Р Е Ш Е Н И Е
№ 22 / 24.1.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1024 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалбата на И.С.Д.,
ЕГН **********,***, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е.Ф.,
срещу Заповед № 8121К-12459/25.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи,
с която е прекратено служебното му правоотношение. Релевирани са доводи за
незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, по които претендира
отмяната й, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание и в представени писмени
бележки, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по доводите
изложени в нея, като счита че са налице основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т.
5 АПК.
Ответникът – министъра на вътрешните работи, в
съдебно заседание и представени писмени бележки, чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Б. П., излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита
обжалваната част от заповедта за издадена от компетентен орган, в установената
за това писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания за издаването
й, съобразена с целта и разпоредбите на приложимия материален закон. Претендира
отхвърляне на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Със Заповед № 8121К-2849/24.02.2019 г. на
основание чл. 9 ЗДСл и § 68 ПЗР към ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81/14.10.2016 г.) г. министърът на вътрешните работи е назначил И.Д.
за държавен служител на длъжност началник сектор КИС-Пазарджик към отдел „Териториални
КИС-Юг“ при Дирекция „Комуникационни системи“-МВР.
С оспорената Заповед № 8121К-12459/25.10.2022 г.,
на посочено правно основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 ЗДСл органът по
назначаването е прекратил служебното правоотношение на Д., като е посочил, че служебното
правоотношение се прекратява, когато същото е възникнало след като назначеният
държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от датата на връчване на заповедта. Със заповедта е
наредено на държавния служител да се изплатят полагащите се обезщетения, както
и обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл при неспазен срок на предизвестие.
При така установеното от фактическа страна, Административен
съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Обжалваната заповед е връчена на 27.10.2022 г., а
жалбата срещу нея е подадена до съда на 08.11.2022 г., т.е. в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената
защита, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – министърът
на вътрешните работи, като съгласно разпоредбата на чл. 158 ЗМВР министърът на
вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството назначава държавните служители на висши ръководни и ръководни
длъжности, назначава държавните служители на изпълнителски длъжности при
първоначално назначаване, назначава за стажанти спечелилите конкурс за
изпълнителски длъжности, преназначава държавните служители на висши ръководни и
ръководни длъжности, преназначава държавните служители от висши ръководни и
ръководни длъжности на изпълнителски длъжности и преназначава държавните
служители, спечелили конкурс, от младши изпълнителски на изпълнителски
длъжности. Респективно това е органът по назначаването на държавните служители,
поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК.
Оспореният акт е издаден в законоустановената
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Посочени са издателят
на акта, и неговият адресат. Актът съдържа правни основания, въз основа на
които е издаден, както и дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна
служба. Посочено е също, че служебното правоотношение е възникнало след като назначеният
държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, поради което не са налице основания за отмяна на акта по чл.
146, т. 2 АПК.
При издаването на обжалваната заповед не са
допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с отменителното основание
по чл. 146, т. 3 АПК – такива, които съществено да са ограничили правото на
защита на лицето във връзка с издаването или оспорването на акта или такива,
които ако не бяха допуснати органът би постановил акт в различен смисъл. От
извършена справка в ТП на НОИ-Пазарджик на 01.10.2022 г. е установено, че И.С.Д.
е със статус „активен пенсионер“ и получава „лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст“, с начална дата на пенсията: 15.08.2015 г. С Предизвестие рег.№ 8121р-21882/25.10.2022
г. И.Д. е уведомен, че след изтичане на едномесечен срок от получаването му ще
му бъде прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6
ЗДСл. Доколкото в оспорената заповед изрично е посочено, че следва да се
изплати обезщетение на основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл, при неспазен срок на
предизвестие, то следва да се приеме, че заповедта е издадена след като са били
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 АПК.
Съдът намира, че заповедта е издадена в
съответствие с материалния закон – чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Не е спорно между
страните, че Д. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст
съгласно справката от ТП на НОИ-Пазарджик, като лично потвърждава в съдебно
заседание, че същото е упражнено по реда на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за
социално подпомагане (КСО).
Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл органът по
назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като
назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО. Иначе казано,
предпоставка за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл е възникнало
и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и
частния случай на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО. Цитираната нормата е
привилегироваща за визираните в нея лица, като държи сметка за спецификата на
работата им, с оглед на което им дава право на пенсиониране за осигурителен стаж
и възраст, само на основание установяване на отработено време на посочените
длъжности. Тя предписва облекчен ред и условия за адресатите си, които
получават по този ред право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да се
изисква навършването на посочената възраст по чл. 68 КСО. Нормата на чл. 69, ал.
2 КСО не регламентира различен вид пенсия от пенията за осигурител стаж и
възраст по чл. 68 КСО, а само установява привилегирован състав за нейното
придобиване по отношение на определени категории лимитивно изброени служители с
оглед спецификата на длъжностите им (в тази връзка са решения по адм. дело №
2987/2022 г. и адм. дело № 4540/2022 г., и двете на ВАС). Без значение в случая
е кога Д. ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл. 68, ал. 1 КСО, тъй като той вече е придобил и още повече – упражнил правото
си на такава по реда на чл. 69, ал. 2 КСО, считано от 15.08.2015 г.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
за него не е възникнало ново служебно правоотношение по смисъла на чл. 106, ал.
1, т. 6 ЗДСл, а е налице преобразуване на едно служебно правоотношение по ЗМВР
в друго такова – по ЗДСл. Със Заповед № 8121К-2849/24.02.2017 г., на посочено
правно основание чл. 9 ЗДСл и § 69 ПЗР на ЗИДЗМВР, Д. е назначен за държавен служител. Съгласно §
69 ПЗР на ЗИДЗМВР служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за
които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата
на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше
образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70,
ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. А според ал. 3 на
същия параграф служителите по ал. 1 се назначават на длъжности, определени за
заемане по Закона за държавния служител, с щата на съответната структура. В изпълнение
на закона и с оглед на това, че Д. е заемал длъжност за държавен служител по
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебно правоотношение не е прекратено към 1
април 2015 г., същият е бил назначен за държавен служител с оспорената заповед.
Следва да се отбележи, че служебните правоотношения по ЗДСл и по ЗМВР са
различни, поради което и след измененията, обн. ДВ, бр. 14/2015 г., в сила от
01.04.2015 г., законодателят предвиди в чл. 142 ЗМВР, че служителите на МВР са:
1) държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението; 2) държавни служители и 3) лица, работещи по трудово
правоотношение. Параграф 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР предоставя облекчен режим на
преобразуване на длъжностите на лицата - държавни служители, преди изменението
на ЗМВР от 2015 г., на такива по ЗДСл, но това не означава, че не е възникнало
ново служебно правоотношение по ЗДСл, както се твърди в жалбата. Д. е бил назначен
като държавен служител в МВР по ЗМВР, а след измененията е назначен като
държавен служител по ЗДСл. Именно с § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР законодателят е уредил преобразуването
на длъжностите с оглед назначаване на служителите, на които не им е прекратено правоотношението,
като държавни служители в МВР, заемащи длъжности по ЗДСл.
Ето защо, доводите на жалбоподателя, че няма
възникнало ново служебно правоотношение, както и че не е придобил право на
пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 КСО са неоснователни. Както бе посочено, в
хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл на придобито право на пенсия за
осигурител стаж и възраст се включва и придобитото право на пенсия в условията
н чл. 69 КСО, поради което съдът намира, че служебното правоотношение, което е
прекратено с оспорената заповед, е възникнало след като държавният служител е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Не намират основание и твърденията в жалбата, че заповедта
е издадена в несъответствие с целта на закона. Именно законът е предвидил
възможност, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на
служителя при придобито и упражнено право на пенсия преди възникване на
служебното правоотношение, което е прекратено. Действително, с оглед представените
по делото доказателства, за периода на работа в МВР Д. има множество награди и
похвали, но същите не са обект на преценка при наличие на законова възможност
органът по назначаването да прекрати служебното правоотношение при възникване
на съответните обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора, разноски на жалбоподателя
не се дължат. Такива не са поискани от процесуалния представител на ответника,
поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Д., ЕГН **********,***, срещу Заповед №
8121К-12459/25.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/п/