Решение по дело №787/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 304
Дата: 7 октомври 2021 г.
Съдия: Калин Калпакчиев
Дело: 20211000600787
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова

Величка Цанова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Елка Темелкова Ваклинова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600787 по описа за 2021 година
Атакувана е присъда № 7 от 6.4.2021 г. по н.о.х.д. № 199/2020 г. по описа на ОС
Перник, НО, с която подсъдимият И. Б. Г. e признат за виновен в това, че на неустановени
дати в периода от 27.9.2019 г. до 19.1.2020 г. в гр. ***, ул. „***“ № 2, ап. 107, в условията на
продължавано престъпление се съвкупил със С. И. Б. с ЕГН: ********** от гр. ***, като я
принудил към това чрез използване на сила и изнасилената не е навършила четиринадесет
години към момента на извършване на деянието и е негова низходяща сродница (дъщеря),
поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 вр ал. 2, т. 2 вр ал. 1, т. 2 вр чл. 26, ал. 1 НК и
чл. 58а НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 години, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано
от 22.1.2020 г. до влизане на присъдата в сила, а иззетите от пострадалата веществени
доказателства е постановил да й бъдат върнати.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, както следва:
2241.94 лева в полза на бюджетната сметка на ОД на МВР Перник.
Настоящата въззивна проверка на присъдата на ОС Перник № 7 от 6.4.2021 г. следва
да обсъди доводите на подсъдимия Г. залегнали във въззивната му жалба. В жалбата се
развиват доводи за това, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта за
определеното му наказание лишаване от свобода; че наказанието е значително завишено, а
съдът не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства – направеното
самопризнание, изразеното съжаление и чистото съдебно минало. С жалбата се отправя
искане за изменение на присъдата и за намаляване на наказанието, което да бъде определено
под предвидения в закона минимум.
Подсъдимият Г., лично и чрез своя служебно назначен защитник адвокат З., поддържа
1
депозираната срещу присъдата жалба. Защитникът твърди, че са налице достатъчно
смекчаващи вината обстоятелства, които са изложени и пред състава на ОС Перник; че
неоснователно първоинстанционният съд не е взел предвид самопризнанието, като
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото подсъдимият още като свидетел
признал вината си и изразил съжаление, както направил това и пред първия съд; отправя
искане за намаляване на наказанието.
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП застъпва становището,
че първоинстанционната присъда е законосъобразна, доколкото наказанието е правилно
индивидуализирано. Прокурорът счита, че подсъдимият е изразил липса на самокритично
отношение към деянието, тъй като твърдял в жалбата си, че определеното му наказание с
присъдата е в пъти по-високо от обичайно налаганите за този вид престъпления.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че конкретното деяние е с висока
степен на обществена опасност, защото е извършено срещу собственото малолетно дете на
подсъдимия, в собственото му жилище, което е лишило детето от чувството му за сигурност
в дома, в който живее; деянието е продължило продължителен период от време, което
определя наложеното наказание от 10 лишаване от свобода, след редукцията по чл. 58а НК,
за справедливо; съдът е взел предвид при определяне на наказанието, както
самопризнанието на подсъдимия, така и данните за личността му; че правилно първият съд е
отмерил наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като е отчел
и агресивното поведение на подсъдимия спрямо жертвата и останалите членове на
семейството. Прокурорът отправя искане за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият Г. в своя защита подкрепя аргументите на своя защитник, изразява
искрено съжаление, а в последната си дума признава грешката си и моли да му намалена
присъдата.

Софийският апелативен съд, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено
следното:

Жалбата на подсъдимия Г. е неоснователна.
В мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил
възприетата от него фактическа обстановка по делото, изведена на основание разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 НПК, доколкото обстоятелствата в обвинителния акт се подкрепят от
самопризнанието на подсъдимия и приобщените в досъдебното производство
доказателствени материали: показанията на свидетелите – С. И. Б. – л. 64 – л. 65 и л. 70 –
л. 74 от том 1 на от досъдебното производство; И. И. Б. – т. 1, л. 66 – л. 67 и л. 77 – л. 79 от
том 1 на досъдебното производство; Б. Д. А. – л. 68 – л. 69 от том 1 на досъдебното
производство; Е. И. Б. – л. 81 – л. 82 от том 1 на досъдебното производство; Р. И. Б. – л. 83 –
л. 84 от том 1 на досъдебното производство; Е. М. А. – л. 85 от том 1 на досъдебното
производство; писмените доказателства – протокол за вземане на обрезци за сравнително
изследване – л. 39 от том 1 на досъдебното производство; протокол за освидетелстване на
лице – л. 41 – л. 42 от том 1 на досъдебното производство; протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него – л. 43 – л . 62 от том 1 на досъдебното
производство; справки за съдимост – л. 15 – л. 18 от том 1 на досъдебното производство;
способите за събиране на доказателствени средства, а именно извършените в хода на
досъдебното производство експертизи: заключенията на комплексните психолого-
психиатрични експертизи за С.Б. и И.Г. – л. 11 – л. 15 и л. 25 - 41 от том 2 на досъдебното
производство; заключение по протокол № 20/ДНК-440 – л. 50 – 55 от том 2 на досъдебното
производство.
Въз основа на така изброените доказателствени материали съдебният състав на ОС
Перник е приел за установено по несъмнен начин, че И. Б. Г. от около 19 години живеел на
съпружески начала със свидетелката Б. Д. А.. По време на съвместното им съжителство се
2
родили децата им – И. Б. (родена на *** г.), пострадалата С.Б. (родена на *** г.), Е. Б.
(родена на *** г.) и Р. Б. (роден на *** г.).
В периода 2019 – 2020 г. всички (родителите и децата) обитавали ведомствено
жилище в гр. ***, ул. „***“, бл.2, ап.107. И.Г. употребявал често алкохол, като под негово
въздействие ставал агресивен и системно нанасял побой с юмруци и плесници на жената, с
която съжителствал (Б.А.) и двете по-големи дъщери – И. и С.. Той упражнявал спрямо тях
физически тормоз и тогава, когато не бил употребил алкохол. Това било и причина И. Б. в
средата на септември 2019 г. да избяга от вкъщи и да заживее със свой приятел в кв. „***“ в
гр. ***. Б.А. често нощувала при родителите си от страх да не бъде бита от подсъдимия. В
такива случаи той оставал вкъщи заедно с четирите си деца, а след средата на септември
2019 г., с останалите три.
Вечерта на 27.09.2019 г. подсъдимият И.Г. употребил алкохол и лежал в спалнята.
Пострадалата С.Б. била в другата стая при сестра си и брат си. Майка й – Б.А., била при
родителите си, а по-голямата й сестра – И. Б., вече била напуснала жилището. Г. извикал
дъщеря си при него на спалнята. Казал й да се приближи до него и при нейния отказ й
нанесъл удар с шамар, като й казал да престане с този инат. Повалил я по гръб на леглото,
след което свалил пижамата и бельото й. Пострадалата С.Б. възприела, че той свалил
дънките и бельото си и се съвкупил с нея. Тя почувствала остра болка и извикала силно, при
което баща й се махнал от нея.
В следващите месеци до 19.01.2020 г., подсъдимият Г. многократно се съвкупявал с
дъщеря си С.Б. – понякога по „2-3 пъти в седмица“. Всеки път преди съвкуплението
употребявал сила, за да принуди към това дъщеря си – удрял й шамари, удрял я с кабел на
зарядно устройство за телефон. При всяко насилствено съвкупление пострадалата С.Б.
плачела и го молела да спре.
Вечерта на 19.01.2020 г. подсъдимият Г. казал на дъщеря си, че следва да го задоволи
орално, като лежал на леглото и бил извадил половия си член. При нейния отказ, той й
ударил шамар, казал й, че е „курва“ и да се маха.
По пижама, пострадалата С.Б. избягала при нейна приятелка в квартала, откъдето, по
нейния мобилен телефон, плачейки, позвънила на сестра си – И. Б., с молба да я прибере. И.
Б. незабавно отишла и я отвела в своето жилище, като през цялото време С.Б. плачела без да
спира. На сестра си, пострадалата споделила за всичко извършено от баща им към нея, като
двете отишли в ОД-МВР Перник.
При извършения преглед на пострадалата С.Б. е установено, че девствената й ципа е с
наличие на разкъсване. Налице е охлузване в дясна слепоочна област на главата. Установено
е старо разкъсване на девствената ципа, което е преди повече от три седмици от
извършването на прегледа. По външните полови органи и по влагалищната стена не са
установени охлузвания, разкъсвания и др. Охлузването в дясната слепоочна област е в
резултат на косото действие с или върху твърд тъп или твърд тъпоръбест предмет и е
възможно да е получено по начин и време, както е съобщила пострадалата – удар в кабела
на зарядното, нанесен от баща й. Така описаните увреждания са причинили на пострадалата
болка и страдание.
Установено е, че С.Б. е с правилно психологично развитие. Тя не страда от актуално
психиатрично заболяване. При така установеното психично състояние, пострадалата е
разбирала същността на извършеното спрямо нея деяние към момента на осъществяването
му на неустановени дати в периода от 27.09.2019 г. до 19.01.2020 г. Осъзнавайки естеството
на случващото се, тя е разпознавала сексуалните действия на баща си. С оглед на
биологичната възраст и конкретното физическо и психическо развитие на пострадалата към
момента на деянието, към момента на даване на показания и към момента на изготвяне на
експертизата, същата е била в състояние да възприема правилно фактите от значение за
делото и да дава достоверни показания. Тя не е склонна към фантазиране и измисляне, не е
податлива на внушения и авторитети.; може да възприема реално действителността и
ситуативно обусловени взаимоотношения. В резултат на описаните от пострадалата
3
действия се установява преминаване през кризисна ситуация – с преживяване на страх, срам,
неувереност, увредено самочувствие и себеоценка, отговарящи на периода на деянието.
Преживяното от С.Б. може да даде отражение върху психичното й и сексуално развитие.
Подсъдимият Г. не страда от психиатрично заболяване (психоза). В периода от
27.09.2019 г. до 19.01.2020 г., както и към момента на освидетелстване, не е бил лишен от
способност да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си.
Върху иззетите веществени доказателства при извършения оглед на
местопроизшествие обект №1 (сини дънки размер „30“ с надпис на колана „denim“) и обект
№ 2 (тъмносини дънки с червени и бели кантове размер 32 с надпис на колана „sevilla“), при
ДНК изследване е установено наличие на човешка кръв по обект №1, произхождаща от
пострадалата С.Б. и наличие на човешка кръв по обект №2, произхождаща от подсъдимия
Г..

І. По законосъобразността на проведеното пред първата инстанция съкратено
съдебно следствие:
1. Подробно изложената фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен
начин от приобщените към досъдебното производство доказателствени материали.
Доколкото подсъдимият И.Г. е направили признание на фактите по обвинителния акт, което
се подкрепя от надлежно събраните доказателства на досъдебното производство,
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е установил релевантната по делото
фактология.
В конкретния случай проведеното от състава на окръжния съд съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК е било в съотвествие с процесуалните изисквания, визирани в
разпоредбите на глава 27 НПК.
В светлината на изложеното следва да се отбележи, че с разпореждането по чл. 247б,
ал. 2, т. 1 НПК, съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в разпоредително
заседание. В разпоредителното заседание, проведено на 18.03.2021 г., преди даване ход на
съдебното следствие подсъдимият и неговият защитник са направили искане
производството да се разгледа по реда на глава 27 НПК. Видно от протокола за проведеното
на 6.04.2021 г. съдебно заседание, първоинстанционният съд е спазил изцяло процесуалните
изисквания на чл. 372, ал. 1 и ал. 4 НПК, като е разяснил на подсъдимия правата му по чл.
371 НПК и правните последици от направеното от него самопризнание. Изразеното от
подсъдимия Г. признание на фактите по обвинителния акт е отразено ясно и недвусмислено
в съдебния протокол. В съдебния протокол (л. 31 гръб от съдебното дело по н.о.х.д. №
199/2020 г. на ОС Перник) е записано, че на основание чл. 274, ал. 2 НПК съдът е разяснил
на подсъдимия правата му по НПК, а в отговор подсъдимият е казал, че разбира права си,
включително и смисъла и последиците от разяснените му съкратени производства. Изрично
е заявил, че желае делото да се гледа при условията на чл. 370 и сл. НПК и след това без
колебание или условности е признал фактите по обвинителния акт и е заявил, че не желае
събиране на доказателства за тях, освен събраните в досъдебното производство.
Съдът може да приеме признанието за виновност само ако се убеди, че
волеизявлението на подсъдимия е обективирано свободно, като деецът разбира същността
на обвинението. Необходимо е още решаващият орган да направи оценка дали
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, като едва при положителен отговор съдът с определение обявява, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно е, че такава оценка
е извършена от състава на решаващия съд, като за положителния резултат от нея, съдът се е
произнесъл с изрично определение.
Същевременно, първоинстанционният съд правилно не е анализирал доказателствата
от досъдебното производство, тъй като такъв анализ не е дължим в тази процедура. От
4
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК е видно, че при тези хипотези съдът всякога приема за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Верността им се приема
без осъществяване на традиционната задължителна аналитична дейност по обсъждане и
оценка на доказателствения материал.

2. Като се основава на тези принципни положения, САС счете, че окръжният съд
законосъобразно е провел производството по делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК, при наличие на всички положителни процесуални
предпоставки за това. Изводът на решаващата съдебна инстанция за съответствие между
фактите, отразени в обвинителния акт и доказателствата, събрани на досъдебното
производство е законосъобразен, поради което се споделя и от въззивния съдебен състав.
Показанията на свидетелката С.Б., включително и подробния й разпит пред съдия в
досъдебното производство, съдържат достатъчно конкретни факти за извършените от
подсъдимия спрямо нея посегателства срещу половата й неприкосновеност – периода на
извършване на деянията, употребената спрямо нея сила от страна на подсъдимия,
своеобразието на деянията с оглед мястото и начина на осъществяването им. Освен
съдържащите преки доказателства показания на С.Б., фактите по обвинителния акт се
потвърждават от показанията на свидетелката И. Б. – по-голямата сестра на пострадалата,
пред която тя е разказала с подробности и непосредствено след последното деяние, фактите
за упражненото насилие и актовете на съвкупление от баща им спрямо по-малката й сестра.
Обстоятелствата, свързани с отношенията в семейството и по-конкретно упражняваното
насилие от подсъдимия спрямо пострадалата, другата му дъщеря – свидетелката И. Б. и
съпругата му – Б.А., се установяват от показанията на И. Б., Б.А., Е. Б. и Р. Б.. Подкрепящи
изцяло фактите по обвинителния акт са и заключенията на съдебномедицинската, съдебно-
психиатричните и съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по метода
на ДНК профилиране, както и посочените по-горе протоколи за действия по разследването.
Както са приема в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд проверява дали
процесуалната дейност на първата инстанция е осъществена при съблюдаване нормативната
уредба на диференцираното производство и най-вече дали действително е направено
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразността на доказателствената оценка.
При цялостния анализ и съпоставка на описаните по-горе доказателствени материали
въззивният съдебен състав изведе еднозначен извод, че признанието на подсъдимия на
фактите по обвинителния акт намира солидна подкрепа в доказателствата, събрани в
досъдебното производство.
САС се съгласява с изводите на първата инстанция, че при законосъобразно
изведената от доказателствата по делото фактическа обстановка, подсъдимия И.Г. е
осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението, което му е
въздигнато с обвинителния акт – по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. с ал. 2, т. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл.
26, ал. 1 НК.
Изводите на ОС Перник по същество почиват на вярна интерпретация на
установената фактология по делото и са направени в съгласие със закона и трайната
практика на ВКС. Осъществени са обективните и субективните признаци от състава на
престъплението - в периода 27.09.2019 г. – 19.01.2020 г. Г. няколко пъти се съвкупил с
непълнолетната (ненавършила 14 години) своя низходяща сродница (дъщеря му С.Б.), като
употребил за това принуда чрез упражнената спрямо пострадалата сила. Несъмнено е
установен е прекият умисъл на дееца за извършване на престъплението, за което първата
инстанция е изложила подробни съображения, които се споделят напълно от състава на
апелативния съд.
Споделят се от САС и изводите на окръжния съд за това, че в случая са налице
признаците на чл. 26, ал. 1 НК – установени са повече от едно деяния ( показанията на
пострадалата и подкрепящите ги показания на свидетелката И. Б. съдържат факти за повече
от едно осъществени насилствени съвкупления от подсъдимия спрямо С.Б.), които
5
поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. с ал. 2, т. 2 вр. с
ал. 1, т. 2 НК, извършени са през непродължителен период от време (около 4 месеца), при
една и съща обстановка (дома, в който живеели пострадалата и извършителя) и при
еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Обстоятелството, че деянията не са конкретизирани по
дати в рамките на периода на продължаваното престъпление е лесно обяснимо с оглед
травматичното естество на преживяванията, които пострадалата е следвало да възпроизведе
в проведените на досъдебното производство разпити. Същественото е, че няма никакво
съмнение, че подсъдимият е осъществил повече от едно съвкупления с дъщеря си,
използвайки за това сила.

ІІ. По възражението за размера на определеното на подсъдимия наказание:
Доколкото в жалбата на подсъдимия и пледоарията на служебния му защитник пред
САС, отправените възражения касаят справедливостта на определеното на Г. наказание,
въззивният съдебен състав, намира за целесъобразно едновременното им обсъждане.
В жалбата на подсъдимия и в становището на защитника се твърди, че направеното
самопризнание, изразеното съжаление и чистото съдебно минало на подсъдимия не се
отчетени от решаващия съд в съответната степен, като се иска от въззивния съд намаляване
на наказанието при съобразяване с посочените смекчаващи отговорността на Г.
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав счете възраженията на подсъдимия и на защитата в
частта за определяне на наказанието за неоснователни.

Дейността на окръжния съд по определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия Г. престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. с ал. 2, т. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26,
ал. 1 НК и след редукцията на чл. 58а, ал. 1 НК е била мотивирана от следните
съображения:
Обосновано решаващият съд е приел като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства – липсата на предишни осъждания, предвид настъпилата реабилитация за
предишните му осъждания, както и изразеното от него съжаление за стореното. Правилно
съдът не е отчел повторно направеното самопризнание в насока за смекчаване на
наказанието. В това отношение окръжния съд се е позовал на мотивите на ТР № 1/2009 г.,
ОСНК на ВКС, т. 7, според които в обсега на релевантните фактически данни за личността
на подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение в хода на наказателното
производство, обективирано и чрез направеното от него самопризнание. Последното обаче
следва да се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието на самопризнанието като
форма на съдействие при установяване на обективната истина. Ако е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната
дейност на компетентните органи, същото би могло да са третира като смекчаващо
обстоятелство, включително и пределите на отговорността по чл. 55 НК. Настоящият
случай не е такъв, доколкото разпитът на подсъдимия като свидетел, проведен на 22.01.2020
г.(л. 38 от том 1 на досъдебното производство), не е допринесъл за разкриване на
престъплението, защото предния ден – на 21.01.2020 г. са разпитани пострадалата С.Б. и
свидетелката И. Б., чийто показания в решаваща степен са уличили подсъдимия като
извършител на престъплението.
В този смисъл законосъобразно ОС Перник не е взел предвид направеното от Г.
самопризнание като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Същевременно, правилно първоинстанционният съд е приел за отегчаващи
отговорността на Г. данни: множеството деяния, извършени в рамките на продължаваното
престъпление; проявената престъпна упоритост; девствеността на пострадалата и свързаните
с това завишени физически и психически страдания, вследствие на извършените деяния;
6
системният физически и сексуален тормоз, упражняван от подсъдимия спрямо пострадалата;
лишаването на пострадалата от сигурната и спокойна семейна среда, доколкото деянията са
извършвани в дома на семейството.
Неоснователно е възражението на подсъдимия и защитата, че съдът не е съобразил
изразеното съжаление и липсата на осъждания на подсъдимия. Видно от мотивите на
присъдата посочените обстоятелства са обсъдени внимателно от състава на решаващия съд.
При така установените данни за обществената опасност на деянието и дееца,
въззивният съдебен състав счита, че наказанието за И.Г. правилно е определено от първата
инстанция при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл
определеното от първата инстанция наказание от петнадесет години лишаване от свобода,
въззивната инстанция намира за справедливо и отговарящо на обществената опасност на
деянието и дееца и на установените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Не се споделя от настоящия съдебен състав възражението на защитата, че наказанието
следва са бъде определено при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и при липса на отегчаващи данни за деянието и дееца. Посочените факти от
защитата (липсата на осъждания и изразеното съжаление ) са взети предвид при определяне
на наказанието, но те не притежават нито признака на изключителност, нито на
многобройност, които да определят приложението на чл. 55 НК.
Наказанието от 15 години след редукцията по чл. 58а НК е намалено с 1/3 и
законосъобразно е отмерено за изтърпяване от подсъдимия лишаване от свобода от 10
години, за което правилно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е определен
първоначален строг режим.
При тези съображения, въззивният съд счита, че наказанието на подсъдимия Г. е
определено законосъобразно, същото е справедливо и съобразено с целите по чл. 36 НК.
В частта за приложението на чл. 59 НК, за веществените доказателства и за
разноските присъдата е законосъобразна, доколкото законът е приложен правилно.

При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира
основания за други корекции на съдебния акт.

Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НК, ІI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 от 6.04.2021 г. по н.о.х.д. № 199/2020 г. по описа на
Окръжен съд Перник, НО.
Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен
срок от уведомяването на страните – САП, подсъдимият Г. и неговият защитник адвокат З. –
за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7