РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. В**, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:В** В*
Членове: 1. АН** П*
2. В*
М**
с участието на секретаря
...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П* частно
гражданско дело № 161 по описа за 2019., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по
чл.435,ал.2 ГПК във вр. с чл.78,ал.5 ГПК.
Образувано е по жалба на Л.Д.Й. против действията
на ДСИ при ВРС –постановлението от 06.03.2019 г. за определяне равностойността
на вещи по изп.д. № 2312/2018 г. Развиват се доводи, че постановлението е незаконосъобразно,
предвид изготвянето на оценка към датата на установената липса и направеното по
този повод искане за събиране на равностойността им, а също предвид оспорването
на експертната оценка и искането за назначаване и изслушване на нова
експертиза, както и оспорването на свидетелските показания, които според
жалбоподателя са неправилно кредитирани от ДСИ. Жалбоподателката поддържа, че при оценяването на липсващите и
повредени вещи „меродавно е състоянието, в което се
е намирала вещта по време на предявяването на иска" и счита, че следва да
се вземе пред вид при определане на оценката на
вещите експертното заключение на вещото лице Р** И**, с което към 30.08.2017 г.
общата стойност на вещите е определена на сумата 24300 лева.
Иска се да бъде отменено обжалваното постановление като незаконосъобразно.
Съдът като
се запозна с жалбата, отговора на взискателя и
мотивите на ДСИ намира ,че същата е допустима като подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, поради следното:
С Постановление от 6.03.2019 г. по ИД 2312/2018г. ДСИ при РС-В** е
определил за събиране паричната равностойност на движимите вещи, предмет на
изпълнителното дело, които с протокол от 6.02.2019 г. е констатирал, че не са намерени при длъжника или
са повредени.
Със същото постановление ДСИ е
определил, че общата стойност на тези вещи възлиза на 58071 лева.
На 06.02.2019 г. ДСИ при ВРС е насрочил принудително
предаване на вещите, предмет на принудителното изпълнение, съгласно
изпълнителен лист, издаден на 16.10.2018г. по гр.
дело № 1223/ 2017г. по описа на РС-В**,
не са намерени всички вещи при длъжника Л.Д.Й., а две от тях не са в тяхната
цялост.
С
разпореждане на ДСИ от 08.02.2019г. /л. 88/ по делото е назначено вещо лице – В**Д**
И** от Списъка на вещите лица за съдебен район
на ОС-В**, специалист по оценка на машини и
съоръжения, със задача - определяне
равностойността на вещите, които представляват земеделска техника и са предмет
на принудителното предаване. Вещото лице е присъствало на мястото на
принудителното изпълнение /протокол л. 65-68/. Съгласно
законовите изисквания и установената практика, при необходимост от специални
знания за определяне стойността на дадена вещ, се назначава специалист от
съответната област, каквото е сторено в случая. Стойността на вещите не е
определена от съда в съдебното решение, съответно в изпълнителния лист, с оглед
на което съдебния изпълнител не е обвързан от евентуална оценка на вещите,
изготвена по гражданското дело. В заключението си /л. 74-84/ вещото
лице подробно и изчерпателно е описало използваните методи за определяне
стойността на вещите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 521, ал. 2 ГПК когато вещта не се намира у длъжника, или
е развалена, или се намери част от вещта, се определя нейната равностойност. При
определяне на равностойността на вещите, чл. 521, ал. 2 ГПК предвижда и разпит на свидетели. В случая са
взети предвид и показания на свидетели, посочени в обжалваното постановление,
които са земеделски производители и са присъствали при принудителното
изпълнение.
Стойността на вещите се определя
към момента, към който се
установи, че те липсват и към
който взнскателят направи искане за събиране на
паричната им равностойност, а не към минал момент,
когато вещите са били налични. Това е така, тъй като
при определяне на стойността на
вещите следва да отчита промененото
след предявяване на иска - в положителна
или отрицателна посока, състояние на вещите, променената
пазарна обстановка, при която цените
на вещите могат да се
повишат или понижат, както и всички други обстоятелства,
които могата да повлияят на
цената на вещите. Тоест, стойността на вещите трябва
да се определи
така, че с получените суми взискателят да може към същия
момент да закупи други, аналогични
на липсващите, респективно повредените вещи и
така да може
да замести вещите с подобни, близки по качества
вещи. Съдебната практика по този
въпрос е категорична - меродавен е момента на подаване на
искането за определане на равностойността
на вещите.
По тези съображения съдът намира, че
парична равностойност по реда на
чл. 521, ал. 2 от ГПК следва да се
определи въз основа на
пазарната стойност на вещта – така
както в случая са процедирали съдебният изпълнител и назначеното от него вещо лице В** И**,
а не въз основа на заключение на друго вещо лице, което е прието в друго
съдебно производство с различен
предмет, на които се позовава
жалбоподателят.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното
постановление на ДСИ при ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди..
Водим от горното Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА НА ДЪРЖАВЕН
СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ при ВРС - постановлението от 06.03.2019 г. за определяне
равностойността на вещи по изп.д. № 2312/2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: