Р Е Ш
Е Н И Е
№
Плевен,
……………….
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на осемнадесети юни 2020 г в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Д. Г.
като
разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА т. дело. №97/2019 г по описа на
Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Плевенски окръжен съд е сезиран
с искова молба от Юробанк България Ад на осн. Чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2008 г
между ищеца и ответницата като
кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот по
силата на който банката е предоставила на другата страна кредитен лимит в шв.
Франкове в размер на равностойността на 9500 евро по курс „купува“ за шв.франк
към евро на банката като кредитополучателката се е задължила да върне сумата
съгласно условията в договора. Една част от сумата е била за закупуване на
недвижим имот, а останалата – за други
разплащания. Дължимите лихви и такси са уговорени в договора, както е уговорено
и заплащане от страна на банката за
сметка на кредитополучателя на премията за сключване и ежегодно подновяване на
застрахователната полица. Издължаването на кредита, предсрочната изискуемост и
предсрочното погасяване са уговорени в договора. Датата на усвояване на кредита
е 27.02.2008 г и към тази дата съобразно курс „купува“ за шв.франк на банката
размерът на кредитния усвоен лимит е 15 640 шв.франка.С допълнително
споразумение от 14.04.2009 г страните са констатирали размера на задълженията
на кредитополучателката, съгласили са се
разликата между погасената сума и общия сбор на просрочията по кредита да се
преоформят чрез натрупване към редовната главница, предвиден е 12 – месечен
облекчен период на погасяване, както и размер от 106,99 шв.франка задължителна
вноска за влизане в сила на споразумението.
От 28.07.2010 г е налице последващо допълнително споразумение между
страните отново за уточняване на дължимите суми по кредита, преоформяне на
просрочените задължения, дължимата лихва
и начина на плащане.
В ИМ се твърди, че с договор
за прехвърляне на вземания от 15.07.2008 г вземанията на банката ищец по
процесния договор за кредит са били прехвърлени на Бългериън ритейл сървисиз
АД.
С договор за прехвърляне на
вземания от 27.05.2015 г вземанията по процесния договор са прехвърлени обратно
на банката кредитор. С нот. Покана от 18.09.2017 г, връчена на длъжника на
4.10.2017 г длъжникът е уведомен за последното действие.
В ИМ се твърди, че с нот.
Покана от 18.09.2017 г, връчена на длъжницата на 4.10.2017 г банката е
уведомила същата, че поради неизпълнение на задълженията кредитът е обявен
изцяло за предсрочно изискуем. След датата на връчване и обявяването на
предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания по кредита и не е установена връзка с длъжницата.
Поискано е от банката ищеца издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за част от цялото задължение по договора в размер на 17 062,33
шв.франка главница за съответния посочен в заявлението период, 276,03 шв.франка
банкови такси за период по заявлението . По ч.гр.дело № 8751/2017 г на РС – Плевен са били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Било е образувано изпълнително дело, заповедта
е била връчена при условията на чл. 47 от ГПК, поради което е възникнало и
задължението за предявяване на исковата претенция. В периода след подаване на
заявлението до предявяване на исковата молба липсват плащания. Претендира се
постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването на
процесното вземане в размер на 16 786,30 шв.франка, което представлява
цялата дължима сума за главница за периода от 27.04.2012 г до 13.11.2017 г,
както и 276,03 шв.франка банкови такси за периода от 20.10.2017 до 13.11.2017
г, заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението и
разноските по заповедното производство.
В постъпилия писмен
отговор от адв. Т.Д. в качеството й на особен процесуален
представител на ответницата се възразява, че в исковата молба не са обосновани
задълженията по основание и размер,
липсва яснота относно настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията,
което представлява нередовност на исковата молба и затруднява защитата на
ответната страна.
Възразява се също така ,че
представените две допълнителни споразумения от 14.04.2009 и 28.07.2010 г не са
породили правно действие за ответницата
и въз основа на тях не се е
стигнало до изменение на облигационното правоотношение. В края на
отговора са оспорват както договора за кредит, така и двете допълнителни
споразумения като се претендира представяне на същите в оригинал и се оспорват
подписите на ответницата като кредитополучател като се и твърди също така, че
на споразумението от 28.07.2010 г липсва изобщо подпис на ответницата като
кредитополучател. Възразява се ,че за
двете цесии ответницата не е била надлежно уведомена. Възразява се, че с
допълнителните споразумения размерът на главницата е увеличен с размера на
просрочени плащания за лихви при което така полученият размер се олихвява, т.е
налице е лихва върху лихва. В този смисъл се възразява, че това е допустимо само в определени случаи, а такива
не са налице, поради което тези клаузи са нищожни поради противоречие със
закона – чл. 10 ал.3 от ЗЗД. Възразява се, че са нищожни поради противоречие
със закона – чл. 13 ал.1 и 2 от Наредба № 9 на БНБ от 3.04.2008 г/отм./ .
Възразява се, че клаузите на чл.
3 ал.5 и чл. 6 ал.1 от договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП.Според
отговора на исковата молба цитираните текстове са и нищожни поради противоречие
със закона - - чл. 58 ал.1. т.3 от ЗКИ.
Възразява се, че клаузата на чл. 6 ал.2 от
договора за кредит не отговаря на изискванията на чл. 147 ал.1 от ЗЗП и
чл. 5 от Директива 93/13. Възразява се ,че чл. 22 от договора за кредит
представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143 т.18 от ЗЗП. Възразява се, че такива са и разпоредбите на
чл. чл. 6 ал.2, чл. 21 – 23 от договора за кредит.
Освен гореизложеното се
оспорват всички твърдения в исковата молба относно отпускането и усвояването на
кредита в шв. Франка, размера на задължението, извършените плащания,
остатъчната главница и твърдяното неизпълнение. Претендира се съобразяване на
отпускане на кредит в лева. Налице е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по делото.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищцовата страна.
В нея се възразява относно бланкетното оспорване на всички твърдения в исковата
молба като за това оспорване не се сочат основателни аргументи. Твърди се, че
към исковата молба са представени нотариални покани относно предсрочната изискуемост и цедирането
на вземанията, които са надлежно връчени
на длъжника съобразно разпоредбите на ГПК. Твърди се също така ,че са налице
клаузи от договора за банков кредит ,касаещи възможността за прехвърляне на
вземането, с което кредитополучателят се е съгласил. Твърди се, че кредитът е
договорен за равностойността на 9500 евро в шв.франкове по курс „купува“ на банката
към момента на усвояване на кредита, същият е усвоен в шв.франкове, за което е
налице и надлежна молба.Твърди се, че с чл. 2 ал.3 от договора за кредит е
договорено и превалутирането на отпуснатия кредит от шв.франкове в евро с оглед
извършване на плащания от кредитополучателя. Кредитът е усвоен в такава валута
и се връща в същата валута. Отпускането на кредит в чуждестранна валута е
нормална търговска практика за избягване на риска от отпускане на кредита в по
нестабилна валута. Твърди се, че е неоснователно възражението за неяснота
относно променливия курс на шв.франк. Кредитополучателят свободно се е съгласил
да му се отпусне кредит в шв. Франкове като е преценил, че това е най – изгодно
за него. Твърди се, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 144 ал.3 от
ЗЗП. Взема се становище, че е присъщо на дългосрочните договори да се
договаря промяна на лихвата доколкото в
противен случай рискът се поема само от едната от страните по договора, което
би било несправедливо. БЛП е определен съобразно методология на банката и
зависи от множество фактори, които могат до доведат както до увеличаване, така
и до намаляване на същия.Размерът и условията за промяната са обявени
предварително на клиента. Възразява се срещу оспорването на допълнителното споразумение,
което, според ищеца, е в интерес на длъжника. Твърди се, че е налице оспорване
по принцип на всички твърдения и представени доказателства, което е
недопустимо. Кредитополучателят е запознат с възможността от промяна на курса
на шв. Франк и доброволно е избрал да сключи договор за кредит в такава валута
като не е възможно да се предвиди категорично как ще се променя курса на
съответната валута за целия период на кредита, за да е налице абсолютна яснота
по години за кредитополучателя в този смисъл.
Постъпил е допълнителен
отговор от адв. Т.Д. като представител
на ответницата. Отново се подържа,че претенциите не са ясно формулирани. Следва
да се посочи от ищеца източника на претендираното вземане и да се изложат
фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване
,съществуване и изискуемост. Прави се възражение за нищожност на клаузата на
чл. 29 от договора за кредит като се твърди, че се касае за типова договорка,
която не е индивдуално обсъждана и тежестта за установяването на този факт е на
банката ищец по делото. Възразява се, че
клаузата на чл. 29 от договора е нищожна и поради противоречие със закона – с
разпоредбата на чл. 143 т.15 от ЗЗП.С прехвърлянето на вземането договорът се
лишава от характера си на договор за банков кредит и се намаляват гаранциите за
потребителя в този смисъл. Възразява се, че договорът за кредит и
допълнителните споразумения не съдържат условия за издължаване на кредита
относно периодичността и размера на вноските като конкретика в тази насока няма
, както няма и погасителен план. Липсата на пълнота и яснота относно начина на
издължаване на кредита, падеж на погасителните вноски, възнаградителна лихва и
с оглед липсата на индивидуално уговорени клаузи на чл. 6 ал.3 от договора и
клаузите на допълнителните споразумения, то потребителят е поставен в
неравностойно положение и следва да се приложи разпоредбата на чл. 143 т.9 и 10 от ЗЗП.
Възразява се ,че процесният договор попада в обхвата на ЗЗП, тъй като
банката е търговец. Отново се твърди, че с допълнителните споразумения
изтеклите лихви са прибавени към главницата и върху тях са начислени лихви в противоречие с чл. 10
ал.3 от ЗЗД. Тези клаузи от допълнителните споразумения са нищожни според
ответната страна.
Като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено
следното:
СПОРНИ ПО ДЕЛОТО са въпросите относно
наличието на сключен договор между страните за кредит, предсрочна изискуемост
на задълженията , наличието на неравноправни клаузи за потребителя при
сключването на договора, сключването на допълнителните споразумения , плащане
на вноските и лихвите, дължими суми
За разрешаване на спорните въпроси по делото са
събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно икономическа експертиза. С
определение от 8.01.2020г по настоящето дело е открито на осн. Чл. 193 от ГПК
производство по оспорване на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33***/26.02.2008 г, заедно с приложение № 1 към
него от 27.02.2008 г и допълнителни споразумения от 14.04.2009 и 28.07.2010
г досежно положените подписи от Х.П.Д..По
изхода от това производство съдът следва да се произнесе с настоящето решение
след като е била назначена експертиза.
По делото е назначена съдебно
почеркова експертиза, която е на л. 169
и сл. от делото. Съгласно заключението на ВЛ подписите за кредитополучател на
договора за кредит и на двете допълнителни споразумения са положени от
ответницата Х.П.Д.. Пред съда в открито съдебно заседание на 18.06.2020г при
изслушването му ВЛ М.М. е заявил, че е категоричен
в изводите си, подписът на лицето е устойчив, с достатъчно признаци за
сравнение, ползван е сравнителен материал от подпис на лицето за издаване на
документи за самоличност като сравнителните образци са от близък период на
положените подписи.
Съдът възприема заключението
на съдебно почерковата експертиза като обективно, аргументирано и неоспорено от
страните. В този смисъл съдът приема, че между страните е налице сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33***/26.02.2008
г, заедно с приложение № 1 към него от 27.02.2008 г и допълнителни споразумения
от 14.04.2009 и 28.07.2010 г, които са подписани от кредитополучателката и на
този етап не следва да се изключват от доказателствата по делото, а относно
действителността на договора ,споразуменията или отделни техни клаузи с оглед
направените възражения съдът ще се произнесе с настоящето решение.
Договорът за банков кредит е
търговска сделка, която има за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитна институция. Страни по процесния договор за
кредит са потребител и доставчик на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 и
т. 2 от ДР на З., поради което и следва да се приеме, че ищцата се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите (З.),
който в частта, в която регламентира неравноправните клаузи в потребителските
договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата).
Съгласно чл. 143
от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
1. освобождава от отговорност или ограничава
отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон,
в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на
действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго
лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни
задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към
търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи
заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да
изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи
обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от
страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи
от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация,
която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати
действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни
основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо
съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
8а. (нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.)
предвижда автоматично продължаване на срочен
договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в
който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича
срочният договор;
9. налага на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
10. позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
12. предвижда цената да се определя при получаването на
стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
13. дава право на търговеца или доставчика да определи
дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му
предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
14. налага на потребителя да изпълни своите задължения,
дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
15. дава възможност на търговеца или доставчика без
съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора,
когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
16. изключва или възпрепятства правото на предявяване на
иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването
на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към
определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава
необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му
налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да
бъде за сметка на другата страна по договора;
17. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика
от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в
зависимост от спазването на определено условие;
18. (нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора;
19. (предишна т. 18 – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) поставя
други подобни условия.
Съгласно
чл. 144 ал.1 от ЗЗП разпоредбата на чл.
143, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови
услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без
предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие че
доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата
страна/страни по договора за неговото прекратяване.
Съгласно чл. 144
ал.2 от ЗЗП разпоредбата на чл. 143, т. 10 не се прилага за клаузи,
при които:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014
г.) доставчикът на финансови услуги си запазва
правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен
процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички
други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата
страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора
има правото незабавно да прекрати договора;
2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва
правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че
се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените и
потребителят има правото да прекрати договора.
Съгласно чл. 144
ал.3 от ЗЗП разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на:
1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други
стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия
курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;
2. договорите за покупка или продажба на чужда валута,
пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
Съгласно чл. 144
ал.4 от ЗЗП разпоредбата на чл. 143, т. 12 не се прилага при клаузи за
индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и методът за
промяна на цените е описан подробно и ясно в договора .
Съгласно чл. 146
ал.1 от Закона за защита на потребителите неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално.
Съгласно чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993
г без да се засяга чл. 7 преценката за неравноправност на дадена клауза се
извършва като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен
договора и се вземат предвид всички обстоятелства , довели до сключването му
,към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора или
такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича. Преценката за
неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на
договора, нито със съответствието на
цената и възнаграждението от една страна
, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги , от друга, при
условие, че тези клаузи са изразени на
ясен и разбираем език.
Видно от договора на л. 27
от делото , в същия е описан механизма на погасяване , на определяне на
лихвения процент при промяна , на базовия лихвен процент и в този смисъл за
страните правилата са били ясни и недвусмислени. Страните по договора могат да
преценят евентуалните рискове и да подпишат или не договора. Касае се за
индивидуално уговорени клаузи между страните и преценката за подписването на
договора е била изцяло тяхна. Съдът е запознат със съдебната практика относно
установяването на индивидуално уговорени клаузи между страните. Доказателствата
следва да се преценяват в тяхната съвкупност. В случая основания за този извод на съда е не
само факта на подписване на процесния договор за кредит, но и подписването на
приложение № 1 към процесния договор, от което приложение е видно, че
кредитополучателката е била
надлежно и изчерпателно информирана за
датата на усвояване на кредита по описания
в договора начин, както и за съответния курс на шв.франк. Това
писмено доказателство не е оспорено изрично от страната и не е откривано
производство в този смисъл.
Неоснователно е възражението относно наличието на клаузи,
които не са ясни, а са двусмислени по своето съдържание. Неоснователно е
възражението относно неяснота по отношение на валутата, в която е усвоен
кредита. От чл. 1 ал.1 и чл. 2 ал.1 от процесния договор се установява по
категоричен начин, че се касае за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността на 9500 евро. В
шв.франкове са предоставени средствата
по кредита по посочената сметка от кредитополучателката ответница. Тези
обстоятелства се установяват и от писмените доказателства в заповедното
производство – подробна справка по
договора за банков кредит между
страните, където са посочени сумите в съответната валута. Договорът следва да
се тълкува с оглед действителната воля на страните, а съдът приема, че волята
на страните в случая е за предоставяне на кредит и усвояването му в шв.
Франкове, което е непротиворечиво разписано в сключения договор. Посочването в
чл. 1 ал.1 на договора, че се касае за равностойност на 9500 евро не променя
извода на съда доколкото в предходното предложение на този текст на договора
изрично е посочено, че кредитът се предоставя в шв. Франкове. В чл. 2 ал.1 от договора също изрично е отбелязано, че
кредитът се усвоява по блокирана сметка в шв. Франкове. В чл. 2
ал.1 от договора също изрично е
отбелязано, че кредитът се усвоява по блокирана сметка в шв. Франкове.
Останалите текстове на чл. 2 разписват усвояването на кредита, превалутирането и действията на страните в този смисъл. Съгласно чл. 6 ал.1
от договора кредитополучателят погасява кредита
на месечни вноски, а съгласно ал.2 това става във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен – шв.франкове. Ал.2 разписва и случаите при липса на
средства в шв. Франкове, а при наличини такива в лева или евро как се извършва
превалутирането. Предвид гореизложеното съдът категорично приема, че са касае
за кредит, който е договорен и усвоен в шв. Франкове, дължим в същата валута.
Съгласно чл. 3 ал.5 от представения
договор за кредит действащият БЛП на Юробанк и еф джи България за шв.франкове
не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за шв.франкове и датата, от която той
е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора
надбавки не се променят. Съгласно чл. 6 ал.1 от процесния договор погасяването
на кредита става на месечни вноски, състоящи се от главница и лихва съгласно погасителен плат, а съгл. Ал. 2 това
се извършва във валутата, в която е отпуснат кредита.
Съгласно чл. 24 ал.1 от
договора за кредит кредитополучателят декларира ,че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс „купува“ и/или „продава“ на шв. Франк към българския лев или
евро, както и превалутирането по чл. 22 от договора може да има за последици,
включително в случаите по чл. 6 ал.2 , повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен за
поеме всички вреди /вкл. И пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит.
Съгласно
разрешението, дадено по дело на съда на
ЕС С – 186/16 с оглед наличието на запитване от страна на румънски съд относно
заплащане на кредити ,изтеглени в швейцарски франкове, е налице становище на
съда след предоставено такова от страна
на главния адвокат на съда, от което е видно, че позоваването на неравноправни
клаузи с оглед и на цитираната по – горе директива може да се случи тогава,
когато в договорите за отпускане на заемите не е обяснено на ясен и разбираем
език и не е изложен точно механизма как се случва усвояването и погасяването на
кредита в чуждата валута. В конкретния случай следва да се преценява от
настоящия съд дали банката е информирала добросъвестно клиентите си за
условията и начина на погасяване на кредита и дали в резултат на промените при
погасяването не е настъпила значителна неравнопоставеност при страните по
договора за кредит. Оценката следва да се направи към момента на подписването
на кредита, а към момента на изпълнението му да се съобразява и цитираната по –
горе директива. В последната е налице задължение за националните законодателства
на страните членки на ЕС за привеждане
на техните разпоредби в съответствие с приетата директива.
Настоящият съд
приема ,че принципът на равнопоставеност на страните по договора предполага
погасяването на кредит, отпуснат в определена чужда валута да се
извършва в същата валута. Видно от договора, в същия е описан механизма на
погасяване, начина на превалутиране на средства в друга валута при липса на
средства във валутата, в която е отпуснат кредита и в този смисъл за страните
правилата са били ясни и недвусмислени. Страните по договора могат да преценят
евентуалните рискове и да подпишат или не договора. Съдът счита, че по
отношение на договорите за кредит, отпуснати в шв. Франкове, беше постигнато
споразумение между банкови институции и
КЗП относно поемането на валутния риск и от двете страни по договорите, но по
настоящето дело такова възражение не е направено , а и това касае евентуално
уреждане на тези отношения по отделен ред при наличието на условия за това.
Разпоредбите на
чл. 143, 144 и особено чл. 145 от ЗЗП
съответстват на приетото от цитираната по – горе Директива 93/13/ЕИО. Съгласно
чл. 145 ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи. Съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 144 ал.1 т.3 от ЗЗП и чл. 146
ал.1 от ЗЗП.
Предвид всичко гореизложено не може
да се направи извод за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор в
този смисъл. Съдът приема, че не е налице нищожност и на договорната клауза,
установяваща възможност за прехвърляне на вземанията по процесния договор за
кредит доколкото цесията е законово
установена възможност за кредитора, налице е било съгласие от другата страна,
условията по договора не се променят, поради което не следва да се приеме, че
кредитополучателят е в неравнопоставено
положение и правата му са накърнени.
Съдът приема, с оглед представените по делото доказателства на л. 60 и сл.
от делото, както и с оглед на приетата по делото съдебно икономическа
експертиза относно извършените плащания по договора за кредит, че е налице
настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит от датата на уведомяването
на длъжницата за това.
Съдът приема, че не е основателно
възражението на особения процесуален представител на ответницата относно
прибавянето по сключените допълнителни споразумения на изтекли лихви към
главницата като получената главница отново подлежи на олихвяване. В този смисъл
следва да се приеме, че е налице съгласие на страните за прибавяне на изтеклите
лихви към главницата. Видно от приетата по делото съдебно икономическа
експертиза ВЛ е предоставило на вниманието на съда и страните по делото
варианти с оглед евентуалните различни правни разрешения на спорните въпроси. Видно
от заключението на ВЛ и от изслушването на същото в съдебно заседание пред съда
ВЛ утвърждава, че не е налице натрупване на лихва върху лихва и с оглед
капитализирането на неизплатените задължения това формално е така. Съдът счита,
че следва да се възприеме размера на задължението сключения договор и допълнителните споразумения и да се
уважи предявения иск изцяло.
С оглед този изход на делото
следва и съдът да се произнесе по
направените разноски в заповедното производство и в настоящето исково такова
съобразно уважените части на исковете. Представен е списък на разноските в исковото производство в размер на 2732 лв, от които 1407 лв за особен
представител, 575,81 държавна такса и 750 лв за ВЛ. Направените разноски в
заповедното производство пред Пл РС са в размер на същия размер
ДТ и 1154,23 лв адв. Възнаграждение. Налице е възражение
за прекомерност. Съгласно чл. 7 ал.7 вр. с ал. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията, действаща към датата на подаване на заявлението и при курс на шв. Франк към датата на
подаване на заявлението в размер на 1,68 лв за един шв.франк и материален
интерес от 28664,71лв възнаграждението при разделянето му на две следва да е в
размер на 694,97 лв. В този смисъл разноските по заповедното производство
следва да са в размер на 575,81 лв държавна такса и 694,97 лв или общо в размер на 1270,78 лв. Следва да се
осъде ответницата да заплати на ищцовата
страна разноски общо в размер на 4002,78
лв, съобразно изложеното по – горе.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл. 422 от ГПК по отношение на Х.П.Д.
ЕГН ********** *** ,че Х.П.Д. ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК **** по договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL33***/26.02.2008
г, заедно с приложение № 1 към него от 27.02.2008 г и допълнителни споразумения
от 14.04.2009 и 28.07.2010 г , за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 8751/2017 г на РС –
Плевен , в размер на 16 786,30
шв.франка, представляваща цялата дължима главница за периода 27.04.2012 г до
13.11.2017 г и 276,03 шв.франка, представляващи банкови такси за периода от
20.10.2017 г до 13.11.2017 г ЧАСТИЧНО от цялата дължима сума за банкови такси
от 611,08 шв.франка за периода от 27.05.2012 г до 13.11.2017 г при твърдяна
обявена и настъпила предсрочна изискуемост на кредита
ОСЪЖДА Х.П.Д.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК **** деловодни
разноски за заповедното и исково производство в размер на 4002,78лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщенията до страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :