РЕШЕНИЕ
№ 2520
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330115801 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. М. Д., с ЕГН: **********, с
адрес на управление: ................., представляван от а.т М.В. М. от АК – Пловдив, против
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАН“" АД, ЕИК *********, с която са предявен осъдителен иск
с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на дата 21.07.2019г. около 19:30 часа в гр. П. на
бул. П. Ш. в посока кв. С. към централната част на града, при управление на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег № ..., водачът Л. Г. не успява
своевременно да реагира, за да избегне удар със спрелия пред нея лек автомобил,
собственост на г-жа В.Д.. Последната изчаквала в колона от автомобили вдигането на
бариерите на ЖП прелеза, пресичащ бул. П. Ш., когато колоната започнала да се
движи Д., отново спряла, за да пропусне насрещнодвижещите се автомобили и в онзи
момент автомобилът движещ се зад нея я ударил, без изобщо да направи опит да
намали или да спре.
Сочи се, че вследствие от неправомерното поведение на Г. настъпва сблъсък
между управлявания от нея автомобил и автомобил „Рено“, модел „Меган“ с рег.
№...управляван от ищцата, като при сблъсъка били причинени множество
имуществени вреди.
Твърди се също, че веднага след случилото се г-жа Д. се обадила на спешен
телефон 112, като от там й отказали да дойде екип на МВР, който да констатира ПТП-
1
то, тъй като нямало пострадали. Към момента на ПТП водачът на лек автомобил
„Хюндай“ модел „санта Фе“ с рег. № ....... е имал валидна задължителна застраховка
„ГО“, обективирана в застрахователна полица № BG/23/11800219634. Поради това се
твърди, че на 22.07.2019 г. ищцата отправила претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач. Във връзка със заявената претенция при ответното
дружество била образувана щета №0410-400-0097/2019г. в хода на която се
установявали обстоятелствата за определяне и изплащане на обезщетения, извършени
били и огледи на пострадалия лек автомобил и били съставени два описа на щетите.
Твърди се, че с писмо с изх. №15-993/01.08.2019г. застрахователя уведомява
ищцата, че считал, че не е налице съответствие между изготвения Опис на увредените
детайли по щетата от огледа и механизма на събитието, тъй като увреждането на
предната броня на лекия автомобил „Хюндай“ не отговаряло на степента на
увреждането, височината и механизма на настъпване на ПТП с щетите по лек
автомобил „Рено Меган“ не кореспондирало с декларираното събитие, като с тези
мотиви застрахователя отказал да изплати обезщетение за причинените имуществени
вреди.
Сочи се, че били изготвени описи и оценка на щетите в сервиз по автомобила
марка „Рено“, модел „Меган“, като общата стойност на подлежащите на подмяна части
по цени на официалния вносител възлизали на сумата на 972.88 лева без ДДС, а с
оглед на пълното възстановяване на автомобила следвали да се извърши и ремонт на
стойност 236.30 лева за механична работа, както и 632.40 лева автобояджийски услуги
и материали, които били на обща стойност 868.70 лева без ДДС. Така общия размер на
средствата, необходими за пълното възстановяване на автомобила възлизали на
2209.90 лева с вкл. ДДС. В тази връзка се претендира осъждане на ответника да
заплати съответната сума като дължимо обезщетение за причинени имуществени
вредипо автомобила, ведно с лихвата за забава, считано от датата на уведомяване за
настъпилия деликт- 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
се оспорва предявения иск по основание и размер, като неоснователен и необоснован.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че описаният в исковата молба механизъм не
отговаря на действително реализиралия се. Оспорва представения ДКП като частен
документ по съдържание, като се твърди, че описаният в същия механизъм на ПТП не
отговаря на действителния. Оспорва твърдението на ищеца, че причинените щети са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, като твърди че е спомогнал за настъпилото ПТП,
като е спрял рязко, като по този начин е допринесъл за вредоносния резултат. Оспорва
изцяло иска за присъждане на законна лихва, като неоснователен. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
2
От представения по делото двустранен костативен протокол от 21.07.2019 г., се
установява, че на съответната дата 21.07.2019 г., около 19:30 часа при движение по бул.
„П. ш“ настъпило ПТП при което при движение в една посока и в същата лента лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта ФЕ“ с рег. № ... се удря в задната част на
лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган”, рег. № ...Р, с водач ищцата, в резултат на
което на второто МПС били причинени имуществени вреди.
По делото не се спори, а видно и от справка от системата, автомобилът,
управляван от виновния водач, към дата на ПТП е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена с ответника.
Като писмени доказателства по делото са приети: заверено копие на малък
талон на МПС с рег. № ...., 4бр. заверени копия на снимки на щети по автомобил марка
„Хюндай“ модел „Санта Фе“ и автомобил марка „Рено“ модел „Меган“; заверено копие
на уведомление за щета на МПС до ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД; 26бр. цветни
снимки на щети по автомобил марка „Хюндай“ модел „Санта Фе“ и автомобил марка
„Рено“ модел „Меган“; 2 бр. копия от опис по техническа експертиза по щетата от
22.07.2019 г. и 23.07.2019 г.; заверено копие от уведомление за щета на МПС.
Прието е заключение на САТЕ, което се възприема като компететно, подробно
и неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че при механизма на произшествието, за
който има данни по делото, а именно- удар на спрелия л.а марка „Рено“ модел „Меган“
в задната дясна част от л.а. Хюндай“ модел „Санта Фе“, са нанесени повреди по: задна
броня – боя, лайсна 5-та врата – ремонт 2чл. + боя, врата пета (заден капак) – П + боя,
стоп десен вътрешен – Ремонт 1ч., калник заден десен задна част – ремонт 1чл. +боя,
светлоотразител заден десен – П, основна задна броня – п, буфер заден десен – ремонт
1ч., държач десен задна броня – ремонт 1ч., маска задна – ремонт (1степен) + боя и
щит десен стоп – ремонт (1 степен) + боя. От техническа гледна точка – механизмът на
настъпилото местопроизшествие е свързан с неспазване на необходимата дистанция от
водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, поради която същият не успява да установи
автомобила в състояние на покой пред предвидимото препятствие - спрял на платното
за движение товартен автомобил „Рено Меган“. Удърът е настъпил в задната дясна част
на т.а. „Рено Меган“ и в предната част на л.а. „Хюндай Санта Фе“. Експертът е
категоричен, че всички описани увреждания по т.а. „Рено Меган“ съответстват на
механизма на ПТП и са негово следствие. Пазарната им стойност към дата на
произшествието възлиза на общо 2228,99 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от
КЗ, който текст гласи, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Ответникът е оспорил механизма на настъпилото ПТП с твърдения,
че двустранния протокол за ПТП няма доказателствена стойност за установените от
него факти.
Съдът намира, че приетият по делото като писмено доказателство двустранен
констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална
доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва
наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните
в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на
произшествието.
Установява се приетото по делото заключение на съдебно авто-техническа
експертиза, което се възприема като компетентно и подробно изготвено. След прецизен
3
и задълбочен анализ, вещото лице сочи, че от техническа гледна точка – механизмът на
настъпилото произшествие е, че управленият от ищцата на т.а. „Рено Меган“ се движел
в посока запад на изток по бул. „П. ш“. В района преди ж.п. прелезе т.а. „Рено Меган“
се наредил на колоната изчакваща преминаване на влак. Следкато бариерата
ограничаваща движението през ж.п. прелеза е вдигната, колоната от автомобили е
потеглила, като т.а. „Рено Меган“ също потеглил. В този момент автомобилът, движещ
се пред т.а. „Рено Меган“ спира и водачката му задейства своевременно спирачната
система и също спира. В същото време движещия се след нея л.а. „Хюндай Санте Фе“
не е намалил скоростта си на движение и поради неспазване на необходимата
дистанция не успяла да установи автомобила в състояние на покой пред предвидимото
препятствие на платното за движение – т.а. „Рено Меган“. Ударът е настъпил в задната
част на т.а. „Рено Меган“, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети по
двата автомобила. Експертът е категоричен, че всички описани увреждания по лекия
автомобил „БМВ“ съответстват на механизма на ПТП и са негово следствие.
При така установената фактическа обстановка и ангажирани доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за доказано, че инцидентът е
настъпил именно по посочения от ищеца механизъм, описан и в съставения двустранен
протокол за ПТП. Направените от ответника оспорвания за различен такъв – останаха
недоказани, при което не се споделят.
Според разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.Следователно, с описаните по – горе действия, водачът на лек автомобил
„Хюндай“ е нарушил правилата на движение, доколкото не се е движел на такова
разстояние от движещия се пред него т.а. „Рено Меган“, че да може да избегне удряне в
него, когато то е спряло, и в резултат на това противоправно поведение е настъпило
процесното ПТП. Освен фактът на ПТП и противоправно поведение на делинквента, от
доказателствата по делото се установяват и останалите признаци от фактическия състав
на непозволеното увреждане – настъпването на вреди и причинната връзка между тях и
виновните действия на делинквента.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на щетите на процесния лек автомобил от страна на водача на този
автомобил, доколкото заявените в подкрепа на това възражение твърдения за това, че
водачът е спрял рязко и по този начин е допринесъл за настъпване на ПТП, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
Тълкуването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към резултата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
4
ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. По делото не се установиха при условията на пълно и
главно доказване възраженията за такова поведение на ищеца, което да се намира в
причинно - следствена връзка с ПТП и да е допринесло за настъпване на вредите. Няма
данни ищецът да има принос или да е нарушил правило за движение по пътищата.
Изложеното обуслява извод на провеждане на пълно и главно доказване на
елементите на фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от
страна на водача на МПС, който е придизвикал инцидента по твърдения механизъм, в
резултат от който са настъпили твърдените имуществени вреди за вещта на ищеца.
Страните по делото не спорят, че застраховката „Гражданската отговорност“ на
водача на л.а. „Хюндай“ модел „Санта Фе“ към датата на ПТП е била застрахована при
ответника, при което същият е материалноправно легитимиран да отговаря по иска,
тъй като рискът при застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от
възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от
виновно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
Противоправното поведение на водача на л.а. „Хюндай“ модел „Санта Фе“ се
установява. Същият е нарушил правила за движение по пътищата - съгласно чл. 5, ал.
1, т.1 ЗДвП - всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето
на хората и да причинява имуществени вреди. В случая, тези предписания са били
нарушени. Не е спазено и правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, според което водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.
Изложеното обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от
страна на водача на МПС, който е предизвикал инцидента по твърдения механизъм, в
резултат от който са настъпили твърдените имуществени вреди за вещта на ищеца.
От заключението на САТЕ се установява, че вредите са в причинна връзка с
механизма и техния размер възлиза на 2228,99 лева. Макар че стойността на ремонта,
определена от експерта в експертизата да надвишава минимално размера на иска 2209,
90 лева, доколкото не е налице изменение на претенцията, тя следва да се уважи
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
доказването на вредата е в тежест на ищеца.
С оглед горното, претенцията е доказана по основание. Отказът за плащане при
предявяване на искането по реда на чл. 380 КЗ, не е следвало да бъде постановяван,
тъй като е незаконосъобразен.
Относно нейния размер, при така събраните доказателства, както се посочи и
по-горе, претенцията се явява изцяло основателна, поради което същата следва да се
5
уважи изцяло.
По акцесорната претенция за законна лихва:
Установи се наличие на главен дълг.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ
лихвите за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото
лице, се плащат само в рамките на застрахователната сума. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От
представената по делото писмени доказателства по претенцията, се установява, че
ищецът е уведомил застрахователя на 22.07.2019 г. Предвид горното, ответникът е бил
уведомен за инцидента към тази дата и от нея следва да бъде присъдена законната
лихва.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, право на разноски има
ищецът и същите се констатираха от съда в размер на общо 639 лева, от които- 89 лева
заплатена ДТ, 400 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лева внесен
депозит за САТЕ. За същите е представен списък и са налице доказателства за реалната
им направа, поради което и заплащането им ще се възложи в тежест на ответното
дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано А. П. Л. и Р. К. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на В. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: ......сумата от 2209,90 лева /две хиляди
двеста и девет лева и деветдесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на товарен автомобил „Рено“ модел „Меган“ с рег. № ....,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 21.07.2019 г. по платното
за движение на бул. „П. ш.“, гр. П., по вина на водач на застрахования при ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, съгласно полица BG/23/11800219634, лек автомобил марка „Хюндай“
модел „Санта Фе“ с рег. № ., ведно със законната лихва върху галвницата от дата на
уведомяване на застрахователя - 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5, представлявано А. П. Л. и Р. К. Д. да
заплати на В. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: ... сумата от 639 лева /шестстотин тридесет
и девет лева/ - направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7