Решение по дело №199/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 75/11.04.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 1000/2011 год., Кърджалийският районен съд е признал С. И. Л. от Г.К. за виновен в това, че на 01.05.2011 год. в Г. К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „525 ТДС”, с per. № К * АТ, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 2528/22.04.2010 год. на началника на РУМВР - К., влязло в сила на 19.01.2011 год., и Наказателно постановление № 3845/27.09.2010 год. на началника на РУП - К., влязло в сила на 19.01.2011 год., поради което и на основание чл. 343в ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор. С присъдата, на основание чл. 68 ал. 1 от НК, съдът е постановил подс. С. И. Л. да изтърпи и наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, наложено му с Определение № 44/09.07.2009 год. по Ч.н.дело № 501/2009 год. по описа на PC - К. като едно общо наказание за осъжданията му по Н.о.х.дело № 16/2007 год. по описа на PC - К. и по Н.о.х.дело № 768/2006 год. по описа на PC - К., при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Осъдил е подс.Л. да заплати по сметка на PC - К. сумата от 790 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С. И. Л. от Г.К., който чрез защитниците си я обжалва като неправилна – необоснована, незаконосъобразна, постановена при нарушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата на адв.Б. – защитник на подс.Л., без да се правят конкретни оплаквания, се излагат искания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан; а алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора, отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и за изменение на присъдата с намаляване на наложеното на подсъдимия наказание или прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. В жалбата на адв.А. – защитник на подс.Л., се излагат съображения за несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, като се твърди, че подсъдимия към инкриминирания момент е притежавал свидетелство за правоуправление, но то не е било в него. Развиват се подробни съображения относно допуснати според защитника съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразяващи се в неуважаване на редица доказателствени искания, свързани със здравословното състояние на подсъдимия; както и се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание. Отново се правят искания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подс.Л. да бъде признат за невиновен и оправдан; а алтернативно - за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание подс.Л., лично и чрез защитниците си, поддържа жалбите така, както са предявени и по изложените в тях съображения. Излагат се доводи за извършване на деянието от подс.Л. в състояние на невменяемост, като се оспорва заключението на вещите лица по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза. Алтернативно се прави искане за налагане на наказание „пробация” по отношение на подсъдимия.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбите са неоснователни. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание напълно съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, поради което същото не е явно несправедливо. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са частично основателни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като при проведеното от въззивния съд съдебно следствие са събрани нови писмени доказателства - 3 бр. удостоверения за раждане, издадени от Община К.; както и 3 бр. епикризи, касаещи здравословното състояние на роднини на подсъдимия - на И. Т. Л., С. М. Л. и Е. М. Л.. От събраните и от двете инстанции доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подс. С. И. Л. е роден на 01.08.1981 год в Г.К., където живее постоянно. Има завършено средно образование, не е женен, но живее на съпружески начала и е баща на 4 деца, макар да не ги е припознал, като всичките са малолетни. Не работи, осъждан е неколкократно на наказания „обществено порицания”, „глоба”, „пробация” и „лишаване от свобода”, чието изпълнение е било отложено по чл.66 ал.1 от НК, за извършени престъпления от общ характер. С Определение № 44/09.07.2009 год., постановено по Ч.н.дело № 501/2009 год. по описа на PC - К. на подс.Л. е определено едно общо наказание измежду наложените му такива по две влезли в сила присъди - по Присъда № 2/17.01.2008 г. по Н.о.х.дело № 16/2007 год. по описа на PC - К., влязла в сила на 07.07.2008 год. и по Присъда № 23/25.02.2008 год. по Н.о.х.дело № 768/2006 год. по описа на РС – К., влязла в сила на 08.07.2008 год., по-тежкото от двете, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. По местоживеене не се ползва е добри характеристични данни.

Подс.Л. бил санкциониран над 30 пъти за различни нарушения на правилата за движение по пътищата, като към 01.05.2011 год. броят на контролните му точки по ЗДвП бил отрицателен, а именно: -56 /минус 56/ контролни точки. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки (ЗПАМ) № 8033/10.11.2008 год., издадена от началника сектор ПП - КАТ към ОДМВР - К., поради отнемане на всички контролни точки по ЗДвП на подс. Л. с влезли в сила наказателни постановления, било разпоредено изземването на свидетелството за правоуправление на МПС на последния, като заповедта била връчена лично на подсъдимия на 13.01.2009 год. и влязла в сила на 21.01.2009 год. С Наказателно постановление № 2528/22.04.2010 год., издадено от началника на РУМВР – К., и с НП № 3845/27.09.2010 год., издадено от началника на РУП - К., на С. И. Л. били наложени административни наказания „Глоба” за управление на МПС без водачът да притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Постановленията били връчени лично на наказаното лице на 11.01.2011 год. и влезли в сила на 18.01.2011 год.

Въпреки, че свидетелството му за правоуправление било иззето и нямал свидетелство за правоуправление на МПС, респ. въпреки че бил наказван по административен ред с посочените по-горе наказателни постановления за управление на МПС без съответно свидетелство, на 01.05.2011 год., около 14.30 часа в Г. К., кв. „Възрожденци”, до ресторант „Рибарска среща” подс.Л. се качил в лек автомобил марка „БМВ”, модел „525 ТДС” с peг. № К * АТ, собственост на И. Т. Л. и потеглил с автомобила, управлявайки го. Тези действия на подсъдимия били наблюдавани от свидетелите К. и Д. – полицейски служители, които били изпратени от дежурния офицер в РУП – К. в района на ресторант „Рибарска среща” във връзка с подаден сигнал, че подс.С. Л. извършва изнудване на лице в ресторанта. Същите потеглили след подс.Л. и го спрели в района на бензиностанция „Симекс”, като му поискали свидетелството за правоуправление. Подсъдимият им отговорил, че няма такова свидетелство, поради което му бил съставен АУАН. Л. бил задържан по реда на ЗМВР въз основа на Заповед за задържане с peг. № 139/02.05.2011 год., издадена от А. Ж. Ж. - полицай при РУП - К., с начало на задържането 15.00 часа на 02.05.2011 год.. като задържаният бил свободен от полицейското задържане в 19.00 часа на 02.05.2011 год.

От писменото заключение на вещите лица по назначената на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и от показанията им в съдебно заседание се установява, че въпреки наличието на медицински документи за хоспитализации на подс.Л. в психиатрични отделения, вещите лица не са установили наличие на психично заболяване, което да отговаря на критериите за кратковременно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 ал.1 от НК; по време на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като същият е могъл да разбира и възприема фактите и да участва в правни процедури, вкл. като дава достоверни обяснения, ако желае.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – от обясненията на подс.Л. в хода на съдебните прения, които следва да бъдат кредитирани; от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Д., дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещите лица д-р М., д-р Ф. и доц.Ш. по назначената на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и от показанията им в съдебно заседание, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от двете съдебни инстанции.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК – на 01.05.2011 год. в Г. К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „525 ТДС”, с per. № К * АТ, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 2528/22.04.2010 год. на началника на РУМВР - К., влязло в сила на 19.01.2011 год., и Наказателно постановление № 3845/27.09.2010 год. на началника на РУП - К., влязло в сила на 19.01.2011 год., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Безспорно е осъществяването на деянието от подс.Л. от обективна страна. Така, по несъмнен начин е установено, че издаденото на подсъдимия свидетелство за правоуправление на МПС му е било отнето през 2009 год. със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 8033/10.11.2008 год., връчена на подсъдимия Л. на 13.09.2009 год. и влязла в сила на 21.01.2009 год., на основание чл.171 т.4 от ЗДвП - след отнемане на всичките му контролни точки, т.е. същият е загубил придобитата си през 2006 год. правоспособност по силата на чл. 157 ал.4 от ЗДвП. Установено е също, че подсъдимия Л. е управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление на МПС на инкриминираната дата, и то в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление – с Наказателно постановление № 2528/22.04.2010 год. на началника на РУМВР - К., влязло в сила на 19.01.2011 год., и Наказателно постановление № 3845/27.09.2010 год. на началника на РУП - К., влязло в сила на 19.01.2011 год. В тази връзка съдът намира, че е неоснователен довода на защитниците на подсъдимия – че не било изяснено по делото дали действително към инкриминираната дата – 01.05.2011 год., подс.Л. е нямал валидно свидетелство за правоуправление на МПС. Това е така, тъй като от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимия е иззето през 2009 год., поради загубване на правоспособността му да управлява МПС след отнемане на всички контролни точки. Не пораждат такава неяснота относно това обстоятелство и отразените в АУАН данни, респ. вписването в същия на думите „…СУ на МПС №..”, след което са вписани номера и датата на издаване на личната карта на подс.Л., което според защитата сочело, че такова свидетелство за правоуправление е било налично към момента на съставяне на АУАН. Действително в АУАН, в началото на реда, на който се посочват № на свидетелството за правоуправление, категорията и къде водача се води на отчет, съставителя на акта е вписал думите „…СУ на МПС №..”, след което е вписал номера и датата на издаване на личната карта на подс.Л., което според настоящата инстанция се дължи на обстоятелството, че актосъставителят е започнал да вписва номера на СУМПС на подсъдимия, но след обяснението му, че няма такова свидетелство, е вписал в акта номера и датата на издаване на личната карта на подсъдимия. От друга страна, не са събрани каквито и да било доказателства, че към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, подс.Л. е имал възстановена правоспособност, респ. валидно свидетелство за правоуправление на МПС. В тази връзка, впрочем, и самият подсъдим пред първоинстанционния съд е направил признание, че когато полицаите го спрели, не е имал свидетелство за правоуправление на МПС.

От субективна страна престъплението подс.Л. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обективиран в поведението му – същият е съзнавал, че няма свидетелство за правоуправление на МПС /тъй като същото му е било иззето и е лишен от правоспособност/, както и че е наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, въпреки което е управлявал на инкриминираните дата и място МПС. Във връзка с изложените доводи от защитата на подсъдимия – че подс.Л. страда от психично заболяване, което го прави невменяем, респ. наказателно неотговорен, настоящата инстанция намира, че същите са неоснователни. Това е така, тъй като по делото е назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс.Л., която е дала заключение, че подсъдимия е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като не страда от психично заболяване. Заключението на тази експертиза, както и показанията на изготвилите го вещи лица в съдебно заседание пред първоинстанционния съд настоящата инстанция намира за пълни, ясни, обосновани, компетентно и професионално изготвени, като не възникват никакви съмнения в правилността им, поради което същите следва да бъдат кредитирани изцяло, както впрочем правилно и обосновано е сторил това и първоинстанционният съд, който е изложил в мотивите към обжалваната присъда изключително подробни съображения, за да отхвърли възраженията и становищата на защитниците на подсъдимия относно заключението, вкл. и направените доводи /аналогични на направените и пред настоящата инстанция/, които съображения настоящият състав възприема изцяло, без да е необходимо преповтарянето им.

При налагане на наказанието за извършеното престъпление първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – направеното самопризнание, семейното му положение, както и обстоятелството, че е бил правоспособен водач; а като отегчаващи такива - обремененото съдебно минало на подсъдимия, лошите му характеристични данни, изключителната упоритост на подсъдимия при извършване на нарушения по ЗДвП, вкл. и такова, представляващо престъпление по смисъла на НК /с присъда № 23/25.02.2008 год. по Н.о.х.дело № 768/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, влязла в сила на 08.07.2008 год., за извършено престъпление по чл. 343в ал. 2, във вр. с ал.1 от НК и при приложението на чл.55 ал.1 от НК подсъдимият Л. е осъден на наказание „пробация”, с наложени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа годишно за срок от 1 година /, като съдът е приел, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, обосноваващи прилагане разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2, б. „б" от НК. С оглед на тях съдът е наложил на подс.Л. наказание при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, над средния размер на предвиденото в закона за това престъпление, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца, за което е счел, че ще постигне целите на наказанието по чл.36 от НК. Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на наказанието „лишаване от свобода” на подс.Л. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като освен отчетените от първоинстанционния съд, като такива следва да бъдат отчетени и типичната степен на обществена опасност на деянието, разкаянието му за извършеното, тежкото му материално състояние /подсъдимият е безработен и няма доходи или имущество/, както и обстоятелството, че същият е баща на 4 малолетни деца /което обстоятелство е прието за установено от първоинстанционния съд/, за които следва да полага грижи. Същевременно, при индивидуализацията на наказанието на подс.Л. първоинстанционният съд съществено е надценил превантивната цел на наказанието, придавайки й по-голяма тежест от необходимата. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложеното от първоинстанционния съд наказание на подс.Л. по размер се явява явно несправедливо – очевидно несъответстващо на характера и тежестта на престъплението, на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и на целите на ричната и генералната превенция на наказанието по чл.36 от НК. Ето защо, следва наказанието на подс.Л. за извършеното престъпление, предмет на настоящото производство, да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер за това престъпление. Посоченото налага обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде намалено наложеното на подс.Л. наказание „лишаване от свобода” за ср¯к от 1 година и 3 месеца, на „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, като съдът намира, че наказание в посочения размер би било в пълна мяра достатъчно за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Настоящата инстанция намира, че с оглед упоритостта на подсъдимия при извършване на нарушения и престъпления, свързани с управление на МПС, като очевидно налагането на същия на наказания по административен и съдебен ред, несвързани с лишаване от свобода, не са изиграли никаква роля за корекция на поведението му и не са постигнали целите на наказанията, не са налице условия за по-нататъшно намаляване на наказанието на подсъдимия, нито пък за замяната му с друго по-леко наказание, а именно: с наказание „пробация”, в какъвто смисъл е направеното искане от подсъдимия и неговите защитници. Правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е постановил ефективно изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, тъй като за приложението на института на условното осъждане съществува формална пречка – подсъдимият Л. е осъждан на наказания „лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер. Именно поради извършване на инкриминираното в настоящото производство деяние в изпитателния срок на предходно негово осъждане, правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК, постановявайки изтърпяването от подсъдимия Л. и на определеното му общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение е било отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила, наложено му с Определение № 44/09.07.2009 год., постановено по Ч.н.дело № 501/2009 год. по описа на PC – К..

Настоящата инстанция намира, че не са налице твърдяните от защитниците на подсъдимия съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане на делото, изразяващи се в неуважаване на доказателствени искания на защитата, тъй като правените такива /каквито впрочем са направените и пред настоящата инстанция/ касаят факти и обстоятелства, за които са събрани достатъчно доказателства по делото, макар и същите да не са в унисон с твърденията и доводите на защитниците.

С оглед изложеното, съдът намира, че извън наложителното изменение на присъдата чрез намаляване на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подс.Л., обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1, и чл. 334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 75/11.04.2012 год. по Н.о.х.дело № 1000/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТТА Й, с която за извършеното престъпление по чл. 343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, на С. И. Л. от Г.К., с ЕГН *, е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, като НАМАЛЯВА наказанието „лишаване от свобода” от 1 година и 3 месеца, на 5 /пет/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението Õ окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.