№ 130
гр. Велико Търново, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500042 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 240 от ЗЗД.
С Решение № 166/ 19.11.2021 г., постановено по гр.д. № 9/ 2021 г. по
описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като
неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца З. А. И., ЕГН **********,
от гр. Севлиево, срещу ответника Р. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. Севлиево, иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 16 000
евро, явяваща се равностойност на 31 293,28 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска.
Недоволен от постановеното Решение, ищецът З. А. И., ЕГН
**********, от гр. Севлиево, чрез пълномощника си адвокат П.Д. от АК – гр.
Габрово, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за противоречие с материалния
закон и необоснованост. Твърди се, че от разпита на допуснатия свидетел се
извличат, както основанието, така и факта на предаване на парите. Ищецът
1
разполагал със сумата 16 000 евро, тъй като има регистрирано търговско
дружество и развивал бизнес от много години. Възразява се срещу извода на
първостепенния съд, че издаденият от длъжника запис на заповед няма
стойност на разписка. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да
уважи иска. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 28/
11.01.2021 г., от ищеца З. А. И., ЕГН **********, от гр. Севлиево, чрез
пълномощника адвокат П.Д. от АК – гр. Габрово, срещу ответника Р. А. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Севлиево, с правно основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД и с цена – 16 000 евро. В исковата молба ищецът твърди, че
на 03.05.2017 г. сключил с ответника договор за заем, по силата на който му
предал в собственост 16 000 евро в брой срещу задължението да бъдат
върнати до 30.11.2017 г., за което обстоятелство бил издаден Запис на
заповед. Ответникът не възстановил на ищеца дадената в заем сума на датата
на падежа – 30.11.2017 г., поради което е налице пълно неизпълнение от
негова страна. Ищецът подал Заявление по чл. 417 от ГПК за издаване
Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, като Районния съд
отхвърлил заявлението, с оглед нередовността на записа на заповед, като
указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за претендираното
вземане по записа на заповед. Ищецът твърди, че представения Запис на
заповед играе ролята на разписка за предаване на сумата между страните,
размера, вида на валутата и срока за връщане, като съществени елементи от
договора за заем. Иска се от съда да постанови Решение, с което да осъди
ответника, да заплати на ищеца, сумата 16 000 евро, явяваща се
равностойност на 31 293,28 лева, на основание чл. 240, ал. 1, във връзка с чл.
2
79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Пред Габровския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 9/ 2021 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 26.10.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Д. е заявил, че подържа исковата молба, като в пледоарията си по
съществото на делото е поискал от съда да уважи иска, навеждайки доводи за
неговата основателност.
Ответникът не е подал отговор и не е взел участие в производството по
делото.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил заверен препис от Запис на
заповед, оригиналът на който се намира в ч.гр.д. № 1385/ 2020 г. по описа на
РС – гр. Севлиево, изискано и приложено към делото, като това писмено
доказателство е било допуснато от съда. Ценната книга е била представена в
рамките на заповедното производство като основание за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 10 от ГПК, но
заявлението е било отхвърлено от заповедния съд, поради нередовност на
записа на заповед от външна страна, тъй като не съдържа израза „запис на
заповед“ в текста на документа. Видно от съдържанието на записа на заповед
е, че подписаният Р. А. С. с настоящия безусловно и неотменимо се е
задължил за заплати на З. А. И. сумата 16 000 евро без разноски и без протест,
с падеж – 30.11.2017 г., която сума е платима в гр. Севлиево при поемателя З.
А. И. на настоящия му адрес.
В о.с.з. на 26.10.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Д. е поискал да бъде допуснат до разпит един свидетел, който ще
установява основанието за предаване на сумата, като искането е било уважено
от съда. Свидетелката Наташа Михайлова Стефанова – бивша съпруга на
ищеца заявява, че познава ответника, който дошъл при тях в началото на
месец май 2017 г. и бившият й съпруг му дал на заем 16 000 евро с уговорката
до края на месец ноември 2017 г. сумата да му бъде върната. Ответникът не
му върнал парите.
При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните
правни изводи:
3
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
Ищецът е предявил иск, с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, включва два елемента: съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя парична
сума със задължението на последния да я върне на падежа; реално предаване
на сумата. Тези предпоставки на договора за заем следва да бъдат доказани от
ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Договорът за заем за потребление е неформален договор, като ищецът
не е представил писмен договор. Като доказателство за сключването на
договора за заем ищецът е представил Запис на заповед с довода, че същия
играе ролята на разписка относно следните обстоятелства: предаване на
сумата между страните; размера; вида на валутата и срока за връщане, като
съществени елементи от договора за заем.
Видно от представения Запис на заповед, който е нередовен от външна
страна, тъй като не съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на
документа, съгласно изискванията на чл. 535, т. 1 от ТЗ е, че в текста на
документа липсва основание за поетото задължение, както и признание, че
паричната сума от 16 000 евро е получена. Липсата на тези характеристики на
изявлението налагат извод, че документът не представлява разписка по
смисъла на чл. 77, ал. 1 от ЗЗД и не доказва възникването на заемно
правоотношение, тъй като не са посочени съществените елементи на договора
за заем по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на тези обстоятелства не може да се
приеме, че процесния документ представлява „начало на писмено
доказателство“. Доказването на основанието следва да се осъществи с други
доказателствени средства, извън представения документ.
Ищецът е поискал да бъде допуснат до разпит един свидетел, като
първостепенният съд е уважил искането. Свидетелката, бивша съпруга на
ищеца е заявила, че ответникът дошъл в къщи в началото на месец май 2017
г., поискал пари на заем от ищеца, който му услужил със сумата 16 000 евро с
уговорката, че до края на месец ноември 2017 г. парите ще му бъдат върнати,
т.е. установила е сключването договора за заем между ищеца и ответника.
Това обстоятелство обаче не може да се установява със свидетелски
показания с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като договорът
4
за заем е на стойност над 5 000 лева, както и с оглед обстоятелството, че
процесния запис на заповед не представлява „начало на писмено
доказателство“, поради което свидетелските показания в тази насока са
недопустими и не следва да се вземат предвид.
По делото липсват други доказателства за сключването на твърдения
от ищеца договор за заем, поради което въззивният съд приема, че искът е
недоказан и следва да се отхвърли, като неоснователен.
До същия правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради
което обжалваното Решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото въззивният съд не присъжда разноски.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166/ 19.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 9/ 2021 г. по описа на Габровския Окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5