Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
11.02.2009 г., град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XXХ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ
на 29 януари
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М.К.
при участието на секретар Св. Г.
разгледа докладваното от съдия М. К.
гражданско дело номер 7179 по описа за 2006 год.
Предявен е иск с правно основание
чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.
В исковата си молба ищцата С.С.К.
твърди, че в качеството на наследник на Я.С. Миников с Решение № 933/24.06.2003
г. на ОСЗГ–Варна й е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, землище кв. Виница, местност
„Армут тарла” – имоти № 3355 и № 3356 с площ от 11,044 дка, находящо се в терен
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в границите, на които по действащия ПНИ на с.о. “Горна
трака” е включен ПИ № 1065, при граници: ПИ№ 1064, ПИ№ 1066, ПИ№ 1058 и път,
като ПИ № 1065 е с площ от 811 кв.м. Ищците релевират, че ответниците Д.К.
Петрова-К. и съпругът й И.А.К. владеят имота без правно основание, като за тях липсват
придобивни способи, които да ги легитимират като собственици. Отправеното до
съда искане е да бъде признато за установено по отношение на ищците, че
ответниците Ковачеви не са собственици на ПИ № 1065 по ПНИ на с.о. “Горна
трака”, кв. Виница, гр. Варна, при граници: ПИ№ 1064, ПИ№ 1066, ПИ№ 1058 и път,
с площ от 811 кв.м. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
Ответниците Д.К. Петрова-К. и
съпругът й И.А.К., чрез процесуалния си представител оспорват иска, като
твърдят, че ищцата не са собственик на процесния имот, тъй като наследодателя й
не е притежавала имот в посочената местност, твърдят че владеят имота на
валидно правно основание, тъй като са налице всички предвидени предпоставки по
§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в условията не евентуалност правят възражение, че са
придобили правото на собственост на основание давностно владение от
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №
933/24.06.2003 г. на ОСЗГ-Варна /листи 5/ е признато правото на собственост на
наследниците на Я.С. Миников в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху нива с площ 11,044 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в
землището на кв. Виница, гр. Варна, местност “Армут тарла”, съставляваща по КП
„Горна трака” имот с пл. № 3355 и 3356.
От
представените удостоверения за наследници /листи 7-11/ се установява, че ищцата
е наследник на Я.С. ***, починал на 14.01.1970 г.
От нот.акт
№ 103, том XIV, н.дело № 6738/27.04.1994 г./л.26/ е видно, че родителите на
ответника Д. Петрова-К. са придобили собственост върху имот от 600/800 ид.части
от място цялото с площ от 800 кв.м. в местност „Коджа тепе /Траката/”, гр.
Варна, при съседи: път, Стоян Лазаров Станчев, н-ци на Петър Янакиев, Кателия
Митев, на основание §4а, ал.1 и 2 от ПР на ЗСПЗЗ.
С нот. акт №
87, том ХIХ, н. дело № 6741/27.04.1994 г. /лист 25/ ответника Д. Петрова-К. е
била дарена от своите родители с имота описан в н.а. № 103/27.04.1994 г.
От писмо Удостоверение
№ 144/ 14.03.1983 г. /лист 27/ се установява, че на бащата на отв. Д. Петрова-К.,
Кирил Димитров Петров е предоставено право на ползване върху земя-хавра,
находяща се в землището на гр. Варна, местност "Коджа тепе", която е
заплатена по оценителен протокол № 302/20.09.1993 г. С решение на ИК на ОНС -
Варна, обективирано в протокол № 29/ 22.02.1983 г./лист 76 и сл./, и списък към
него /лист 88-99/ е видно, че ответника Кирил Димитров Петров е получил земя по
реда на ПМС № 11/02.03.1982 г. в местността “Коджа тепе” и фигурира в списъците
под № 144. Представен е оценителен протокол № 302/20.09.1993 г. /лист 29 и 30/
и служебна бележка/л.31/ за извършени плащания от Кирил Петров.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и приета от съда СТЕ /лист 65-66/, кредитирана като обективно и
компетентно дадено се установява, че процесния имот пл. № 1065 попада изцяло в
имоти с пл. № 3355 и 3356 възстановени с Решение №933/24.06.2003 г. на ОСЗГ-Варна наследодателя на ищцата. В имота
има изградена сграда, която е със застроена площ 49 кв.м. и е сезонна постройка
неподвижно закрепена за бетонова фундаментна плоча. Сградата е електрифицирана
и водоснабдена от резервоар. Вещото лице дава заключение за идентичност между имота
предоставен за ползване на Кирил Димитров Петров съгласно Удостоверение №
144/1983 г. и имот № 1065, който е записан на Кирил Д.Петров съгласно КП
„Траката” от
От
заключението на вещото лице по допуснатите и приети от съда две СПЕ /лист44-49
и 109-113/, кредетирани като обективно и компетентно дадени заключения се
установява следното: подписът положен за „председател на ИК на ОНС” в Удостоверение
№ 144/14.03.1983 г. не е положен от Христо Тошков Тошков, изпълняващ длъжността
към онзи момент, както и подписът положен за „секретар на ИК на ОНС-Варна” в
Протокол № 29/22.02.1983 г. не е положен от Пламен Иванов.
От
Удостоверение № ЗАО 5794/31.01.2008 г. издадено от Община Варна е видно, че ПИ
№ 1065 с площ от 811 кв.м.е записан в Регистъра на имотите към ПНИ на м. „Горна
трака”-с.о. на Д.К. Петрова-К., съгласно н.а. № 87/ 27.04.1994 г.
По искане на ответната страна, с
оглед доказване на твърденията й за придобиване на имота по давностно владение,
са разпитани свидетелите Атанас Неделчев Марков /без родство и дела със
страните/ и Диляна С. Маринова /без родство и дела със страните/, чиито
показания съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Искът е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно редакцията
на ЗСПЗЗ, действаща към момента на постановяване на Решение № 933/24.06.2003 г.
на ОСЗГ-Варна реституцинната процедура не е завършена и наследниците на Я.С.
Миников не са станали собственици на възстановените имоти по решението, което няма
конститутивно действие, поради което единствената възможност за защита на
ищците е предявяване на отрицателен установителен иск.
Съобразно
разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. В тежест на ответниците е да докажат,
че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния
недвижим имот/, а едва след това ищците следва да докажат фактите, които
изключват това право.
В тежест
на ответниците е да установят, че са налице предпоставките на § 4а, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия вече ползвател /§ 4, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ/ се предоставя възможност да придобие собствеността върху земята,
а именно: да му е предоставено право на ползване върху процесния имот с акт по
§ 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е построил сграда върху земята до 01.03.1991 г.
и да е заплатил същата на собственика чрез общината в тримесечен срок от
влизане в сила на оценката.
Възраженията на ищцовата страна,
че документи издадени на ползвателя не са автентични, защото подписът положен
за „председател на ИК на ОНС” в Удостоверение № 144/14.03.1983 г. не е положен
от Христо Тошков Тошков, изпълняващ длъжността към онзи момент, както и
подписът положен за „секретар на ИК на ОНС-Варна” в Протокол № 29/22.02.1983 г.
не е положен от Пламен Иванов, макар и да има заключение на вещото лице в тази
посока по изготвените две СПЕ, обаче са преклудирани с изтичането на 1-годишния
срок определен с § 35 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. Дв, бр. 98/1997 г./ за предяваване
на иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, който дава възможност на собствениците на
земята или техните наследници да предявят иск за възстановяване правото на
собственост, когато върху нея е било предоставено право на ползване по реда на
§ 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ или е била прехвърлена не от собственика й,
ако предоставянето на това право или придобиването на имота е станало в
нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или
партийно положение или чрез злоупотреба с власт.
От заключенията на вещото лице
безспорно се установи, че имота описан в Удостоверение № 144/14.03.1983 г. и
протокол № 29/22.02.1983 г. на ИК на ОНС – Варна и списъка към него е идентичен
с ПИ № 1065 по КП „Траката” от
Земята е била заплатена от
ползвателя съгласно Оценителен протокол № 302/20.09.1993 г. За трансформиране
правото на ползване в право на собственост значение има единствено заплащането
на стойността на земята в срока определен в § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От заключението на експерта по
допусната СТЕ се установи, че в процесния имот съществува сграда и към
настоящия момент, която отговаря на критериите за сграда по смисъла на § 1в от
ДР на ППЗСПЗЗ, за да възникне възможност за ползвателя да заплати на досегашния
собственик на земята нейната стойност и да придобие правото на собственост
върху нея. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, изградената
в имота постройка, отговаря изцяло на изискванията на закона, за да бъде
определено като сграда. Постройката е изградена на базата на издадено на Кирил
Димитров Петров разрешение за строеж № 55 /лист 28/.
С оглед изложеното, по отношение
на Кирил Димитров Петров са налице всички предпоставки на § 4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото му на ползване в право на собственост
върху процесния имот, а след като той е дарил имота на дъщеря си ответника Д.
Петрова-К., то тя се легитимира като носител на правото на собственост, което е
надлежно прехвърлено от родителите й. В колизия на права между ползвател и
собственик по реституция, законодателят отдава предпочитание на ползвателя,
поради което искът на С.С.К. за признаване за установено, че ответниците не са
собственици на ПИ № 1065 по ПНИ на с.о. „Горна трака” се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това, че съдът приема
че ответника е доказал правото си на собственост, не следва да разглежда и да
се произнася по възраженията на ответника, че собствеността е придобил върху
процесния имот поради изтекла придобивна давност в негова полза.
При този изход на спора
формулираното искане от ответната страна с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно
съобразно отхвърлянето на иска, поради което ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата от 842,00 лева, представляваща
платен депозит за СТЕ и такса за съдебно удостоверение и адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.С.К., ЕГН **********,***„Ангел
Главчев” №16, ет.2, чрез адв. Десислава Г.-***„Кирил и
Методий”№45, вх.А, ет.6, ап.15а за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците Д.К. Петрова-К., ЕГН **********
и И.А.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Румяна Стойчева-ВАК, със съдебен адрес
гр. Варна, ул. „Мусала”№6 НЕ
СА СОБСТВЕНИЦИ на ПИ
№ 1065 по ПНИ на с.о. “Горна трака”, кв. Виница, гр. Варна, при граници: ПИ№
1064, ПИ№ 1066, ПИ№ 1058 и път, с площ от 811 кв.м.
на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********,***„Ангел Главчев” №16, ет.2, чрез
адв. Десислава Г.-***„Кирил и Методий”№45, вх.А, ет.6, ап.15а ДА
ЗАПЛАТИ на Д.К.
Петрова-К., ЕГН ********** и И.А.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Румяна
Стойчева-ВАК, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Мусала”№6 сумата
в размер на 842.00 лв./осемстотин четиридесет и два лева/, на основание чл. 64,
ал. 2 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски окръжен съд в 14 -дневен срок от съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: