Решение по дело №27084/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 август 2024 г.
Съдия: Николай Илиев Николов
Дело: 20211110127084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15580
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110127084 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „...........“ ЕАД срещу С. К. А. с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, за установяване
съществуване на вземане за сумата от 1366.52 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2018 г. и за сумата от
20.32 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2017 г. до
31.08.2018 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата от 242.79 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г. и за
сумата от 4.90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.05.2017 г. до 18.02.2020 г., както и законната лихва върху
главницата от деня на подаване на заявлението-27.02.2020 г. до окончателното изплащане и
съдебните разноски.
Ответникът С. К. А. е получили препис на исковата молба, чрез назначения особен
представител-адвокат Андонов и в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.
С Определение № 41554/20.11.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „...........“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
1
Представен е Протокол от 15.04.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор № 060/26.04.2002 г. По делото е прeдставен Договор № 144/29.07.2015 г. между
ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложените по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 140, том III, рег.№ 9588, дело№ 342/2014 г. се установи, че ответника е
бил собственик през въпросния период (до 31.03.2016 г.) на процесния недвижим имот-
апартамент 2, находящ се в гр.София, район “Люлин“, ж.к. “Люлин“ бл. 415, вх. А, ет. 1.
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.03.2016 г., влязло в
сила на 31.03.2016 г., собственик на процесното жилище е станал Д.Н.Н., като с ответника е
сключен Договор за наем на недвижим имот на 01.04.2016 г. и Споразумение, по силата на
което партидата на топлоснабдявания имот, находящ се в гр.София, ж.к.„Люлин 4“, бл.415,
вх.А, ет.1, ап.2 да бъде променена на името на наемателката С. К. А., считано от 01.04.2016
г. и сметките от тази дата да бъдат на нейно име до прекратяването на договора за наем. В
тази връзка е и подаденото от ответника С. К. А., Заявление-декларация(регистрационен
индекс Г-204771/11.09.2017 г.) до ищеца за промяна партидата на топлоснабдения недвижим
имот-ж.к.„Люлин 4“, бл.415, вх.А, ет.1, ап.2, абонатен №193122 на негово име.
Предвид изложеното, ответника е потребител по смисъла на закона на доставената за
имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „...........“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР /чл. 150,
ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза задължението за
2
топлинна енергия, включва сума за отопление от 1455.09 лева; сума за битово-горещо
водоснабдяване от 527.94 лева и сумата от изравнителните сметки(за доплащане) от 86.68
лева. В тази връзка предявеният иск за заплащане на цената на доставена топлинна енергия
следва да бъде уважен за сумата от 1366.52 лева, представляваща главница за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2018 г. и за сумата от 20.32 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2017 г. до 31.08.2018
г. Като последица от уважаването на исковете е и присъждането на законната лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК- 27.02.2020 г. до окончателното изплащане.
Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза мораторната лихва,
дължима от първия ден след срока за плащане на задължението до 18.02.2020 г. е в размер на
545.27 лева. В тази връзка предявеният иск за мораторна лихва следва да бъде уважен за
сумата от 242.79 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г. и за сумата от 4.90 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2017 г. до
18.02.2020 г.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да бъде осъден ответника да му плати сумата от
1405.47 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 105.47 лева, възнаграждения за
вещи лица от 800 лева, възнаграждение на особен представител от 350 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявени от „...........“ ЕАД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против С. К. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Люлин“, ж.к. “Люлин“ бл. 415, вх. А, ет. 1, ап. 2, иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във
връзка с чл. 149 ЗЕ, за сумата от 1366.52 лева, представляваща главница за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2018 г. и за сумата от 20.32 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2017 г. до 31.08.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.02.2020
г., до окончателното изплащане и иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за
сумата от242.79 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г. и за сумата от 4.90 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2017 г. до
18.02.2020 г.

ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Люлин“, ж.к.
“Люлин“ бл. 415, вх. А, ет. 1, ап. 2, да заплати на „...........“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище
3
и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от
ГПК, сумата от 1405.47 лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на страната на ищеца на трето лице помагач
– „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4