Номер 139011.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502290 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3488/22.07.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от А. А.
К., И. Г. Г. и Р. Г. Л., чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 141 от 25.06.2020 г., постановено
по гр.д. № 1483 по описа на РС-Провадия за 2019г., ГО, 3 съдебен състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че Ц. И. В. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Дългопол, област Варна, ул. „******” № *, НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна – Тауърс – Г, сумата 10 762.74 лева (десет хиляди седемстотин
шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща стойност на ел.
енергия по фактура № ********** от 07.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за
периода от 07.07.2015 г. до 25.07.2019 г. за обект на потребление, находящ се в гр.
Дългопол, община Дългопол, област Варна, ул. „******” № *, с абонатен № ********** и
клиентски № **********.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 55 от
1
ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа
енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от
30.04.2019г.; безспорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор
за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и
точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с
нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена
проверка на СТИ, находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в
присъствието на независим свидетел; при самата проверка е извършено замерване с
еталонен калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в
невизуализиран регистър 1.8.3. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е
установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно
наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 64242 кВтч; на
03.10.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено
точното количество неотчетена ел. енергия, за период от дата на вписване на ищеца като
абонат, до дата на извършване на проверката; на 07.10.2019г. е издадена фактура №
********** на стойност от 10762.74 лв. Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил
събраните доказателства, тъй като не се е съобразил със заключението на вещото лице,
съгласно което СТИ е било монтирано с нулеви показатели на видимите му тарифи, поради
което няма как да е имало показания по другите регистри, включително и скрития такъв.
Намира за неправилно, че съдът не отчита този извод на вещото лице, изложен в приетата
по делото експертиза, като излага подробни съображения в тази насока.
Въззивникът намира за неправилен извода на съда, че липсват доказателства по делото,
дружеството да е изпълнило задължението си по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ за съставяне на
досие на измервателната система, тъй като съгласно текста на цитираната разпоредба,
дружеството няма такова задължение при електромери, измерващи енергия на обекти,
присъединени към мрежи ниско напрежение, какъвто е процесният случай. Отново за
неправилен намира и извода на съда, че абонатът е бил лишен от възможността да
упражнява контрол върху показанията на невизуализирания регистър на СТИ, като сочи, че
в случая е налице неизпълнение на задълженията на абоната да не извършва действия, които
водят до неотчитане на потребяваната електроенергия и доколкото задължението му изисква
бездействие, отговорността му е налице при доказано действие.
В заключение сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като
собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако
енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда
движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на
дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи
стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
2
основателно и законосъобразно, като съдът подробно и задълбочено е анализирал събраните
по делото доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи.
Въззиваемият намира, че правилно съдът е приел, че не се е установило по делото, дали
данните от невизуализирания регистър на СТИ са отчетени преди или след монтирането му
на процесния обект на ищеца по делото. Сочи, че недоказан по делото е останал и моментът,
от който електромерът е започнал да отчита енергия в трета тарифа, поради което и не може
да се направи заключение дали електрическата енергия е действително потребена.
Моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като претендира и сторените
разноски пред въззивна инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. Н. Б.,
поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в
хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат Д., поддържа отговора на жалбата, като моли съда да я отхвърли и да
потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него, като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 1483 по описа за 2019 г. на РС-Провадия, ГО, е образувано по
предявен отрицателен установителен иск от Ц. И. В. против „Електроразпределение Север“
АД за приемане за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 10 762.74 лева (десет хиляди
седемстотин шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 07.10.2019 г., начислена след корекция
на сметката за периода от 07.07.2015 г. до 25.07.2019 г., за обект на потребление, находящ се
в гр. Дългопол, община Дългопол, област Варна, ул. „******” № *, с абонатен №
********** и клиентски № **********.
Ищцата твърди, че е потребител на електроенергия по партида с абонатен № ********** и
клиентски № **********. Излага, че чрез получено уведомление от ответника, към което
била приложена процесната фактура е узнала, че от нея се претендира сума в размер на 10
762.74 лева, начислена по фактура № ********** от 07.10.2019 г. Твърди, че СТИ не е
манипулирано от нея, че тя няма достъп до него и начислената ел. енергия за минал период
не е потребявана, оспорва всички документи, въз основа на които е начислена процесната
енергия, както и оспорва правилността на приложената методика за начисление на
процесната сума, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ.
3
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който сочи, че периодът на начисление е определен в посочения размер като е съобразена
разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, като началният момент е този на датата на монтажа на
СТИ. Счита, че възражението на ищеца, че не е бил уведомен за извършваната проверка в
съответствие с разпоредбите на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ е неоснователно. Сочи, че не е
необходимо да се установява, че именно абонатът е извършил намеса в работата на СТИ.
Посочено е, че при извършената проверка е констатирана начислена ел. енергия в регистър
1.8.3 в размер на 64242 квтч. Твърди се, че корекцията е извършена на осн. чл. 55 от ПИКЕЕ,
като ищецът на осн. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД дължи плащане на получената стока.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца
електрическа енергия срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На
25.07.2019г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на
СТИ фабр. № 1115031500748722 на обект на ищцата, находящ се в гр. Дългопол, община
Дългопол, област Варна, ул. „******” № *, в присъствието на свидетеля К. В. Ц..
Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 560982 и е изпратен за проверка в БИМ
при показания по нощна тарифа – 003086 и дневна тарифа – 017080. Тези обстоятелства са
обективирани в Констативен протокол № 1105699/25.07.2019г., който е подписан от
служителите и свидетеля.
Видно от Констативен протокол № 1900/25.09.2019г. на Българския институт по
метрология, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера.
Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху
невизуализираната на дисплея тарифа 3 – 064242.3 кWh. Констатирано е още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо
наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищцата, с което я
уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия. От представената фактура се установява, че е начислена общо
64242 кВТч енергия за периода от 07.07.2015 г. до 25.07.2019г. на обща стойност 10
762.74 лева. От констативен протокол № 11234228 от 07.12.2017 г. се установява, че
процесният електромер е монтиран в електроснабдения обект при показания за дневна и
нощна тарифа – 0 (нула) и за двете тарифи.
4
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ се
установява, че към датата на извършване на проверката – 25.07.2019 г., процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност. Вещото лице е направило заключение, че
процесното СТИ е било монтирано ново на обекта на потребление, тъй като в протокола за
монтажа му е отразено, че нощна и дневна тарифи са с нулеви показания. Вещото лице сочи,
че електроенергията, натрупана в регистър 1.8.3 е преминала през електромера и не е
визуализирана на ектрана му. Установява се, че е налице неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната му схема.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като
добавя, че не може да се установи точно кога е започнало натрупването на електроенергия в
невизуализирания регистър.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
5
доказване, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че
същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, че е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел. енергия по
смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му.
Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките (законни и
материалноправни) за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период. В това се състои и основното възражение на
въззивника, изложено в жалбата.
В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при
спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2
ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е
обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно
изготвените констативен протокол, констативен протокол на БИМ и заключението на
вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване
на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса
на отчитане е резултат от софтуерно вмешателство и се изразява в претарифиране чрез
въвеждане на още една тарифа – 1.8.3, като същата не се визуализира на дисплея на
електромера, но в нея се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата
на въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Същите са
издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно –
че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно
норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел.
енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2
ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 25.07.2019 г. –
6
след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на
съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се
извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за
това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. Видно от
доказателствата по делото, корекционната процедура е проведена изцяло в съответствие с
правилата за измерване на количествата електроенергия.
В тази връзка, ответникът е следвало да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно
и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в
обекта на потребление на ищцата след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото е приет Констативен
протокол № 11234228 за монтаж на процесния електромер от 06.07.2015 г., от който се
установява, че СТИ е монтиран с нулеви показания в двете видими тарифи – нощна и
дневна, но липсва отбелязване на показанията по тарифа 1.8.3. Съдът не споделя извода на
вещото лице, че след като проверените видими тарифи 1.8.1. и 1.8.2 са нулеви, то и
останалите тарифи, в това число и 1.8.3, са с нулеви показания. Този извод, ако и да е
логически оправдан, не може да бъде приет за безспорен, тъй като липсват доказателства в
тази насока, а е изведен само въз основа на предположението, че СТИ е било ново,
доколкото е било с нулеви показания в две от съществуващите му тарифи. Видно от
доказателствата по делото и по-конкретно от Констативен протокол от 25.07.2019г.,
служителите на електроразпределителното дружество имат техническата възможност, чрез
специализиран софтуер да проверят всички съществуващи тарифи на СТИ и да ги отразят в
протокола при монтирането му. Точно така е направено в протокола от 2019г. при замяна на
процесния електромер с нов. При това положение остава неизяснен въпросът защо всички
тарифи и показанията по тях не са посочени в протокола от 2015г., което обстоятелство в
още по-голяма степен засилва съмнението в това, дали и при монтирането на процесния
електромер същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че
служителите на ЕРП са го монтирали, но не са посочили показанията на тарифи 1.8.3, 1.8.4 и
1.8.0.
Следователно ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по пътя на
пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа, процесното СТИ
е било с нулеви показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при монтажа
показанията по невизуализирания регистър също са били нулеви. От доказателствата по
делото и от приетото заключение на вещото лице не може да се установи също така с
7
точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск
за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 860.00 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие от 07.08.2020г., имащ характер на разписка – арг.
от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален
представител, изрично е релевирал възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, при интерес от 10762,74 лева минималният размер на уговореното адвокатско
възнаграждение е 852,88 лева. С оглед на действителната фактическа и правна сложност на
делото, въззивният съд счита, че уговореният хонорар в размер на 860 лева, надвишаващ
едва със 7,12 лева минималния нормативноустановен размер, не е прекомерен, което
обуславя неоснователността на искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Неоснователно е възражението за прекомерност и поради факта, че въззивното дружество е
претендирало разноски за адвокатско възнаграждение в повече от двойно по-голям размер, а
фактическата и правна сложност на делото е еднаква и за двете страни.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 141 от 25.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1483 по
описа на РС-Провадия за 2019г., ГО, 3 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
“Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Дългопол, област Варна, ул. „******” № *, сумата в размер на 860.00 лв. /осемстотин и
8
шестдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9