МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против Т.Т. *** за това, че на 24.04.2008 година в град
Плевен, при условията на повторност, в съучастие като извършител с АС.ИЛ.К., Д.Г.ХР.,
Н.Г.ХР. /спрямо които досъдебното производство е приключило с внесен
обвинителен акт като по Д 1139 от 2008 година/ и Й.Т.Г., чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот и използване на неустановено техническо
средство, отнел чужди движими вещи – решетъчна ограда от арматурно желязо на
стойност 54 лева; винкели и арматурни железа от асманлък 150 килограма на
стойност 135 лева и железни ограждения на зайчарник 110 килограма на 9 лева,
всичко вещи на обща стойност 198 лева, от владението на К. Т. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай -
престъпление по чл. 195 ал. І т. 3, 4 и 7 във вр. с чл. 194 ал. І във
вр. с чл. 28 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК .
Обвинението
е и против Й.Т.Г. *** за това, че на 24.04.2008 година в град Плевен, при
условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с АС.ИЛ.К., Д.Г.ХР., Н.Г.ХР.
/спрямо които досъдебното производство е приключило с внесен обвинителен акт
като по Д 1139 от 2008 година/ и Т.Т.М., чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот и използване на неустановено техническо средство,
отнел чужди движими вещи – решетъчна ограда от арматурно желязо на стойност 54
лева; винкели и арматурни железа от асманлък 150 килограма на стойност 135 лева
и железни ограждения на зайчарник 110 килограма на 9 лева, всичко вещи на обща
стойност 198 лева, от владението на К. Т. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай –
престъпление по чл. 196 ал. І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 3 и 4 във вр. с
чл. 194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І букви А и Б във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК
.
До
откриване на съдебното следствие и по реда на чл. 85 от НПК в наказателното
производство не е приеман за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия
против подсъдимия.
В хода на съдебното производство двамата
подсъдими се представляват от служебен
защитник – адвокат Д. Т., назначен при условията на чл. 94 ал. І т. 2 НПК.
Със
съгласието на подсъдимите, в присъствието на защитника му производството е
стартирано по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372 ал. ІV във вр. с
чл. 371 т. 2 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура - Плевен подържа изцяло така повдигнатото против двамата
подсъдими обвинение за извършено престъпление против собствеността за единия
при условията на опасен рецидив за другия при условията на повторност. Пледира
за постановяване на осъдителна присъда при
условията на чл. 55 от НК като намира, че целите на наказанието биха се
постигнали чрез налагане на наказание лишаване от свобода за Й.Г. в размер на 2
години и 11 месеца а за М. 1 година и 29 дни, което да изтърпят реално при
строг режим в затвор.
Защитникът
на подсъдимите адвокат Т. моли съда да определи и наложи наказание при
условията на чл. 55 от НК.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимия
Т.Т.М. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин,
неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия
Й.Т.Г. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия
Й.Г. признава вината си,както и всички факти и обстоятелства изписани в
обстоятелствената част на обвинителният
акт. Дава категоричното си съгласие да не събират доказателства за тези факти.
Подсъдимия
Т.М. признава вината си,както и всички факти и обстоятелства изписани в обстоятелствената
част обвинителният акт. Дава категоричното си съгласие да не събират
доказателства за тези факти.
Предвид
горното съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят
К. Т. притежава вилен имот, находящ се в град Плевен, местността ***.
Подсъдимите
Й.Г. и Т.М. се познават и подържат приятелски взаимоотношения. Подобни
отношения били установени и между тях и лицата АС.ИЛ.К., Д.Г.ХР., Н.Г.ХР..
На
24.04.2008 година подсъдимите и останалите три лица се намирали в района на
местността ***. Придвижили се до там с каруците на АС.К. и Н.ХР..
Оглеждайки
вилните имоти наоколо забелязали, че във вилния имот на свидетеля Т. има
различни метални вещи. Решили да ги вземат и продадат като отпадъчно желязо. С
помощта на технически средства, които носели със себе си петте лица прерязали
оградната мрежа на двора на вилата и влезли вътре. От там изнесли и натоварили
в каруците следните движими вещи: решетъчна ограда от арматурно желязо; винкели
и арматурни железа от асманлък и железни ограждения на зайчарник .С каруците
петте лица се отправили към домовете си, за да ги скрият.
Междувременно
съседи на Т. забелязали петте лица и сигнализирали органите на полицията.
Служителите на МВР незабавно се отправили на местопрестъплението. Двамата подсъдими
и техните спътници забелязали идването на полицията и скрили двете каруци в
намираща се на близост гора и избягали.
Полицейските
служители на ІІ – ро РУ на МВР намерили двете каруци в близката гора, ведно с
двата впрегнати коня и ги завели в двор на изчислителния център в град Плевен
за установяване на собствениците им.
На
25.04.2008 година Н.ХР. и АС.К. отишли във Второ РУ на МВР, за да получат
каруците си заедно с двата впрегнати коня. И на двамата същите били върнати
срещу разписка.
Започнато
е наказателно производство за извършеното престъпление като първоначално било
образувано досъдебно такова против лицата Н.ХР., АС.К. и Д.ХР. под № 1139/2008
година по описа на ПлРС. Срещу тях бил изготвен и внесен в Районен съд Плевен
обвинителен акт за извършеното престъпление.
В хода
на извършените оперативно издирвателни мероприятия било установено и участието
на подсъдимите Й.Г. и Т.М. в извършване на горното престъпление. Срещу тях е
образувано и проведено досъдебно производство № Д – 1786/2008 година, въз
основа материалите на което и и образувано настоящото съдебно производство.
Оставените
на съхранение в ІІ – ро РУ на МВР Плевен движими вещи били предявени на
собственика Т. и същият категорично ги разпознал като неговите собствени.
В хода
на производството е назначена и извършена съдено оценителна експертиза. От
заключението същата се установява, че общата стойност на отнетото имущество
възлиза на 198 лева.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Й.Г. е осъществил състава на престъпление по 196 ал. І т. 2
във вр. с чл. 195 ал. І т. 3 и 4 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І
букви А и Б във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК.Извода за тази правна квалификация
потвърждава и приложеният по делото бюлетин за съдимост на подсъдимия, който е
многократно осъждан.
Доказателствата
по делото установяват, че с поведението си подсъдимия Т.М. осъществил състав на
престъпление по чл. 195 ал. І т. 3, 4 и 7 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл.
28 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ НК.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени към доказателствата по
делото по реда на чл. 373 ал. ІV от НПК доказателства, обективирани в следните
писмени документи, приложени по дознание № Д – 1786/2008 година по описа на Районна
прокуратура – Плевен – три броя разписки от 10.05.2008 година– лист 11-13 от
делото; протокол за разпит на свидетеля КР.М.М.–
лист 35 от делото, протокол за разпит на свидетеля К. М. М. лист 36 от делото,
протокол за разпит на свидетеля К. Т.Т. лист 37 от делото, заключение по
изготвената съдебно оценителна експертиза; справка за съдимостта на двамата
подсъдими, присъединени по реда на чл. 283 от НПК.
При
така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ призна подсъдимия
Т.Т.М. роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неграмотен,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.04.2008 година в град Плевен, при
условията на повторност, в съучастие като извършител с АС.ИЛ.К., Д.Г.ХР., Н.Г.ХР.
/спрямо които досъдебното производство е приключило с внесен обвинителен акт
като по Д 1139 от 2008 година/ и Й.Т.Г., чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот и използване на неустановено техническо средство,
отнел чужди движими вещи – решетъчна ограда от арматурно желязо на стойност 54
лева; винкели и арматурни железа от асманлък 150 килограма на стойност 135 лева
и железни ограждения на зайчарник 110 килограма на 9 лева, всичко вещи на обща
стойност 198 лева, от владението на К. Т. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради
което и на основание чл. 195 ал. І т. 3, 4 и 7 във вр. с чл. 194 ал. І във вр.
с чл. 28 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 1 от НК
го осъди на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които да се търпят при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор.
Съдът
призна и подсъдимия Й.Т.Г. роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.04.2008 година
в град Плевен, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с АС.ИЛ.К.,
Д.Г.ХР., Н.Г.ХР. /спрямо които досъдебното производство е приключило с внесен
обвинителен акт като по Д 1139 от 2008 година/ и Т.Т.М., чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот и използване на неустановено
техническо средство, отнел чужди движими вещи – решетъчна ограда от арматурно
желязо на стойност 54 лева; винкели и арматурни железа от асманлък 150
килограма на стойност 135 лева и железни ограждения на зайчарник 110 килограма
на 9 лева, всичко вещи на обща стойност 198 лева, от владението на К. Т. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 196 ал. І т. 2
във вр. с чл. 195 ал. І т. 3 и 4 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І
букви А и Б във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 1 от НК го осъди на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор.
Горните
наказания за всеки от подсъдимите съдът определи преценявайки конкретната
степен на обществена опасност на извършеното, на личната такава на Г. и М.,
които са лица с трайно установени противоправни навици и спрямо които наложените
до момента наказания не са оказали какъвто и да е превъзпитателен и
предупредителен ефект. Съдът намери, че посредством именно на наложените
наказания могат да бъдат изпълнени ефективно целите на наказанието, предвидени
в разпоредбата на чл. 36 НК.
При този изход на делото и чл.
189 ал. ІІІ от НПК СЪДЪТ осъди подсъдимия
М. да заплати сумата от 15 лева, представляваща направените разноски по делото
за възнаграждение на вещо лице в полза на Плевенски районен съд.
При този изход на делото и чл.
189 ал. ІІІ от НПК СЪДЪТ осъди подсъдимия
Г. да заплати сумата от 15 лева, представляваща направените разноски по делото
за възнаграждение на вещо лице в полза на Плевенски районен съд.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: