Решение по дело №737/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№4611/20.08.2024 г. подадена от В. Н. Н. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Белене, с назначен процесуален представител адвокат Ц. И. А. от АК Плевен, вписан под № 1416 в Националния регистър за правна помощ.

Обжалва се Заповед №Л-3754/09.08.2024 г. на заместник - главен директор на ГДИН – София, с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е отказано преместването на жалбоподателя в Затвора Ловеч за включване в образователен процес.

В съдебното заседание по съществото на спора, оспорващият се представлява от адв. А., поддържа жалбата.

Ответникът Заместник - главен директор на ГДИН – София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Х.. Изразява становище, че жалбата е неоснователна, претендира се възстановяване на деловодни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, десети административен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят в момента изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора Белене с начало на изтърпяването от 21.09.2017 г. Първоначалният „специален“ режим е заменен със „строг“ на 28.07.2024 г.

През 2024 г. Н. е завършил основно образование във филиала на СУ „Димитър Митев“ в Затвора Белене. На 08.07.2024 г. Н. подал заявление за записване като ученик в 8 клас за учебната 2024/2025 г. в СУ „Димитър Митев“ в Затвора Ловеч. Към заявлението му са приложени декларация, свидетелство за основно образование, карта за предварителен медицински преглед и доклад на ИСДВР.

Със Заповед от 09.08.2024 г. на заместник директор на ГДИН, овластен със заповед № Л4743/08.11.2022 г. на Главен директор на ГДИН, на основание чл. 62, ал.1, т.1 от ЗИНЗС във вр. с т. 54 от заповед № Л-3020/01.07.2019 г. на главен директор на ГДИН, поради това че не отговаря на изискванията по т.33 от Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода, е отказано преместване на Н. в Затвора Ловеч за включване в образователен процес.

Съгласно чл. 62, ал.1, т.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“ при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода.

В случая е налице изрично заявено желание за включване в образователен процес от страна на Н.. Продължаването на образованието му изисква неговото преместване в Затвора Ловеч, където може да постъпи в 8 клас.

Спорно е по делото дали Н. отговаря на изискванията на т. 33 от Правилата.

Съгласно т.33 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите, и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода (Правилата), за да бъдат преведени в друг затвор за включване в учебна дейност, лишените от свобода трябва да отговарят на няколко изисквания:

Да имат остатък от наказанието не по-малък от 6 месеца към 15 септември, за да завършат първия срок;

Да не са системни нарушители на дисциплината, правилата и нормите в местата за лишаване от свобода, да не са налице психологическа несъвместимост и конфликти с учители/служители или осъдени, обвиняеми или подсъдими, да не са налице други важни съображения, свързани с ресоциализацията, безопасността и сигурността в местата за лишаване от свобода;

Да не са изолирани в единична килия, без право на участие в колективни мероприятия към началото на учебната година;

Да не са обвиняеми или подсъдими, обвинени за престъпления наказуеми с лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор;

Да не са обвиняеми или подсъдими, които грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността на затвора.

Н. е осъден, а не подсъдим или обвиняем, следователно изискванията по предл. 4 и 5 от т.33 от Правилата са неприложими за него. Наложеното му наказание е доживотен затвор, следователно налице е условието да има достатъчен остатък от наказанието за завършване на първия учебен срок.

По делото няма данни жалбоподателят да е системен нарушител на дисциплината, правилата и нормите в местата за лишаване от свобода. От данните в доклада от ИСДВР се установява, че има три награждавания и две дисциплинарни наказания, но две дисциплинарни наказания за периода от 2017 г. до 2024 г. не означават системност.

Режимът на изтърпяване на наказанието е строг, а не специален, и няма данни към началото на учебната година 15.09.2024 г. Н. да е бил изолиран в единична килия в зона с повишена сигурност.

Съгласно чл. 217 от ППЗИНЗС осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. Следователно не е налице забрана да бъде включено в образователния процес лице, изтърпяващо наказание доживотен затвор при строг режим само на това основание.

В заповедта не са посочени никакви конкретни мотиви за постановения отказ. Констатацията, че лицето не отговаря в цялост на изискванията на т.33 от Правилата, не е мотивиране на административния акт.

В административния акт следва да са изложени мотиви, а това е описание на фактическите основания, анализ на приложимите норми и изводи на административния орган за наличието или липсата на предпоставки за издаване на искания административен акт.

В процесната заповед липсват изобщо мотиви – не са изложени обстоятелствата, които органът счита, че сочат, че Н. не отговаря на всяко едно от изискванията на т. 33 от Правилата. Поради липса на фактически констатации в заповедта няма как да бъде извършена проверка от съда дали изводът на органа за неотговаряне на изискванията на т.33 от Правилата е законосъобразен.

Органът дължи посочване на фактическите основания за постановения отказ. Наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на законосъобразността на постановения отказ. Мотиви няма и в други документи, съдържащи се преписката, към които заповедта да препраща. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Република България мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи.

Както по-горе беше посочено, в преписката няма никакви данни жалбопадателят да е системен нарушител на дисциплината, да са налице конфликти с учители, служители или осъдени, да застрашава сигурността в мястото за лишаване от свобода, да е изолиран в единична килия в зона с повишена сигурност или каквито и да е други обстоятелства, които да сочат, че не отговаря на изискванията по т. 33 от Правилата.

Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който на основание чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС със заповед може да делегира свои правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията".

Заповедта е издадена от материално компетентен орган, но не е спазено изискването за форма – заповедта не съдържа никакви мотиви, което е нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Освен това заповедта противоречи на материално-правните норми – отказът е обоснован с неотговаряне на изискванията по т. 33 от Правилата, без да са налице никакви доказателства в преписката за това.

Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, след което преписката да се върне на органа за произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът следва на основание чл.174 от АПК да определи срок за произнасяне на органа след връщане на преписката.

Направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение при този изход от делото се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – град Плевен, десети административен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №Л-3754/09.08.2024 г. на заместник - главен директор на ГДИН – София, и ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по подаденото заявление от В. Н. Н. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Белене, в срок 7 дни от влизане в сила на решението.

На основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Решението да се съобщи на страните.