№ 9115
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110105438 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Е-------“ ЕАД (с предишно наименование „Ч---“ АД) твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че негови служители са извършили
проверки на процесния имот на 21.08.2020 г., на 11.02.2021 г. и на 22.03.2021 г., при които е
констатирана манипулация на измервателната система, водеща до неотчитане или непълно
отчитане на потребяваната от клиента ел. енергия. Ето защо са Б. съставени констативни
протоколи съобразно процедурата, регламентирана в ПИКЕЕ, като е извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия в имота за периода съобразно нормата
на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, чиято стойност се претендира в пълен размер, заедно с обезщетение
за забава – сумата от общо 2075,41 лв., представляваща цена за презумирано количество
електрическа енергия, начислена след корекция на сметка по абонатен номер ---- за имот,
представляващ къща, находяща се в с. С---------, от които 466,30 лв. са по фактура №
3280781/26.08.2020 г. за периода 02.07.2020 г. – 21.08.2020 г., 1038,68 лв. са по фактура №
3355704/22.02.2021 г. за периода 03.12.2020 г. – 11.02.2021 г. и 570,43 лв. са по фактура №
3359737/26.03.2021 г. за периода 12.02.2021 г. – 22.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
1
изплащане, както и сумата от 132,76 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, както следва: 48,71 лв. за периода 09.09.2020 г. – 24.09.2021 г. по фактура
№ 3280781/26.08.2020 г., 57,42 лв. за периода 06.03.2021 г. – 24.09.2021 г. по фактура №
3355704/22.02.2021 г. и 26,63 лв. за периода 07.04.2021 г. – 24.09.2021 г. по фактура №
3359737/26.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
27.10.2021 г. по гр.д. № 58363/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответницата В. М. П. оспорва исковете, като поддържа, че между страните не е налице
облигационно правоотношение и липса основание за начисляване на процесните суми
предвид отмяната на ПИКЕЕ. Оспорва фактическите констатации в констативните
протоколи и твърди нарушение на процедурата по издаването им, тъй като проверките са
извършени в нейно отсъствие. Счита, че не дължи претендираните суми, тъй като имотът
фактически се ползва от различни лица по договорно правоотношение с ответницата.
Третото лице-помагач на страната на ответницата Ц. А. Я. не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ,
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ
При предявения иск с посоченото правно основание в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника
при общи условия, както и че е налице основание за преизчисление на дължимата за
процесните периоди стойност на доставена електроенергия по нормативно предвидена
методика поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно
изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
С оглед твърденията на страните по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, като
същото се установява и от приложения към отговора на исковата молба договор от
01.08.2019 г., с който В. М. П. е удостоверила, че е собственик на къщата, находяща се в с.
С--------, като я е предоставила за безвъзмездно ползване на третото лице – помагач Ц. А. Я.
и на Б. Б. И. за срок от 5 години. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) битов клиент на електрическа енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа енергия за домакинството си. Следователно, ответницата е била потребител на
електрическа енергия в имота през периода 02.07.2020 г. – 22.03.2021 г., като на нейно име е
2
била открита и партидата на обекта с клиентски номер ----- и абонатен номер ----, и по
силата на договор по чл. 117 ЗЕ, вр. с чл. 13 и сл. от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отменена, но действаща към датата на
присъединяване) е била присъединена към електроразпределителната мрежа, чийто
оператор е ответното дружество, респ. по силата на договор за продажба при общи условия
по чл. 98а ЗЕ използва доставяната от „Ч---------“ АД електрическа енергия в посочения
обект. Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че
поначало потребител на ел. енергия в имота може да бъде и трето лице – негов фактически
ползвател, като в този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК
(приложими по аналогия и към договорите за продажба на електрическа енергия при общи
условия), съобразно които собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна и електрическа енергия за битови нужди,
но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна (електрическа) енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопреносното (респ. електропреносното) предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна (електрическа)
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на електрическа енергия дължи цената й на електропреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и електропреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при електропреносното дружество, каквато в случая не е налице, като
липсват каквито и да било други доказателства за обстоятелството, че ищецът е бил
уведомен за предоставеното фактическо ползване на имота на трето лице и че между тях е
постигнато съгласие за доставка на ел. енергия при общи условия. Ето защо, битов клиент
на ел. енергия в имота е неговият собственик през процесния период – ответницата, която се
явява страна по възникналото между страните облигационно правоотношение.
От представените констативни протоколи, уведомителни писма и фактури се установява, че
на 21.08.2020 г., на 11.02.2021 г. и на 22.03.2021 г. са Б. извършени три технически проверки
на електромера, монтиран за отчитане на енергията в обекта на ответницата, които са
установили неизправност в средството за търговско измерване. От констатациите в
протоколите и показанията на свидетелите Р-- и Й---- И., служители в ищцовото дружество
на длъжност „техник електрически системи и контрол на нетехнически загуби”, е видно, че
абонатът е бил с прекъснато ел. захранване и демонтирана изходяща линия от електромера
към къщата, но при проверките е констатирана промяна на схемата за свързване, като е
направено присъединяване преди СТИ чрез проводници към фаза и нула на въздушната
мрежа, които в другия си край влизат в къщата и отвеждат ел. енергия към обекта, която не
се измерва от средството за търговско измерване и съответно не се заплаща от абоната. Ето
3
защо, нерегламентираното присъединяване било премахвано от техниците по време на всяка
от проверките, като същите са Б. извършвани в отсъствие на потребителя или на негов
представител, поради което констативните протоколи са Б. подписани от свидетел от
Федерация на потребителите, като за констатираните нарушения са Б. уведомени на тел. 112
органите на МВР.
От представените справки за преизчислени количества електрическа енергия от 25.08.2020
г., от 22.02.2021 г. и от 26.03.2021 г. е видно, че процесните суми по трите фактури са
начислени като корекция по чл. 50, ал. 2, раздел IX от ПИКЕЕ, като въз основа на
констативния протокол на НТЗ № 3031088/21.08.2020 г. по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество електрическа енергия за периода 02.07.2020 г. -
21.08.2020 г., общо за 51 дни, в размер на 2346 kWh, фактурирано на стойност 466,30 лв. с
ДДС съобразно фактура № **********/26.08.2020 г.; въз основа на констативния протокол
на НТЗ № 3031851/11.02.2021 г. по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електрическа енергия за периода 03.12.2020 г. - 11.02.2021 г., общо за 71 дни, в
размер на 5226 kWh, фактурирано на стойност 1038,68 лв. с ДДС съобразно фактура №
**********/22.02.2021 г.; а въз основа на констативния протокол на НТЗ №
3032555/22.03.2021 г. по партидата на абоната е било начислено допълнително количество
електрическа енергия за периода 12.02.2021 г. - 22.03.2021 г., общо за 39 дни, в размер на
2870 kWh, фактурирано на стойност 570,43 лв. с ДДС съобразно фактура №
**********/26.03.2021 г.
С оглед на изложеното и твърденията на страните спорно по делото се явява
обстоятелството налице ли са Б. предпоставките, даващи основание на ищеца да извършва
едностранна корекция на потребената енергия за процесния период и на посочената
стойност и дали въобще има право на това, респ. спазил ли е процедурата по извършването
й.
В настоящия случай корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в
Държавен вестник, бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 04.05.2019 г. Същите са издадени от председателя на КЕВР (приети с
Решение на КЕВР по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г.) в съответствие с разпоредбите
на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на
електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни, и
съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 и т. 9 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1
от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните, като след изменението на разпоредбата
4
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обнародвано в ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., е
несъмнено, че в рамките на законовата делегация изрично е включено и правомощието на
КЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция (преизчисляване на количеството
ел. енергия) при констатирано неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.
енергия, което следва и от разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ,
предвиждащи в общите условия да бъде посочен ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка. Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция по
правило не е лишена от законово основание, като същата е извършена въз основа на ПИКЕЕ
в рамките на законовата делегация. Във връзка с доводите в отговора на исковата молба
следва да се отбележи, че цитираните от ответницата решения на ВАС касаят отмяната на
различен подзаконов нормативен акт – отменените ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.,
които не намират приложение към процесния случай и са неотносими към решаването на
настоящия правен спор.
В настоящия случай едностранните корекции са Б. извършени от ищеца като оператор на
разпределителната мрежа (съобразно приложената по делото лицензия) по реда на чл. 49-50
ПИКЕЕ. При извършването на проверката на електромера на адреса на ответницата са
спазени процедурните изисквания на чл. 49, като са съставени констативни протоколи,
които са Б. подписани от служителите на ищцовото дружество и един свидетел от
Федерация на потребителите, доколкото абонатът е отсъствал от адреса, след което в
седемдневен срок протоколът е бил изпратен на потребителя, но не е бил намерен на адреса
(видно от приложените по делото обратни разписки). След установената промяна в схемата
на свързване служителите на оператора на електроразпределителната мрежа са премахнали
нерегламентираното присъединяване и са възстановили правилната схема на свързване, без
да демонтират средството за търговско измерване, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 8
ПИКЕЕ.
При установеното формално спазване на процедурните изисквания при извършване на
проверките ищецът законосъобразно е извършил едностранни корекции на основание
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, съобразно която при промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/
неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента
със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Разпитаните по делото
свидетели, както и вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ са категорични, че в случая е
налице промяна в схемата на свързване, която води до пълно неотчитане на количествата
ползвана електрическа енергия, поради което корекцията на сметките следва да се извърши
5
именно по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Според заключението на СТЕ, коригираното
количество ел. енергия след трите проверки е правилно преизчислено съобразно ½ от
пропускателната способност на отразения в констативните протоколи проводник при
посочените технически параметри, като числовите стойности, с които са извършени
изчисленията (напрежение и ток), съответстват на стандарт БДС EN 50160:2010, а
периодите, за които е приложена всяка корекция, са по-кратки от три месеца и обхващат
времето между две проверки, съобразно изискването на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Вещото лице е
направило извод, че фактурираните количества ел. енергия са по цени, действащи към
периода на преизчисляването, като и трите корекции са извършени при пълно спазване на
методиката на подзаконовия нормативен акт.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал съдът намира, че ищецът е спазил процедурата по извършване на едностранна
корекция на законово основание, поради което начислената по този начин сума за потребена
за минал период електрическа енергия в общ размер на 2075,41 лв. се дължи от потребителя
на посочения адрес – ответницата. Ето защо, предявените главни искове се явява
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД
В тежест на ищеца по тези искове е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
В приетите по делото фактури е посочен срок за плащане на установеното парично
задължение, но в приложимите към процесното правоотношение разпоредби на ЗЕ и чл. 56
ПИКЕЕ не е предвид срок за плащане на преизчисленото и фактурирано количество
електрическа енергия, като такъв не се съдържа и в клаузите на приложените по делото
Общи условия на ищцовото дружество. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
ответникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото обаче не се
доказва такава да е била редовно получена от ответницата – видно от всички приложени
уведомителни писма и обратни разписки, В. М. П. е търсена на адреса на електроснабдения
имот в с. Септемврийци и не е била намерена, съответно пратките са Б. върнати на подателя,
но по делото не се установява спазена процедура по чл. 47 ГПК, за да се приеме, че е
осъществено редовно фингирано връчване на адресата – не са налице данни получателят да
е търсен поне три пъти в рамките на повече от месец, а и е видно, че регистрираните адреси
на лицето са в друго населено място (гр. София, видно от справката от НБД „Население“ в
заповедното дело), където тя изобщо не е била търсена. Ето защо, съдът намира, че
ответницата не е била надлежно поканена да плати паричните си задължения преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. същата не е изпаднала в забава,
поради което не дължи мораторно обезщетение и в този смисъл предявените акцесорни
претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
6
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски съобразно уважената
част от исковете в двете производства в размер на 41,51 лв., разноски за платена държавна
такса в заповедното производство, както и в размер на 459,47 лв., платени държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на направените от нея разноски в
производството съобразно отхвърлената част от иска в размер на съответна част от
платеното адвокатско възнаграждение. В устните състезания по делото ищецът е навел
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. За
настоящата съдебна инстанция с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото уговореният и заплатен размер на възнаграждението за процесуално
представителство на ответницата от 600 лв. се явява прекомерен и следва да бъде намален
до размер близък до минималния съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. (в актуалната редакция към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие) – 450 лв., като съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 27,05 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Е-------“ ЕАД (с предишно
наименование „Ч---“ АД), ЕИК ---, със седалище и адрес на управление гр. С--, срещу В. М.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, че В. М. П. дължи на „Е---
----“ ЕАД сумата от общо 2075,41 лв., представляваща цена за презумирано количество
електрическа енергия, начислена след корекция на сметка по абонатен номер ---- за имот,
представляващ къща, находяща се в с. С---------, от които 466,30 лв. са по фактура №
3280781/26.08.2020 г. за периода 02.07.2020 г. – 21.08.2020 г., 1038,68 лв. са по фактура №
3355704/22.02.2021 г. за периода 03.12.2020 г. – 11.02.2021 г. и 570,43 лв. са по фактура №
3359737/26.03.2021 г. за периода 12.02.2021 г. – 22.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2021 г., до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2021 г. по гр.д. № 58363/2021 г. по описа на СРС, 26
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86
ЗЗД за сумата от 132,76 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, както следва: 48,71 лв. за периода 09.09.2020 г. – 24.09.2021 г. по фактура №
7
3280781/26.08.2020 г., 57,42 лв. за периода 06.03.2021 г. – 24.09.2021 г. по фактура №
3355704/22.02.2021 г. и 26,63 лв. за периода 07.04.2021 г. – 24.09.2021 г. по фактура №
3359737/26.03.2021 г.
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, да плати на „Е-------“ ЕАД (с
предишно наименование „Ч---“ АД), ЕИК ---, със седалище и адрес на управление гр. С--, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 41,51 лв., разноски в заповедното производство, както
и сумата от 459,47 лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Е-------“ ЕАД (с предишно наименование „Ч---“ АД), ЕИК ---, със седалище и
адрес на управление гр. С--, да плати на В. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 27,05 лв., разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответницата
В. М. П. – Ц. А. Я., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8