Решение по дело №2361/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юни 2025 г.
Съдия: Мариета Благоева Бедросян
Дело: 20185300102361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е № 260007

 

гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди  двадесет и пета година, в състав:

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

 

при секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2361 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗОНПИ.

Ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - София, БУЛСТАТ *********, с председател П. Г. Д., с адрес за призоваване: гр. **********************, е внесъл в съда мотивирано искане вх.№ 30465/18.10.2018 г. срещу П. П. П., ЕГН **********, от гр. ***************************, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) се иска отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 314 020,92 лв., ведно с присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            Ищецът твърди, че въз основа на постъпило уведомление вх.№ У-906/18.05.2011 г. от ОП – Пловдив по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм.), с Протокол от 03.06.2011 г. е образувана проверка № 4537/2011 г., която обхваща периода 03.06.1986 г. – 03.06.2011 г., а с Решения №№ 266/08.06.2011 г. и 277/08.06.2011 г. на КУИППД е образувано на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на ответника П. П. П. с определение по в.ч.гр.д.№ 655/2011 г., ПАС.

В хода на производството е установено, че П. П. е привлечен като обвиняем по ДП № 28/2011 г. на Отдел „БОП“ при ОД на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като с присъда по н.о.х.д.№ 1235/2015 г., ПОС, е признат за виновен в извършване през периода м.03.2011 г. – 13.05.2011 г. на престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД (отм.). С решение по в.н.о.х.д.№ 713/2016 г., ПАС, присъдата е изменена само по отношение начина на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и е потвърдена с решение от 18.09.2018 г. по н.д.№ 329/2018 г., ВКС.

От справката за съдимост на ответника се установява, че със споразумение от 12.11.2004 г. е признат за виновен в извършване на същото престъпление в периода от лятото на 2002 г. до 12.07.2003 г., поради което е налице причинно-следствена връзка между извършените престъпления и придобитото имущество от проверяваното лице, съгласно ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 7/2013 г., и може да се направи обосновано предположение по смисъла на чл. 4 от ЗОПДИППД (отм.), че придобитото от П. П. имущество е свързано с извършваната от него престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник за придобиването му.

От анализа на събраните доказателства се установява, че по време и след периода на извършваната от ответника П. престъпна дейност (01.06.2002г. – 03.06.2011г.) същият е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), като е реализирал приходи в размер на общо 204 361,36 лв. или 1 096,71 МРЗ, а е направил разходи в размер на 508 840,98 лв. или 2 924,13 МРЗ, поради което е налице отрицателна разлика от 304 479 лв. или 1 827,41 МРЗ.

            Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да отнеме от ответника П. П. П., ЕГН ********, с постоянен адрес: ****************** и настоящ адрес: гр. ****************************, в полза на Държавата имущество, придобито от престъпна дейност, както следва:

На основание чл. 4. ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) от П. П. П.. ЕГН **********:

1. дворно място с площ от 960 кв.м., находящо се в гр. ***************, съставляващо УПИ III-1742-печатни полиграф. дейн., в кв.******** по плана на града, при граници: от двете страни улици и УПИ I-жил. стр., ведно с изградените в УПИ III-1742: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 144 кв.м. /два етажа по 72 кв.м./, въведена в експлоатация с Удостоверение № 21/10.07.2008 г. на Община **************, и масивни гаражи с обща площ от 73,20 кв.м., въведени в експлоатация с Удостоверение № 22/22.07.2008 г. на Община **************, с пазарна стойност към момента от 115 000 лв.;

2. лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.№ ***********, рама ***************, първа регистрация 01.07.1993 г., придобит с договор на 07.05.2003 г. и пазарна стойност към момента в размер на 1 500 лв.;

3. лек автомобил “Пежо 106” с рег.№ *********, рама № ****************, първа регистрация 08.05.1996 г., придобит с договор на 31.10.2006 г., спрян от движение на 26.10.2017 г., с пазарна стойност към момента от 500 лв.;

4. лек автомобил “Мерцедес Вито 111” с рег.№ ***********, рама ****************, първа регистрация на 03.12.2003 г., придобит с договор на 30.08.2010 г. и пазарна стойност към момент от 8 000 лв.;

5. сума в размер на 2 600 лв., представляваща равностойността на 26 дружествени дяла с номинал от по 100 лв. всеки, от капитала на “Растер Груп” ООД - в ликвидация, ЕИК *********;

6. сума в размер на 100 000 лв., внесена на 23.12.2010 г. по сметка в лева с IBAN: ******************, открита на 21.12.2005 г. в ЧПБ „***********“ АД;

7. сума в размер на 1 000 лв., внесена на 06.08.2010 г. по сметка в лева с IBAN: *******************, открита на 06.08.2010 г. в “***” АД;

8. сума в размер на 977,92 лв., внесена през 2011 г. по разплащателна сметка в евро с IBAN: ****************** в “***” АД;

9. сума в размер на 79 000 лв., внесена като допълнителни парични вноски от едноличния собственик П. П. в „**********” ЕООД, ЕИК *********, заличено в ТР на 30.01.2018 г., която е послужила за увеличение на капитала.

На основание чл. 4. ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) от П. П. П., ЕГН ***********:

1. сума в размер на 2 085 лв., представляваща пазарна стойност от продажбата на мотоциклет “Ямаха ХВ 500 Вираго” с рег.№ РВ ********, рама № *******************, първа регистрация 29.07.1990 г., придобит с договор на 28.03.2003 г. и отчужден с договор 21.04.2005 г.;

2. сума в размер на 3 358 лв., представляваща пазарна стойност от продажбата на мотоциклет “Ямаха ИЗФ 600 Р” с рег.№ **********, рама № ****************, първа регистрация 17.04.1997 г., придобит с договор на 18.05.2006 г., отчужден на 14.05.2008 г.

Моли да се присъдят в полза на ищеца и направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултското възнаграждение.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

Ответникът П. П. П., ЕГН ***********, от гр. *********************, сега в Затвора – Пловдив, чрез пълномощника си адв. Н. М. със съд. адрес: ********************, е подал отговор, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Счита, че първият етап от процедурата по ЗОПДИППД (отм.) за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е протекъл във времевия отрязък 08.06.2011г. – 17.10.2018г., т.е. далеч извън допустимите от 15, ал. 2 от същия закон срокове. С изтичането на този срок, който е преклузивен, предвид изключителния санкционен характер на производството по този закон, се прекратява и компетентността да се вземе решение по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.) за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане на имуществото на проверяваното лице в полза на държавата, тъй като това нейно право е било вече преклудирано.

По същество счита, че искането е изцяло неоснователно, като изначално неправилно е определен проверявания период, който не кореспондира с установената по време престъпна дейност на ответника. Не е взето предвид обстоятелството, че през целия период ответникът е бил трудоспособен и е развивал редица търговски дейности, източник на приходи, съгласно подаваните данъчни декларации. Освен това, имуществото, чието отнемане се иска, е придобито с банкови кредити, част от които не са възстановени и за тях има влезли в сила съдебни актове, а придобитото имущество е преминало в собственост на кредиторите – „************“ АД, „Интерлийз Ауто“ ЕАД, ЛК „Лидер“ АД.

Твърди също, че няма връзка между придобитото от него имущество и престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК, за което е осъден – „Пазене на предмети, материали и елементи за защита“ на парични знаци, тъй като за останалите престъпления, за които е бил обвинен, ответникът е оправдан от съда.

Съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив счита искането на ищеца за основателно и доказано, с оглед събраните по делото писмени доказателства, и моли да бъде уважено съобразно заключението на вещото лице.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявеният иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от събраните по делото писмени доказателства, процесното производство за установяване на незаконно придобито имущество по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗОНПИ, е образувано от КУИППД, сега КОНПИ, въз основа на постъпило в ТД – Пловдив уведомление вх.№ ***********18.05.2011 г. от ОП – Пловдив по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм.), като с Протокол от 03.06.2011 г. е образувана проверка № 4537/2011 г., която обхваща периода 03.06.1986 г. – 03.06.2011 г.

Няма спор, че ответникът П. П. е привлечен като обвиняем по ДП № 28/2011 г. на Отдел „БОП“ при ОД на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като с присъда по н.о.х.д.№ 1235/2015 г., ПОС, е признат за виновен в извършване през периода м.03.2011 г. – 13.05.2011 г. на престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД (отм.). С решение по в.н.о.х.д.№ 713/2016 г., ПАС, присъдата е изменена само по отношение начина на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и е потвърдена с решение от 18.09.2018 г. по н.д.№ 329/2018 г., ВКС. От приложената справка за съдимост на ответника се установява също, че със споразумение от 12.11.2004 г. той е признат за виновен в извършване на същото престъпление в периода от лятото на 2002 г. до 12.07.2003 г.

От приложената по делото преписка се установява, че с Решения №№ 266/08.06.2011 г. и 277/08.06.2011 г. на КУИППД е образувано на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) производство за установяване на имущество, придобито от ответника П. П. от престъпна дейност, като с Определение № 899/16.06.2011 г. по в.ч.гр.д.№ 655/2011 г., ПАС, са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на П.

Според направения анализ на събраните данни ищецът е установил, че през проверявания период 03.06.1986г. – 03.06.2011г. ответникът е реализирал приходи в размер на общо 1 185,68 МРЗ, а е направил разходи в размер на общо 6 872,66 МРЗ, като е налице отрицателна разлика от 5686,98 МРЗ. За същият период стойността на придобитото от него имущество е общо 5 537,97 МРЗ.

В периода 03.06.1986 г. – 31.05.2002 г. обаче, т.е. преди установената престъпна дейност на ответника П., той е реализирал приходи от общо 88,96 МРЗ и е направил разходи общо 3 948,54 МРЗ, като е налице отрицателна разлика от 3 859,57 МРЗ. За същия период е придобил имущество на обща стойност 2 872,84 МРЗ, но ищецът е приел, че за този период не са налице доказателства за причинно-следствена връзка между придобитото от ответника имущество и престъпната дейност, за която той е осъден.

За периода на престъпната дейност на ответника и след това (01.06.2002 – 03.06.2011 г.) той е реализирал приходи в размер на общо 204 361,36 лв. или 1 096,71 МРЗ, а е направил разходи в размер на 508 840,98 лв. или 2 924,13 МРЗ, поради което е налице отрицателна разлика от 304 479 лв. или 1 827,41 МРЗ. През същия период ответникът е придобил имущество на обща стойност 465 255,99 лв. или 2 665,13 МРЗ, свързано с извършваната от него престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник за придобиването му.

Затова с Решение № 844/17.10.2018 г. на КПКОНПИ е внесено в съда мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от ответника.

От събраните по делото писмени доказателства и от приетата съдебно-техническа оценъчна експертиза с вещо лице В. К. Р., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 26.09.2019 г., се установява, че строителната стойност на допълнително застроените сгради през 2005 г. - двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 144 кв.м (2 етажа по 72 кв.м) и масивни гаражи с обща площ от 73,20 кв.м е съответно 58 481 лв. или 390 МРЗ и 29 089 лв. или 194 МРЗ, като общата им стойност е  87 570 лв. или 584 МРЗ.

Пазарната стойност към 18.10.2018 г. (внасяне на искането) на дворно място от 960 кв.м, находящо се в гр. ***********, съставляващо УПИ III-1742 от кв. 112а по плана на града, е 48 310 лв. или 95 МРЗ. Пазарната стойност на построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 144 кв.м, въведена в експлоатация с удостоверение № 21/10.07.2008 г., е 77 200 лв. или 151 МРЗ, а на построените в същото дворно място гаражи с обща площ от 73,20 кв.м, въведени в експлоатация с удостоверение № 22/22.07.2008 г., пазарната стойност е 28 009 лв. или 55 МРЗ, а общата пазарна стойност е 153 519 лв. или 301 МРЗ.

Пазарната стойност на нива с площ от 3,022 дка в мест. *********** в землището на с. ********, общ. ***************, съставляваща имот № ********** по плана за земеразделяне на същото село, към датата на отчуждаването й от ответника - 16.11.2005 г., е 825 лв. или 6 МРЗ.

По делото е приета съдебна авто-техническа оценъчна експертиза с вещо лице инж. В. Г. С., която е оспорена от ответника. От нея, от писмените доказателства по делото и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 19.12.2019 г., се установява, че средните пазарни стойности на процесните МПС са както следва:

- лек автомобил “Фолксваген Голф”, рег.№ **********: към датата на придобиване 07.05.2003 г. - 4 489 лв., а към датата на иска – 1 090 лв.;

- мотоциклет “Ямаха ХВ 500 Вираго”, рег.№ ********** към датата на придобиване 28.03.2003 г. – 2 737 лв., а към датата на отчуждаване 21.04.2005 г. – 2 256 лв.;

- лек автомобил “Пежо 106”, рег.№ ***********: към датата на придобиване 31.10.2006 г. – 3 109 лв., а към датата на иска – 1 000 лв.;

- мотоциклет “Ямаха ИЗФ 600 Р”, рег.№ **********: към датата на придобиване 18.05.2006 г. – 3 926 лв., а към датата на отчуждаване 14.05.2008 г. – 4 333 лв.;

- лек автомобил „Алфа Ромео 156“, рег.№ ***********: към датата на придобиване 10.08.2007 г. – 5 711 лв., а към датата на отчуждаване 10.12.2007 г. – 5 778 лв.;

- лек автомобил “Фолксваген Голф”, рег.№ *********: към датата на придобиване 14.02.2008 г. – 3 276 лв., а към датата на отчуждаване 29.11.2010 г. – 2 403 лв.;

- мотоциклет “Сузуки ВЛ 1500”, рег.№ ***********: към датата на придобиване 16.09.2009 г. – 9 372 лв., а към датата на иска – 2 338 лв.;

- лек автомобил “Мерцедес Вито 111”, рег.№ *************: към датата на придобиване 30.08.2010 г. – 15 659 лв., а към датата на иска – 4 395 лв.

         Във връзка с оспорване на първата САТЕ е допусната повторна такава с вещо лице инж. С. К. М., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. От нея се установява, че пазарните стойности на процесните МПС са както следва:

- лек автомобил “Фолксваген Голф”, рег.№ *********, с първа регистрация – 01.07.1993 г.: към датата на придобиване 07.05.2003 г. – 5 229 лв., а към датата на иска – 1 974 лв.;

- мотоциклет “Ямаха ХВ 500 Вираго”, рег.№ **********, с първа регистрация – 29.07.1990 г.: към датата на придобиване 28.03.2003 г. – 2831 лв., а към датата на отчуждаване 21.04.2005 г. – 2 820 лв.;

- лек автомобил “Пежо 106”, рег.№ **********, с първа регистрация – 08.05.1996 г.: към датата на придобиване 31.10.2006 г. – 3 258 лв., а към датата на иска – 1 451 лв.;

- мотоциклет “Ямаха ИЗФ 600 Р”, рег.№ ********,с първа регистрация – 17.04.1997 г.: към датата на придобиване 18.05.2006 г. – 4392 лв., а към датата на отчуждаване 14.05.2008 г. – 4 248 лв.;

- лек автомобил „Алфа Ромео 156“, рег.№ *********, с първа регистрация – 01.09.1999 г.: към датата на придобиване 10.08.2007 г. – 5756 лв., а към датата на отчуждаване 10.12.2007 г. – 5 581 лв.;

- лек автомобил “Фолксваген Голф”, рег.№ *********, с първа регистрация – 06.10.1994 г.: към датата на придобиване 14.02.2008 г. – 3906 лв., а към датата на отчуждаване 29.11.2010 г. – 3 328лв.;

- мотоциклет “Сузуки ВЛ 1500”, рег.№ **********, с първа регистрация – 01.01.2004 г.: към датата на придобиване 16.09.2009 г. – 9733 лв., а към датата на иска – 7 839 лв.;

- лек автомобил “Мерцедес Вито 111”, рег.№ **********, с първа регистрация – 03.12.2003 г.: към датата на придобиване 30.08.2010 г. – 19241 лв., а към датата на иска – 8 775 лв.

           По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза с вещо лице В. И. К., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. От нея и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 27.03.2025 г., се установява, че за частта от проверявания период, свързана с престъпната дейност на ответника и след нея (01.06.2002 – 03.06.2011 г.), размерът на декларираните в ГДД от П. П. доходи от трудови и извънтрудови правоотношения е единствено 836,36 лв. за 2002 г. или 8,36 МРЗ. Получения доход от продажба на нива с площ от 3,022 дка е 825 лв., съгласно СТЕ. Размерът на изтеглените от ответника средства от банкова сметка в ЧПБ „*********“ АД, по която са получени преводи от „Растер Груп“ ООД с източник продажба на недв. имот, е общо 172 700 лв. Изтеглените средства от сметка в същата банка, получени от И. Л. Ф. с основание „временна финансова помощ“, са в размер на 29 841,05 лв. Общият размер на доходите, приходите или др. източници на финансиране на ответника за посочения период са общо 204 202,41 лв.

      Направените от ответника разходи за покупка през 2003 г. на дворно място с площ от 960 кв.м в гр. *************, са в размер на 13 818 лв.; за строеж на двуетажна масивна жил. сграда с площ от 144 кв.м – общо 58 481 лв., а за строеж на масивни гаражи с обща площ от 73,20 кв.м – 29 089 лв., съгласно СТЕ. За покупка на МПС ответникът е направил разходи в размер на общо 54 346 лв., съгласно неоспорената САТЕ с вещо лице инж. С. М. Размерът на издръжката според данните на НСИ за едночленно семейство за периода е в размер на общо 25 036,50 лв. Разходите, направени от ответника, за придобиване на дружествени дялове в „Растер ******“ ЕООД, в „Пи Пак“ ООД и в „Растер Груп“ ООД са общо 10 100 лв., съгласно данните от ТР. За 2003 г. се отчетени, но невписани в ТР, средства за увеличение на капитала на „Растер ******“ ЕООД в размер на 79 000 лв. Направените вноски по банкови сметки на ответника, в т.ч. и погасителни такива, са в размер на общо 237 482,34 лв. Общият размер на всички разходи, извършени от ответника през процесния период, е 507 352,89 лв., като е налице отрицателна разлика между получените доходи и извършените разходи в размер на общо 303 150,48 лв. или с 1 816,17 МРЗ разходите на ответника превишават доходите му.

      Съдът не обсъжда поотделно всички събрани по делото писмени доказателства, тъй като съдържащите се в тях данни за взети предвид от вещите лица при изготвяне на съответните експертизи.

При така установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на сега действащия ЗОНПИ (обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018г.), неприключилите до влизане в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), се довършват по досегашния ред от Комисията.

Мотивираното искане на ищеца с вх.№ 30465/18.10.2018 г. има действие на искова молба, съгласно чл. 28, ал. 1, изр. посл. от ЗОПДИППД (отм.). Искането е подадено от надлежна страна - Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, а сега КОНПИ, която е специализиран държавен орган по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) със статут на юридическо лице, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), чрез нейния председател, който я представлява по силата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от същия закон, и е процесуално ДОПУСТИМО, тъй като съгласно § 3 от ПЗР на ЗОПДИППД (отм.), производството по този закон се провежда и по отношение на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност и преди влизане в сила на закона, обн. ДВ, бр. 19/01.03.2005 г.

Спазена е предвидената в ЗОПДИППД (отм.) процедура, като според чл. 21 от закона органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3 от ЗОПДИППД (отм.) Органите по чл. 12, ал. 11 от  ЗОПДИППД (отм.) извършват проверки и събират доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имуществото, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, като е спазен срока по чл. 15, ал. 2 от закона. След приключване на проверката директорът на съответната ТД изготвя доклад до комисията за постъпилото уведомление (чл. 22, ал. 1), а въз основа на този доклад комисията прави мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки пред съответния ОС по постоянния адрес на лицето. Според законовата презумпция на чл. 3 от ЗОПДИППД (отм.), когато при проверката се установи, че даденото лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване по НК, с решение на КУИППД се образува производство по този закон (чл. 15, ал. 3). Съгласно чл. 27 от ЗОПДИППД (отм.), въз основа на събраните в производството доказателства директорът на съответната ТД изготвя мотивирано заключение, а Комисията внася в съда мотивирано искане по чл. 28 от същия закон за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, след влизане в сила на осъдителната присъда по наказателното производство, от която дата започва да тече и 1-месечния срок за предявяването на бъдещия иск (мотивираното искане) след допускане на обезпечението по чл. 22 и сл. от ЗОПДИППД (отм.), съгласно ТР № 1/14.09.2009 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2008 г., ОСГТК.

В случая в ТД – Пловдив е постъпило уведомление вх.№ У-906/18.05.2011 г. от ОП – Пловдив по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм.), а с Протокол от 03.06.2011 г. е образувана проверка № 4537/2011 г., която според чл. 15, ал. 2 от закона е със срок от 10 месеца. Въпреки това, още на 08.06.2011 г. КУИППД е взела Решения №№ 266/08.06.2011 г. и 277/08.06.2011 г. по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност на ответника П. П. П., и за внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на това лице, като обезпечението е допуснато с определение по в.ч.гр.д.№ 655/2011 г., ПАС, като е спазен срока на проверката по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), предхождаща образуването на производство по чл. 3 от същия закон.

Проверяваният период 03.06.1986 г. – 03.06.2011 г. е правилно определен, съгласно чл. 11, изр. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Налице е надлежно взето от КУИППД решение по чл. 13, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД за сезиране на съда, като всички решения на Комисията са взети с необходимото мнозинство и отговарят на изискванията на чл. 13, ал. 3 от същия закон.

По делото е безспорно установено, че ответникът П. П. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 1235/2015 г., ПОС, за извършване през периода м.03.2011г. – 13.05.2011г. на престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД (отм.), поради което е налице първата предпоставка за провеждане на настоящото производство - срещу ответника е проведено наказателно преследване за престъпление по посочените текстове от НК, което попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД (отм.), т.е. установена е престъпна дейност от страна на ответника П. П. по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОПДИППД (отм.).

Също така е безспорно установено, че през проверявания период 03.06.1986 г. – 03.06.2011 г. и по-специално в периода, свързан с установената престъпна дейност на ответника П. П. и след нея (01.06.2002 – 03.06.2011 г.), той е придобил недвижим имот в гр. ***********, както и описаните МПС - обект на отнемане в настоящото производство, като само строителната стойност на недв. имот е общо 87570 лв. или 584 МРЗ, а пазарната му стойност – общо 153 519 лв. или 301 МРЗ, съгласно заключението на СТЕ, което не се оспорва от ответника. Тази стойност превишава сумата 60 000 лв. или 400 МРЗ към датата на влизане на закона в сила, поради което тя представлява „значителна стойност“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), поради което съдът намира, че е налице и втората предпоставка, визирана в чл. 3 от същия закон - през проверявания период ответникът е придобил недвижимо имущество със значителна стойност.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) формулира оборима презумпция досежно характера на придобитото имущество, като се цели да се извадят от гражданския оборот активите с неустановен законен източник, съгласно чл. 2 от същия закон. Правното основание за отнемане на имуществото е то да е придобито в резултат на престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на доходи за придобиването му. От ангажираните доказателства по делото не се опроверга от ответника при условията на пълно и главно доказване тази законова презумпция.

Напротив, от неоспорената ССЕ се установява, че за периода, свързан с престъпната дейност на ответника П. П. и след нея (01.06.2002 – 03.06.2011 г.), той е реализирал от доходи, от приходи или от др. източници на финансиране общо 204 202,41 лв., като същевременно е извършил разходи в размер на общо 507 352,89 лв. При съпоставка на тези величини се установява, че разходите на ответника значително превишават доходите му със сумата 303 150,48 лв. или с 1 816,17 МРЗ. Тъй като тази стойност превишава сумата 60 000 лв. или 400 МРЗ към датата на влизане на закона в сила, тя представлява „значителна стойност“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.).

Предвид гореизложеното и от анализа на събраните по делото писмени доказателства се установява, че не е оборена от ответника законовата презумпция на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), поради което в полза на държавата следва да се отнеме процесното имущество, придобиването на което е свързано с престъпна дейност на проверяваното лице П. П., доколкото не е установен законен източник на достатъчно средства за придобиването на това имущество.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице визираните в чл. 3 от ЗОПДИППД предпоставки, като от събраните по делото доказателства не се опровергава презумпцията на чл. 4 от същия закон и затова предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на ответника, тъй като не са установени законни източници на достатъчно доходи за придобиването му, е основателно, поради което това имущество подлежи на отнемане в полза на държавата.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от последния разноски по съд. производство в размер на общо 20 481 лв., от които 130 лв. – такса обнародване; 3140 лв. – за експертизи, и 17 211 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за мин. размери на адв. възнаграждения, а по сметка на съда да заплати сумата 12 561 лв. - държавна такса от 4 % върху стойността на отнетото имущество в размер на 314 020,92 лв.

            Ето защо, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТНЕМА в полза на Държавата следното незаконно придобито от П. П. П., ЕГН *********, с постоянен адрес: град *****************; настоящ адрес: гр. ****************, сега в Затвора – ***********, със съд. адрес: гр. ***************, чрез адв. Н. М., имущество на стойност общо 314 020,92 лв., придобито от престъпна дейност, както следва:

На основание чл. 4. ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.):

1. дворно място с площ от 960 кв.м., находящо се в гр. *******, съставляващо УПИ III-1742-печатни полиграф. дейн., в кв.**** по плана на града, при граници: от двете страни улици и УПИ I-жил. стр., ведно с изградените в УПИ III-1742: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 144 кв.м. /два етажа по 72 кв.м./, въведена в експлоатация с Удостоверение № 21/10.07.2008 г. на Община ********* и масивни гаражи с обща площ от 73,20 кв.м., въведени в експлоатация с Удостоверение № **/22.07.2008 г. на Община **********;

2. лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.№ **********, рама ************, първа регистрация 01.07.1993 г., придобит с договор на 07.05.2003 г.;

3. лек автомобил “Пежо 106” с рег.№ РВ *********А, рама № *************, първа регистрация 08.05.1996 г., придобит с договор на 31.10.2006 г., спрян от движение на 26.10.2017 г.;

4. лек автомобил “Мерцедес Вито 111” с рег.№ ***********, рама *************, първа регистрация на 03.12.2003 г., придобит с договор на 30.08.2010 г.;

5. сума в размер на 2 600 лв., представляваща равностойността на 26 дружествени дяла с номинал от по 100 лв. всеки, от капитала на “Растер Груп” ООД - в ликвидация, ЕИК *********;

6. сума в размер на 100 000 лв., внесена на 23.12.2010 г. по сметка в лева с IBAN: *****************, открита на 21.12.2005 г. в ЧПБ „********“ АД;

7. сума в размер на 1 000 лв., внесена на 06.08.2010 г. по сметка в лева с IBAN: ******************, открита на 06.08.2010 г. в “***” АД;

8. сума в размер на 977,92 лв., внесена през 2011 г. по разплащателна сметка в евро с IBAN: ************** в “***” АД;

9. сума в размер на 79 000 лв., внесена като допълнителни парични вноски от едноличния собственик П. П. в „Растер *****” ЕООД, ЕИК *********, заличено в ТР на 30.01.2018 г., която е послужила за увеличение на капитала.

На основание чл. 4. ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.):

1. сума в размер на 2 085 лв., представляваща пазарна стойност от продажбата на мотоциклет “Ямаха ХВ 500 Вираго” с рег.№ **********, рама № ***************, първа регистрация 29.07.1990 г., придобит с договор на 28.03.2003 г. и отчужден с договор 21.04.2005 г.;

2. сума в размер на 3 358 лв., представляваща пазарна стойност от продажбата на мотоциклет “Ямаха ИЗФ 600 Р” с рег.№ ********, рама № ********************, първа регистрация 17.04.1997 г., придобит с договор на 18.05.2006 г., отчужден на 14.05.2008 г.

ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, от гр. ******************, сега в Затвора – **********, със съд. адрес: гр. *******************, чрез адв. Н. М., да заплати на КУИППД, сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - София, БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: Пловдив, бул. Санкт Петербург 67, ет. 4, чрез ТД – Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК общо сумата 20 481 лв. (двадесет хиляди четиристотин осемдесет и един лева) – такси и разноски по съдебното производство.

ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **************, от гр. ******************, сега в Затвора – ********, със съд. адрес: гр. *******************, чрез адв. Н. М., да заплати на Държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата 12 561 лв. (дванадесет хиляди петстотин шестдесет и един лева) – дължима държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

           

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………

                                                                                 /М. Бедросян/