№ 178
гр. Габрово, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200156 по описа за 2022 година
Жалбоподателя П. Т. С. от град Габрово е обжалвал Наказателно постановление
№ 22-1752-000074, издадено на 21.02.2022 година от Началник на РУ Габрово при ОД
на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е бил санкциониран
с „Глоба” в размер на сумата от 250 лева, наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от
КЗ. Въз основа на съображения, подробно изложени в подадената жалба,
жалбоподателя е счел наказателното постановление за незаконосъобразно и го е
обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна в едно с всички законни
последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище
за оставянето на същата без уважение и потвърждаване на атакуваното чрез нея
постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна е направено искане за
присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално представителство от
него, които се претендират въз основа на предвиденото в ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа
страна:
Към 04.02.2022 година жалбоподателя се е явявал собственик на МПС –
автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, който не е бил спрян от движение и е
притежавал Рег. № ЕВ 16-72 ВА.
Около 15,20 часа на 04.02.2022 година жалбоподателя управлявал посочения по-
1
горе автомобил, като се движел с него по улица „Йосиф Соколски” в посока на ул.
„Капитан Дядо Никола” в гр. Габрово. По време на движението си той бил спрян за
проверка от свид. Д. Л. и друг негов колега – полицейския служител Т. К. от РУ
Габрово. При извършената проверка на представените документи полицейските
служители констатирали, че автомобила нямал сключен действащ договор за
застраховка „ГО”. Във връзка с това на 04.02.2022 година против жалбоподателя е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като е прието, че
след като около 15,20 часа на 04.02.2022 година, в гр. Габрово, по улица „Йосиф
Соколски” в посока на улица „Капитан Дядо Никола”, е управлявал собствения си
автомобил „Опел Астра” с Рег. № ЕВ 16-72 ВА, без да е имал сключен договор за
застраховка „ГО” за него, С. е осъществил състава на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, като е бил предявен на
същия и подписан от него. Въз основа на този акт и на останалите материали по
административно-наказателната преписка, на 21.02.2022 година от Началника на РУ
Габрово при ОД на МВР Габрово е било издадено и посоченото наказателно
постановление № 22-1752-000074, което се явява предмет на обжалване по настоящото
дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 10 от делото екземпляр на НП сочат,
че той е бил получен лично от жалбоподателя на 23.02.2022 година. Жалбата против
същото е постъпила при наказващия орган на следващия ден – 24.02.2022 година, или
в рамките на определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за
обжалване, започнал (според правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да
тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и
обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление, макар и не изцяло въз
основа на съображенията, които се поддържат по повод на него.
Реализацията на отговорността за административно нарушение би могла да се
развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от
време, тъй като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия
орган изгубва предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не
съдържа регламентация на въпросите, свързани с погасяване на възможността за
наказателно преследване на административните нарушения по давност, а казаното
важи и за тези по КЗ, чието установяване (както издаването, обжалването и
изпълнението на свързаните с тях наказателни постановления) според нормата на чл.
647, ал. 4 от КЗ се извършва по реда на този закон. Поради това и тъй като
2
погасяването на тази възможност е свързано със събитие, което води до изключващо
отговорността обстоятелство, то по отношение на тях (съобразно предвиденото с чл.
11 от ЗАНН) ще следва намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този
смисъл е и тълкуването в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато
представлява Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на
абсолютната давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността)
настъпва при изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК.
Последната норма въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед
вида и размера на наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по
отношение на наказуемите с „Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”,
съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
След като съобрази изложените по-горе обстоятелства заедно с факта, че от
датата на нарушението до тези за образуване и приключване на производството по
делото е изтекъл период, по-малък от установения максимален срок („Четири години и
шест месеца”) от време за неговото наказателно преследване с оглед на предвиденото
за същото наказание, през който постановлението не е влязло в законна сила, съдът
прие, че тази възможност не е отпаднала и все още продължава да съществува към
настоящия момент. Във връзка с изложеното то не би могло да бъде
незаконосъобразно, още повече и при законосъобразния характер на акта за
установяване на съответното административно нарушение, което се санкционира чрез
него. До 04.02.2022 г. не е било известно, че автомобила не е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”. Щом това е така, а въпросното обстоятелство е
станало известно едва тогава, следва да се приеме, че нарушителя се явява открит
именно на тази дата. Актът е бил съставен не след, а преди изтичането на предвидения
в чл. 34, ал. 1, б. „В” тримесечен срок от нея, както и преди изтичането на една година
от конкретния ден (04.02.2022 година), който (при липсата на указан срок за
изпълнение на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на данни за датата, на която
автомобила е бил придобит) по аргумент за противното от предвиденото в чл. 477, ал.
1 от КЗ следва да се приеме като такъв за извършване на описаното в него нарушение.
Срока за издаване на наказателното постановление също е спазен и то е издадено
преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за
установяване на това нарушение. Актът е съставен от служител в служба за контрол по
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, или от страна на компетентно по смисъла на чл. 647, ал. 1 от КЗ
лице, а същия и обжалваното постановление съдържат всички съществени реквизити,
предвидени като задължителни чрез нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
3
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като
направеното позоваване на описаната (и приложена на л. 23 по делото) Заповед №
264з-1081 от 18.08.2016 г. на Директора на ОД на МВР Габрово води до заключение, че
Началника на РУ Габрово при тази дирекция е бил лице, разполагащо с предвидените в
чл. 647, ал. 2 от КЗ права да издава такива постановления за нарушения на норми от
същия кодекс, след като това, за което жалбоподателя е санкциониран, е било не само
извършено, но и установено на нейната територия.
Съпоставката между отразеното в акта и копието от приложената на л. 35
застрахователна полица води до заключение, че по делото са налице установени
обстоятелства, които следва да се приемат за безспорни от фактическа страна. Те се
отнасят не само до това, че към 04.02.2022 г. автомобила не е бил спрян от движение,
но и до факта, че към 15,20 часа на тази дата същия не е имал действащ договор за
застраховка „ГО”, след като той е бил сключен от неговия собственик едва в 17,20 часа
на 04.02.2022 година. Като се базира на тях, както и описаната като нарушена норма на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, съдът намери, че нарушението е налице от обективна страна,
тъй като доказателствата сочат за неизпълненото задължение по нея преди
управлението на съответното МПС. По делото няма приложени доказателства (както и
поддържани твърдения) по отношение на това, че жалбоподателя не е бил запознат с
установените предписания по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което следва да се
приеме, че той е осъществил и от субективна страна състава на свързаното с него
нарушение, за което е санкциониран, както и че правната квалификация на последното
се явява правилно определена.
Въпреки че прие нарушението не само за извършено, но и за установено според
предвидения за това ред, съдът намери, че искането за отмяна на наказателното
постановление ще следва да се уважи. От данните, които се съдържат в приложените
доказателствени материали, е видно, че се касае за нарушение, което законодателно не
е обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. След като това е така, а
по делото не са налице данни, които да установяват, че жалбоподателя е бил
санкциониран за други (в т.ч. и сходни) нарушения по КЗ и/или ЗДвП, осъществени
при управлението на автомобил, може да се приеме, че конкретното нарушение се
дължи по-скоро на пропуск във връзка със своевременното изпълнение на
предвиденото задължение за сключване на договора за задължителна застраховка „ГО”,
а не на поведение, което е свързано със съзнателно и/или умишлено неспазване на това
задължение. Налице е и второ обстоятелство, което също не е било отчетено
наказващия орган, тъй като от приложените по делото материали е видно, че
застраховката е била сключена още в деня за съставяне на акта, т.е. на датата за
образуване на административно-наказателно производство при условията на чл. 36, ал.
1 от ЗАНН. Нито едно от тези обстоятелства не е било подложено на обсъждане от
наказващия орган, който поради това не е и изпълнил в необходимия обем
4
задължението си да прецени дали дали описаните в акта действия са довели до
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. А
основанията за това са били налице, тъй като описаните по-горе обстоятелства
установяват една действително по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се
допълва и от факта, че (дори в нейния минимален размер) определената за
нарушението глоба от 250 лева се явява завишена с оглед на тях. При тези
обстоятелства, които са обосновавали заключение за маловажен случай на
административно нарушение, наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл.
28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен случай на такова ще го
накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е извършил задължителната за
него (съобразно приложимото ТР № 1 от 12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на
РБ, НК) проверка за наличие или липса на маловажност по същество, той е издал един
незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна именно поради това.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-1752-000074, издадено на
21.02.2022 година от Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, с което за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на П. Т. С., ЕГН **********, с адрес град
Габрово, ул. *********” № 14, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 250
(двеста и петдесет) лева – на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ОТПРАВЯ предупреждение към
посоченото по-горе физическо лице, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на
настоящото решение извърши друго маловажно нарушение от същия вид, който е
описан в отмененото наказателно постановление № 22-1752-000074, издадено на
21.02.2022 година от Началник на РУ - Габрово при ОД на МВР - Габрово, то ще бъде
санкционирано за него.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5