РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Бургас, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Р. Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Р. Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело №
20242100501847 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Я. С. С.,
ЕГН **********, от гр. *****, ул. „******“ №**, вх.**, ет.**, ап.** и „Алайд
Консултантс Юръп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. Диана Бад, ул. „Ловен парк“ № 1, блок 1, вх.А, ет.5,
ап.19, представлявано от управителя Я. Стоименов, двамата чрез адв. Адрияна
Анчина, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Веслец“ № 36, против Решение №
1984 от 30.09.2024 г., постановено по гр.дело №6984/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил иска на въззивниците против
Р. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. ****, бл.**, вх.**,
ет.**, ап.**, с претенция да се осъди ответникът да заплати на един от двамата
ищци сумата от 10500 лв. без ДДС, ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и
неоснователен, като е осъдил въззивниците да заплатят на въззиваемия сумата
от 2000 лв. – разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват
въззивниците, които намират постановеното решение за неправилно и
1
необосновано, като при постановяването му са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че между страните
е сключен възмезден договор за поръчка, като е уговорено възнаграждение в
размер на 10500 лв. без ДДС. Твърди, че доверителят й Я. С. е изпълнил
поетите задължения, поради което му се дължи договореното между страните
възнаграждение. Цитира кореспонденция между страните по имейл. Посочва,
че въззиваемият В. не е изпълнил задължението си в пълен размер, но в хода
на производството е заплатил сума в размер на 3600 лв. с ДДС, с което
признава основателността на претенцията. Счита, че единствения спор по
делото е размерът на дължимото възнаграждение, но не и извършената от
въззивника работа. Според въззивниците въззиваемият е бил изрично
уведомен за обстоятелството, че ще трябва да поеме разходите за
административните такси, както и за изготвянето на нов общ подробен
устройствен план, като междувременно цените са се увеличили в следствие на
което и цената на офертата се е увеличила, а В. се е съгласил с това изменение.
Позовава се на разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД за това, че изменение на
договорите следва да се извършва във формата в която е сключен основния
договор. Посочва практика на ВКС, предвид направените от страните
изявления, която счита същите за извънсъдебно признание. Позовава се на
чл.228, ал.1 от ЗЗД, сочеща, че оттеглянето на поръчката не лишава
довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение.
Моли съда за отмяна на решението. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.
В., с който оспорва жалбата. Счита, че от доказателствата по делото се
установява, че в същност въззивникът претендира авансово плащане за
извършване на предстоящи действия по довършване на процедурата, за която
страните са се уговорили, позовавайки се на изявление на С., че при
неплащане ще преустанови работа по проекта. Настоява, че в хода на
производството въззиваемият е представил доказателства за общо платени
суми в размер на 11400 лв., за които твърди, че не касаят други отношения
между страните. Счита, че таксите за административни услуги не са включени
в уговореното между страните и договорът включва оферта за 7000 лв. без
ДДС, която е договорена двустранно. Моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
2
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание
чл.79, ал.1 във вр. с чл.286, във вр. с чл.280 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства и
изложеното в исковата молба и отговора на последната, между страните е на
лице облигационно правоотношение по силата, на което въззиваемият Р. В. е
възложил на въззивника Я. С., промяна предназначението на земеделски имот
с идентификатор 62486.48.39, находящ се в землището на с. Рельово,
местността „Калиница“, община Самоков, с площ от 4399 кв.м. Установява се
по делото, че между страните са били на лице и предходни облигационни
правоотношения, в частност е постигнато договорка за промяна
предназначението на имот с идентификатор 62486.48.39. В изпълнение на
договорката между страните въззивникът е внесъл мотивирано предложение
за изработване на ПУП-ПРЗ, за двата поземлени имота, като предложението е
одобрено с решение №2214/27.07.2023 г. на Общинския съвет гр. Самоков, с
което решение същият е одобрил представеното задание и е разрешил
изработването на проект за ПУП-ПРЗ на поземлени имоти с идентификатори
62486.48.39 и 62486.48.42 в местността „Калиница“, землище с.Рельово, общ.
Самоков, като се извърши промяна в предназначението на земята и се
образуват УПИ ХІІІ и улица с о.т. 66-66а в обхвата на поземления имот с
идентификатор 62486.48.39 и УПИ ХІІІ в обхвата на поземления имот с
идентификатор 62486.48.42. В решението е прието новообразуваните УПИ-та
да се отредят за „жилищно строителство“ при следните показатели на
застояване: плътност на застрояване – до 40 %, интензивност на застрояване -
до 1,0, минимална озеленена площ – мин. 60%, височина на сградите – до 10
м.
Видно от представените доказателства между страните е на лице
електронна коренспонденция, в това число и представени два проекто-
договора, но липсват данни за постигнато споразумение в писмен вид, т.е.
договореностите между страните са устни. Въпреки това между страните няма
3
спор, че са постигнали договореност за процесния недвижим имот с
идентификатор 62486.48.39, да се извърши промяна на предназначението му,
като „уговореното в договора“ възнаграждение и начин на плащане, описани в
представените проекто-договори, не се оспорват. Уговореното
възнаграждение за извършване на услугата е в общ размер от 7000 лева без
ДДС или 8400 лева с ДДС, които включват всички дейности в офертата от
12.12.2022 г., като разходите следва да се заплащат по следния начин: 3000
лева без ДДС в тридневен срок след подписване на договора и представяне на
фактура и 4000 лева без ДДС в тридневен срок след получаване на заповед за
допускане изработване на ПУП.
В изпълнение на договорките между страните въззиваемият Р. В. е
упълномощил през месец юни 2021 г. въззивника С., лично и в качеството на
управител на „Алайд Консултантс Юръп“ ЕООД, с ЕИК *********, да го
представлява пред съответните органи във връзка с изработване и съгласуване
на ПУП-ПРЗ на процесния недвижим имот. По делото са представени три
броя разписки, всяка на стойност от по 2000 лева, от които е видно, че сумата
от 6000 лева е предадена от въззиваемия на въззивника, чрез майката на Р. В.,
като Ц. В. е теглила сумите от ОББ. Установява се и че въззивникът е получил
и сумата от 1800 лева от въззиваемия – авансово за окончателно изработване
на плана. От представените писмени доказателства се установява, че общо
платените суми от въззиваемия са в размер от 11400 лева, като не може с
категоричност да се установи кое плащане по кой от договорите е извършено.
Установява се, че след завеждане на делото на 22.11.2023 г. въззиваемият с
банков превод, превежда на въззивника сумата от 3600 лева с ДДС. Преди
това със заявление от 14.09.2023 г. въззиваемият оттегля пълномощното
издадено през месец юни 2021 г. на въззивника и Д. Й., като считано от
20.09.2023 г. е декларирано оттеглянето на общо трите пълномощни дадени на
въззивника.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира
предявения иск за сумата от 10500 лева за неоснователен и недоказан, което
налага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. Въззивникът С. твърди, че между страните е сключено
споразумение за изплащане на сумата от 10500 лева, като се позовава на две
писма изпратени по електронен път. С имейл от 22.09.2023 г. въззивникът С. е
изпратил до въззиваемия текстово съобщение със следното съдържание: „ В
4
случай, че не получа дължимите към мен, съгласно наша договорка 10500 лева
без ДДС, то ще се наложи да прекратя дейностите по промяна
предназначението на твоя имот, респективно имота над теб. Ще те помоля за
окончателно становище.“. В отговор Р. В. е изпратил на С. имейл със следния
текст: „ Аз ще съм в България след 2-3 седмици и ще ти платя, като си дойда.
Фактура недей да пишеш, не ни трябва, аз съм частно лице и ти си частно
лице, няма смисъл да се плащат данъци.“. Действително въззиваемият Р. В.
изразява съгласие да плати като дойде в страната, но от това изявление не
може да се установи, че дължимата сума е именно в размер на 10500 лева без
ДДС, а от друга страна както правилно е приел първоинстанционният съд от
анализа на кореспонденцията се установява, че се претендира авансова
плащане за извършване на предстоящи действия по довършване на
процедурата. В този смисъл съдът намира, че изводът на първоинстанционния
съд за недължимост на претенцията е правилен. Що се отнася до сумата от
8200 лева – административни разходи, настоящата съдебна инстанция намира,
че правилно първоинстанционния съд е счел, че такава претенция не е
надлежно предявена по делото, тъй като същата е заявена от въззивника след
изтичане на преклузивния срок по чл.133 от ГПК.
При това положение съдът намира, че обжалваното решение като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. С оглед изходът на
делото въззиваемата страна е поискала присъждане на сумата от 2000 лева за
въззивната инстанция. Процесуалния представител на въззивниците е
направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът намира, че делото
представлява правна и фактическа сложност, поради което намаляване на
адвокатското възнаграждение не се налага. При това положение въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия сумата от 2000 лева
разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1984 от 30.09.2024 г., постановено по
гр.дело № 6984/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Я. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.
„****“ № **, вх.**, ет.**, ап.** и „Алайд Консултантс Юръп“ ЕООД, с ЕИК
5
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Диана Бад, ул.
„Ловен парк“ № 1, блок 1, вх.А, ет.5, ап.19, представлявано от управителя Я.
С. представляван от адв. Жанета Димитрова Иванова, с адрес на кантората: гр.
Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 4, в качеството й на особен представител, да
заплатят на Р. А. В.. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****, ж.к.
„*****в“, бл.***, вх.**, ет.**, ап.**, сумата от 2000 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6