№ 1386
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110110677 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с
вх. № 21018/21.07.2021 г. от ВЛ. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.****, обл. Варна, действащ чрез пълномощника си адв. Е.Г. Е., АК-Варна,
против ЕТ „****“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, обл.
Варна 9120, ул.“****“ № 43, със собственик и представляващ ****, ЕГН
********** с искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което го е
лишил от ползването на процесната част от нивата в размер на средния
пазарен наем, считано от 17.04.2018 г. до предаването на владението на
25.03.2021 година в размер на 1085,00(хиляда осемдесет и пет) лв., ведно със
законната лихва, считано от предяваване на молбата в съда до окончателното
изплащане на обезщетението.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител отправя искане за изменение на предявения иск по размер, чрез
неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 1085.00
лв., на 2750.00 лв. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на НИВА,
находяща се в землището на гр. ****, община ****, обл. Варна, ****,
представляваща имот пл. № **** (едно осем три нула нула девет) с площ от
1
5040 (пет хиляди и четиридесет) кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №
****. Твърди, че е придобил имота с договор за покупко-продажба, за което е
съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот вх. per. **** от
08.08.2016 год., акт № 18, том LI, дело № 10731, дв. вх. per. 19163 на
Службата по вписванията - Варна. Твърди се, че ответникът е собственик на
съседен имот, представляващ ПИ пл. № **** и на изградените в имота сгради.
Твърди се, че след покупката на имота ищецът установил, че част от
посочената нива е завзета от ответника неправомерно чрез поставяне на
ограда навътре в моя имот. Ищецът завел исково производство в съда за
защита на законните си интереси. Твърди се, че с Решение № 5210/25.11.2019
година, постановено по гр.д. № 5396/2018 година, ВРС е приел за установено
спрямо ответника ****, ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ
„****", ЕИК ****; адрес гр„ ****, обл. Варна 9120, ул."****" № 43, че ВЛ. М.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, обл. Варненска, е
собственик на реална част с площ от 15,24 кв.м. от собствения му имот
НИВА, находяща се в гр. ****, община ****, обл. Варна, ****,
представляваща имот пл. № **** (едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ
21912 и с обща площ 5040 (пет хиляди и четиридесет) кв.м. Със същото
решениеЕТ“****“, ЕИК ****, е осъдено ДА ПРЕДАДЕ НА ВЛ. М. М.,
ВЛАДЕНИЕТО върху реална част с площ от 15,24 кв.м. от собствения му
имот НИВА, находяща се в гр. ****, община ****, обл. Варна, ****,
представляваща имо" пл. № **** (едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ
21912. Твърди се, че ответникът е осъден да преустанови действията, с които
без основание пречи на ищеца ВЛ. М. М., да упражнява правото си на
собственост, като премахне изградената от него масивна ограда, ситуирана в
реална част от НИВА, представляваща имот пл. № **** (едно осем три нула
нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и преустанови действията, с които без основание
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне
изградената от него полумасивна стопанска постройка, в частта в която
навлиза в същата нива, заедно със стрехата от покрива на тази постройка,
навлизаща съобразно очертаната със синя линия фигура между точки 24-25-
26-27-28-24 и със лилава прекъсната линия между точки 24 и 25 на
комбинирана скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ, на осн. чл.109 ЗС.
Твърди се, че със същото решение ВРС е осъдил ЕТ „****“, ЕИК ****,
да заплати на ищеца ВЛ. М. М., сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева,
2
представляваща обезщетение за времето, през което е лишил ищеца от
ползването на реалната част от имота му в размер на средния пазарен наем,
считано от 08.08.2016 г. до предявяване на исковата молба в съда - 16.04.2018
г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда -
16.04.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че след 16.04.2018 година ответникът е продължил да ползва
посочената част от имоти, която предал на ищеца едва на 25.03.2021 година
след образуване на изпълнително дело за това, видно от приложеното към
исковата молба удостоверение по и.д. № 2020: 11040158 на СИС при ВРС.
Твърди, че в периода от 17.04.2018 година до 25.03.2021 година ищецът
е бил лишен от възможността да ползва реалната част от собствената ми нива
с пространство от 15,24 кв.м., поради което претендира от ответника
обезщетение на осн. чл. 59. ал. 1 от ЗЗД в общ размер на 1085,00 (хиляда и
осемдесет и пет) лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното изплащане на обезщетението. Твърди, че посочената
сума е формирана като броят месеци, в които е бил лишен от правото си да
ползва собствения си имот в пълен размер (35 месеца.), се умножи по 31,00
лв. (приблизителен размер на средния пазарен наем за района).
Ответникът – ЕТ „****“, депозираписмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК, в който излага подробни съображения за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Твърди, че представено съдебно решение
по гр.д.№ 5396/2018 год., не е влязло в сила, тъй като е предмет на въззивен
контрол,за което е образувано в.гр.д.№ 1140/2021 год.пред Окръжен съд –
Варна, като първо заседание е насроченоза 12.10.2021 год.
Оспорва се и твърдението, че ищецът е във владение на процесиите
15.24 кв.м.реална част от нива пл.№ **** от 25.03.2021 год., като се твърди,
че той владее тази реална част от месец ноември 2019 год.Оспорва се размера
на претендираното обезщетение за ползване на посочената реална част от
нивата.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител
поддържа предявените искове. Ответникът не се представлява и не изразява
становище по иска.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
3
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Нотариален акт за продажба на недвижим имот
вх.рег. ****от 08.08.2016 год., акт № 18, том LI, дело № 10731, дв. вх. per.
19163 на Службата по вписванията - Варна; Скица на имот пл. № **** -
НИВА, находяша се в гр. ****, община ****, обл. Варна, ****; Препис от
Решение № 5210/25.11.2019 г. на ВРС. XL III състав по гр.д. № 5396 по описа
за 2018 г., Комбинирана скица - Приложение № 4 към СТЕ по гр.д. №
5396/2018 г. ВРС с оцветена завзетата част в оранжев цвят между точки 1,5,
3,2, Удостоверение изх. № 13086/28.04.2021 година на СИС при ВРС по и.д.
№ 1058/2020 г.; съдебно удостоверение № 2833/01.04.2022 г. издадено от
ВОС по в.гр.д. № 1140/2021 г.
От приложения по делото договор за покупко-продажба, за което е
съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот вх. per. **** от
08.08.2016 год., акт № 18, том LI, дело № 10731, дв. вх. per. 19163 на
Службата по вписванията – Варна се установява, че ищецът е продил
собствеността върху НИВА, находяща се в землището на гр. ****, община
****, обл. Варна, ****, представляваща имот пл. № **** (едно осем три нула
нула девет) с площ от 5040 (пет хиляди и четиридесет) кв.м., при граници и
съседи: имоти пл. № ****.
За страните е безспорно, че ответната страна е собственик на съседен
имот, представляващ ПИ пл. № **** и на изградените в имота сгради.
Установява се, че с Решение № 5210/25.11.2019 година, постановено по
гр.д. № 5396/2018 година, ВРС е приел за установено спрямо ответника ****,
ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „****", ЕИК ****; адрес гр„
****, обл. Варна 9120, ул."****" № 43, че ВЛ. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****, обл. Варненска, е собственик на реална част с площ
от 15,24 кв.м. от собствения му имот - НИВА, находяща се в гр. ****, община
****, обл. Варна, ****, представляваща имот пл. № **** (едно осем три нула
нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 (пет хиляди и четиридесет)
кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ ****, която част е повдигната с
бежов цвят във фигурата между точки 20-21-22- 28-27-20 на комбинирана
скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ, която скица, приподписана от
4
съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, и е ОСЪДИЛ ****,
ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ ”****", ЕИК ****, адрес гр.
****, обл» Варна ул„ "****" № 43, ДА ПРЕДАДЕ НА **** М., ЕГН 60К
287602, с постоянен адрес: гр. ****, обл. Варненска, ВЛАДЕНИЕТО върху
реална част с площ от 15,24 кв.м. от собствения му имот НИВА, находяща се
в гр. ****, община ****, обл. Варна, ****, представляваща имот пл. № ****
(едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 (пет
хиляди и четиридесет) кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ ****,
която част е повдигната с бежов цвят във фигурата между точки 20-21-22-28-
27-20 на комбинирана скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ, КАТО
ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА ДА ПРЕУСТАНОВИ действията, с които без
основание пречи на ищеца ВЛ. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
****, обл. Варненска, да упражнява правото си на собственост, като премахне
изградената от него масивна ограда, ситуирана в реална част от НИВА,
находяща се в гр. ****, община ****, обл. Варна, ****, представляваща имот
пл. № **** (едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ
5040 (пет хиляди и четиридесет) кв.м., И ПРЕУСТАНОВИ действията, с
които без основание пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост,
като премахне изградената от него ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА, в частта в която навлиза в СЪЩАТА НИВА, заедно със
СТРЕХАТА ОТ ПОКРИВА на тази постройка, навлизаща съобразно
очертаната със синя линия фигура между точки 24-25-26-27-28-24 и със
лилава прекъсната линия между точки 24 и 25 на комбинирана скица № 1.1 на
вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), на осн. чл.109 ЗС. Със
същото решение ВРС е ОСЪДИЛ ****, ЕГН ********** действащ в
качеството си на ЕТ „****", ЕИК ****, адрес гр. ****, обл. Варна 9120
ул."****" № 43, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ВЛ. М. М., ЕГН ****, с постоянен
адрес: гр. ****, обл. Варненска, сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е липи л ищеца от
ползването на реалната част от имота му в размер на средния пазарен наем,
считано от 08.08.2016 г. до предявяване на исковата молба в съда - 16.04.2018
г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда -
16.04.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното съдебно удостоверение № 2833/01.04.2022 г. издадено
5
от ВОС по в.гр.д. № 1140/2021 г. въззивното производството е образувано по
жалба, подадена от В.М. срещу Решение № 5210/25.11.2019 г., постановено
по гр.д. № 5396/2018 г. по описа на Районен съд - Варна само в частта, в която
е отхвърлен като неоснователен предявеният от ВЛ. М. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. ****, обл. Варненска против ****, ЕГН **********
действащ в качеството си на ЕТ „****", ЕИК ****, адрес гр. ****, обл. Варна
9120, ул."****" № 43, по реда на чл. 109 ЗС иск, за премахване на изградените
в нарушение на законовите правила постройки в собствения на ответника
поземлен имот като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване
на допустимите отстояния до границата между двата имота. Решението по
въззивното дело е обжалвано от В.М. с Касационна жалба вх. №
26260/17.12.2021 г. и делото е изпратено на ВКС с изх. № 1809/01.03.2022 г. В
останалата част Решение № 5210/25.11.2019 г., постановено по гр.д. №
5396/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е влязло в Законна сила.
От приложено по делото Удостоверение изх. № 13086/28.04.2021
година на СИС при ВРС по и.д. № 1058/2020 г. се установява, че 25.03.2021г.
е установено от фирма „****" ЕООД, че съществуващата ограда е премахната
и съдебното решение е изпълнено-взискателя от тази дата владее реална част
с площ 15,24кв.м. от собствения му имот пл.№ **** в гр.****,м-ст
„****",обл.Варна.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза за установяване
какъв е размера на на средния пазарен месечен наем за площ използвана за
производствени и търговски цели в района на гр. ****, като съобрази точното
местоположение на имота, и изчисли полагащия се наем за процесната реална
част с площ от 15.24кв.м. от нива представляваща имот пл. №**** с ЕКАТТЕ
21912 с обща площ от 5040кв.м. с за периода 17.04.2018г. до 25.03.2021г.
От заключението на вещото лице се установява, че процесния период
обхваща 35 месеца и 8 дни, приблизително 35 месеца и половина. Вещото
лице приема два различни варианта на определяне стойността на
претендираното от ищеца обезщетение за реалната част от 15.24кв.м. на
нивата /пета категория/ в пром. зона на гр. ****, до кланницата. Според
първия вариант общият размер на средния пазарен месечен наем за площ
използвана за производствени и търговски цели в района на гр. ****,
съобразявайки точното местоположение на имота и полагащия се наем за
6
процесната реална част от нива пл. №**** за периода 17.04.2018г. до
25.03.2021г. е 2750/две хиляди седемстотин и петдесет/ лева.
Според втория вариант на изчисление, средното рентно годишно
плащане за ползване на земеделски земи на декар обработваема площ, през
процесиите стопански 2017/2018г.; 2018/2019г.: 2019/2020г. и 2020/2021г., за
15.24кв.м. нива е съответно 0.52лева/, т.е. дължимото арендно плащане за три
години е в общ размер от 1.57лева.
В проведено открито съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си. Изтъква, че е извършил оглед на процесния парцел, който е
земеделска нива, засята с пшеница и граничи с кланица, която е оградена със
стоманобетонни блокчета с височина около 2 – 2.20 м. Изтъква, че от
страната, която е към нивата липсва ограда на кланицата. Предполага, че
именно там е било застрояване, което вече е отстранено. Изтъква, че
процесният имот е част от промишлената зона на гр.**** и независимо от
реалния му статут, се е използвал именно за промишлени нужди, като част от
предприятието на ответника.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съгласно разпределената между страните доказателствена тежест, за
уважаване на искът, в тежест на ищеца бе да установи, тежест да установи, че
е собственик на процесната реална част от имота, т.е. Решение №
5210/25.11.2019 година, постановено по гр.д. № 5396/2018 година, ВРС е
влязло в законна сила в тази си част; че е налице обогатяване на ответника в
резултат на което е настъпило обедняването на ищеца в размер на исковата
претенция. В тежест на ответника бе указано да установи възраженията си –
правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, извън случаите на чл. 55 -
чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, а
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити.
Съгласно дадените разяснения в Постановление № 1/1979 г. на Пленума
на ВС, ищецът разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице
фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, липсва друг път за правна защита,
7
но е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице. При осъществяване на общия фактически състав
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото
на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС №
1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото
неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не
в някой последващ момент.
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, от който се поражда вземането за
обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не включва покана
до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от който
собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на обезщетение има
значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада
в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната
лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил. Така Решение
№218/29.12.2015 по дело №7310/2014 на ВКС, ГК, I г.о.; Решение № 1615 от
09.05.1996 г. по гр.д. № 1678/95 г. на ВС, IV. г.о.; Решение № 378 от
28.07.2010 г. по гр.д. № 148/ 09 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 217 от
08.10.2013 г. по гр.д. № 1290/2013 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 298 от
14.12.2011 г. по гр.д. № 1502/2010 г. на ВКС, II г.о., и
др.
В разглеждания случай ищецът претендира обезщетение за времето,
през което е лишил ищеца от ползването на реалната част от имота му в
размер на средния пазарен наем, считано от 17.04.2018 г. до 25.03.2021 година
в размер на 1085 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска в съда - 21.07.2021 година до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищецът се легитимира като собствник на процесната реална част от
нива представляваща имот пл. №**** с ЕКАТТЕ 21912 с обща площ от
5040кв.м., въз основа на възмездна сделка, поради което съдът намира за
доказано твърдението на ищецъта, че е собственик на реална част с площ от
15,24 кв.м. от собствения му имот НИВА, находяща се в гр. ****, община
****, обл. Варна, ****, представляваща имо" пл. № **** (едно осем три нула
нула девет) с ЕКАТТЕ 21912.
8
По отношение на предявения против ответника иск, съдът намира за
доказано от приложените писмени доказателства, а именно Удостоверение от
СИС при ВРС и изготвената СОЕ, че ответникът е ползвал процесната реална
част от ищцовия имот, поради което и на основание чл.59 от ЗЗД дължи на
ищеца обезщетение за това, че е ползвал имота му.
Размера на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно
площта на притежаваната от ищеца част от имота, както и предназначението,
за което е следвало да я ползва той, доколкото съгласно разпоредбата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В настоящият случай съдът приема за безспорно, че ищецът е ползвал
собственият си имот според предназначеието му-Нива, т.е. за земеделски
нужди, като от изслушването на вещото лице в о.с.з. бе установено, че към
момента на извършване на огледа, нивата е била засята с пшеница. Ищецът не
наведе твърдения и не представи доказателства, че през процесния период е
имал възможност и намерение да използва по друго предназначение имота,
поради което не обоснова различен размер на обедняването си.
Независимо по какъв начин ответникът е използвал имота и какви
доходи той е реализирал от него, разпоредлата на чл.59 ЗЗД предвижда
овъзмездяване на обедняването на ищеца, т.е. сумата която той би получил
при ползването на имота по обичайното му предназначение-в случая като
земеделска земя за процесния период. Доколкото ищецът не твърди лично той
да е обработвал собствената си нива, част от която е процесната реална част
от 15,24 кв.м. и съответно да е реализирал някаква продукция от нея, то
следва обезщетението да бъде определено в размера на изплащаното през
процесния период рентно/наемно/ плащане за земеделска земя. Именно
такова е и искането на самия ищец – заплащане на дължим среден пазарен
наем за периода на лишаване от ползване.
В заключението си вещото лице по възложената СОЕ приема, че
средното рентно/наемно годишно плащане за ползване на земеделски земи на
декар обработваема площ, през процесиите стопански 2017/2018г.;
2018/2019г.; 2019/2020г. и 2020/2021г., за 15.24 кв.м. нива е съответно
0.52лева/. За три години рентното плащане/наема е в общ размер от 1.57лева.
Съдът намира, че до тази сума следва да бъде уважена исковата
9
претенция, като бъде отхвърлена до предявения разрер от 2750.00 лева.
Съдът приема ведно със законната лихва върху посочените главници,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.07.2021г. до
окончателно изплащане на вземанията.
По разноските:
С оглед изхода от спора ищецът има право на сторените в
производството разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно представения списък с разноски ищцата е сторил разноски в общ
размер на 636.60 лева, поради което му се следват разноски в размер от 0,36
лева.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне за такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „****“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
****, обл. Варна 9120, ул.“****“ № 43, със собственик и представляващ ****,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ****, обл. Варна сумата от 1,57 лева /един лев и 57 стотинки/,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствена на
ищеца реална част с площ от 15.24кв.м. от имот - НИВА, находяща се в гр.
****, община ****, обл. Варна, ****, представляваща имот пл. № **** (едно
осем три нула нула девет) с ЕКА ТЕ 21912 и с обща площ 5040 (пет хиляди и
четиридесет) кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ ****, през периода
от 17.04.2018 г. до предаването на владението на 25.03.2021 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 21.07.2021г. до окончателно изплащане на вземанията, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция над тази сума, до предявения размер от
2750.00 лева, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „****“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
****, обл. Варна 9120, ул.“****“ № 43, със собственик и представляващ ****,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ****, обл. Варна сумата от 0.36 лв. /нула лева и тридесет и шест
10
стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11