Р Е Ш
Е Н И Е
№ 95
гр.П., 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на седемнадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А. като разгледа докладваното от с ъ д и я т а АНД №
76 по описа на ПпРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Б.С.М.
***-0321-000941/02.01.2020 г. на Началник РУ П. към ОДМВР Т., с което и на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания 200
лв. глоба, лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 к.т. за това, че „на 02.12.2019 г., около 10.30 ч., в гр.О.,
на ул.С. до дом № *, управлявал л.а. „Джип Гранд Чероки“
с рег.№ ТХ **** АК движещ се в посока от Община О. към изхода за гр. П. При
извършената проверка се установи, че автомобила е с прекратена регистрация по
чл. 143,ал.10 от ЗДвП на 10.10.2017 г. /не е
регистриран по надлежния ред/ – нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В подадената до съда жалба се излагат подробно мотивирани съображения
досежно липсата на извършено нарушение по ЗДвП. Жалбоподателят оспорва
управлението на л.а., като заявява, че същият не е бил в движение в деня на
извършената проверка, моли издаденото НП да бъде отменено. В с.з.
жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява, не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът по жалбата – РУ Полиция към ОДМВР Т. редовно призован, не
ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура Т., уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят Б.С.М. бил правоспособен водач на МПС
по смисъла на чл.150 от ЗДвП за категории „В“ и „АМ“, придобити през 2002 г.,
като до извършване на процесното
нарушение бил наказван още няколко пъти по
административен ред /справка л.10/.
На 02.12.2019 г.
служители от РУ Полиция П. – полицаите К.З., И.И. и Д.Ц.
се намирали зад сградата на Община О., като извършвали проверки на
преминаващите МПС. Около 10.30 ч. пред дом № * на ул.“С.“ спрели за проверка
л.а.“Джип Гранд Чероки“ с рег.№ ТХ **** АК, движещ се
в посока изхода на гр.О. към гр.П. Било установено, че л.а. се управлява от
жалбоподателя Б.С.М., като при допълнителната проверка в информационната
система на МВР се установило, че автомобила е с прекратена регистрация по
чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 10.10.2017 г., т.е.
не е регистриран по надлежния ред по чл.140,ал.1 от ЗДвП. За констатираното нарушение
по чл.140,ал.1 от ЗДвП бил съставен АУАН
/приложен л.6/, със съдържанието на който актосъставителят З. запознал нарушителя
М.. Последният се запознал със съдържанието на акта и го подписал без
възражения, като не депозирал такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 ЗАНН,
след което било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 19-0321-000941/02.01.2020
г. на Началник РУ Полиция П., връчено лично
на 02.04.2020 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушаните в с.з. актосъставител К.З.,
свидетелите И. и Ц., както от приложените и приобщени по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се
оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи. Съдът намира за
категорично опровергано твърдението на нарушителя, че не е управлявал л.а. в
момента на проверката-твърдение, което се явява голословно и доказателствено
неподкрепено. От показанията в с.з. на тримата полицейски служители безспорно се установява, че нарушителят е управлявал л.а.“Джип гранд
Чероки“,когато е бил спрян на посоченото в акта място, където е
извършена полицейска проверка, която ясно личи и от липсата на възражения от
негова страна.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде
издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както
пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В
настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е
издадено от компетентен да го издаде орган – Началник РУ Полиция П. към ОДМВР Т., на когото съгласно
чл.189,ал.1 ал.12 ЗДвП и т.2.8 от приложената /л.8-9/ Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Съгласно изречение първо
от посочената в процесното НП за нарушена норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по „пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. От друга страна приложената санкционна
разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на административно
наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Анализът на цитираните нормативни разрешения
сочи, че законодателят е вменил в задължение на водачите да управляват МПС,
регистрирани по законоустановения ред, като неизпълнението на това задължение е
скрепено с ангажиране на административнонаказателна отговорност. Следователно,
за осъществяване на фактическия състав на процесното административно нарушение
е необходимо да се установи, че водача управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред.
От приложената по делото
писмена справка от АИС“КАТ-регистрации“ /л.15-17/ се установява, че
управляваният от жалбоподателя л.а.“Джип Гранд Чероки“
с рег.№ ТХ **** АК е собственост на лицето И. С. В. от гр.Д. Видно е също, че
поради неплащане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, от
Гаранционния фонд са уведомили сектор „ПП“ към ОДМВР Д., след което на 10.10.2017 г. регистрацията на л.а. е била служебно прекратена
на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП. След тази дата няма данни собственикът на
л.а. да е сключил застраховка „ГО“, както и няма данни за неговото прехвърляне
на нарушителя. Ето защо съдът приема за
безспорно установено, че на посоченото в АУАН и НП дата, час и място, Б.С.М. е управлявал л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег.№ ТХ **** АК,
собственост на И. С. В. от гр.Д. , който автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация
във връзка с получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Предвид изложеното въззивният
съд приема, че Б.С.М. е осъществил обективните признаци на визираното в
процесното НП административно нарушение с правна квалификация по чл.140,ал.1 от ЗДвП. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като за съставомерността
на процесното административно нарушение, респ. за наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране отговорността на Б.М. е правно ирелевантно
обстоятелството дали органът по регистрация на МПС е предприел действия по
уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно
прекратяване регистрацията му.
Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата
на чл. 143, ал. 11 от ЗДвП предвижда, че служебно прекратяване на регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в
автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста
/което е сторено видно от справката/, като табелите с регистрационен номер и
част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат
едва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Анализът
на цитираните разпоредби налага извод за прекратяване на регистрацията на МПС ex lege (по силата на закона) при
достигане на информация до компетентния орган, че застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не е сключена. В този
смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по
прекратяването на регистрацията на същото(в т.см.
виж и р.№ 49/02.05.2019 г. по канд № 42/2019 г. на
ТАС/. Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на договор за
гражданска застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици,
явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Без правно
значение за законосъобразното ангажиране отговорността на Б.М. за извършеното
от него административно нарушение е и фактът дали лицето, което му е
предоставило автомобила да го управлява, е знаело за приключилата процедура по
прекратяване регистрацията на същия.
Жалбоподателят М., като правоспособен водач на МПС, е бил длъжен да се
увери, преди да започне да управлява процесния
автомобил, че същият има сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност". Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от анализа
на санкционната разпоредба на чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, предвиждаща
административно наказателно санкциониране не само за собственика на
нерегистрирано по надлежния ред МПС, а и за всеки водач, който управлява
такова. За последния не е налице законово изискване за уведомяване за служебно
прекратената регистрация, което законодателно разрешение е логично с оглед
невъзможността да се предвиди изначално на кого ще предостави собственикът
притежаваното от него превозно средство. Следва да се отбележи, че е без
значение за административнонаказателната отговорност на водача дали е изпълнено
задължението за уведомяване на собственика на автомобила за служебно
прекратената регистрация и доколкото в административнонаказателното
производство по оспорване на наказателното постановление е недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство.
По изложените по-горе съображения, съдът
намира, че издаденото НП е съставомерно от обективна и субективна страна.
Наложените наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 м. са в съответния минимум, предвиден в санкционната
разпоредба на чл.175,ал.3 от ЗДвП. По
отношение отнетите с НП 10 к.т. на осн.чл.6,ал.1,т.5 от Наредба №
Із-2539/17.12. 2012 г . за същото нарушение, съдът приема, че отнемането на контролни точки не представлява нито наказание, нито
принудителна административна мярка, т.е. не се явява санкция, която подлежи на
самостоятелно обжалване и респективно отмяна. В заключение следва да се
отбележи, че с оглед характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което НП следва да бъде изцяло
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 19-0321-000941/02.01.2020 г. на
Началник РУ Полиция към ОДМВР Т., с което и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, на Б.С.М. ***, ЕГН-**********, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца и са отнети 10 к.т., КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: