Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 534 07.01.2020г. град Стара
Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 804
по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на Р.И.Б. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0284-000333 от 25.09.2019г., издадена от ВПД Началник на група
„Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” към Районно управление –
Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на
основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, на Р.Б. е наложена принудителна
административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач”, до заплащане на дължимата глоба.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че доколкото към
момента на издаването на заповедта глобата, наложена с фиш серия Н № 917419/
23.07.2019г., е била заплатена, не е била налице материалноправната предпоставка,
с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водача, до заплащане на дължимата глоба. Твърди,
че заповедта е
постановена и съответно принудителната административна мярка е наложена при
неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са били разгледани, обсъдени и
преценени всички обстоятелства от значение за случая, което е довело до фактическа,
правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган
извод за наличие на основание за упражняване на правомощието чл.171, т.1, б. „д”
от ЗДвП. По подробно изложени в жалбата съображения вкл. такива за наличието на
хипотезата на чл.172, ал.1, изр. второ от ЗДвП, е направено е искане за отмяна
на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник на
група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” към Районно управление –
Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – Р.И.Б., е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA № 93271 от 22.09.2019г. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.09.2019г. в 09.05
часа в община Казанлък на път I-5, км. 199 на изхода на град Казанлък в посока
запад – изток, Р.Б. управлява лек автомобил с рег. № *******, собственост на
„Роял Партнер” ООД, гр. Хасково, като след направена справка в АИС „Пътна
полиция” е установено, че водачът има неплатени в законово установения срок
глоби, наложени с фиш серия Н № 917419/ 23.07.2019г.
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0284-000333 от 25.09.2019г., издадена от ВПД Началник на група „Пътен
контрол” в сектор „Охранителна полиция” към Районно управление – Казанлък при
ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Р.И.Б. е наложена принудителна
административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач”, до заплащане на дължимата глоба. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП, като от
фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу
Р.Б. АУАН серия GA № 93271 от 22.09.2019г., за това, че на 22.09.2019г. в 09.05
часа в община Казанлък, на път I-5, км. 199, на изхода на град Казанлък в
посока запад – изток, Р.Б. управлява лек автомобил с рег. № *******, собственост
на „Роял Партнер” ООД, като след направена справка в АИС „Пътна полиция” е
установено, че водачът има незаплатени в законово установения срок глоби,
наложени с фиш серия Н № 917419/ 23.07.2019г.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0284-000333 от 25.09.2019г., в
т. ч АУАН серия GA № 93271 от 22.09.2019г., Справка за нарушител/водач Р.И.Б., Данни
за плащане от СИБАНК на глоба по фиш серия Н № 917419/ 23.07.2019г. и др.
По делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Ф.А.И..
Свидетелят заявява, че към момента на извършената от контролните органи на МВР
проверка на управляваното от Р.Б. МПС на 22.09.2019г., е пътувал в автомобила.
Полицейските служители ги спрели, защото габаритите на ремаркето не светили.
Казали на Б. да оправи светлините, защото иначе нямало да им позволят да продължат
пътуването. Съобщили на Б. че има да заплаща глоби по два – три фиша.
Проверката продължила около половин час, през което време свидетелят и Р.Б.
оправили габаритните светлини на ремаркето, а полицейските служители съставили
и връчили акта за установяване на административно нарушение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които е и
началникът на група „Пътен контрол” към РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара
Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП № 19-0284-000333 от
25.09.2019г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – ВПД Началник на група „Пътен контрол” в сектор
„Охранителна полиция” към Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара
Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото от ВПД Началник на група „Пътен контрол” към РУ –
Казанлък правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване
на възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,
б. „д” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване
на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0284-000333 от 25.09.2019г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „д”
от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до
заплащане на дължимата глоба. Приложената на Р.Б. с обжалвания
административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, от фактическа страна се
основава на това, че на
22.09.2019г. в 09.05 часа, в община Казанлък на път I-5, км. 199, на изхода на
град Казанлък в посока запад – изток, Р.Б. управлява лек автомобил с рег. № *******,
собственост на „Роял Партнер” ООД, като след направена справка в АИС „Пътна
полиция” е установено, че водачът има незаплатени в законово установения срок
глоби, наложени с фиш серия Н № 917419/ 23.07.2019г.
С оглед на
така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Р.Б. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от водача
Р.Б., на когото са наложени административни
наказания „глоба“, незаплатени в законово установения срок за доброволно
плащане.
От фактическа страна по делото не е спорно, а и
се установява от доказателствата, вкл. от Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 93271 от 22.09.2019г., че на посочените в
Заповед № 19-0284-000333 от 25.09.2019г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.
„д“ от ЗДвП, дата, място и час, Р.Б. е управлявал лек автомобил с рег. № *******,
собственост на „Роял Партнер” ООД, гр. Хасково. Не е спорно и обстоятелството,
че към момента на извършената от контролните органи на МВР проверка, водачът Р.Б.
не е бил изпълнил задължението си да заплати в срока за доброволно плащане
наложените с фиш серия Н № 917419/ 23.07.2019г. глоби.
Независимо
обаче, че установените по делото факти сочат наличието на елементите на
правопораждащия фактически състав, с който нормата на чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП свързва
издаването на заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство” и че по принцип управлението на МПС от водач, на който
с влязло в сила наказателно постановление или фиш са наложени наказания
„глоба“, които не са заплатени в срока за доброволно плащане, съставлява
законово регламентирано материалноправно основание за налагане на
ограничителната мярка, съдът счита, че в случая издаването на заповед за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.1, б.
„д” от ЗДвП, не се е следвало, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2, изр.
второ от ЗДвП, заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б. „д” и т.2, б. „к” не се издава, ако в срок до два часа от
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство или на свидетелството
за регистрация на моторното превозно средство се заплатят дължимите глоби, като
в този случай отнетите документи се връщат на водача, което се отразява в акта
за установяване на административното нарушение. Въз основа на събраните по
делото писмени доказателства /разписка № 0600009677681004/ 22.09.2019г./ и
гласни такива /показанията на свидетеля Ф.И./, съдът приема, че наложените с
фиш серия Н № 917419/ 23.07.2019г. глоби са били заплатени в рамките на два
часа от съставянето на АУАН серия GA № 93271 от 22.09.2019г., чрез извършен
паричен превод чрез Изипей АД, касов салон/офис в гр. Казанлък, с посочен
получател Министерство на вътрешните работи и основание за плащане на сумата фиш
серия Н № 917419/ 23.07.2019г. Доколкото за прилагането на хипотезата на
чл.172, ал.1, изр. второ от ЗДвП законът регламентира като правнорелевантен
факт моментът на заплащането на глобата
/в срок до два часа от съставянето на АУАН/, без значение е обстоятелството, че
платената парична сума е постъпила по сметка на МВР – Стара Загора на
24.09.2019г.
Предвид така установените по делото
факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от
гл.т на закона правоприлагащият орган е приел, че се следва издаването на
заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП по отношение на Р.И.Б..
Безспорно установеното и доказано наличие на хипотезата на чл.172, ал.1, изр.
второ от ЗДвП, изключва упражняването на административното правомощие за прилагане
на ограничителната мярка по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП. Нещо повече – след
като наложените с фиш серия Н № 917419/ 23.07.2019г. глоби са били заплатени и
сумите по задълженията са постъпили по съответните сметки на МВР преди датата
на издаване на оспорената Заповед № 19-0284-000333 от 25.09.2019г. и доколкото
законово регламентирания срок, за който се прилага ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“
от ЗДвП е „до заплащане на дължимата глоба“, следва извода, че в случая
извършеното плащане на наложените глоби е юридически факт не от категорията на
правопрекратяващите, относим към действието на заповедта и на наложената с нея
ПАМ, а правоизключващ такъв досежно наличието на основание към момента на
упражненото от административния орган публично право за налагане на ограничението.
Заплащането на глобите преди постановяването на заповедта за прилагане на ПАМ
по чл.171, т.1, б. „д” ЗДвП, по аргумент от чл. 172, ал.1, изр. второ от ЗДвП,
изключва съществуването на основание за прилагането и действието на
принудителната административна мярка. Ето защо обжалвания административен акт
се явява постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с неговата цел.
Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят нито е
бил уведомен за образуваното административно производство, нито преди
издаването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая, вкл. не е била извършена служебна проверка в информационните масиви на
МВР досежно заплащането на глобите и
съотв. за наличието на хипотезата по чл.172, ал.1, изр. второ от ЗДвП,
изключваща постановяването на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „д” ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0284-000333 от 25.09.2019г. на ВПД Началник група „Пътен контрол” при
Районно управление – Казанлък, с която на Р.Б. е наложена ПАМ по чл.171, т.1,
б. „д” от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на
регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл.6 от АПК,
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.Б. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0284-000333 от 25.09.2019г., издадена от ВПД
Началник на група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” към Районно
управление – Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на
основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, на Р.Б. е наложена принудителна
административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач”, до заплащане на дължимата глоба, като незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: