№ 128
гр. Перник, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно
гражданско дело № 20231700500089 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Въззиваемият се явява лично с адв. Ч..
Ответникът не се явява, представлява се от адв. Ц..
Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.
Адв. Ц. – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Ч. - Поддържам въззивната жалба. Няма да соча нови доказателства и
нямам доказателствени искания. Нямам възражения по доклада на съда. Представил
съм списък за разноски, заедно с въззивната жалба.
Адв. Ц. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам си подадения отговор. Няма
да соча други доказателства и нямам доказателствени искания. Нямам възражения по
доклада на съда. Представям списък за разноски.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Ч. – Моля да уважите въззивната жалба по съображенията изложени в нея.
В допълнение ще посоча, ако доверителя ми реално имаше задължението да подава
тези имуществени декларации, както за имущество, така и за конфликт на интереси, то
1
съгласно приложимото и относимо законодателство съгласно чл. 10 от ЗНА, а именно
ЗП КОНПИ, който указва, че трябва годишно да се подават този вид декларации, то
следваше той да ги е подавал годишно, а такова действие не е извършвано, именно
поради, което не е налице задължение за доверителят ми да се идентифицира със
своето имуществено състояние и няма задължението и не е в конфликт на интереси. От
друга страна следва да отбележим едно обстоятелство, че материално правните
разпоредби трябва да се тълкуват пряко в общия смисъл и директно в това, което е
имал воля законодателя. В тази връзка всяко разширително тълкуване би довело до
разнопосочна съдебна практика, така и до своеволията на страните каквато в
настоящия момент ответната страна е направила, като е прекратила неправомерно
незаконосъобразно едно трудово правоотношение. Отново ще посоча, че е на трудово
правоотношение на общински служител, а не на държавен служител. Същият не може
да бъде приравняван на държавния служител. Налице са много приложими материално
правни разпоредби, които доказват тези обстоятелства. Основни аргументи в тази
насока подробно съм изложил с въззивната жалба, които поддържам. Правя
възражение за прекомерност на адвокатското възражение на другата страна.
Адв. Ц. – Освен съображенията, които съм изложил в отговора на въззивната
жалба, искам да кажа, че аргументите, които е изложил РС са напълно достатъчни и
съответстват на фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. Искам
да поясня, че в случая не става въпрос за подаване, или неподаване на каквито и да е
декларации, а става въпрос за едно обективно несъответствие със заеманата длъжност
и участието в търговски дружества. Твърдението, че длъжността, тъй като е в орган на
местното самоуправление не отговаря на чл. 107 от КТ и не следва да се прилагат тези
ограничения е неоснователна, тъй като изрично закона за администрацията в чл. 1, ал.
3 е посочил, че тези разпоредби се отнасят и за органите на местното самоуправление.
Поради тази причина длъжността, която е заемал жалбоподателя, е включена в списъка
на длъжностите в администрацията. Моля да присъдите на представляваната от мен
община направените по делото разноски. Считам, че разноските не са прекомерни,
касае се за няколко обективно съединени иска и те са в рамките на минималните
размери съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения. При условия на
евентуалност, ако постановите решение за отмяна на атакуваната заповед, то моля
въпреки това да отхвърлите претенциите на ищеца за обезщетение за оставането му без
работа. По делото не са представени никакви доказателства, че ищецът не е работи
след уволнението, също така не са събрани и никакви доказателства относно размера
на претендираното обезщетение.
Адв. Ч. /реплика/ – С оглед на изявеното от кО.ата, ще заявя, че материално
правните разпоредби трябва да се тълкуват пряко според точния им смисъл. В тази
връзка следва да се отбележи, че Закона за администрация е общ закон, а доколкото КТ
се явява кодекс и нормативен акт от по–висока степен, както и специален закон по
2
отношение на общия закон за администрацията. В тази връзка се прилагат
разпоредбите на КТ и при тяхното пряко тълкуване законодателят, ако е имал
желанието да посочи, че този текст е дължим и за общинските служители, той
следваше и щеше да го индивидуализира в тази материална разпоредба. Липсата на
такава индивидуализация в тази материално правна разпоредба на чл. 107 и указване,
че е относимо само за трудовите правоотношения на държавните служители по
презумция следва да се тълкува обратно. От друга страна по отношение на
претендираното обезщетение, считам, че чл. 154 от ГПК казва, че всяка страна доказва
своето твърдение, а отрицателни факти, каквито отрицателен факт ние твърдим, не
подлежи на доказване. В този случай ответната страна, ако следва да обори
отрицателния факт, трябва да го обори с доказателства.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение на
09.03.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3