№ 4174
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502307 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
С определение № 677/21.10.2022 г. по гр.д. № 1083/2022 г. РС – Девня е повдигнал
пред Варненски окръжен съд спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд
– Девня, за определяне на съда, компетентен да разгледа подаденото от заявителя ЗК „Лев
Инс“ АД срещу К. А. К., ЕГН ********** заявление с правно основание чл. 410 от ГПК, вр.
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
За да се произнесе, съставът на Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по ч. гр. д. № 12570/2022г. по описа на Районен съд – Варна е образувано
по заявление за издаване на заповед за изпълнение от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
срещу К. А. К., ЕГН ********** за сумата от 6126,47 лева, от които 6047,00 лева за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сумата 79,15 лева - лихва за забава, считано от 22.07.2021 г. до
15.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Сезираният съд, след като е констатирал при служебна проверка в НБД “Население“,
че към датата на подаване на заявлението постоянният адрес на длъжника е регистриран в
гр. В., ул. „И. А.“ №*, вх. *, ет. *, ап. **, а настоящият - в с. Искър, общ. Вълчи дол, обл.
Варна, е приложил нормата на чл. 411, ал.1 от ГПК в редакцията й от бр. 100 от 2019 г.,
предвиждаща, че „Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира
настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.“, като с определение
№ 10269/20.09.2022 г. е прекратил производството по образуваното при него ч.гр.д. №
12570/2022 г., като неподсъдно и е препратил делото на Районен съд – гр. Девня.
С определение № 677/21.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 1083/2022 г. Районен съд гр. Девня е
приел, че доколкото длъжникът по заявлението няма качеството „потребител“, то
компетентен да се произнесе по него е районният съд по постоянния адрес на длъжника в гр.
Варна. За да повдигне препирня за подсъдност, ДРС е приел, че предмет на производството е
претенция с основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, която ангажира регресната отговорност на
длъжника К. А. К.. Делинквентът е страна по сключен със заявителя договор за застраховка,
1
но отговорността му в разглежданата хипотеза произтича не от клаузите на сключения
договор, а от разпоредбата на закона /чл. 500 КЗ/. В този смисъл не приема, че ответникът
има качеството на потребител на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не
отговаря спрямо застрахователя по договора, а отговорността му се обуславя от други
предпоставки и закона. Поради изложеното, за компетентен да се произнесе по заявлението
съгласно чл. 411 от ГПК се сочи съдът по постоянния адрес на длъжника.
Със спора за подсъдност е сезиран компетентен съд по смисъла на чл. 122 от ГПК,
производството е допустимо.
Настоящият състав на въззивния съд констатира на първо място, че в рамките на
дължимата служебна преценка за местна подсъдност от заповедния съд към датата на
подаване на заявлението (19.09.2022 г.), за определяне, дали следва да се вземе предвид
наличието на известен настоящ адрес на длъжника, или следва да се съобрази постоянния,
съобразно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 411, ал.1 от ГПК (ДВ, бр. 100 от
2019 г.), определящо е това, дали длъжникът притежава качеството „потребител“.
В случая, от изложеното в обстоятелствената част на така подаденото заявление,
както и от приложените към него документи, следва извод, че длъжникът не притежава
потребителско качество по см. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Това е така, тъй като претенцията на заявителя не е породена от клаузите на
застрахователния договор, а произтича пряко от специалния фактически състав на закона –
чл. 500 от КЗ. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско
застрахователно право, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично
предвидените предпоставки, като е предвидено само при един вид застраховане –
застраховката срещу гражданска отговорност. В този смисъл е постоянната практика на
ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по т. дело № 624/2010 г. на ТК-I т. о.;
решение № 130/03.05.2012 г. по т. дело № 244/2010 г. на ТК-I т. о., решение № 20 от
2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК и др. Ето защо, макар законът да му
признава качеството на „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му
отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на
застрахователя на ГО, по регресното вземане длъжникът няма качеството потребител, както
и ползвател на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо
застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки и от
закона.
По изложените съображения, компетентен да се произнесе по подаденото заявление е
районният съд по постоянния адрес на длъжника, който съгласно извършената служебна
справка в НБД „Население“ към датата на подаване на заявлението е в гр. Варна.
Воден от изложеното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен Районен съд – гр. Варна да разгледа
подаденото заявление по чл. 410 от ГПК на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, срещу К. А.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „И. А.“ №*, вх. *, ет. *, ап. **, по
повдигнатия спор за подсъдност, на основание чл. 122 от ГПК.
ДЕЛОТО да се изпрати на Районен съд гр. Варна.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на РС Девня за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3