№ 45030
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110104559 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ – процесуален
представител на ищеца А. Г. А., считано от 27.09.2023 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което
се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно
присъдените разноски в полза на адвокатското дружество, предоставило безплатна
правна помощ на ищеца, като оплакванията се свеждат до това, че съдът е присъдил
адвокатско възнаграждение само по единия от предявените искове, а такова следвало
да се присъди и за двата иска поотделно съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е била приета от
законодателната власт и била задължителна за съда.
Ответникът по молбата – „В. не е депозирал становище.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
С Решение № 16612/15.10.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
16645/16.10.2023 г., съдът е уважил предявените от А. Г. А. срещу „В. иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл.10а, вр. чл. 19 ЗПК за
прогласяване НИЩОЖНОСТТА на клаузите на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем
Standard 14 № 5864465/24.10.2022 г, сключен между страните, предвиждаща заплащане
на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на
106,47 лева, и на чл. 4, ал. 2 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 70,98 лева,
поради противоречието им със закона, осъдил е ответника да заплати на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на ищеца сумата 113,13 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /27.01.2023 г./ до окончателното плащане, представляваща
заплатена без основание сума във връзка с договора за паричен заем Standard 14 №
5864465/24.10.2022 г., като в тежест на ответника е възложено да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, сумата от 480 лева с
1
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на А. Г. А.
безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно. На първо място следва да се отбележи, че не винаги
съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната претенция е
обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва, разглежда и да се
произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от установените
факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно съединени обусловени
искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е и настоящият случай. Изложените в
мотивите на съдебния акт съображения не следва да бъдат преповтаряни. Съдът не
отстъпва от виждането си, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Следва да се подчертае, че в Софийски районен съд се наблюдава актуална
тенденция на нарастване точно на този вид съдебни производства, като многобройни
са делата, по които ищецът потребител е едно и също лице. За пълнота съдът
отбелязва, че само по предявени от настоящия ищец искове срещу кредитни
институции в СРС са образувани 89 (осемдесет и девет) отделни искови производства с
идентичен предмет. В този смисъл този тип дела не се отличават с никаква фактическа
и правна сложност. Едно дело би могло да се окачестви като такова с фактическа
сложност, когато в предмета му са включени множество правоотношения, попълнено е
с голям обем от правнорелевантни факти, подлежащи на анализ, участие на повече
лица и т.н., а с правна сложност, когато са предявени искове с различен предмет /които
макар и съединени кумулативно не водят до положение, при което изходът от единия
иск да е обусловен от изхода на другия, както е в настоящия случай/, когато за
защитата са необходими по-специфични познания в материята, когато са проведени
повече на брой открити заседания и т.н.
Съдът отчита също така обема на осъществените по делото от страна на
адвокатското дружество процесуални действия, предоставени безплатно на ищеца, а
именно – явяване на процесуалния му представител в едно единствено съдебно
заседание, в което делото е разгледано и е даден ход на устните състезания. В тази
връзка следва да се допълни, че процесуалният представител на страната не е
осъществил договорената съгласно представения договор безплатна правна помощ в
обема съгласно постигнатите между страните уговорки, доколкото до 27.09.2023 г.
ищецът е имал друг пълномощник, а не е налице правно основание едноличното
адвокатско дружество да бъде възмездявано за предоставена от друг адвокат безплатна
услуга. От друга страна, страната, респ. представителят й има право на едно адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде определено съобразно конкретиката на случая,
както и да удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, които
съдът присъжда. Присъдената в полза на адвокатското дружество сума по мнение на
настоящия състав на съда отговаря в пълна степен на посочените критерии, с оглед
което искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
16612/15.10.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 16645/16.10.2023
г., постановено по гр. д. № 4559/2023 г., по описа на СРС, 41 с-в, в частта за
присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение, заявено с молба с вх. № 322180/13.11.2023 г., подадена от
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3