Решение по дело №84/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 471/11.07.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Бончева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 84 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от А. Б. О. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ срещу „МБАЛ - Хасково" АД.

Ищцата твърди, че в периода от 28.02.2007 г. до 14.11.2018 г. по силата на постоянен трудов договор заемала длъжността „медицинска сестра" в Спешно отделение при ответника „МБАЛ – Хасково“ АД. На 15.11.2018 г. й била връчена Заповед № 035/14.11.2018 г. на Изпълнителния директор на болницата, с която била уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - „съкращение в щата", считано от датата на издаването й. Счита се, че тази заповед била незаконосъобразна, тъй като била издадена в нарушение на чл. 333, ал. 3, предл. 2 КТ, защото бил игнориран фактът, че ищцата била член на ръководството на Областната синдикална организация на Национален синдикат „Защита" в Област Хасково. В случая работодателят поискал, но не получил изрично съгласие от Националния синдикат за уволнението й. Поддържа се и че липсвали правните и фактически предпоставки за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Уволнението й имало друга цел, а именно намерението на Изпълнителния директор д-р Георги Гелов и на прекия й ръководител д-р Д. К., началник на Спешно отделение в МБАЛ - Хасково АД и председател на Комисията в болницата, създадена с оглед съкращението на щата за извършване на съответния подбор, да се освободят от служител - синдикален лидер на синдикална организация, който съгласно тяхното мнение „уронвал авторитета и създавал само неприятности" на ръководството на болницата с постоянното повдигане на въпроси по нейното управление и на такива, свързани със защитата на правата и интересите на нейните служители и работници. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 035/14.11.2018 г. на Изпълнителния директор на дружеството, за незаконно и за нейната отмяна; да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „медицинска сестра" в „МБАЛ - Хасково“ АД, Спешно отделение; и да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа - за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. в размер на 6 396 лева.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди се, че с протокол № 12/26.09.2018 г. на Съвета на директорите на дружеството било взето решение за увеличаване на щатната численост на лекар-ординаторите в Спешно отделение, както и за намаляване на общата щатна численост на специалисти по здравни грижи /медицински сестри/ в болницата и на щатната им численост в същото отделение. В изпълнение на това решение със Заповед № 0596/26.09.2018 г. на Изпълнителния директор на „МБАЛ - Хасково" АД бил съкратен щатът на специалистите по здравни грижи /медицински сестри/ в Спешно отделение, като било утвърдено и допълнително щатно разписание на звено „Спешно отделение", считано от същата дата, съгласно което броят на медицинските сестри от 13 ставал 12. След извършване на подбор измежду тях съобразно чл. 329, ал. 1 КТ била издадена и процесната заповед. Преди издаването й били изпратени писма до 3-те синдиката в ответното дружество, в които членували работниците и служителите му - КНСБ, КТ „Подкрепа" и Национален синдикат „Защита", с искане за съответната информация относно ищцата. От последния синдикат било получено уведомление с вх. № С 1892/05.10.2018 г., според което ищцата била член на НС „Защита" без ръководни функции. На 10.10.2018 г. работодателят изпратил писмо-искане до председателя на НС „Защита" отново с искане за информация относно нейното синдикално членство и участие в ръководни органи на синдиката. В полученото писмо с изх. № 153/15.10.2018 г. било посочено, че А.Б.О. била негов член и че същата съгласно протокол от 08.06.2018 г. била избрана за секретар като представител на „МБАЛ - Хасково" АД. С писмо изх. № С 1999/22.10.2018 г. било поискано предварително писмено съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ за прекратяване на трудовия договор на служителката с приложено към него утвърдено ново щатно разписание. С писмо изх. № 167/01.11.2018 г. от страна на синдиката била поискана подробна информация относно предстоящото прекратяване на трудовия договор „с оглед преодоляване на субективния фактор при оценяването й" и с писмо изх. № С 2101/05.11.2018 г. от „МБАЛ-Хасково" АД били изпратени всички документи, касаещи исканата информация от НС „Защита", като бил даден 5-дневен срок за отговор на искането за съгласие и с изрично указание, че липсата на отговор в този срок ще бъде приет за съгласие. Това писмо било получено на 06.11.2018 г., но едва на 15.11.2018 г. в ответното дружество било получено писмо с вх. № С 2162/15.11.2018 г. /с изх. № 171/12.11.2018 г./ от НС „Защита", с което уведомявали работодателя, че не дават съгласие за уволнението. Оспорва се и обстоятелството, че ищцата била член на синдикално ръководство по смисъла на пap. 1, т. 6 от ДР на КТ и се ползвала със законова закрила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Съображенията за това са следните:

По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение с описаното в исковата молба и посочено по – горе съдържание и че то е било прекратено със Заповед № 035/14.11.2018 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

Първият спорен въпрос е дали спрямо ищцата е следвало да намери приложение предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ и съотв. дали е било спазено изискването за предварително съгласие на синдикалния орган. Съгласно цитираната разпоредба в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ  работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. От писмо с изх. № 153/15.10.2018 г. на Председателя на Национален синдикат /НС/ „Защита" се установява, че на 08.06.2018 г. е проведено събрание за създаване на Областна синдикална организация /ОСО/ на НС „Защита“ – обл. Хасково, като ищцата е избрана за секретар, а на 18.06.2018 г. Националният изпълнителен съвет на синдикалната организация е взел решение за утвърждаване на ръководството на ОСО. Ответникът не е възразил срещу приемането на този документ, нито го е оспорил относно автентичността му или пък от гледна точка верността му, нито е ангажирал доказателства, които да го опровергаят. Вярно е, че според писмо с вх. № С 1892/05.10.2018 г. ищцата била член на НС „Защита" без ръководни функции, но то изхожда от Председателя на синдикалната организация в ответната болница, а не от централното ръководство на съответната синдикална организация, както писмо с изх. № 153/15.10.2018 г. Вероятно поради тази причина е изпратено второ запитване със същото съдържание и до Председателя на /НС/ „Защита". При това положение и с оглед дадената в § 1, т. 6 от ДР на КТ легална дефиниция на понятието "синдикално ръководство", съдът намира, че спрямо ищцата следва да се приложи предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Безспорно установено е, че ответникът само е поискал предварително съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на ищцата, но не е изчакал даването на такова преди да прекрати трудовото й правоотношение. Следователно, в случая е налице нарушение на императивна правна норма, което съобразно чл. 344, ал. 3 КТ има за последица признаване на процесното уволнение за незаконно само на това основание, без разглеждане на трудовия спор по същество.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде уважен.

С оглед основателността на претенцията за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, която има характер на главна по отношение на втория иск, следва да се уважи и този по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ищцата бъде възстановена на предишната й работа, а именно на длъжността „медицинска сестра" в „МБАЛ - Хасково“ АД, Спешно отделение.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователен.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, е на ищцата. Това, както и обстоятелството, че не сочи доказателства за неговото установяване, са й изрично указани с Определение № 763/02.05.2019 г., но в определения от съда и установен в закона едноседмичен срок, тя не е взела становище и не е направила доказателствени искания в тази връзка. Тук е уместно да се отбележи, че за разлика от общия исков процес, където преклузията на доказателствените искания на страните настъпва в първо съдебно заседание, след доклада по делото, при бързото производство в случаите, при които страните не са изпълнили дадените им указания, а същевременно не са сочили и не се установява наличието на особени и непредвидени обстоятелства, какъвто е и настоящият, преклузията настъпва в срока по чл. 312, ал. 2, вр. чл. 313 ГПК. В този смисъл са Решение № 219 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 81 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 114/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 69 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 372/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 416 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 531/2009 г. на ВКС, IV г. о. Ето защо представените след този срок доказателства не могат да бъдат ценени от съда, а доколкото други такива не са ангажирани своевременно, следва да се приеме, че по делото не е доказано ищцата да е останала без работа след процесното уволнение.

По тези съображения съдът счита, че предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. в размер на 6 396 лева следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и с оглед изрично заявените претенции за разноски, такива се дължат и на двете страни. На ищцата следва да се заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 333,33 лева, представляваща направени по делото разноски за платен адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 166,67 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. На същия не следва да се присъждат разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като те са направени единствено във връзка с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е изцяло основателен. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково дължимите държавни такси за уважените два неоценяеми иска в общ размер на 160,00 лева, определени съгласно чл. 3 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на А. Б. О., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 035/14.11.2018 г. на Изпълнителния директор на „МБАЛ - Хасково“ АД, и я отменя.

ВЪЗСТАНОВЯВА А. Б. О., ЕГН ********** ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на предишната й работа - на длъжността „медицинска сестра" в „МБАЛ - Хасково“ АД, Спешно отделение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. О., ЕГН ********** ***, против „МБАЛ - Хасково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. ”Съединение“ № 49, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа - за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. в размер на 6 396 лева.

ОСЪЖДА „МБАЛ - Хасково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. ”Съединение“ № 49, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А. Б. О., ЕГН ********** ***, сумата от 333,33 лева, представляваща направени от нея разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА А. Б. О., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „МБАЛ - Хасково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. ”Съединение“ № 49, сумата от 166,67 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „МБАЛ - Хасково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. ”Съединение“ № 49, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 160,00 лева, представляваща дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 11.07.2019 г.

                                                                                                                                  

 

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.