Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
...........2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 7028 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 08.04.2019г. на СРС, ІІ ГО,
56 състав по гр.д.№ 1136/2019г.
са отхвърлени предявените от Б.А.Г. срещу П.на Р.Б.искове с правно основание
чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено
със заповед № РД -08-1701/20.12.2018г. на главния прокурор на
РБългария на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ; с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „ръководител Учебен
център“, шифър по НКПД 1345 6013 и с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата 8 814. 96 лв., преставляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 21.12.2018г. – 21.06.2019г. С решението е
осъдена ищцата да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски на ответника
в размер на сумата 100 лв.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ищцата, с оплаквания за неправилност и
необоснованост на атакувания акт. Поддържа, че не е налице соченото уволнително
основание, поради липса на реално съкращаване на щата. Сочи, че е налице
идентичност между длъжността „Ръководител на учебен център“ в учебен център „Т.“,
от която е уволнена и длъжността „Управител на почивна база“ от новото щатно
разписание, тъй като и двете длъжности са натоварени изцяло с отговорността по
организацията на дейността на персонала и приемане и отчитане на стоково
материални ценности. Излага доводи, че учебен център „Т.“ продължава да
съществува в същия вид и организация, като вече не е третостепенен разпоредител
с бюджетни средства и неговите служители се назначават от главния прокурор, но
това е без значение за спора. Твърди, че е налице само промяна в наименованието
на длъжността в новото щатно разписание, но липсва промяна в основните й
трудови функции. С оглед така заявените
доводи, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
да уважи предявените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Въззиваемата страна П.на Р.Б.оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор. Излага подробни съображения, че е налице реално съкращаване
на длъжността „Ръководител учебен център“, УЦ „Т.“ – п.п. Витоша, съгласно
решение по т. 18 от Протокол №
14/27.03.2014г. за утвърждавене на нова структура и заповед № 877/01.04.2014г.
на главния прокурор за утвърждаване на ново щатно разписание на служителите на
Администрацията на главния прокурор /АГП/. Поддържа, че вследствие
реализираните структурни промени в АГП, административното и финансово - счетоводното
обслужване на УЦ „Т.“ се осъществява чрез дирекции „Административно-правна“ и
„Бюджет, счетоводни дейности и управление на почивни бази“ към АГП, като
ръководството и контрола на дейността на съдебните служители в УЦ „Т.“ се
осъществява от ръководител сектор „Управление на почивните бази“ към дирекция „Бюджет, счетоводни дейности и
управление на почивни бази“ при АГП. Излага подробни доводи, че създадената с
новото щатно разписание длъжност „Управител почивна база“ в УЦ „Т.“ - п.п.Витоша
е с различни функции от длъжността „Ръководител Учебен център“. Сочи, че
учебният център е закрит, включително и банковите му сметки, като
новосъздадената длъжност „Управител почивна база“ няма функции, свързани с
разходването на средства като третостепенен разпоредител с бюджета, а УЦ „Т.“
се обслужва счетоводно от дирекция „Финансово -стопанска дейност“ при
Администрацията на главния прокурор. Твърди, че длъжността „Управител почивна
база“ няма работодателски функции по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, тъй като
служителите в учебния център се назначават от главния прокурор. Моли съда да
потвърди решението, с присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо,
а по същество жалбата е неоснователна.
Предявени
са искове с правно основание чл. чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД -08-1701/20.12.2018г. на Главния прокурор на РБългария на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност – „ръководител Учебен център“, шифър по НКПД 1345
6013 и с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата 8 814. 96 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за периода 21.12.2018г. – 21.06.2019г.
В случая по делото е безспорно установено,
че: 1/между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Ръководител
Учебен център“ в Учебен център „Т.“, п.п. Витоша, гр. София, съгласно
допълнително споразумение № ЛС-2172/02.07.2012г. към трудов договор №
Д-1/08.03.2010г.; 2/ със заповед № 877/01.04.20014г. на главния прокурор
е утвърдено ново длъжностно разписание на служителите на Администрацията на
главния прокурор, в съответствие с решение по т. 18 от Протокол №
14/27.03.2014г. на ВСС и с решение по т. 62 от Протокол № 20/15.05.2014г. на
ВСС, с което е дадено съгласие за
закриване на УЦ „Т.“ като третостепенен разпоредител с бюджетни средства в
структурата на второстепенния разпоредител с бюджет – П.на РБ, като служителите
в учебния център се назначават и освобождават от главния прокурор, а
ръководството им се осъществява от дирекция „Сграден фонд и техническо
обслужване“ при АГП 3/ в новото щатно разписание, в сила от
01.04.2014г., длъжността „Ръководител учебен център“ не фигурира, а ръководството
и контрола на дейността на служителите в УЦ „Т.“ се осъществява от ръководител
сектор „Управление на почивните бази“ към дирекция „Бюджет, счетоводни дейности
и управление на почивни бази“ при АГП.
По
делото не са оспорени твърденията на ответника, че с решение по гр.д. №
37182/2014г. на СРС, 72 с-в, влязло в сила на 30.11.2016г., е отменено
дисциплинарно уволнение на ищцата, наложено със заповед от 18.06.2014г. на
главния прокурор и същата е била възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „Ръководител Учебен център“. След възстановяването й на заеманата
длъжност, с влязло в сила на 08.10.2018г. решение от 28.06.2017г. по гр.д. №
13913/2017г. на СРС, 62 с-в, е отменено уволнението на ищцата, извършено със
заповед № РД-08-68/17.01.2017г. на главния прокурор на основание чл. 328, ал.1,
т. 2 КТ, поради липса на спазена закрила по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ и ищцата
отново е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед №
РД-08-1524/07.11.2018г. на главния прокурор, поради производствена
необходимост, на основание чл. 138, т. 4 ЗСВ вр. чл. 120, ал.1 и чл. 267, ал. 3 КТ, е възложено на ищцата да изпълнява за срок от 45 календарни дни, считано от
07.11.2018г. длъжността „Управител почивна база“ в УЦ „Т.“. С атакуваната в
настоящото производство заповед № РД-08-1701/20.12.2018г. на главния прокурор е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, след дадено предварително разрешение с писмо от 17.12.2018г. от Дирекция
„Инспекция по труда,“ София.
Съгласно доктрината и трайната
съдебна практика, съкращаване в щата е
налице както при намаляване бройките на работници и служители, така и при
реална промяна само на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното
разписание. Форма на реално съкращаване в щата е и преминаването на трудовите
функции от една длъжност към друга, като във всички случаи на липса на пълно
съвпадение, е налице реално съкращаване, независимо дали едновременно с
промените в трудовите функции има намаляване и на щатни бройки/решение №
184/02.06.2011г.по гр.д. № 803/2010г. на ГК, ІV ГО на ВКС/.
В
случая е безспорно по делото, че в новото щатно разписание не фигурира заеманата
от ищцата длъжност „Ръководител учебен център“, като единственият спорен по
делото въпрос, въведен във въззивното поризводство, е дали длъжността
„Управител почивна база“ в новото щатно разписание е с идентични трудови
функции с оглед реалното съкращаване на длъжността.
Съгласно задължителната практика на ВКС, за
характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а
правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на
трудовите му функции – така решение № № 168/10.06.2014г. по гр.д. № 5342/2013г.
на ВКС, ІV ГО. Съгласно мотивите
на цитираното решение, за преценката дали между стара и нова длъжност има
съвпадение е без значение наименованието им, е
естеството на възложената работа и същностните, определящи я трудови функции.
В случая въззивният съд намира, че е
налице реално премахване на заеманата от ищцата длъжност като съвкупност от
трудови функции и създаване на нова длъжност. Доводите в жалбата относно липса на реално
съкращаване на заеманата от ищцата длъжност са неоснователни.
Основателни са доводите на въззиваемата страна
в тази връзка, че с решението на ВСС от 15.05.2014г. самият УЦ „Т.“ е закрит
като самостоятелна административно и счетоводно
структура и съгласно новото щатно разписание, финансово-счетоводното и
административно обслужване на учебния център се осъществяват съответно от
дирекции „Бюджет, счетоводни дейности и управление на почивни бази“ и „Административно
-правна“ при АГП. Със закриването на УЦ „Т.“
като третостепенен разпоредител с бюджетни средства, са съкратени всички
длъжности, изпълняващи функции по финансово -счетоводното и административно
обслужване и процесната длъжност с ръководни функции.
Съгласно представената длъжностна
характеристика за новосъздадената длъжност „Управител почивна база“, в същата
не са включени функции, свързани с разходването на средства като третостепенен
разпоредител с бюджет, както и функции по назначаване и освобождаване на
персонал съгласно изискванията на КТ. В длъжностната характеристика за
длъжността управител на учебен център са предвидени такива функции – т.3.9;
3.13 и т. 3.16 от същата. При сравнение между длъжностните характеристики е
видно, че е налице изцяло различно място на съответната длъжност в структурата
на организационната подчиненост, тъй като в новото щатно разписание е налице
създаден сектор „Управление на почивните бази“ към АГП, с отделен ръководител с отделна длъжностна
характеристика, на когото е подчинен организационно управителя на почивна база.
Длъжността „управител на почивна база“, съгласно представената длъжностна
характеристика, включва ръководни дейности от организационно естество – да
планира, организира, ръководи дейността на служителите в УЦ „Т.“; да
организира, осъществява контрол по получаването, съхранявянето и стопанисването
на стоково - материални ценности; да контролира дали доставените материали,
оборудване и консумативи са в заявените количества при периодични доставки, да организира и
контролира закупуването на стоки и материали, доставянето им и оформя
съпровождащата ги документация, съгласува заявките за доставка на материали и
консумативи и т.н. При така изложеното съдът намира, че възложените същностни функции
на двете длъжности са различни, доколкото липсата на функции по разходване на
бюджетни средства и работодателски функции в длъжността „управител на почивна
база“ е съществена, а функциите по назначаване от
Предвид изложеното, е налице реално съкращаване
на заеманата от ищцата длъжност като съвкупност от същностните й трудови
функции по длъжностна характеристика. С оглед горното, главният иск по чл. 344,
ал.1, т. 1 КТ е неоснователен, поради което са неоснователни и исковете по чл.
344, ал.1, т. 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
При така изложените съображения,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на въззиваемата
страна следва да се присъдят претендираните разноски за въззивното производство
в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.04.2019г. на СРС, ІІ ГО, 56 състав по
гр.д.№ 1136/2019г.
ОСЪЖДА Б.А.Г., ЕГН ********** да
заплати на Прокуратурата на Република България, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 100 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.