Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 27.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Радина Хаджикирева

 

при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1079 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.) от Гаранционен фонд срещу И.М.Б. за заплащане на сумата от 962 лв., представляваща заплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 110273/24.03.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.) изплатил по щета № 110273/24.03.2015 г. сумата от 962 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Кадди” с рег. № Х 2014 ВН, собственост на Община Свиленград, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.03.2015 г. в с. Пъстрогор, общ. Свиленград. Поддържа, че виновен за катастрофата бил ответникът И.М.Б., който управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № СН 7904 ВВ, собственост на Т.Г., тъй като при излизане от изхода на бензиностанцията, за да се включи в движението, навлязъл в лентата за насрещно движение, и не пропуснал правилно движещия се лек автомобил „Фолксваген Кадди” и го ударил. Посочено е, че в нарушение на чл. 249, вр. чл. 259 КЗ (отм.) ответникът управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С регресна покана № 96/18.03.2016 г. поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но до момента не бил погасил задължението си. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника – адв. М., с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Заявява, че оспорва протокола за ПТП, както и че действията на ответника били довели до вредоносния резултат. Въвежда възражение за съпричиняване на ПТП от водача на другия автомобил. Също така възразява, че поканата за доброволно изпълнение била изпратена на неправилен адрес. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения протокол за ПТП № 1425403/09.03.2015 г., съставен от Борислав Радев – мл. автоконтрольор при РУ – гр. Свиленград, се установява, че на 09.03.2015 г., около 10 ч. в района на бензиностанция „Гравуна“ в с. Пъстрогор, общ. Свиленград е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СН 7904 ВВ, собственост на Т.Г., управляван от ответника И.М.Б., и управлявания от водача Анастас Николов Янакиев товарен автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № Х 2014 ВН, собственост на Община Свиленград. От скицата в протокола се изяснява, че при излизане от района на бензиностанцията, за да се включи в движението, ответникът не пропуснал движещия се по улицата, минаваща покрай бензиностанцията, товарен автомобил „Фолксваген Кадди“. Подробно са описани настъпилите щети по двете превозни средства. Съставеният протокол е подписан както от полицейския служител, така и от двамата водачи. За това нарушение срещу ответника И.М.Б. бил издаден акт за установяване на административно нарушение сер. Т № 984004/09.03.2015 г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 15-0351-000095/22.04.2015 г. от началник Група към ОД на МВР – гр. Хасково, РУ– гр. Свиленград, като е прието, че с действията си ответникът И.М.Б. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, тъй като не е пропуснал пътно превозно средство, движещо се по пътя, на който излиза от крайпътна територия. Поради това на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв.

В разглеждания случай от представената справка от базата данни на  Гаранционен фонд се изяснява, че към датата на ПТП – 09.03.2015 г., за лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СН 7904 ВВ не е имало действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като сключената на 08.05.2014 г. е прекратена поради неплащане на вноска на 24.08.2014 г.

По делото е приложена преписка по щета № 110273/24.03.2015 г., образувана по уведомление от собственика на увредения автомобил, към която са приложени уведомление за имуществени вреди, доклад по щета и технически експертизи, установяващи размера на причинените вреди по автомобила, възлизащи на сумата от общо 1517,07 лв., включваща нови части и материали, както и труд.

Видно от представеното платежно нареждане на 01.03.2016 г. ищецът е изплатил на Община Свиленград обезщетение в размер на 962 лв.

От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че от техническа гледна точка е възможно при осъществяване на описания в исковата молба и протокола за ПТП механизъм на настъпването му да бъдат увредени именно частите и детайлите, за които ищецът е констатирал, че следва да изплати обезщетение. Вещото лице е достигнало до извода, че е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите увреждания на автомобила. Посочено е, че товарният автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № Х 2014 ВН не е бил отремонтиран след процесното ПТП. Стойността на новите части, детайли и консумативи, които е трябвало да се вложат при ремонта на процесния автомобил, определена към датата на ПТП, възлиза на 2415,18 лв. Общата сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил, към датата на ПТП е в размер на 1517,07 лв. Според вещото лице действителната стойност на процесния автомобил възлиза на 1497 лв. Тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт на автомобила надвишавала действителната му стойност, експертът е достигнал до извода, че е налице „тотална щета“ по смисъла на КЗ (отм.).

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.), е необходимо да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а именно: настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че за управляваното от ответника МПС не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

На следващо място, от приложените по делото писмени доказателства се изяснява, че настъпилото ПТП е причинено от ответника, който при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СН 7904 ВВ е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал движещия се по пътя, на който е излизал, лек автомобил „Фолкваген Кадди“ с рег. № Х 2014 ВН. Вследствие тези действие на ответника са причинени материални щети. Съдът намира осъщественото от този водач деяние за противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 37, ал. 3 ЗДвП. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че не било доказано, че той има вина за настъпване на произшествието. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че констативният протокол за ПТП съставлява годно доказателствено средство, тъй като по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който е съставен от компетентно длъжностно лице – разследващия орган, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което този документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които това длъжностно лице е възприело непосредствено. Ответникът е подписал документа и в отговора не се оспорва това обстоятелството, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за него факти (че именно той е нарушил правилата за безопасност на движението), този документ следва да се ползва с доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на виновния водач. Материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. От своя страна, ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността му, а общото оспорване, макар и обяснимо като защитна позиция, не може да доведе до доказаност на тезата за неоснователност на иска. С оглед всичко изложено и като се вземе предвид, че ответникът е наказан по административен ред с влязло в сила наказателно постановление, съдът приема, че деянието му е противоправно, доколкото е извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 37, ал. 3 ЗДвП. От съвкупната преценка на всички доказателства може да се направи еднозначен извод, че причинените на товарния автомобил щети са в причинно-следствена връзка с това противоправно поведение на ответника. Като съобрази всичко изложено и събраните по делото доказателства, съдът намира, че се установява по безспорен начин, че ответникът като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ е нарушил правилата за движение по пътищата, като това негово поведение се явява пряка и непосредствена причина за причинените на товарния автомобил „Фолксваген Кадди“ щети. В този ред на мисли, съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че водачът на другия автомобил е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не се установи конкретно действие или бездействие на пострадалия, с което обективно да е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение на делинквента, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на ответника са осъществени в обективната действителност. От това следва, че е налице основанието на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), съгласно които Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка. Поради което са осъществени и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), съгласно която след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увредения собственик на МПС до размера на платеното – причинна връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника, липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на управлявания от него автомобил и заплатено застрахователно обезщетение на третото лице.

Наличието именно на описаните от ищеца щети по автомобила вследствие на твърдения инцидент се доказа по категоричен начин както от представените писмени доказателства (вкл. техническите експертизи по щетата), така и от приетото по делото и неоспорено заключение на САТЕ. Според експерта причинените вреди на увреденото МПС се намират в причинна връзка с инцидента. Не се установява те да се дължат на предходно ПТП. Вещото лице сочи, че при настъпване на ПТП по механизма, отразен в протокола, технически е възможна увреда на всички авточасти до степента, посочена от ищеца, като същите са получени именно вследствие на произшествието. Експертът е категоричен, че е налице причинно-следствена връзка между механизма и настъпилите щети. Поради това и възражението на ответника е неоснователно. След подробен анализ вещото лице аргументира по какъв начин са получени вредите, както и че общата стойност на средствата, необходими за възстановяване на увредения автомобил (вкл. части и труд), възлиза на сумата от 1517,07 лв. По правило обезщетението съответства на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество. Когато тези разходи доближават или надвишават себестойността на самото имущество, извършването им е или неизгодно (икономически тотал) или невъзможно (технически тотал), което налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на повреденото имущество. При тези данни съдът намира, че изплатеното обезщетение от 962 лв. дори е в по-малък размер от дължимото такова в случая при изчислените от САТЕ размери на стойността на самото МПС в състоянието му към деня на деликта, респективно стойността на средствата за ремонт. Тъй като обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното плащане, в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на заплатената сума, а именно 962 лв.

Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция се явява доказана по основание и размер, и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца търсената сума от 962 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса, възнаграждение за особен представител и съдебно-техническа експертиза в общ размер на 600 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА И.М.Б., ЕГН: **********,***, да заплати на Гаранционен фонд, с административен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, по иска с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.) сумата от 962 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110273/24.03.2015 г. обезщетение за имуществени вреди на товарен автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № Х 2014 ВН, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 09.03.2015 г. в с. Пъстрогор, общ. Свиленград, в резултат на виновно поведение на И.М.Б. като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СН 7904 ВВ, който е управлявал МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 600 лв., представляваща сторените пред първата инстанция разноски.

Присъдените в полза на Гаранционен фонд, с административен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           Районен съдия: