№ 727
гр. П., 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Т. Ив. Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т. Ив. Т. Гражданско дело № 20251720101982
по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.10 и сл. Закона за защита срещу
домашното насилие.
Образувано е по молба от Д. К. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Г.Б., ул.
***, срещу И. Д. И., с адрес: с. Г.Б., ул. ***, за защита по реда на чл.4 и сл. от
ЗЗДН.
Молителката сочи, че ответника е неин син. Излага доводи, че от
01.05.2025 г. молителката била подложена от ответника на психически и
физически тормоз, като ответника и искал пари, алкохол, бутал молителката и
на 24.05.2025 г. и ударил шамар, като и казал: „Че ти еба майката“, „ще те
утрепя“, „ще те унищожи“, „ще те заколя“. Тези обстоятелства наложило
молителката да потърси съдействие от полицията.
Към молбата молителката е приложила и декларации по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, в които е описано изложеното в молбата.
В съдебно заседание молителката лично поддържа молбата и моли съда
да я уважи.
Ответникът И. Д. И. в съдебно заседание се явява лично – осигурен от
1
ОЗ „Охрана“ – П. и оспорва молбата. Твърди, че всичко, което е изложила
молителката е лъжа.
След като прецени събраните по делото доказателства, П. районен
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
В чл.3 от ЗЗДН е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита
по него, като в т.5 са посочени като такива, лицата, пострадали от домашно
насилие, извършено от низходящи. В случая ответникът е син на молителката,
поради което и попадат в кръга от лицата, легитимирани като страни по ЗЗДН,
и посочени в чл.3, т.5 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно
насилие, които молителката твърди да са извършени от ответника, и изразили
се в това, че на 24.05.2025 г. и ударил шамар, като и казал: „Че ти еба
майката“, „ще те утрепя“, „ще те унищожи“, „ще те заколя“, което наложило
молителката да потърси съдействие от полицията.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на
граждански правоотношения, в което освен предвидените в ГПК
доказателства са допустими и изрично посочените в чл.13, ал.2 от ЗЗДН. В
това производство доказателствената тежест да установи наличието на
извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя.
Провеждането на това доказване до голяма степен е улеснено от законодателя,
доколкото съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, при липса на други доказателства за
конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита и само на
основание приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. За целта в
декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с
установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл.2 и
чл.3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел
успешно оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията.
В настоящия случай съдът намира, че изложеното от молителката в
2
молбата й за издаване на заповед за защита, и отразено в декларацията й по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не е оборено от ответника, който не е подал отговор на
молбата, но в съдебно заседание я оспорва, и не сочи доказателства.
Същевременно, по делото се събраха писмени доказателства, които подкрепят
изложеното в молбата.
Следва да се има предвид и това, че когато декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН изхожда от самото пострадало лице, явяващо се молител по делото,
същата има смесена същност – на процесуална предпоставка и на
доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното, който
извод следва по арг. от чл.13, ал.3, вр. чл.9, ал.3, вр. чл.8, т.1 от ЗЗДН. Целта е
да се облекчи доказването на такива съставомерни деяния, които са
извършени при условия и по начин, изключващи присъствието на трети лица.
Когато по делото има и други преки доказателства за инкриминираните
събития те следва да имат приоритетно доказателствено значение, при
съпоставката им с останалия доказателствен материал, а когато по делото са
събрани косвени доказателства относно събитията те следва да се отчитат като
коректив на декларираното, прието от закона за оборимо вярно. В случая
декларацията изхожда лично от пострадалото лице и съдържа основните
твърдения за противоправното действие на ответника, поради което и съдът
цени същата ведно с останалия доказателствен материал.
В горния смисъл съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се установи по безспорен начин, че на 24.05.2025 г. ответникът е ударил шамар
на молителката, която е негова майка, като и казал: „Че ти еба майката“, „ще
те утрепя“, „ще те унищожи“, „ще те заколя“, което наложило молителката да
потърси съдействие от полицията, установяващо се от писмото на ОД на МВР
– П. (л.47 от делото).
Предвид изложеното съдът намира, че на молителката следва да бъде
издадена заповед за защита, с която да се наложат мерките по чл.5, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗЗДН, като:
-задължи ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение
на пострадалата;
- забрани на ответника да приближава на по-малко от 200 метра
пострадалата, жилището находящо се на адрес с. Г.Б., ул. ***, както и местата
за социални контакти и отдих.
3
Мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда мерки, които имат за цел защита на
пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши
друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивирането на самия извършител
към неагресивно поведение относно пострадалото лице. При налагане на
мерките по чл.5 от ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки.
В настоящия случай, с оглед характера на деянията на ответника, съдът
намира посочените по-горе мерки за защита за подходящи, с оглед естеството
на извършения акт на домашно насилие, включващ психическо и емоционално
насилие. При определяне на мерките съдът не наложи мярката по чл.5, ал.1,
т.4 от ЗЗДН, тъй като конкретния акт на домашно насилие не е извършен от
ответника чрез системи за комуникация, поради което и намира, че тази мярка
не е подходяща в случая.
По отношение на срока, за който следва да бъдат наложени мерките по
чл.5, ал.1 и т.3 от ЗЗДН, съдът намира, че мерките следва да бъдат наложени
за срок от шест месеца, при приспадане срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН, съгласно чл.5, ал2
от ЗЗДН. Посочения срок съдът намира за подходящ, предвид естеството на
извършеното домашно насилие и неговата тежест – физическо, психическо и
емоционално насилие, като отчете и обстоятелствата, че от една страна
влошените взаимоотношения между страните, честите скандали, а от друга
страна съдебното минало на ответника, който е осъждан. В същото време
съдът намира, че определените от съда мерки и техния срок, създават
достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново
обект на домашно насилие от страна на ответницата.
С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, следва да бъде приспаднат
срока на действие на мерките по издадената в производството заповед за
незабавна защита № 32 от 27.05.2025 г., като се постанови, че срока на
определените от съда мерки е шест месеца, считано от 27.05.2025 г.
На основание чл.15, ал.8 от ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде
издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение, която на
основание чл.16, ал.1 от ЗЗДН да съдържа предупреждение за последиците за
4
ответника от неизпълнението и по чл.21, ал.3 от ЗЗДН - задържане от
полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно
органите на прокуратурата.
По разноските:
Страните не са поискали от съда да им бъдат присъдени разноски,
поради което и съдът не се произнася по същите.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН във връзка с
чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, ответника следва да заплати държавна
такса по делото в размер на 25.00 лева в приход на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд - П. (т.22 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ НА ЗАЩИТА на пострадалата Д. К. Т., ЕГН
**********, с адрес: с. Г.Б., ул. ***, по повод акт на домашно насилие,
упражнен върху на 24.05.2025 г., в с. Г.Б., ул. *** от И. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: с. Г.Б., ул. ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА И. Д. И., ЕГН ********** да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на пострадалата Д. К. Т., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на И. Д. И., ЕГН ********** да приближава на по-малко
от 200 метра пострадалата - Д. К. Т., ЕГН **********, жилището находящо се
на адрес: с. Г.Б., ул. ***, както и местата за социални контакти и отдих, ЗА
СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от 27.05.2025 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Д. К. Т., ЕГН **********, която
подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Д. И., ЕГН **********, че при неизпълнение
на заповедта ще бъде задържана от полицейските органи, съгласно чл.21, ал.3
от ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г.Б., ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд
5
- П. сума в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна
такса, както и 5.00 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист, в
случай, че не я плати доброволно.
ПРЕПИС от решението и заповедта за защита да се изпратят на
страните, и РУ на МВР по настоящия адрес на ответника и пострадалата на
основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, като
обжалването й, НЕ спира изпълнението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в 7-дневен
срок, считано от 21.07.2025 г., като обжалването не спира изпълнението на
заповедта.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6