на лекуващ лекар по дентална медицина, участвал в
диагностично-лечебния процес и извършил всички дентални дейности и манипулации
на Т.А.Щ., на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения (ЗЛЗ), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
лв., за извършено нарушение по т. 12.1.1 и т. 12.1.1.2
от Наредба № 23/18.11.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Лицево-челюстна хирургия“.
Поддържаните касационни основания се субсумират в
изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението
на ПРС да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – В.А.Р., в писмен отговор на касационната
жалба счита същата за неоснователна.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационните жалби са подадени в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. За фактите и
за правото:
6. С процесното наказателно постановление, на В.А.Р. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв., за
извършено нарушение по т. 12.1.1 и т. 12.1.1.2 от
Наредба № 23/18.11.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Лицево-челюстна
хирургия“.
На основание издадена Заповед № РД 27-435/20.09.2018
г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ (ИАМО) е извършена
проверка от длъжностни лица на ИАМО в периода от 25.09.2018 г. до 28.09.2018 г. вкл. в лечебното
заведение ЕТ „Д-р В.Р. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ
по дентална медицина (АИПППДМ)“, с адрес на
осъществяване на дейността гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 9Б, ет. 5, офис
7, кабинети 1 и 2, при която е установено следното:
Комисията е изискала и проверила
цялата медицинска и друга относима документация, свързана с оказаната дентална
помощ на г-жа Т.А.Щ. в ЕТ „Д-р В.Р. - АИПППДМ“. Проведен е разговор с д-р В.Р.
участвал в диагностично-лечебния процес на пациентката и извършил всички
дентални дейности и манипулации и е взето писмено становище по случая от лекаря
по дентална медицина.
При осъществената проверката е
констатирана липса на документирана информация за проведени интердисциплинарни
консултации със специалисти от други клинични специалности (в случая с
кардиолог), което се явявало нарушение на медицински стандарт
"Лицево-челюстна хирургия". От приложената документация е установено,
че пациентката г-жа Т.Щ.страда от хипертонична болест на сърцето с назначена
тройна антихипертензивна терапия /с три медикамента/.
Посочено е в тази връзка, че усложненията
при местна /локална/ анестезия могат да настъпят преди, по време на и след
обезболяването. Клинично те се проявяват с общи или локални смущения. Хипертонична
криза е сравнително често усложнение от местна анестезия. При започване на лечението на пациент следва да се снеме сърдечно - съдова анамнеза и да се изиска
консултация с кардиолог. Консултацията е необходима с оглед на това
лекарят, който ще извършва интервенцията, в конкретния казус (сваляне на зъбни
импланти) да има готовност за адекватно действие при евентуален инцидент.
Жалбоподателката е лекар и видно от жалбата много точно и подробно е информирала
д-р Р., че е с регистрирана хипертонична болест на сърцето, което прави
консултацията с кардиолог задължителна.
При това положение е прието, че не са
били изпълнени изискванията на Наредба
№ 23 от 18 ноември 2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт мЛицево-челюстна хирургия", издадена от Министерството на
здравеопазването, с последно изм. ДВ. бр.32 от 8 Април 2014 г. в частта:
т. 12.1. Интердисциплинарни
консултации, наложителни при хирургични пациенти, биват:
т. 12.1. Интердисциплинарни консултации,
наложителни при хирургични пациенти, биват:
т. 12.1.1. Задължителни консултации:
т. 12.1.1.2. кардиолог.
Нарушението е извършено на 29.01.2018 г. - датата, на
която са свалени всички зъбни импланти на г-жа Т.Щ.и
се е формирала оро-антрална фистула, която
впоследствие е затворена при извършването на нова оперативна интервенция (остеопластика) в друго лечебно заведение.
Нарушението е
установено на 28.09.2018 г., последен
ден на извършената проверка от комисията на ИАМО и е извършено за първи път.
За резултатите
от проверката е съставен
АУАН
№ А-27-435-1/19.11.2018 г.,
към който като доказателствен
материал, са приложени следните документи: Заповед №
РД-27-435/20.09.2018 г. на Изпълнителния
директор на ИАМО;
становище от д-р В.Р.; Лечебен план, изготвен от д-р В.Р. и Амбулаторен дневник
на ЕТ „Д-р В.Р. – АИПППДМ“.
Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета и в пълнота възпроизведена в процесното НП.
7. За да отмени процесното НП
районният съд е приел, че процесният АУАН е съставен извън установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН
едногодишен давностен срок, отброяван от момента на извършване на нарушението. Според
съда, изводът, че нарушението е извършено на 29.01.2018 г., когато
жалбоподателят е свалил всички зъбни импланти на пациентката Щерева, е неправилен. От приобщения
към доказателствения материал по делото Амбулаторен дневник воден от д-р Р., е установено, че пациентката Щ.е постъпила за първоначално лечение на 15.08.2015 г., когато са й
екстрахирани зъби 33, 34 и 35, което представлява инвазивна процедура по смисъл
на § 1, т. 3 от Закон за здравето и именно преди нея. Тоест, според решаващия
съд, още на дата 15.08.2015 г. спрямо пациентката Щ.е била извършена хирургична
интервенция и още тогава, жалбоподателят е следвало да осъществи задължителната
консултация с кардиолог съобразно т. 12.1.1, вр. т. 12.1.1.2
от Наредбата. На 21.11.2015 г., на Щ.са й поставени надстройки на имплантите, на
10.12.2015 г. й е поставена мостова конструкция, а на 23.01.2016 г. са
екстрахирани зъби 27, 26, 24, 17. Именно тези обстоятелства са дали основание
на районния съд да формира извод, че нарушението е извършено още на дата
15.08.2015 г., когато първоначално е предприето изваждане на увредени зъби от
устната кухина на Щ.и поставяне на импланти,
съответно от тази дата (15.08.2015 г.) според съда следва да се отброява и едногодишния срок за съставяне на
АУАН, който е изтекъл на 15.08.2016. При това положение е формиран крайният
извод за неспазване на установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок.
На следващо място съдът е приел, че АУАН и НП са
издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В тази
насока е посочено, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно дали органите
на ИА „Медицински надзор“ считат, че жалбоподателят е извършил едно нарушение
или две такива - веднъж при поставяне и след това при сваляне на зъбните
импланти. Констатирано е в тази връзка, че на стр. 2, както от АУАН, така и от
НП, в началото на 3-ти и 4-ти абзац е посочено, че в процесния случай
жалбоподателят е поставял и свалял зъбни импланти при лечението, предприето
спрямо пациента Щ. Описано е какви рискове и усложнения крие това, и защо е
необходима консултация с кардиолог. В абзац 7-ми от същата страница на АУАН и
НП обаче, е посочено, че конкретният казус касае само сваляне на зъбни
импланти. Констатираното противоречие, според районния съд, се засилва и от
факта, че на стр. 4-та от атакуваното НП, в неговата заключителна част е
посочено, че административното наказание глоба в размер от 1000 лв. се налага
на жалбоподателя „…в качеството му на
лекуващ лекар по дентална медицина, участвал в диагностично-лечебния процес и
извършил всички дентални дейности и манипулации на г-жа Т.А.Щ..…“. Тези
обстоятелства са дали основание на районния съд да приеме, че така
констатираните неясноти водят до засягане правото на защита на жалбоподателя,
доколкото той е поставен в положение да гадае дали отговорността му се ангажира
само за свалянето или за поставянето на зъбните импланти, без за целта да е
потърсена консултация с кардиолог, или и за двете нарушения. Всъщност, ако
наказващият орган ангажира отговорността на жалбоподателя, както за
поставянето, така и за свалянето на имплантите, то доколкото е наложена само
една санкция, би се достигнало и до нарушение на императивната норма на чл. 18 ЗАНН.
8. Като е стигнал до тези
правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на
оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така
и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това
прави излишно тяхното преповтаряне.
Доводите, наведени в касационната жалба, са неотносими към настоящия административноправен спор, доколкото касаят „мотиви“
каквито не са изложени в оспорения съдебен акт.
9. Изложеното до тук налага
да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения
нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 3 АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Пловдивският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2047
от 08.11.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по а.н.д. № 4430 по
описа на съда за 2019 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.