Р
Е Ш Е Н И Е
625/15.7.2013г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№ 1066 по описа за 2012 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени положителни
установителни искове, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът – Ф.Х.С.,
ЕГН ********** и Р.А.С, ЕГН **********,***, действащи чрез адв. С.И. от ШАК излагат, че живеят повече
от 30 години в с. Осеновец в дворно място, в което е построена къща,
представляващо към момента на депозиране на молбата поземлен имот №***, с площ
от 0, 609 дка, представляващ пасище/мера, в местността *** VI категория по КВС-
землище с. Осеновец, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***,
която земя е част от бивш недвижим имот № ***, извън регулация по плана на с.
Осеновец. Твърди се, че ответникът- В.Х.Х., ЕГН **********,*** е брат на ищеца Ф.С.,
като през 2008 г. първият, с пълномощно от родителите им, прехвърля на себе си собствения
на ищците имот. Ищците твърдят, че те владеят и ползват имота повече от 30
години, като владението им е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено, като са смятали имота за свой. Поради гореизложеното молят съда да
постанови решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ищците
са собственици, по давност, на поземлен имот №***, с площ от 0.609 дка,
представляващ пасище/мера, в местността *** VI категория по КВС- землище с.
Осеновец, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, която земя
е част от бивш недвижим имот № ***, извън регулация по плана на с. Осеновец,
ведно с построената в него едноетажна къща, със застроена площ от 70.00 кв. м.,
разположена в източната част на поземлен имот №***, състояща се от три стаи,
килер, баня, остъклено предверие. Претендират и
разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, като счита, че
предявените искове са недопустими и неоснователни, сочейки аргументи. В хода на
процеса излага и аргументи за прекъсване и спиране на давността. Претендира и
разноски.
При извършената от съда
служебна проверка допустимостта на предявените искове и отчитайки възраженията
на ответника, съдът е установил, че искът за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците са
собственици на поземлен имот №***, с площ от 0.609 дка, представляващ пасище
/мера, в местността *** VI категория по КВС- землище с. Осеновец, при граници и
съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, която земя е част от бивш недвижим
имот № ***, извън регулация по плана на с. Осеновец, е недопустим, като
производството в тази му част е прекратено с определението, постановено по реда
на чл.140 от ГПК. Така постановеният акт е влязъл в законна сила. Ето защо
предмет на настоящото производство е установителен иск за собственост касателно
недвижим имот, представляващ едноетажна къща, със застроена площ от 70.00 кв.
м., разположена в източната част на поземлен имот №***, състояща се от три
стаи, килер, баня, остъклено предверие.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: Видно от представения по делото официално заверен препис от НА
за покупко- продажба на недвижим имот №*** на нотариус с рег. №*** и НА за
поправка на нотариален акт за продажба №*** на същия нотариус, ответникът на
18.12.2008 г. чрез прехвърлителна сделка, /покупко- продажба/, е придобил
собствеността върху недвижим имот, представляващ поземлен имот №***, с площ от
0.609 дка, представляващ пасище /мера, в местността *** VI категория по КВС-
землище с. Осеновец, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***,
която земя е част от бивш недвижим имот № ***, извън регулация по плана на с.
Осеновец. Видно от изисканото гр. д. №3390/2011 г. по описа на ШРС, се
установи, че съдът е сезиран от ответника-
В.Х.Х, ЕГН ********** срещу ищците-
Ф.Х.С., ЕГН ********** и Р.А.С., ЕГН ********** с
претенция по чл.108 от ЗС, с искане да бъдат осъдени ответниците да предадат
владението върху недвижим имот ПИ №***, намиращ се в землището на с. Осеновец,
обл. Шумен, представляващ пасище- мера в местността ***, шеста категория, с
площ от 0, 609 дка,
при граници и съседи: имот № ***- жилищна територия на с. Осеновец, имот № ***-
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Така предявеният иск е уважен, като е постановено
ищците да предадат на ответника владението върху гореописания недвижим имот. Решението
по посоченото гражданско дело е влязло в сила на 05.10.2012 г. Посочените
обстоятелства са и безспорни между страните. Няма спор и, че претендирания по
настоящото дело недвижим имот, представляващ едноетажна къща, със застроена
площ от 70.00 кв. м. е разположен в източната част на поземлен имот №***, т.е.
за този поземлен имот, за който по безспорен начин и спрямо ищците е
установено, че собственик е ответникът. Видно от приложения по делото частно
заверен препис от Решение №472/31.07.2009 г., постановено по гр. д. №1549/2009
г. по описа на ШРС, се установи, че между страните е разрешен спор за
собственост, касателно 1/3 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ПИ *** в
землището на с. Осеновец, община Венец, целият с площ от 2100 кв. м. /извън
регулационния план на селото/, ведно с построените в имота къща и стопански
постройки, съответстващ на 1/3 ид.ч. от жилищна сграда, стопански
постройки, навес с оградни стени и
гараж, построени в земеделска територия, както и по отношение поземлен имот № ***,
с площ от 1,219 дка, представляващ
пасище – мера, в местността *** VI категория по КВС,
землище с. Осеновец, при граници и съседи: имот № *** – земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, имот №*** - пасище /мера на Х.Х.
и др., имот № *** – жилищна територия,
имот № *** – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № *** – пасище /мера на Х.Х. и др. имот
№*** – жилищна територия на с. Осеновец, както и досежно поземлен имот № *** с
площ от 0,609 дка, представляващ пасище/мера в местноста “Ясаци юг”, които земеделски имоти съответстват на поземлен
имот с площ от 2 100 кв. м., представляващ бивш имот № 287, извън
регулационния план на с. Осеновец. С този съдебен акт съдът е отхвърлил
предявения от ищците срещу ответника иск по чл.124, ал.1 от ГПК касателно
гореописаните имоти. Решението е влязло в сила на 28.02.2011 г. От мотивите на
посоченото решение, включително и от мотивите на решението на въззивната
инстанция става ясно, че ищците не са въвели като основание за придобиване на
имота давностно владение, съответно съдът не разгледал такава претенция. От
приложените по делото официално заверени преписи от данъчни декларации и
приходни квитанции за заплатени данъци и такси, се установи, че ищците през
1998 г. са декларирали пред съответната данъчна служба като собствен недвижим
имот, находящ се в ***, като съответно от тогава са заплащали и данъци за този
имот. Видно от представените по делото служебна бележка и удостоверение за
постоянен адрес, с изх. №17/10.06.2013 г., издадено от Община Венец, се
установи, че ищците имат регистриран постоянен адрес и живеят на адрес: ***.
Този адрес ищците сочат и по настоящото дело. От представеното от ищците
удостоверение №21/21.06.2013 г., издадено от Община Венец, се установи, че
строежът, находящ се в имот №*** по КВС в землището на с. Осеновец с реална
функционална площ от 70 кв. м., е търпим и не подлежи на премахване и забрана
за ползване, като същият може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. От
събраните гласни доказателства, се установи, че ищците са построили къщата някъде
през 1983 г., като след построяването и досега живеят в нея. Свидетелите сочат,
че друг не е живял в тази къща, като ищците се знаели като нейни собственици.
Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като същите са
ясни, конкретни и непротиворечиви по между си, а от друга страна представляват
изявления на трети, незаинтересовани от изхода на делото, лица. На следващо
място единият от свидетелите /Ф. Н./ е участвал при построяването на къщата-
“Аз строих къщата за Ф. и Р.”, а другият е съсед на ищците, като в този смисъл и
двамата свидетели са имали възможност пряко и непосредствено да възприемат фактът
на владение върху имота и обстоятелствата във връзка с владението.
От така изнесената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
В настоящия казус ищците
твърдят, че са собственици на описания от тях недвижим имот, представляващ
едноетажна къща, със застроена площ от 70.00 кв. м., разположена в източната
част на поземлен имот №***, като се позовават на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване
право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по
давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно
чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя- обективен елемент /corpus/-
упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене
на вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението- като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително
и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата на чл.79, ал.1
от ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, т.е.
придобивната давност се характеризира с два съществени елемента- изтичане на
законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо
господство върху определен имот, с намерение да се свои този имот / упражняване
на владение върху имота/. Правото на собственост не се придобива автоматично с
изтичане на давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно- чл.84
от ЗС във връзка с чл.120 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.85 от ЗС разпоредбите
за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за
придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот. В случая
безспорно се установи, че недвижимият имот, върху който е построена процесната
къща е собственост на ответника, като ищците претендират, че са собственици на
последната, тъй като са владеели имота постоянно, непрекъснато, явно,
безсъмнено и необезпокоявано за период по- дълъг от десет години. Установи се,
че ищците са изградили постройката още през 1983 г., като от тогава са я
владеели и ползвали, считайки я своя. В случая съдът приема, че придобивната
давност е започнала да тече не от завършване на строежа, а от предприемане на
действия, целящи построяването на сградата /в този смисъл е и решение № 808 от
24.03.1972 г. по гр.д.№ 319 от 1972 г. на ВС, I г.о./, т.е. от преди 1983 г. Няма
данни, а и наведени твърдения от ответната страна, че до 2008 г., ответникът по
някакъв начин е предявил претенция спрямо постройката, находяща се в поземления
имот и използвана от ищците. Събраха се доказателства, установяващи, че ищците,
освен че са построили къщата, са започнали и да живеят в нея и явно, и
безсъмнено са афиширали волята си за своене на вещта, като са считали
последната за своя собственост. Установи се, че от 1998 г. имотът е бил
деклариран в съответната данъчна служба, като са плащани дължимите данъци и
такси. Имайки предвид изложеното съдът заключава, че в случая се установи
наличието на предпоставките за придобиване на имота от ищците по давност-
упражняване на фактическа власт върху имота за период по- дълъг от десет
години, като владението върху имота е било непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Ето защо намира, че
така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците извършените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 10, 17 лв., като
при определяне на разноските съдът се
съобрази с частичното прекратяване на производството по отношение на
поземления имот.
На
основание чл.78, ал.3 ищците следва да заплатят на ответника извършените по
делото разноски от ответната страна, съобразно прекратената част от
производството, в размер на 170, 95 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Х.Х, ЕГН **********,***, че
Ф.Х.С., ЕГН ********** и Р.А.С., ЕГН **********,*** са собственици, въз
основа на давностно владение, на недвижим имот, представляващ едноетажна къща,
със застроена площ от 70.00 кв. м., разположена в източната част на поземлен имот
№***, с площ от 0, 609 дка, представляващ пасище/мера, в местността ***, VI
категория по КВС- землище ***, състояща се от три стаи, килер, баня и остъклено
предверие.
ОСЪЖДА В.Х.Х., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Х.С.,
ЕГН ********** и Р.А.С., ЕГН **********,***, сумата от 10, 17 лв.
/десет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направените
по делото разноски, определени както съразмерно с уважената част от исковете,
така и съобразно прекратената част на производството.
ОСЪЖДА Ф.Х.С.,
ЕГН ********** и Р.А.С., ЕГН **********,*** да заплатят на В.Х.Х., ЕГН **********,***,
сумата от 170, 95 лв.
/сто и седемдесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща извършените
по делото разноски от ответната страна, съобразно прекратената част от
производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: