№ 3027
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100502275 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №7146 от 25.06.2022 г., постановено по гр. дело №74757 от
2021 г. по описа на Софийския районен съд, 163 състав, е признато за
установено по отношение на К. К., че дължи на Етажната собственост с адрес
в гр. София, р-н Оборище, ул. „*******, следните суми: 1./ за апартамент No
19 – обща сума от 490 лева, от които сума от 138,00 лева, представляваща
дължими месечни вноски/общо 24 броя/ за един обитател за поддръжка на
общите части на ЕС, касаещи апартамент No, всяка вноска в размер от 6,00
лева за периодите 1.10.2018г.-31.9.2019г., 1.6.2020г.-31.12.2020г. и 1.4.2021г.-
31.7.2021г.; и сума от 10,00 лева, представляваща дължими месечни вноски за
управление, поддръжка и режиини разходи за апартамент No за периодите
1.10.2018г.-30.11.2018г./2 вноски по 5 лева/; и сума о т 147,00 лева,
представляваща дължими месечни вноски 21 броя по 7,00 лева всяка за
административно управление, поддръжка и режиини разходи за апартамент
No за периода 1.12.2018г.-30.9.2019г., 1.6.2020г.-31.12.2020г. и 1.4.2021г.-
30.7.2021г.; и сума от 115,00 лева, представляваща дължими месечни вноски
за фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС по отношение на апартамент No общо
39 вноски по 5,00 лева всяка за периодите, 1.10.2018г.- 30.9.2019г., 1.6.2020г.-
31.12.2020г. и 1.4.2021г.-30.7.2021г.; и сума от 80,00 лева, представляваща
част от дължима вноска за ремонт на покрив (дължима за апартамент No 19);
2./ за офис No 6- обща сума от 446,31 лева, от които сума от 20,00 лева,
представляваща дължими месечни вноски 4 броя по 5,00 лева за управление,
1
поддръжка и режийни разходи за офис No за периода 1.7.2018г.-30.11.2018г.,
и сума от 192,00 лева, представляваща дължими месечни вноски 36 броя по
6,00 лева за управление, поддръжка и режийни разходи за офис No за периода
1.12.2018г.-31.7.2021г.; и сума от 180,00 лева, представляваща дължими
месечни вноски 32 броя по 5,00 лева за обособяване и поддръжка на фонд
"Ремонт и обновяване" по отношение на офис No за периода 1.8.2015г.-
31.7.2021г.; и сума от 54,31 лева, представляваща част от дължима вноска за
ремонт на покрив (дължима за офис No ) - главница, ведно със законната
лихва считано от 26.7.2021г., за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.
гр. дело No43873/2021г., по описа на СРС, на основание чл.415 ГПК във вр.
чл.38, ал.2 във вр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, като исковете са
отхвърлени като неоснователни и недоказани за апартамент за разликата над
общо уважените 490 лева до общо предявените 779 лева, и за офис за
разликата над общо уважените 446,31 лева до предявените 786,31 лева и за
период 1.10.2016г. до 26.7.2018г. поради погасяване по давност. На основание
чл. 235,ал. 2 ГПК ответникът е осъден да заплати и сумата от 155 лв.,
представляващи незаплатени вноски в бюджета на ЕС за периода 1.8.2021г.-
31.12.2021г. за апартамент и за офис , съгласно Решение по т.3 от Протокол
от 16.9.2015г., Решение по т.1 от 25.11.2021г., Решение по т.1 от 8.11.2018г.,
Решение по т.1 от 25.11.2021г. и Решение по т.3 от 16.9.2015г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.12.2021 г.
до окончателното изплащане на главницата, на основание чл.38, ал.2 вр. с
чл.50 и чл.51 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
Срещу решението в уважителната част е постъпила въззивна жалба от
ответника К. К. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага се
становище, че по делото не било доказано, че ответникът е собственик на
процесните имоти, както и на какво основание се дължат претендираните
суми. Поддържа се, че част от претендираните суми се дублират, като не е
ясно защо тези суми се дължат за едно и също нещо два пъти. По изложените
съображения се иска отмяна на решението в уважителните части и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в
цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
Етажната собственост, с който същата се оспорва като неоснователна и се
моли да бъдат оставена без уважение. Заявява се, че качеството на собственик
на ответника е било доказано с представените по делото писмени
доказателства – нотариален акт за учредяване на право на строеж и
протоколите от ОС на ЕС. Оспорва се твърдението на въззивника и относно
наличието на дублиращи се суми за едно и също нещо. Предвид изложеното
се иска потвърждаване на решението в обжалваните части и отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Решението в
отхвърлителната част не се обжалва, поради което е влязло в сила и не е
предмет на настоящата въззивна проверка.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се
произнесе по правилността му в рамките на релевираните в жалбите доводи.
Отношенията между собствениците в етажната собственост относно
поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод
ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41
ЗС, както и специалните разпоредби на чл. 48 и сл. от ЗУЕС. Всеки
собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Както законът, така и съдебната практика правят
разграничение между няколко вида разходи, съответно вноски, които се
правят от етажните съсобственици, живущи в сграда в режим на ЕС.
Следователно във всеки отделен случай следва да се направи разграничение
дали се касае за разходи за необходим и неотложен ремонт по поддържане,
възстановяване (т.нар. необходими разноски) и подобряване (т.нар. полезни
разноски) или разходите са за управление и поддържане на общите части. По
смисъла на §1, т.11 ДР на ЗУЕС, разходите са за управление и поддържане на
общите части включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата
(т.нар. консумативни разходи).
По предявен иск с правна квалификация чл.50, ал.1 ЗУЕС в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик
на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и е взето
решение на Общото събрание на етажната собственост относно вноската във
фонд „Ремонт и обновление“. По иск по чл. 51, ал. 1, вр. ал. 4 ЗУЕС е
достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост.
С подадената въззивна жалба ответникът излага довод, че по делото не
е доказано качеството му на собственик на процесните недвижими имоти.
Видно от нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение
за построяване на недвижими имоти №116 от 10.05.2005 г., том I, рег. №1180,
н дело №113/2005 г. по описа на нотариус Е.Е., че ответникът, заедно с други
3
физически лица са учредили право на строеж в полза на „Б.Ц.“ ЕООД срещу
задължението му да построи и предаде на физическите лица самостоятелни
обекти от сградата. Видно е, че в полза на ответника са отредени апартамент
№19 и офис №6. Предвид така установеното настоящата въззивна инстанция
намира, че възражението на ответника е неоснователно и същият се явява
собственик на процесните сгради.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Неоснователно се явява и
възражението на въззивника за неправилно изчислени размери на дължимите
разходи и тяхното дублиране за едни и същи дейности, тъй като видно от
представените по делото писмени доказателства – протоколите от ОС на ЕС,
същите се дължат за различни периоди, за различни обекти и за различни
дейности.
Предвид така изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва
да се потвърди, а подадената въззивна жалба следва да се остави без
уважение.
По разноските:
Предвид изхода от делото право на разноски има въззиваемата страна -
Етажната собственост с адрес в гр. София, р-н Оборище, ул. „*******, която
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за което са
представени и доказателства за реалното им сторване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7146 от 25.06.2022 г., постановено по гр.
дело №74757 от 2021 г. по описа на Софийския районен съд, 163 състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „*******, ******* да заплати на
Етажната собственост с адрес в гр. София, р-н Оборище, ул. „******* сумата
от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5