Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 07.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесети
юни
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 14025 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от А.А. Ф.против „С.в.“ АД ***,
с която предявява пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл.49
във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.06.2006
г. е придобил чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 128, дело
№ 112/2006 г. на нотариус Елена Запрянова, правото на собственост върху УПИ,
находящ се в с. Бистрица, София, район Панчарево, в.з. „Косанин дол“ с площ от
900 кв.м., съставляващ парцел ХІІ-530 от кв.35 по плана на в.з. „Косанин дол,
село Бистрица, гр. София“, заедно с построената в същият имот едноетажна сграда
със застроена площ от 25 кв.м. и избено помещение под част от сградата. Твърди
се, че на 26.03.2015 г. е възникнала авария на водопровода на ул. „Беласица“,
изразяваща се в пробиването на водопровода и изтичане на вода в недвижимите
имоти, през които преминава водопровода, както и в съседните на тях. Поддържа
се, че от тази дата в продължение на повече от два месеца до 13.06.2015 г.,
пробивите на водопровода и течовете по улиците и частните недвижими имоти,
стават ежедневие. Твърди се, че за този период има 26 пробива, като
най-големият е на 27.04.2015 г. на ул. „Ранилист“ на границата на УПИ 316, като
в имота се излива огромно количество вода. В резултат на аварията настъпва
запушване на локалните водопроводни тръби в УПИ 315, като се налага на
28.04.2015 г. водоносен камион да продуха калта от тръбите. Поддържа се, че
непрекъснатите течове на вода от водопроводната система довеждат до активен
свлачищен процес, който засяга и жилищната сграда на ищеца, като е засегната
цялата конструкция и има вероятност от самосрутване, северната стена е с
проявени размествания до 10 см., наблюдават се деформации по всички стени. По
терена в дворното място се наблюдават отворени пукнатини на опън, сградата е
със застрашително нарушена конструкция и негодна за обитаване. Твърди се, че
вследствие на горното за ищеца са възникнали имуществени вреди в размер на 30
000 лв., изразяващи се в пълна загуба на собствената му жилищна сграда, както и
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищецът оценява на
сумата от 5000 лв. Поддържа се, че водопроводната мрежа във в.з. „Косанин дол“
е собственост на ответника Столична община. Поддържа се, че на 06.10.2000 г.
между двамата ответници е сключен договор за концесия за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община, като
съгласно чл.17.3.7. от договора ответникът „С.в.“ АД е отговорен за
експлоатацията, поддръжката, обслужването и замяната на всички ВиК водопроводи.
Поддържа се, че процесният водопровод е под надзора на ответника „С.в.“ АД, ***
собственик и възложител по отношение на него. Твърди се, че процесният
водопровод е изграден през 50-те години на миналия век и се явява износен и
овехтял, не са извършвани никакви ремонти или подмяна на същия, което е довело
до пропукванията и течовете. Поддържа се, че причинените вреди се дължат и на
противоправното поведение на ответника „С.в.“ АД-липса на адекватна и бърза
реакция след първата авария на 26.03.2015 г., не подменяне на тръбите в
нарушение на чл.42, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., не опазване имотите,
собственост на потребителите.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да заплатят на ищеца солидарно сума в размер на 30
000 лв.-обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, представляващи
стойността на напълно разрушена и премахната двуетажна жилищна сграда, сума в
размер на 5000 лв.-обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху горните две главници, считано от датата на подаване на
исковата молба-03.11.2015 г. до окончателното изплащане.
В
законоустановения едномесечен срок на 23.12.2015 г. е постъпил отговор от
ответника Столична община чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Самуилова надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Счита иска
за недопустим, като неправилно насочен към Столична община, която по концесия е
предоставила всички права на Софийска вода. Твърди се, че процесният участък от
водопровода е с неясен статут-изграден по стопански начин, както и че
ответникът не може да носи отговорност за обстоятелства, които са възникнали
вследствие на необратими природни явления. При условията на евентуалност
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че вследствие обилните снеговалежи
и последвалото снеготопене е започнал процес на движение на земните маси, което
е деформирало пътната настилка и е довело до поредица скъсвания на съществуваща
водопроводна мрежа. Твърди се, че имотът на ищеца попада в границите на
свлачищния участък. Оспорва размера на претендираното обезщетение.
В законоустановения едномесечен
срок на 07.01.2016 г. е постъпил отговор и от ответника „С.в.“ АД чрез
юрисконсулт М. надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Счита
иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло както по
основание, така и по размер. Поддържа се, че процесният район е свлачищен,
както и че обилното снеготопене и пролетни дъждове са предизвикали активизиране
на свлачището и една от авариите е предизвикана именно от него. Поддържа се, че
ответникът е подменил над 70 м от водопровода по ул. „Руселия“ /ново име
„Косана“/, което е в непосредствена близост до процесния имот. Оспорва ищцовото
твърдение за липса на адекватна и бърза реакция при възникване на авариите в
района на процесния имот. Поддържа се, че ответникът е положил необходимата
грижа за своевременно, качествено и надеждно отстраняване на авариите, като са
предприети и необходимите действия за преустановяване на водоподаването и
предотвратяване на щетите. Оспорва размера на предявените искове като
прекомерни и недоказани.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез процесуалния си
представител. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло.
Претендира разноски, съобразно представен списък. Адвокат И. моли съда в
случай, че уважи исковете да осъди ответниците да й заплатят адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
Столична община в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмени
бележки по делото.
Ответникът
„Софийски вода“ АД не изразява становище в хода по същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
С
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 128, том І, рег. № 3617, дело №
112/29.06.2006 г. на нотариус Е.З.с рег. № 432 на НК, ищецът се легитимира като
собственик на следния недвижим имот, а именно: УПИ, находящ се в с. Бистрица,
София, район Панчарево, вилна зона „Косанин дол“ с площ от 900 кв.м.,
съставляващ парцел ХІІ-530 от кв.35 по плана на вилна зона „Косанин дол“, село
Бистрица, София, заедно с построената в същия имот едноетажна сграда със
застроена площ от около 25 кв.м., състояща се от една стая и кухня и избено
помещение под част от сградата.
По
делото е приет като доказателство доклад изх. № 163/20.05.2015 г. на „Г.“ ЕООД
Перник, входен при ответника Столична община, район Панчарево с рег. №
7000-332/1/21.05.2015 г., от който се установява, че на 08.05.2015 г. е
извършен оглед съвместно с представители на общината във връзка с възникнал
свлачищен участък в м. „в.з.Косанин дол“, с.Бистрица, засегнал няколко УПИ-та,
между които и това на ищеца. Установява се, възникналият свлачищен участък е с
приблизителни размери 80/40 м и обхваща площ от около 3,2 дка, като главният
свлачищен откос е изразен под формата на отворена пукнатина на срязване
проявена на кръстовището между ул. „Руселия“ и ул. „Зима“ с широчина до 5-8 см.
Установява се още, че в резултат на проявения свлачищен процес силно са
засегнати пет броя жилищна сгради, между които и тази на ищеца, която се намира
в предаварийно състояние. Засегната е цялата конструкция с видимо наклоняване и
има вероятност от самосрутване. Северната стена е с проявени размествания до 10
см. Наблюдават се деформации по всички стени. По терена в дворното място се
наблюдават отворени пукнатини на опън.
От
писмо изх. № V8-967/07.11.2016 г. на Зам.министъра на МРРБ и писмо №
200/17.10.2016 г. на „Г.“ ЕООД-Перник се установява, че свлачищният район в
участък между улици „Ранилист“, „Зима“, „Върбинка“ и „Русалия“ на територията
на вилна зона „Косанин дол“, кв.29, район Панчарево, Столична община, е
регистриран и отразен в Регистъра на свлачищните район с идентификационен № SOF
46.04234-01. Свлачището е възникнало в края на март 2015 г.
От
представената както с исковата молба, така и с отговора на ответника „С.в.“ АД
справка се установява, че за времето от 26.03.2015 г. до 13.06.2015 г. е имало
26 броя аварии, изразяващи се в теч на водопровода, съответно на: 26, 29,
30.03.2015 г., 01, 05, 07, 09, 11, 15, 16, 18 /два броя/, 19, 23, 26 /два
броя/, 27, 28 /два броя/, 30 /два броя/.04.2015 г., 01, 03 /два броя/, 04, 10,
12, 31.05.2015 г. и 13.06.2015 г.
По
делото са представени копия от извършените възлагания за изпълнение на аварийни
ремонти, протоколи от проверка, протоколи за извършени СМР и екзекутиви
/л.285-л.376 от делото/, от които се установява, че в кратко време след
приемане на съобщение за възникнала авария на всяка една от горепосочените дати
е извършвано своевременно възлагане за изпълнение на авариен ремонт на фирма
подизпълнител „А. И.“, извършван е такъв, за което са изготвяни протоколи за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР.
Пред
настоящата инстанция е прието заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице
инж.Я., от което се установява, че в процесния район няма изградена
канализационна мрежа, улиците са без настилка, само една е с бетонова
такава. Няма и улични дъждоприемни
шахти, което на практика означава, че при дъждове, снеготопене и аварии по
водопроводната мрежа, водите се стичат по склона, който е северен и със среден
наклон 20-25 градуса. Тези процеси са особено интензивни през пролетта и
спомагат за водонасищане на почвата. Установява се, че стоманените и
поцинкованите водопроводи във в.з. „Косанин дол“ са изграждани през 1988 г., а
етернитовите през 1964 г. Течовете се дължат на амортизиране на тръбите. Вещото
лице дава заключение, че описаните деформации по сградата не се дължат на
течове от водопроводната мрежа. Имотът се е превърнал в опасен и негоден за
обитаване, вследствие на активизиралото се свлачище. Установява, че в процесния
период от 26.03.2015 г. до 13.06.2015 г. 17 броя аварийни течове се минавали
през имота на ищеца. Вещото лице дава заключение, че вследствие на описаните
аварийни течове през процесния период, не е възможно да бъдат причинени
претендираните от ищеца вреди.
От
заключението по СТЕ, изготвено от инж.Д. се установява, че процесната сграда е
строена около 1969 г. и може да се счита, че е била допустима към момента на
изграждането й, тъй като не е предвидена за събаряне по ЗРП от 1988 г. Сградата
е показана като съществуваща, застрояването е свободно с отстояния от улиците
съответно около 20 м и около 9 м от съседния УПИ около 6 м. Ново застрояване не
се предвижда. Сградата към момента е в режим на търпимост. Установява се, че
общата стойност на вредите възлиза на сумата от 29 119 лв., от която
23 225 лв.-сграда, 4 696 лв.-разходи за събаряне и 1 200
лв.-отстраняване на щети в дворното място.
Пред
настоящата инстанция е разпитана свидетелката С.С. Кунчева, която установява,
че е съсед на ищеца и се познават от края на 2014 г., от когато има имот в
„Косанин дол“. Свидетелката установява, че имало един период, в който възниквали
страшно много аварии. Това било последната декада на м. март 2015 г. Авариите
възниквали през 2-3 дни и на едни и същи места. Започнали да се напукват стени,
стълбища. Започнали да сигнализират в „Софийска вода“, понякога свидетелката
звъняла лично, понякога звънели и други съседи, звънели и на тел. 112. Това
продължило доста дълго време, някъде до средата на м. май 2015 г. През м. април
свидетелката написала имейл до кмета на община „Панчарево“, при което те
направили оглед и установили, че има дефекти по къщите, включително и на къщата
на А., която може би има най-сериозни дефекти от всички имоти. Община
„Панчарево“ сигнализирала „Г.“ – Перник, дошли експерти и установили, че има
възникнали течове. Къщата на ищеца е малка, едноетажна в един имот. Преди
аварията изглеждала съвсем нормална къща. Тя се обитавала от един негов вуйчо.
Къщата била боядисана, измазана с покрив, нормална вилна постройка. Свидетелката
влизала в къщата след като започнали авариите, които се състояли в това, че течало
вода по пътя, понякога бликало вода от пукнатини в бетона на пътя. Пътят има
наклон и водата се стича. Авариите възниквали точно пред портата на къщата на А..
Свидетелката е виждала мазето в къщата на А. пълно с вода до колене, с бистра
вода. Имало пукнатини в къщата, през които можело да се гледа отвътре навън. В
тези период в двора на ищеца било много кално. Към настоящия момент къщата не
се обитава, тъй като това е невъзможно.
Разпитана
Б.П.Ф.-съпруга на ищеца, установява, че вилата е притежание на семейството на
съпруга й от много години. Той е израснал там, тъй като е роден в България и е
много привързан към мястото. Летата си е изкарвал там, както и семейството, и
децата му. Когато се получила тази ситуация в ищеца се появило безпокойство, но
след това преминало в сърцебиене. Непрекъснатото ходене към Панчарево не се
отразило добре на съпруга й. Къщата била постоянно обитаема от вуйчото на
ищеца, и поддържана от ищеца, а след случилото се станала напълно необитаема. Вуйчото
на ищеца нямал друго имущество, което наложило да го приберат у дома си, а
жилището на семейството не е твърде голямо – двустаен апартамент. Притежанието
на имота е от 1951 г. на бабата и дядото на ищеца, след което по тяхно желание
вилата е продадена на съпруга на свидетелката и съответно семейството я
притежава от 2006 г. Екатерина Бинчева е бабата на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Съдът и с оглед фактическите
твърдения в исковата молба, приема, че това е правната квалификация на
предявените искове, а не тази по чл.50 от ЗЗД. Съобразно задължителните
указания дадени с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, ако
вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по
повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е
възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на
вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият
той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД.
Ищецът няма
твърдения за дефект на водопровода, който да не се дължи на човешки
действия/бездействия. Твърдението, че същият е износен, респ. амортизиран не
касае дефект на вещата, а съответно бездействие на лицата, в чието задължение
влиза поддръжката на водопровода, включително и чрез съответната му подмяна,
поради което и съдът приема посочената правна квалификация на исковете.
Отговорността
на ответниците се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
и имуществени вреди на ищеца, произтекли от: аварии по водопровода, в резултат
на което огромни количества вода изтичат в дома на ищеца, от непрекъснатите
течове на вода от водопроводната система, които довеждат до активен свлачищен
процес, от дългогодишна експлоатация на водопроводната мрежа, без да е
извършван ремонт или подмяна на същата, липса на адекватна и бърза реакция от
страна на служителите на „С.в.“ АД след първата авария на 26.03.2015 г., от
извършването на ремонти дейности, което води до непрекъснато спиране и
възстановяване на водоподаването, което от своя страна предизвиква променливо
налягане във вече амортизираните тръби.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й, като вината се предполага до доказване на противното.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и
то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
Възлагането на работа безспорно
се установява от приетите по делото доказателства.
Вторият ответник е собственик на
водопроводната мрежа на основание чл.19, ал.4, б., «а» от Закона за водите,
съобразно която норма публична
общинска собственост са водностопанските
системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са
включени в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с
държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и
които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на
сдруженията за напояване, а именно: водоснабдителните
системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане,
пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които
се доставя вода за потребителите на територията на общината, с изключение на
тези по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 6, както и
уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и
водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите.
А по силата
на нормата на чл.198о, ал.1 и ал.4 от Закона за водите, стопанисването, поддържането и
експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и
К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по
реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Асоциацията по В и К чрез председателя й или
общинският съвет чрез кмета на общината предоставя на съответния В и К оператор
правото да извършва дейностите по ал. 1 чрез възлагане по реда на този закон и
на Закона за концесиите за обектите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 5 - 7 и чл.
19, ал. 1, т. 4, букви "а" и "б" и ал. 2.
Не е
спорно, че между двамата ответници е сключен договор за концесия на 06.10.2000
г., по силата на който вторият ответник е предоставил на първия специално право
на ползване на публичните активи, както и изключително разрешение да предоставя
услугите в границите на концесионната площ. По силата на чл.17.3.7. от договора
първият ответник отговаря за експлоатацията, поддръжката, обслужването и
замяната на всички ВиК водопроводи.
Съгласно нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
ал. 1 са услугите по пречистване и
доставка на вода за питейно - битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според нормата на чл. 2, ал. 1, В и К оператори са
всички предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги.
По силата на чл.42, ал.1,
т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, операторите
са длъжни да поддържат водоснабдителната и канализационната система в
съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност при
работа и с изискванията за опазване на околната среда, както и да отстраняват
за своя сметка повредите на частите от водоснабдителните и канализационни
системи, намиращи се извън частните имоти.
С оглед на горната нормативна
уредба и събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че двамата ответници са материално-правно легитимирани да отговарят по
предявените срещу тях искове в качеството им съответно Столична община на
собственик и възложител на работа, а «Софийска вода» ЕАД на изпълнител на
възложената му от втория ответник работа по поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните системи.
Безспорно с доказателствата по
делото се установява, че ищецът е собственик на УПИ, находящ се в с.
Бистрица, София, район Панчарево, вилна зона „Косанин дол“ с площ от 900 кв.м.,
съставляващ парцел ХІІ-530 от кв.35 по плана на вилна зона „Косанин дол“, село
Бистрица, София, заедно с построената в същия имот едноетажна сграда със
застроена площ от около 25 кв.м., състояща се от една стая и кухня и избено
помещение под част от сградата. Безспорно със заключението на СТЕ на вещото
лице Д. се установява, че сградата е в режим на търпимост, предвид че същата е
построена около 1969 г. и е била допустима към момента на изграждането й.
На следващо място и със събраните
по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ безспорно се установява, че
за времето от 26.03.2015 г. до 13.06.2015 г. е имало 17 броя аварии,
изразяващи се в теч на водопровода, минали през имота на ищеца съответно на: 29.03.2015
г., 01, 07, 11, 18, 19, 26 /три пъти/,30
/два пъти/.04.2015 г., 01, 03 /два пъти/, 10, 12.05.2015 г. и 13.06.2015 г.
Безспорно се установява, че
водопроводите във в.з. Косанин дол са амортизирани, стари, изграждани през 1988
г. /стоманените и поцинкованите/, а етернитовите през 1964 г. Установява се, че
поцинкованите и етернитовите тръби са извън експлоатационния срок на годност,
като в конкретния случай течовете се дължат на амортизирането на
тръбите-заключението на вещото лице Я..
Съдът намира обаче, че не е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между течовете по водопровода и
настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди, поради което и на това
основание исковите му претенции се явяват неоснователни. Съображенията на съда
за това са следните:
Видно от заключението на вещото
лице Я. деформациите по процесната сграда, собственост на ищеца не се дължат на
течове от водопроводната мрежа, а по време на разпита си в съдебно заседание
вещото лице заяви, че причините за деформациите по къщата не се дължат пряко и
непосредствено на водата, защото тя предизвиква свлачището и оттук се получават
уврежданията по имота. Този извод на вещото лице кореспондира и със становището
на „Г.“ ЕООД-Перник, съобразно което проявеният свлачищен процес силно е
засегнал пет броя жилищни сгради, между които и тази на ищеца.
С оглед на горното ищецът
следваше да докаже главно и пълно твърдението си, че непрекъснатите течове на
вода от водопроводната система довеждат до активен свлачищен процес. Това
твърдение обаче е недоказано. Установява се, че непрекъснатите течове, тези
които са минали през имота на ищеца са били в периода от 29.03.2015 г. до
13.06.2015 г. При това положение тези течове няма как да доведат до активен
свлачищен процес, при положение, че по делото се установява, че свлачището е
възникнало в края на месец март 2015 г., т.е. възникването му съвпада с
началото на течовете по водопроводната система. Може да е имало течове преди
процесния период и те са предизвикали свлачището, но те не са предмет на
настоящото производство и не са твърдени от ищеца в исковата му молба.
Налице са множество други фактори
повлияли за възникването на процеса, а именно: геоложкият строеж на района,
представен от глинесто-песъчливи материали с ниско якостни показатели,
водонасищане на изграждащите масива разновидности и загуба на структурна якост,
големият наклон на склона до 25 градуса, нерегулиран повърхностен отток по
уличните платна, липсата на канализационна мрежа в района. Последното
кореспондира и със заключението на вещото лице, съобразно което в процесния
район няма изградени улични дъждоприемни шахти, което на
практика означава, че при дъждове, снеготопене и аварии по водопроводната
мрежа, водите се стичат по склона, който е северен и със среден наклон 20-25
градуса. Тези процеси са особено интензивни през пролетта и спомагат за
водонасищане на почвата, което от своя страна води до свлачищните процеси.
Отговорността на двамата
ответници обаче не се претендира с горните фактически твърдения, поради което и
на заявените от ищеца фактически основания, предявените искове се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи разноски на двамата ответници.
Ответникът „С.в.“ АД е направил
разноски в размер на 500 лв.-депозит вещи лица и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно която за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., или общо разноски в размер на 800 лв. Ответникът
Столична община е направил разноски в размер на 100 лв.-депозит вещи лица и 300
лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в размер на 400 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от А.А.Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат Р.И. –
САС против „С.в.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
„Бизнес парк София“, сграда 2А и Столична община гр. София, ул. „**********пасивно,
субективно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД
за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца сума в размер
на 30000 лв. /тридесет хиляди лв./-обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, представляващи стойността на напълно разрушена и премахната едноетажна
сграда със застроена площ от около 25 кв.м, сума в размер на 5000 лв./пет
хиляди лв./-обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху горните две главници, считано от датата на подаване на
исковата молба-03.11.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК А.А.Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат Р.И. – САС да
заплати на „С.в.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
„Бизнес парк София“, сграда** сумата от 800 лв. /осемстотин лв./, а на Столична
община гр. София, ул. „**********сумата от 400 лв. /четиристотин лв./, които
суми представляват разноски направени от двамата ответници в настоящото
производство, съобразно отхвърлените искове.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: